Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 369  …………………28.11.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и девети октомври………………………………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.………...……………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1361…………по описа за 2014……….година.

 

        Обжалвано е решение № 107 от 23.06.2014 г., постановено по гр.дело №  65/2014 г. на Радневския районен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.245 КТ, предявени от С.Ж.Г. срещу „Ремотекс Раднево” ЕАД, за сумата общо над …лв. до …лв., представляваща дължимото и неизплатено трудово възнаграждение за периода м.03.2013 г.- м.01.2014 г.

 

        Въззивникът С.Ж.Г., чрез пълномощника си по делото адв.Т.Д., счита, че решението в тази му част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилно съдът приел, че трудови възнаграждения в размер на 7161.79 лв. му били изплатени с РКО. Моли решението на бъде отменено.

 

        Въззиваемият „Ремотекс Раднево” ЕАД гр.Раднево не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не взема становище по въззивната жалба.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.1 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.  Ищецът С.Ж.Г. твърди в исковата си молба, че е работил в ответното дружество до 03.02.2014 г., когато със заповед № 020/03.02.2014 г. трудовият му договор бил прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ- поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение. При прекратяването на трудовия договор ответникът останал задъл­жен спрямо него със сумата от …лв., описана подробно по месеци и размер, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. март 2013 г. до м. януари 2014 г. Не му били изплатени и обезщетения по чл.221, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 КТ за неизползван отпуск в размер на 2 работни дни.  Претендирал е ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от общо … лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.март 2013 г.- м.януари 2014 г. вкл.; обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на … лв. и обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ в размер на …лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба. В с.з. на 03.06.2014 г. е било допуснато изменение на исковете по чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.

 

        В срока по чл.131 ГПК ответникът „Ремотекс Раднево” ЕАД гр.Раднево не е подал писмен отговор. В становището си по същество заявява, че претенцията за неизплатени трудови възнаграждения следва да се отхвърли за сумата …лв., които били изплатени на ищеца с 15 броя РКО.

 

        Районният съд е уважил исковете по чл.245, ал.1 КТ общо за сумата 12731.82 лв. и ги отхвърлил в останалата част до претендираните общо … лв. Искът по чл.221, ал.1 КТ е уважен за сумата … лв., а иска по чл.224, ал.1 КТ- за сумата … лв. Решението е обжалвано в отхвърлителната част относно исковете по чл.245, ал.1 КТ. В останалите части същото не е обжалвано и е влязло в сила.

 

        По делото не е спорно и се установява и от представените писмени доказателства, че ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор на длъжността „стругар”. Безспорно е също, че със заповед № 020/03.02.2014 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ- поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.245 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. В настоящия случай с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период. Ответникът не е възразил по това обстоятелство, поради което същият дължи изплащане на разликата до пълния размер на трудово възнаграждение договорено между страните по трудовия договор. Трудовото възнаграждение за процесните месеци е било изискуемо с оглед установеното в чл.270 КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Ответникът по съществото на спора е взел становище единствено, че с 15 броя РКО е била изплатена част от дължимото на ищеца трудово възнаграждение.

 

        По делото е назначена и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за процесния период в нетен размер възлиза на …лв. ако не се признаят извършените плащания по касов път /на ръка/ с РКО. При положение, че се признае плащането с 15 броя РКО за сумата … лв., непогасеното задължение към ищеца е в размер на …лв. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно и мотивирано.

 

        Ищецът не оспорва, че е получил сумите по приложените РКО, но твърди във въззивната жалба, че в тежест на работодателя е да докаже, че изплаща именно трудово възнаграждение или се погасява някакво друго задължение на работодателя. Твърди също така, че неправилно това възражение на ответника е било прието от съда, тъй като същото било направено несвоевременно и поради това преклудирано. Въззивният съд намира, че в случая не се касае до възражение на ответника, а до преценка на събраните по делото доказателства, и по- конкретно заключението на съдебно- счетоводната експертиза, назначена по искане на ищеца, което съдът задължително следва да обсъди. Неоснователен е и доводът на въззивника, че в тежест на работодателя е да докаже, че с посочените РКО е изплатил трудово възнаграждение. По сила на разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ получаването на трудови възнаграждения от работника се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка. Носещите личния подпис на ищеца РКО, установяващи получаване на суми от работодателя, няма пречка да се приравнят по правна стойност на разписка по смисъла на чл.270, ал.3 КТ. Щом ищецът /сега въззивник/ е получил сумите по тези ордери, в негова тежест е да установи и докаже основанието, на което ги е получил /Р 141- 2010- ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК; ОПР 330- 2014 г.- ІV г.о., ГК на ВКС/. Ищецът не е доказал насрещното си твърдение, че получените по РКО суми са с друго основание на плащане. Този релевиран от страната факт не е отрицателен и за установяването му тя носи тежестта на доказване. Пред вид изложените съображения, предявените искове с правно основание чл.245 КТ са основателни и доказани в размер общо на … лв., в какъвто размер следва да бъдат уважени, а в останалата част- до претендираните … лв. същите следва да бъдат отхвърлени, както правилно е приел и районният съд.

 

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви,  Окръжният съд

 

                                  Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 107 от 23.06.2014 г., постановено по гр.дело №  65/2014 г. по описа на Радневския районен съд, в обжалваната му част.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                      2.