Р Е Ш Е Н И Е

 

351 /12.11.2014 година                                Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

а  двадесет и осми октомври                                        2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                    ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1406 по описа за 2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 790/10.07.2014г., постановено по гр. дело № 5872/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивницата К.А.К. счита, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и немотивирано. Неправилно районният съд е приел, че извършената от работодателя процедура за подбор е законосъобразна и подборът правилен. Моли да се отмени решението и уважат предявените обективно съединени искове. Да бъде осъдено ответното дружество да заплати направените в двете инстанции разноски.

 

 Въззиваемият “В.” ЕООД - гр. С. е представил писмена защита, в която моли да се потвърди първоинстанционното решение. Моли да се потвърди решението и присъдят направените пред въззивната инстанция разноски.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните данни по делото, намира за установено следното:

 

Производството по делото е с правно основание

чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 от КТ и чл. 222, ал. 1 от КТ.

 

 По делото е установено, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника като на 14.10.2013г. й е било връчено предизвестие за уволнение, поради съкращаване на заеманата длъжност – “специалист техническа документация”. Със заповед № 00038/14.10.2013г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращение в щата, във връзка с ново щатно разписание от 09.09.2013г., съгласно заповед № З–261/09.09.2013г. Предвид събраните по делото гласни доказателства следва да се приеме, че соченото основание за прекратяване на трудовия договор е налице – има намаляване, премахване на в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на служителите в предприятието. Със заповед № З-261/09.09.2013г. е останала една щатна бройка от длъжността “специалист техническа документация”  - от 3 броя.

 

Съгласно чл. 329, ал. 1 от КТ, при съкращаване в щата работодателят има право на подбор и може в интерес на службата да уволни работници и служители длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

 

Съгласно чл. 328, ал. 1 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор в посочените в т. 1 – 12 случаи, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ. В случая работодателят е връчил предизвестие в деня предхождащ деня на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Неспазването на срока на предизвестието не води до незаконност на уволнението, а поражда само задължение за заплащане на обезщетение от работодателя.

 

Със заповед № 261 – 1/19.09.2013г. на Управителя на дружеството е наредено да се извърши атестация на служителите, включително и от Отдел “Технически” – “специалист техническа документация”. В изпълнение на същата и проведено заседание на комисията за обобщение на крайните резултати, видно от протокол от 24.09.2013г. Видно от протокола, след обобщаване на атестационните резултати комисията е отправила към работодателя следните предложения: За лицето А.П. атестационен резултат – 56 точки – предизвестие за съкращаване, К.А.К. – ищцата, атестационен резултат 53 точки – предизвестие за съкращаване и П. Д. Ж. с атестационен резултат 96 точки – остава на длъжността.

 

Въззивният съд намира, че подборът е извършен от работодателя в съответствие на изискванията на КТ. Обстоятелството, че същият е извършен от външна фирма не го опорочава. Съдебната практика приема, че за да направи необходимата преценка работодателят може да използва различни способи, стига реално да е извършил задължителния по закон подбор. В подбора участват и ръководни кадри, които са работили с лицата и могат да преценят техните качества. Участието на тези лица в процедурата по подбор не я опорочава. Видно от представените по делото атестационни карти за подбора назначената комисия, съответно работодателят, е извършил преценка по показатели като професионални знания и опит, лична професионална квалификация, организация на работата, качество на извършваната работа, инициативност в работата и способност за работа в екип. В конкретният случай работодателят е упражнил правото на подбор, като е допустимо той да извърши подготовката му на специално назначена от него комисия, която обаче е само негов помощен орган. Титуляр на правото на подбор остава работодателят, поради което ползването на помощна комисия и на външен консултант не е нарушение на КТ.

 

Критериите за подбор са очертани от закона – остават на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В случая е установено какви качества на служителя са обсъдени и защо той е оценен по-неблагоприятно в сравнение с останалите подбирани служители. Това е достатъчно за установяване на законосъобразността на подбора. Критериите са изрично предвидени в чл. 329 от КТ, но няма пречка работодателят да въвежда и други критерии, които могат да бъдат отнесени към посочените в чл. 329 от КТ. В тази връзка внасянето в анкетната карта за подбора на допълнителни критерии не опорочават законосъобразността при извършването му.

 

По делото не е установено, че ищцата страда от заболяване включено в Наредба № 5/1987г. – представени 3 броя болнични листове и издадени след уволнението, поради което не се изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда.

 

От събраните по делото доказателства се налага изводът за законосъобразност на извършеното уволнение, поради което искът за признаване на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна следва да бъде отхвърлен. Неоснователни са и останалите два иска - за възстановяване не предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа поради незаконно уволнение, поради преюдициалност на първия предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че правилно районният съд е отхвърлил обективно-предявените искове, поради което решението следва да  бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК, в размер на 400 лева, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 790/10.07.2014г., постановено по гр. дело № 5872/2013г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА К.А.К. с ЕГН **********,***, да заплати на “В.” ООД гр. С. с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Х.” № ., сумата 400 лева – направени разноски във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото, пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.