Р Е Ш Е Н И Е

 

368                                         28.11.2014 г.                          гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa двадесети и девети октомври            две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                         

   ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                              

   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар…. П.В.

Прокурор ...................................

като разгледа   докладваното   от   съдията – докладчик  МАВРОДИЕВА

въззивно   гражданско   дело     1366  по   описа   за  2014 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.Д.В. и В.Д.В. чрез пълномощника адв. М.Ш. против решение № 329 от 20.06.2014г., постановено по гр.дело № 2154/2011 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е постановено да се изнесе на публична продан дворното място от 1690 кв.м., съставляващо парцел ХІ-73 в кв. 6 по плана на с. Овощник, обл. Хасково при граници и съседи – подробно описани, с пазарна стойност … лв. при квоти по 1/4 идеална част за Л.Т.К., Т.Л.К., В.Д.В. и Д.Д.В.; отхвърля се претенцията на Л.Т.К. да бъде осъден Д.Д.В. да му заплати обезщетение в размер на …лв. месечно за лишаване от правото на ползване на дворното място от 1690 кв.м., съставляващо парцел ХІ-73 в кв. 6 по плана на с. Овощник, обл. Стара Загора от 02.08.2011г. до окончателното ликвидиране на съсобствеността на имота като неоснователна и недоказана; осъдени са съделителите да заплатят … лв. държавна такса на Казанлъшкия районен съд за дела си.

 

Въззивникът обжалва решението, в частта, относно изнасянето на публична продан недвижимия имот – дворно място и постановената държавна такса. Считат, че съдът постановил незаконосъобразен съдебен акт, който противоречал на чл.201 от ЗУТ. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се върне делото в тази част за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Въззиваемият Л.Т.К. оспорва жалбата. Излага съображения в отговора си и моли да се постанови законосъобразно решение, с което да бъде ликвидирана окончателно възникналата имуществена общност и делът му да бъде уравнен в пари.

 

Въззиваемият Т.Л.К., редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по делото.  

 

Съдът, след като провери събраните пред първата инстанция доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Предявен е  иск за делба на съсобствен недвижим имот,  с правно основание чл.341 и сл. от ГПК като производството е във фаза след допускане на делбата.

 

С влязло в сила решение е допусната делба между Л.Т.К., Т.Л.К., В.Д.В. и Д.Д.В. на дворното място  от 1690 кв.м., съставляващо парцел ХІ-73 в кв. 6 по плана на с. Овощник, обл. Хасково при граници и съседи: С.Д., Д.Ф., Д.Й. и ул.”Розова долина” при квоти по ¼  идеална част за всеки от съделителите.

 

Ищецът Л.Т.К. претендира допуснатия до делба имот да бъде изнесен на публична продан. Ищецът Т.Л.К. в определения от закона срок не прави претенции във връзка с допуснатия до делба имот. Изразява становище, че желае да получи своята част от наследството без оглед на това дали ще е в пари или в земя. Впоследствие чрез пълномощника си Л.К. заявява, че желае съсобствеността да се прекрати чрез изнасянето на имота на публична продан. Съделителите В.Д.В. и Д.Д.В. претендират, ако имотът е поделяем и е възможно обособяване на повече от един дял, собствеността върху него да им бъде възложена в общ дял.

 

Допуснатия до делба имот - дворно място с площ 1690кв.м. е с пазарна стойност …лв. и е поделяем на два самостоятелни дяла. Това се установява от заключението на техническата експертиза, което съдът възприема изцяло. Съгласно вещото лице не е възможно обособяване на повече от два самостоятелни дяла.

 

Разпоредбата на чл. 201 от ЗУТ, предвижда при съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът да изиска становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота. Съгласно ал.2 на чл.201 ЗУТ, урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. Когато урегулираният поземлен имот е поделяем, главният архитект на общината с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила по реда на чл. 15, ал. 6 и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба.

 

 

 

 

         В случая, тъй като съгласно заключението на вещото лице не е възможно разделянето на делбения имот на повече от два дяла. Съделителите са четирима, евентуално при групиране на двама от тях в общ дял – трима, поради което и тъй като процесния делбен имот е неподеляем на дялове, съобразно броя съделителите, не се налага извършването на процедурата по чл.201 от ЗУТ. Тя е приложима в случай на заключение на вещото лице по делото в смисъла на поделяемост на делбения имот на съответния брой дялове, съобразно броя на съделителите.

  

         В настоящия случай, по категоричен начин се установи, че допуснатия до делба имот е неподеляем, съобразно броя на съделителите и квотите им, поради което следва да бъде изнесен на публична продан.

 

         Безспорно в отношенията между страните е, че допуснатия до делба имот е един - дворно място, а съделителите са четирима. От допуснатия до делба имот не може да бъдат обособени четири или три самостоятелни дяла. Въззивната инстанция счита, че е налице неподеляемост на имота по смисъла на чл.348 ГПК, тъй като е невъзможно всеки съделител да получи реален дял при разделянето на единствения допуснат до делба имот. Когато броят на съделителите е по-голям от броя на обособените самостоятелни дялове, единственият възможен способ за извършване на делбата е изнасяне на имота на публична продан. Групирането на съделителите в общ дял е възможно и допустимо единствено и само по съгласие на самите съделители. В случая липсва такова съгласие от страна на съделителите Л.Т.К. и Т.Л.К..

 

Съдът счита, че изпълнението на процедурата по чл.201 и сл. ЗУТ е лишено от основание при липсата на спор между страните колко самостоятелни дяла могат да се обособят от допуснатия до делба имот и категорично заявеното нежелание на ищците да правят разноски за изработването на проекти за обособяването на два самостоятелни дяла.

 

          При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че допуснатия до делба имот следва да бъде изнесен на публична продан на основание чл.348 от ГПК. До делба е допуснат един недвижим имот – дворно място, което е реално неподеляемо на четири или три дяла съобразно квотите на страните. Меродавна оценка на допуснатия до делба имот при определянето на държавната такса, е пазарната оценка на имота, дадена в заключението на съдебно-техническата експертиза - … лева.

 

Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК във връзка с чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, дължимата държавна такса от всеки от съделителите е 4% върху стойността на дела му. В този смисъл дължимата държавна такса е в размер на по … лева за всеки от съделителите. В този размер е и определената държавна такса в решението на съда от.20.06.2014г., изменено и допълнено с решение от 17.07.2014г., която съделителите следва да заплатят върху стойността на дела си.

 

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че съдът постановил незаконосъобразен съдебен акт, поради противоречие с чл.201 от ЗУТ. Не е налице противоречие с тази разпоредба, тъй като делбения имот е реално неподеляем на три или четири имота, съобразно дяловете на страните. Обособяването на два дяла и извършването на процедурата по разделяне на имота е безпредметно, предвид липсата на желание за групиране на ищците, чрез получаване на общ дял.

 

Предвид гореизложените мотиви, въззивната инстанция намира, че жалбата на въззивниците е неоснователна. Решението на Казанлъшкия районен съд като правилно и законосъобразно и съобразено със събраните по делото доказателства, следва да бъде потвърдено.

 

Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.

 

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 329 от 20.06.2014г., постановено по гр.дело № 2154/2011 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: