Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 344                                07.11.2014 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 08 октомври                                                                                2014 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1381  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Ю.Т.Е. чрез адв. С.А. против решение № 718 от 24.06.2014 г., постановено по гр.дело № 976/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивникът счита, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага във въззивната си жалба, докладвани в с.з. Моли да му се присъдят направените разноски, в т.ч. възнаграждение за ангажирания адвокат.

Въззиваемият ДП „Български спортен тотализатор” – гр. София чрез адв. Б.П. моли да се постанови решение, с което да бъде оставена въззивната жалба без уважение и се потвърди изцяло обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано с всички законни последици произтичащи от това. Подробни съображения излага в  писмен отговор,  докладвани в с.з. Молят да им се присъдят и всички направени разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

          Предявени са три обективно съединени иска: за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Безспорно е установено по делото, че ищецът   Ю.Т.Е. /въззивник в настоящото производство/ е работил при ответника ДП „Български спортен тотализатор” – гр. София /въззиваем в настоящото производство/ като е заемал длъжността “Директор на районна дирекция “Български спортен тотализатор гр. Стара Загора” по силата на трудов договор № 272/03.10.2011 г. Трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № 7/10.01.2014 г. на основание чл.328, ал.2 КТ. В заповедта е посочено, че поради сключване на Договор за управление на предприятието от 16.08.2013 г. във връзка с чл.21, ал.1, т.3 от Устройствения правилник на БСТ и Договор за възлагане на управление изх. № 35-0011/16.08.2013 г. на ММС е прекратен трудов договор № 272/03.10.2011 г., считано от 10.01.2014 г. със служителя Ю.Т.Е. на длъжност „директор на Районна дирекция на БСТ –  Стара Загора”. Заповедта е подписана от изпълнителния директор на БСТ Централна дирекция Белчо Иванов.

Съгласно разпоредбата на чл.328 ал.2 от КТ освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

С оглед на гореизложеното при преценка на законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение, съдът следва да провери дали са налице следните предпоставки: длъжността, която е заемал уволнения служител попада ли сред ръководните длъжности в предприятието; сключен ли е договор за управление на предприятието; спазен ли е деветмесечният срок по чл.328 ал.2 КТ, до изтичане на който работодателят може да упражни правото си на едностранно прекратяване на трудовите договори със служителите от ръководството на предприятието и уволнението да е извършено от лицето, придобило качеството на управител въз основа на сключения договор.

По делото е представен Договор за възлагане на управление № 35-0011/16.08.2013 г., който е сключен от една страна Министерство на младежта и спорта, в качеството му на принципал съгласно чл.13 ал.3 от УП на БСТ, като доверител, и от друга новият изпълнителен директор – Б.И.И., в качеството му на довереник. Предмет на договора е доверителят възлага, а довереникът приема да изпълнява длъжността “изпълнителен директор на Български спортен тотализатор”.

По делото не се спори, а това се установява и от представената по делото длъжностна характеристика, съдържаща се в личното трудово досие на ищеца Ю.Т.Е., че длъжността “директор на Районна дирекция БСТ/заместник”, каквато е изпълнявал ищеца до прекратяване на трудовия договор, е от кръга на ръководители, по смисъла на §1 т.3 ДР на КТ.

 

Съгласно разпоредбата на §1 т.3 ДР на КТ ръководство на предприятието е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и поделение на предприятието, както и колективните изборни органи на управление. За да се определи като ръководна една длъжност, следва да се преценят конкретни права и задължения, включени в длъжностната характеристика, както и принадлежността й като такава по смисъла на §1 т.3 ДР на КТ /в този смисъл е константната практика на ВКС/. От представената по делото длъжността характеристика за длъжността “директор на Районна дирекция БСТ/заместник” безспорно се установява, че районният директор подпомага работата на директора на районната дирекция за осъществяване ръководството и организацията на цялостната дейност на районната дирекция в съответствие с Устройствения правилник на БСТ и решенията на Управителния съвет на ДП на БСТ. Установява се също така, че участва в търсенето, подбора и повишаване квалификацията на касиери, приемчици, тотализатор и административен персонал.

По тези съображения правилно първоинстанционният съд е приел, че длъжността “директор на Районна дирекция БСТ – Стара Загора” е ръководна длъжност в ответното дружество, както въз основа на трудовите функции, които са му възложени, така и по силата на законова норма.

Старозагорският районен съд при преценка на доказателствата по делото правилно е отчел, че е налице и другата изискуема предпоставка съгласно разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ, а именно: изпълнителният директор на ответното дружество е спазил деветмесечния срок за прекратяване на трудовия договор.

Основанието за уволнение по чл.328 ал.2 КТ се изчерпва с договора за възлагане на управление и волеизявлението на работодателя да прекрати трудовия договор на служителя, заемащ ръководна длъжност. Съдът проверява законността на заповедта за уволнение относно наличието на юридическите факти, които се съдържат в основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор по чл.328 ал.2 КТ е негово субективно право и като такова не подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като чл.328 ал.2 КТ осигурява на работодателя един благоприятен за него способ за едностранно преустановяване на трудовото правоотношение с отделния служител, попадащ в кръга правни субекти, включени в ръководството на предприятието. При своя нов мандат работодателят разполага с предоставената му от законодателя възможност да сформира и нов ръководен екип. Целта на закона е да предостави реална възможност на работодателя да подбере най-необходимите му по негова едновластна преценка служители, с които би бил във възможност да изпълни възложените му нови управленски задачи.

При тези данни въззивният съд намира, че изводите направени от първоинстанционния съд, а именно, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени са правилни и законосъобразни. Прекратяването на трудовото правоотношение е осъществено от работодателя в обема на неговата компетентност по отношение на служител, който е част от ръководния екип на предприятието. Правото на избор на работодателя е осъществен еднократно и в рамките на предвидения в закона срок, поради което са налице всички предпоставки за законност на уволнението по реда на чл.328 ал.2 КТ.

Неоснователни се явяват и другите два обективно съединени иска – за възстановяване на преди заеманата длъжност и заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, поради незаконно уволнение. Правото на ищеца да бъде възстановен на преди заеманата длъжност и заплащане на обезщетение зависи от признаването на обжалваната заповед за незаконна и нейната отмяна. Искът за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна имат преюдициален характер по отношение на другите два обективно съединени иска.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

С оглед изхода на спора – неоснователност на въззивната жалба, не следва да се присъждат разноски на въззивника. Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноските пред въззивната инстанция. Съгласно представения списък на разноските същия е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. С оглед на това следва въззивника да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция в размер на … лв.   

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 718 от 24.06.2014 г., постановено по гр.дело № 976/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА Ю.Т.Е., ЕГН **********,*** да заплати на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор”, представлявано от изпълнителния директор Белчо Бойчев Иванов, със седалище и адрес на управление: град София, район „Красно село”, ул. „Хайдушко изворче” № 28, ЕИК 202766380 сумата от … лева /…лева/, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция  за възнаграждение за адвокат.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 


ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: