Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 359                              21.11.2014 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 22 октомври                                     две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1389  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Военно формирование 24150 – Стара Загора чрез главен юрисконсулт к-н Н.Г. и старши юрисконсулт М.Т.С. против решение № 866 от 23.07.2014 г., постановено по гр.дело № 820/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивникът е недоволен от решението в частта, в която са уважени предявените от ищеца Ц.Г.Н. искове срещу тях, както и в частта за разноските и за присъдената ДТ. Считат същото за неправилно, поради противоречието му с материалния закон и необосновано на събраните по делото доказателства, поради което в законния срок го обжалват и молят същото да бъде отменено. Подробни съображения излага в жалбата си, докладвани в с.з. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

          Въззиваемият Ц.Г.Н. чрез пълномощника си моли да бъде отхвърлена въззивната жалба и потвърдено обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 245, ал. 1 и 2 КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Не се спори между страните, че за периода от 02.10.1978 г. до 03.12.2003 г. ищецът има 25 години и 2 месеца и 3 дни прослужено време като военнослужещ в структурата на МО на РБ в различни поделения/формирования на Българската армия, като за част от този период от 01.10.1990 г. до 30.09.2001 г. и от 01.06.2003 г. до 03.12.2003 г. – е бил на кадрова военна служба в ответното военно формирование.

След освобождаването му от кадрова военна служба ищецът е работил по трудов договор сключен на №3-305 от 27.01.2012г., считано от 01.02.2012г. до 31.12.2012г. вкл., по който е получил договореното трудово възнаграждение.

Съгласно чл. 295 от ЗОВСРБ, брутното месечно възнаграждение на цивилните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Разпоредбата на чл. 296, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ посочва, че към основното месечно възнаграждение на цивилните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за прослужено време или трудов стаж и професионален опит – в размер не по-малко от 1 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж, а според ал. 2 допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1 се изплащат при условия, по ред и в размери, определени с акт на Министъра на отбраната. Съгласно т. 5 ал. 1 от Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-523 от 16.08.2007 г., на гражданските лица по трудови правоотношения се заплаща допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на едно на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Според т. 5 ал. 4, за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на КТ за времето, през което гражданското лице е работило и продължава да работи в Министерството на отбраната, Българската армия, и структурите на подчинение на Министъра на отбраната, в т.ч. на различни работни места и длъжности. А в ал. 6 на същия текст /изменен със Заповед № ОХ-103 от 20.02.2008 г./ е предвидено при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, да се отчита и трудовия стаж на гражданското лице, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.  

Видно от трудовата книжка и съответните трудови удостоверения, ищецът е работил като кадрови военнослужещ по служебно правоотношение по смисъла на ЗОВСРБ в различни структури на МО в периода 02.10.1978 г. до 03.12.2003 г. и допълнително още 3 г. и 10 м. е работил по трудов договор като гражданско лице по КТ, поради което, той има приравнен и общ трудов стаж в размер на общо 29 години и 3 дни в различни структури на МО. Ищецът се явява гражданско лице по смисъла на ЗОВСРБ, тъй като видно от трудов договор № 3 – 305 от 27.01.2012 г., той е бил назначен на длъжността „пазач, въоръжена охрана” в срок до 01.01.2013 г. /съгласно Заповед № 36396 от 17.12.2012 г./.

          С оглед на това правилни са изводите на районния съд, че изпълнявайки по трудовия договор функциите си на пазач – въоръжена охрана, ищецът е използвал значителна част от придобитите професионални знания и умения от предходната си работа като кадрови военнослужещ, в продължение на повече от 25 г. кадрова военна служба в различни структури на МО, която освен специфичните знания и умения за заеманите длъжности, е включвала носене и боравене с огнестрелно оръжие, както и въоръжена охрана на повереното му военно имущество. Следователно, в резултат на повече от 25 години кадрова военна служба и 3 години дейност като гражданско лице към МО, ищецът е придобил в структурите на МО трудов стаж и професионален опит, които го правят много по - квалифициран в изпълнение на възложената му работа – „пазач, въоръжена охрана”, от което и да е друго лице без такъв продължителен професионален опит в МО.

          С оглед на изложеното за ищеца, като гражданско лице, работило по трудов договор към самостоятелно военно формирование, каквото е ответното ВФ 24150 – Стара Загора, съгласно действащата нормативна уредба, се полага заплащане на допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1 % за всяка година придобит трудов стаж /общо 29 години трудов стаж/, уреден в Заповед ОХ – 523 от 16.08.2007 г.          

Заплащането на допълнително възнаграждение за продължителна работа не може да бъде дерогирано по договорен път. Страните по трудовото правоотношение могат да уговарят по-големи размери от нормативно установените, но не могат да уговарят да не се заплаща такова възнаграждение, нито да уговорят различни от предвидените в закона условия за възникване на правото за същото. Следователно, при липса на уговорка в трудовия договор за изплащане на такова допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, респективно при наличие на уговорени от страните различни от законовите условия за възникване на правото за изплащането му, на работника или служителя се дължи минималният, законово гарантиран размер на същото възнаграждение за всяка година трудов стаж.

Следователно, за целия период на действие на трудовото му правоотношение - от 01.02.2012 г. до 31.12.2012 г. /общо 11 месеца/, на гражданското лице – ищец, са се полагали по 29 % допълнително трудово възнаграждение към основната заплата, определена в трудовия му договор № 3 – 305 от 27.01.2012 г. и допълнителните споразумения към него № 3-2377 от 27.04.2012 г. и № 3-2904 от 07.06.2012 г., до прекратяването му със Заповед № 36396 от 17.12.2012 г., считано от 01.01.2013 г.

            Независимо от обстоятелството, че в текста на самия трудов договор не е било договорено такова допълнително трудово възнаграждение, то след прекратяване на трудовия договор, това дължимо на работника –ищец, допълнително трудово възнаграждение остава да е правно дължимо от работодателя му - ответник за процесните 11 месеца на 2012 г. – по 29 % допълнително възнаграждение към основното трудово възнаграждение за всеки един от тези месеци.

            От назначената по делото пред СРС съдебно – икономическа експертиза, която е депозирала писмено заключение се установява, че  дължимото допълнително трудово възнаграждение на ищеца е в брутен размер …лв., като след приспадане на дължимите удръжки за социално и здравно осигуряване, на ищеца следва да се изплати чисто допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в общ размер …лв. Заключението е компетентно и добросъвестно изготвено, не е оспорено от страните по делото. С оглед на това правилни са изводите на съда , че искът за главницата е основателен и като такъв следва да бъде уважен за сумата от … лв., а за разликата – до пълния претендиран размер от … лв. – да се отхвърли, като неоснователен.

            От представеното становище Рег. № 3-2373/10.05.2013 г. по делото се установява, че при ответника е постъпила молба от ищеца, с вх. рег. 2-3389/07.05.2013 г., с която последният е поискал изплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж върху основната заплата, ведно със законната лихва за времето от 01.02.2012 г. до 31.12.2012 г. Съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84 от ЗЗД/. В настоящия случай няма определен ден за изпълнение, поради което ответникът е изпаднал в забава за плащането на главницата от … лв. от деня, следващ получаването на поканата, а именно на 08.05.2013 г. и претенцията за лихва е основателна оттогава до завеждането на исковата молба /20.02.2014 г./, като същата е в размер на …лв., като за разликата до претендираните …лв. и за периода от 01.01.2013 г. до 07.05.2013 г. следва да се отхвърли - като неоснователна. На ищеца се следва и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба /21.02.2014 г./ до окончателното изплащане на сумата, поради което въззивният съд намира и в тази част решението за правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено като такова изцяло. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

 

Предвид изхода на спора - неоснователност на въззивната жалба, въззивният съд намира, че не следва да се присъждат разноски за въззивника за настоящата инстанция. Въззиваемият не е направил искане за присъждане разноски за настоящото инстанция, поради което не следва да му се присъждат такива.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 866 от 23.07.2014 г., постановено по гр.дело № 820/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: