Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 345                                         07.11.2014 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 08 октомври                                                                                2014 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1383  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Т.П.Ж. чрез адв. В.М. против решение № 674 от 09.06.2014 г., постановено по гр.дело № 5154/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивникът обжалва решението,  в частта, в която се отхвърля иска с правно основание по чл. 124 от ГПК, по силата на който да се признае за установено, че ответника не притежава правото на собственост върху 1150/1966 ид.ч. от процесния имот, като неоснователен, както и за сумата от 833.34 лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. Счита, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно постановено, като моли да бъде отменено в тази част и вместо него да се постанови друго, с което да се приеме, че претенцията на ищеца е основателна и доказана. Моли да му се присъдят направените разноски.

Въззиваемият СД „ЕЛТИ – А., Ж. *** чрез адв. С.Т. взема становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение правилно, законосъобразно и постановено при спазване на всички материални и процесуални правила, предвид което моли въззивния съд да потвърди същото. Подробни съображения излага в  писмен отговор,  докладвани в с.з. Моли да им се присъдят и всички направени разноски пред въззивната инстанция.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът Т.П.Ж. /въззивник в настоящото производство/ е представил влязло в законна сила Решение № 39/05.03.1999г., постановено по гр.д. № 862/1998г. по описа на СтРС /което дело е приложено към настоящото/, от което е видно, че със същото е признато правото на собственост на наследниците на П.Ж.М. във възстановими стари реални граници на Нива от 1,8 дка. в местността “Гермята”, находяща се в строителните граници на с.Богомилово, представляваща част от парцел III в кв.55 по плана на същото село от 1991 г., обозначена на неразделната скица от решението -  “ЗИКЛ” и на Нива от 1 дка, девета категория, находяща се в строителните граници на с.Богомилово, представляваща част от парцел I - 396 А в кв.51 по плана на с.Богомилово от 1991 г., обозначена на неразделната скица от решението – “АБВГДЕЖ”. Видно от удостоверение за наследници изх. № 286/17.10.2013г. на Община Стара Загора единствените законни наследници на П.Ж.М., починал на 11.09.1986г. е ищецът по делото Т.П.Ж., заедно със сестра си А.П.Ш.. От приложената към решението скица се установява несъответствие в обозначените недвижими имоти – парцели - в диспозитива на съдебното решение и в скицата. Видно от скицата,  имот ЗИКЛ попада  в парцел ІІІ  в кв.55 по плана на с. Богомилово и е с площ от 1.000 дка., а имот АБВГДЕЖ попада в парцел І – 396а в кв. 51 по плана на с. Богомилово и е с площ от 1. 800дка. Тъй като обаче съдът извежда правната квалификация на предявената претенция, съобразно изложените доводи и твърдения на ищеца, то първоинстанционния съд правилно е приел, че в случая предявения отрицателен установителен иск касае следния имот - Нива от 1,8 дка. в местността “Гермята”, находяща се в строителните граници на с.Богомилово, представляваща част от парцел III в кв.55 по плана на същото село от 1991 г. Същият имот е обозначен с фигурата АБВГДЕЖ в скица, която е неразделна част към Решение № 39/05.03.1999г., постановено по гр.д. № 862/1998г. по описа на СтРС.

От представената с исковата молба скица № 48351/08.12.2011г. се установява, че процесният имот понастоящем представлява имот N 501.844, за който е образуван УПИ IV в квартал 70 по плана за регулация на с.Богомилово, община Стара Загора, ЕКАТТЕ: 04738, одобрен със заповед № 70 от 26.02.2004 г. на Общински съвет Стара Загора, с площ на имота 1966 кв.м. при съседи: имот N 501.843 - двор, имот N 501.39 стопански двор, имот N 501.9558 улица Община Стара Загора, имот N 501.525 производствен терен, насл. на ПП и др. Имотът е   записан на наследниците на П.Ж.М. и ответника СД „ЕЛТИ – АТАНАСОВ, Ж. ***. Като документ за собственост на дружеството е посочен нотариален акт №127 от 25.11.2003г., том ІV, рег.3470, дело № 283.

Установено е по делото, че с нотариална покана, надлежно връчена на ответника на 02.04.2013 г., ищецът е поканил управителя на ответното дружество да се яви на посочената дата и час, с оглед доброволно намиране на вариант за ликвидиране на съсобствеността между страните, по отношение на имот № 501.844, за който е образуван УПИ ІV в кв. 70 по плана за регулация на с. Богомилово. Съставен е констативен протокол от 15.04.2013г. от нотариус  А.К.. Същият е констатирал, че на уговорената среща се явява управителя на ответното дружество и ищеца. Страните на са успели да уредят по доброволен път отношенията си.

От представения по делото нотариален акт 127, том ІІ, рег.№ 3470, дело № 283/2003г. на Нотариус А.К., рег. № 309 и с район на действие СтРС се установява, че на 25.11.2003г. ответното дружество е закупило от ТПК „ОБЕДИНЕНИЕ” гр. Стара Загора дворно място с площ от 9 570 кв.м., находящо се в с. Богомилово, общ. Стара Загора, съставляващо УПИ І – 396 “а”, в кв.55, утвърден със Заповед № 2336/07.10.1994г. на Община Стара Загора, заедно с построените в мястото производствена сграда, северен навес, сграда за охрана, битова сграда и тоалетна. Същият имот, предмет на договора за покупко – продажба е бил собственост на ТПК” ОБЕДИНЕНИЕ” гр. Стара Загора – видно от нот. акт № 132, том ІV, рег. № 4172, дело № 331/2001г. на нот. А.К.. Със Заповед № 730/02.10.2001г. на Областен управител  -  Стара Загора  процесния имот е отписан от актовите книги за държавна собственост. Посочените актове не са оспорени от ищеца по делото.

За изясняване на обстоятелствата по делото Старозагорският районен съд е назначил съдебно-техническа  експертиза, която е депозирала писмено заключение. Същото е компетентно и добросъвестно изготвено, не е оспорено от страните по делото. От заключението се установява, че в действащия план за регулация на с. Богомилово, одобрен със Заповед № 70/26.02.2004г., процесният имот, който съобразно решение по гр.д. № 862/ 1998г. по описа на СтРС представлява Нива от 1,8 дка. в местността “Гермята”, находяща се в строителните граници на с.Богомилово, представляваща част от парцел III в кв.55 по плана на същото село от 1991 г., е нанесен с пл. № 844 и за него е отреден УПИ ІV – 844 в кв. 70, с площ на имота 1966 кв.м. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че този имот не е ограден и представлява тревна площ, като по- голямата част от него попада вътре в оградения и ползван от ответното дружеството имот. Част от имот пл. № 844 с площ от 1 150 кв.м. попада в имота, предмет на договора за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 127, том ІV, рег. № 3470, нот.д. № 283/2003г.. Останалата част от имота по покупко – продажбата е предмет на други договори. Ограденото и ползваното от ответника място е 8 672 кв.м. В същия имот попадат 1 150 кв.м. от имота, предмет на настоящия иск и предмет на иска по гр.д. № 862/1998г. по описа на СтРС.

          При така събраните доказателства по делото, въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни и съответстват  на фактическата обстановка, установена по делото. Правилно е приел за установено, че съобразно действащия план за регулация на с. Богомилово, одобрен със Заповед № 70/26.02.2004г., процесният имот, който по решение по гр.д. № 862/ 1998г. по описа на СтРС представлява Нива от 1,8 дка. в местността “Гермята”, находяща се в строителните граници на с.Богомилово, представляваща част от парцел III в кв.55 по плана на същото село от 1991 г. и  е нанесен с пл. № 844, като за него е отреден УПИ ІV – 844 в кв. 70, с площ на имота 1966 кв.м. Правилно е приел за установено, че  ответното дружество по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в горецитирания нотариален акт, притежава правото на собственост върху имот с площ от 9 570 кв.м., находящ се в с. Богомилово, съставляващ УПИ І – 396а по плана на селото, който имот понастоящем е ограден с трайно поставено ограда. В закупения и ограден от ответника имот попада и част от имот пл. № 844  - 1 150 кв.м. Тези  1 150 кв.м. са част от имота с обща площ от 1.800 дка, в местността “Гермята”, находяща се в строителните граници на с.Богомилово, представляваща част от парцел III в кв.55 по плана на същото село от 1991 г., поради което правилно съдът е приел, че по отношение на тези 1 150 кв.м. от общия имот претенцията е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

          По отношение на останалите 816 кв.м. няма постъпила жалба, поради което решението е влязло в законна сила е не следва да бъде обсъждано в настоящото производство.  

Въззивникът обжалва решението и в частта, в която е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 833.34 лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, съобразно представения списък на разноските. С оглед изхода на делото въззивният съд намира, че същите са правилно определени и не следва да бъдат променяни.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира решението на Старозагорския районен съд в  обжалваната му част за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция – неоснователност на въззивната жалба, съдът намира, че не следва да се присъждат разноски на въззивника.

Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноските пред въззивната инстанция, като е представил списък на разноските, от който е видно, че въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на … лв. за въззивното производство. В съдебно заседание пълномощника на въззивника е направил възражение за прекомерност на разноските. Въззивният съд счита, това възражение за неоснователно. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразено с чл.7 ал.2 т.3 във вр. §2 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да бъде намалявано, а следва въззивника да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 1152 лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 674 от 09.06.2014 г., постановено по гр.дело № 5154/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА Т.П.Ж. ЕГН ********** *** Загора, съдебен адрес: гр. Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” 158, офис 33, ет.6, „Бизнес Център – Тонус”, чрез адв. М., да заплати на „ЕЛТИ – А., Ж. И СИЕ” СД, ЕИК 833021038 със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Св.Патриарх Евтимий” № 82, вх. А, ет.12, ап.107, представлявано от А.А. сумата …лв. /…лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

ЧЛЕНОВЕ: