Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 360                               21.11.2014 година                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 22 октомври                                     две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                            МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1397  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

                    

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.А.В. чрез адв. Ж.З. против решение № 756 от 02.07.2014 г., постановено по гр.дело № 5692/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивницата обжалва решението, в частта в която й е определено обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 17.09.2013 г. в размер на …лв. и е отхвърлен предявеният иск до пълният размер от …лв. Счита, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, за което излага подробни съображения, докладвани в с.з. Моли да бъде отменено решението в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде осъден ответника ЗД ”БУЛ ИНС” АД да заплати на Д.А.В. сумата от …лв.,  представляваща разликата до пълният претендиран от нея размер от общо …лв., съставляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане -претърпени болки и страдания, в качеството й на пострадала при ПТП от 17.09.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2013 год. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за направените по делото разноски, за което прилага списък с разноските и адвокатско пълномощно за въззивната инстанция.

Въззиваемият ЗД „Бул инс” АД – гр. София редовно и своевременно призовани, не изпращат представител, представили са писмено  становище, с което молят да бъде оставена въззивната жалба без уважение, като неоснователна и молят да им се присъди юрисконсултско възнаграждение. Съображения по същество не излагат.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск  с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ.

По делото пред първоинстанционният съд е установено, че на 17.09.2013г. около 21.15ч. в гр. Стара Загора  по бул.”Патриарх Евтимий” в посока север, при управлението на МПС лек автомобил “Нисан Скайлайн GTR” с рег. №СТ 3140 КК от водача и собственика на автомобила Г.М.К. е блъсната пешеходката Д.А.В. –ищец в първоинстанционното производство. По случая било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, което с Постановление за прекратяване от 13.11.2013г. по описа на РП – Стара Загора,  е прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК – поради несъставомерност на деянието.

От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, се установява, че след настъпилото ПТП ищцата е предприела редица изследвания във връзка с получените наранявания - контузия в областта на глезена. За периода 18.09.2013г. – 21.10.2013г. същата е била във временна неработоспособност, с диагноза „контузия на глезена”, за което има издадени 3 бр. болнични листи.

От приложените по делото заверени копия на фактура № 2359/23.09.2013г. на стойност 25.89лв., известие към фактура от 07.10.2013г. на стойност … лв. и фактура № 3961000498/03.10.2013г. на стойност …лв., е видно стойността на закупените от ищцата лекарства и извършени медицински изследвания. Няма спор, че горепосочените лекарства, медикаменти и медицински услуги са заплатени от ищцата и са използвани във връзка с лечението и възстановяването й вследствие ПТП от 17.09.2013г.

         От съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 321/2013г. се установява, че при извършения на 18.09.2013г. преглед от д-р Е.Б., лекар Съдебна медицина при МБАЛ – „Проф.д-р Ст. Киркович” гр. Стара Загора на ищцата, е констатирано навяхване на десния глезен, охлузвания и кръвонасядания по поясната област, седалището и крайниците. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по повод настъпилото на 17.09.2013г. ПТП. Посочено е, че на ищцата е причинено разстройство на здравето, неопасно за живота.

         По делото е разпитан в качеството на свидетел Г.М.К.– участник в процесното ПТП. Същия установява, че произшествието е станало на пешеходна пътека, където ищцата е пресичала. Свидетелят твърди, че по време на произшествието е било тъмно, видял пешеходката в последния момент, когато била в средата на пешеходната пътека. Шофьорът направил опит да избегне удара, но такъв последвал – странично с огледалото на колата. Свидетелят твърди, че се е движел с постоянна скорост, като не е имал добра видимост – заради тъмнината и заради това, че в насрещната пътна лента имало автомобили. В момента, в който свидетелят е видял пешеходката, последната вече била преустановила движението си.

От заключението на назначената от РС-Стара Загора авто-техническа експертиза, безспорно се установява, че по време на ПТП, пешеходката е възприела приближаващия се към нея автомобил. Водачът е възприел пешеходката като опасност за движението, когато е бил близо до пътеката – по негови данни на около 10 м. Въпреки предприетото спиране и предприетата спасителна маневра – заобикаляне в ляво – е настъпил удар, при който предната част на автомобила е контактувала с дясната страна на тялото на пешеходката.  Експертът посочва, че едно евентуално спиране на пешеходката не може да се разглежда като поведение, затрудняващо шофьора да предотврати настъпването на удара. Напротив за водача е имало свободни ширини – по около 3 м., през които би могъл свободно да премине.

От съдебно – медицинската експертиза, изслушана по делото, се установява, че във връзка с претърпяната авто-злополука Д.В. е получила: навяхване на десния глезен, охлузвания кръвонасядания по поясната област, седалището и крайниците; съмнение за счупване на дясната скочна кост/талус/. Причиненото разстройство на здравето е извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /тежка и средна телесна повреда/.

Първоинстанционният съд е допуснал и изслушал и съдебно – психологична експертиза, от която се установява, че вследствие на настъпилото ПТП на 17.09.2013г. ищцата е преживяла психичен шок, т.нар. остра реакция, която е прераснала по – късно в Посттравматично стресово разстройство. Клиничният психолог е посочил, че вероятния период на възстановяване обикновено не надхвърля 6 месеца.

Съдът правилно е кредитирал заключенията по всички изслушани по делото експертизи, тъй като са изготвени от специалисти и експерти, разполагащи с нужните специални знания.

Няма спор по делото, че за автомобила, причинил процесното ПТП, към датата на настъпването му – 17.09.2013г., е имало валидно сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” с ответното дружество, по застрахователна полица №  02 488217, с период на покритие от 14.09.2013 г. до 13.09.2014 г.

За изясняване на обстоятелствата по делото първоинстанционният съд е допуснал и изслушал двама свидетели. Свидетелите М.К. и А.А. установяват  преживените от ищцата болки и страдания. От показанията им се установява, че вследствие инцидента, ищцата дълго време се е нуждаела от чужда помощ – при ходене до тоалетна, при предвижване до работното й място. Дълго време след произшествието, пострадалата изпитвала силни болки в областта на глезена, като до около третия месец е ходела с превързан крак. Понастоящем, кракът на ищцата продължава периодично да отича, като същата изпитва болка, не може да носи обувки и ботуши с токчета, както се ходи в офиса, в който работи, а само маратонки. Според свидетелите, ищцата понастоящем изпитва постоянен страх, вследствие на случилото се, не може да кара кола, страхува се да ходи по улицата, дълго време след инцидента е спяла на светната лампа, тъй като се страхувала да спи на тъмно.

При така установените обстоятелства по делото въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е безспорно установено, че автомобилът “Нисан Скайлайн GTR” с рег. №СТ 3140 КК, управляван от  Г.М.К., е бил застрахован по риска “Гражданска отговорност” при ответното дружество, със застрахователна полица, валидна към момента на застрахователното събитие – 17.09.2013г.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ, следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от деликвента автомобил и застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.

С оглед на това правилни са изводите на първоинстанционният съд, че е налице противоправно деяние на водача Г.К., изразяващо се в това, че е нарушил разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП. От обективна страна, същият при управление на автомобила, движейки се в тъмната част на денонощието, не е съобразил скоростта на движение, която да е такава, че да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. От субективна страна, деянието е извършено непредпазливо, небрежно, тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата, които регламентират движението по пътищата и е могъл да съобрази поведението си с тях. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното. При така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че ответникът   ЗД “БУЛ ИНС” АД гр. София дължи на ищцата обезщетение за причинените й в резултат на ПТП вреди.

Съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. Справедливостта се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната. С оглед на това като се прецени степента на уврежданията, които е получила ищцата, а именно - лека телесна повреда: навяхване на десния глезен, охлузвания кръвонасядания по поясната област, седалището и крайниците, счупване на дясната скочна кост/талус/, наличието на посттравматично стресово разстройство и се вземе предвид, че вследствие получените увреждания и преживения шок, ищцата е претърпяла и продължава да търпи болки, страдания и страх, както и че понастоящем кракът на ищцата периодично отича, което е съпроводено с болка, въззивният съд намира, че размерът на определеното обезщетение от районният съд следва да бъде завишено.  Установено е по делото, че ищцата Д.В. понастоящем продължава да изпитва страх при ходене по улицата или при качване в автомобил. Според съдебно- психологичното заключение, вероятният период на възстановяване при посттравматичното стресово разстройство е 6 месеца.

Първоинстанционният съд, не е отчел, че пострадалата е млад  човек в активна възраст, с изявени  професионални качества, заемаща отговорната позиция „ръководител проект”. Безспорно е установено, че получените в резултат на инцидента увреждания са препятствали пълноценното изпълнение на трудовите й задължения, което се е отразило негативно не само на ищцата, но и на фирмата, в която работи. На следващо място първоинстанционният съд не е съобразил решението си и с някои особености на променените обществени отношения в Република България и нейните ангажименти свързани с членството й в Европейския съюз. Съобразно нормата на чл. 266 от КЗ, минималните застрахователни суми от 11.06.2012 год. за застрахователите са определени от законодателя в размер на …лева. От това следва, че регламента на застраховането и обезщетяването, като функция на застраховането следва да се изравни до голяма степен с условията в останалите европейски държави.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че справедливото обезщетяване на претърпените от Д.В. неимуществени вреди следва да се определи общо в размер на … лв., която сума отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението, направено от въззивника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. От събраните по делото доказателства се установява, че по време на удара от процесния автомобил, ищцата се е намира по средата на пешеходната пътека, че същата е възприела приближаващия към нея автомобил, като в случай, че се е спряла около средата на платното, то за водача е имало по около 3 м. свободни ширини, през които би могъл свободно да премине. Установено е, че едно евентуално спиране на пешеходката би дало възможност на водача по-уверено и бързо да вземе решение за посоката, в която да заобиколи пешеходеца. Въззивният съд намира, че по делото липсват данни за несъобразяване на пешеходеца с разстоянието до приближаващия се автомобил и с неговата скорост на движение, поради което липсват доказателства за доказано нарушение на съответните законови текстове по ЗДП от страна на пострадалия пешеходец и съответно за съпричиняване от нейна страна към вредоносния резултат.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че решението на районния съд следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над … лв. до … лв., като бъде осъден ответникът ЗД “БУЛ ИНС” АД да заплати допълнително още … лв. обезщетение за претърпените от ищцата Д.А.В.  неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на непозволено увреждане при ПТП на 17.09.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2013 год. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В останалата част решението не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

 

Пред въззивната инстанция въззивницата Д.А.В. е поискала да й бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция, като е представила списък с разноските. Същия не е оспорен от въззиваемия, поради което въззивният съд намира, че следва да осъди въззиваемия да изплати на въззивника направените разноски за настоящата инстанция, които са в общ размер на … лв.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 756 от 02.07.2014 г., постановено по гр.дело № 5692/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за сумата над … лв. до сумата от …лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

         ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД - гр.София с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.”Лавеле” №19, представлявано от С.С.П., да заплати на Д.А.В. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.Стара Загора, ул.”Х.Д.Асенов” №119, ет.1, офис 1 – чрез адв. Ж.З. от СтАК, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ още сумата от …лв. /…лева/, представляваща застрахователно обезщетение за  причинените й на 17.09.2013г., вследствие ПТП - при управлението на л. а. „Нисан Скайлайн GTR" с рег. №СТ 3140 КК, управляван от  Г.М.К., неимуществени вреди - болки и страдания от лека телесна повреда - навяхване и разтягане на ставни връзки на десния глезен, счупване талуса, охлузвания и кръвонасядания по поясната област,  седалището и крайниците, посттравматично стресово разстройство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 17.09.2013 г. до окончателно му изплащане.

 

         ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД - гр.София с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.”Лавеле” №19, представлявано от С.С.П., да заплати на Д.А.В. с п.а. сумата от …лв. /…лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД - гр.София с ЕИК 831830482, с п.а., да заплати  Държавна такса в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд – Стара Загора  в размер на  … лв. /…лева/  за уважената част на иска пред въззивната инстанция.

 

Решението не  подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                                               ЧЛЕНОВЕ: