Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 364 /21.11.2014 г.               Година 2014                    Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                              Граждански състав

На единадесети ноември                                                                          Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                            Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                               2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1417  по описа за 2014 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от С.Б.Б., против решение № 391, постановено по гр. дело № 2341/2013г., по описа на РС-К.. Въззивникът обжалва в срок постановеното първоинстанционно решение и счита същото за неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и непочиващо на материалния закон. Не са доволни от решението, с което съдът е отхвърлил претенцията на въззивника за заплащане на адвокатско възнаграждение за положен в полза на ответника ТПК “О.” професионален труд, изразявайки се в процесуално представителство по няколко граждански производства и съдът е счел предявения иск за недоказан, поради липса на договор за правна защита и съдействие, въпреки наличието на пълномощно за явяване в съдебни заседания, изготвяне и представяне на писмени защити и молби.  Сочи, че при липса на договор се следва възнаграждение, като минималните му размери са фиксирани в подзаконов нормативен акт - Наредба № 1 за МРАВ. При липса на договор ЗА дава облекчена възможност да бъде определен хонорара извънсъдебно - от съответния адвокатски съвет (където адвокатът членува), който ред, обаче, не е задължителен. Какво би станало, ако така определената сума не се изплати от клиента? Вярно, че акт на адвокатския съвет е основание за издаване на Заповед за изпълнение на ПЗ по реда на чл. 410 от ГПК, но възражение срещу Заповедта ще има за последица предявяване на иск с всички последствия от доказване на същия. Освен това адвокатския съвет не е правораздавателен орган и негови актове в никой случай нямат задължителна сила, което ще доведе отново до исков процес, в който отново ще се доказва правилно ли е определено възнаграждението, справедливо ли е и съобразено със сложността на казуса, или облекчената процедура би спомогнала, ако няма противоречие между адвокат и клиент за следващо се възнаграждение, но е спорен неговия размер. В разглеждания тук случай разминаването е генерално -г-н П. ме привлече за представител на ТПК “О.”, ползва услугите ми в няколко производства, обещавайки възнаграждение при положителен резултат (хипотеза допустима от чл. 36, ал. 4 от ГПК), но след като делото приключи, мнението и поведението му коренно се промениха. Това личи и от отговора на ИМ и от цялото му процесуално поведение. Ето защо предпочетох да избегна „облекчената" процедура по чл. 36, ал. 3 от ЗА, както и реда на чл. 410 от ГПК и направо да търся защита на правата си от гражданския съд. От друга страна, ако изводите на съда са верни, че има друг задължителен ред за защита правата ми в разглежданата хипотеза, то искът щеше да е недопустим, а не неоснователен, но не такъв е диспозитивът на обжалваното решение. Относно позоваването на давност, начиная от февруари 2007 г. (изготвяне на адвокатско пълномощно), то също е неоснователно. За да е погасено правото на възнаграждение, то е следвало да бъде изискуемо при съставяне на процесното пълномощно, нещо което не е доказано.  Посочва, че свидетелят Ганарев е знаел за уговорката за дължим хонорар, платим след приключване на делото и при положителен резултат. Такъв беше и смисълът на последния въпрос № 4, поискан от въззивника с нарочна молба, но невъзможността да присъствам в с. з. на 28 май 2014 г. осуети правилната му интерпретация.

               Твърди, че в мотивите си съдът е съпоставил правото на възнаграждение с това на адв. Ш., разполагаща с договори, определящи хонорар в отделните съдебни дела и счита, че липсата на договор,  не е пречка за получаване на възнаграждение. Съпоставяло  се и твърдението на въззивника, че окончателното решение от 08 октомври 2010 г. на ВКС е обосновано с кратка придобивна давност, с поведението на адв. Ш., заявила възражение за придобивна давност в с. з. устно, още на 26 февруари 2004 г. От една страна твърдя, че възнаграждение се дължи само поради факта на ангажираността ми — явяване в заседания и представяне на писмени материали — без оглед на постановения съдебен акт: в полза или против ТПК “О.”. Доводите, че заплащането се дължи при положителен (за кооперацията) съдебен акт, имат значение само за изискуемостта на вземането, а именно, че тя е настъпила след 08 октомври 2010 г. и следователно не е изтекла погасителна давност до предявяване на настоящия иск. От друга страна, направеното възражение в с. з. през 2004 г. не е прецизирано нито относно начален момент, нито за кой вид давност се касае -кратка или дълга, нито са наведени аргументите „кое е основанието, годно да направи собственик владеещия несобственик, без да знае, че ... предвидената форма е била опорочена" - нещо, което е детайлно обосновано в подготвената от мен молба и която ВКС припознава в мотивите си. Въззивникът твърди, че такава молба съществува и била негова заслуга и само е представена пред ВКС от г-н П., не е оспорено  от него нито с отговора на ИМ, нито в двете заседания по делото. Т. е. районният съд не беше длъжен да изследва обстоятелството кой адвокат има заслуга за отхвърляне исковете срещу ТПК “О.”, но опитът да се направи извод, че процесуалното поведение на двамата довереници е с идентични последици, е незадълбочен и некоректен. Не е отчетен и фактът, че в някои от съдебните заседания пред ВКС кооперацията се представляваше само от него - адвокат Б., въпреки наличието на договори с други адвокати за същото.

Относно аргументът за наличието на изрично пълномощно само за едно заседание, моли съдът да има предвид, че тогава (пред ВКС) се очаквало делото да приключи. Вместо което съдът е върнал делото на въззивния съд, т.е. производството продължава, както и ангажираността на страната по делото, за което ново упълномощаване по принцип не било необходимо.

Сочи, че възложителят П.П. (като Председател на ТПК) не се бил противопоставил и настоявал въззивникът да продължи участието си до окончателно решаване на спора, каквато било по първоначалната им уговорка в гр. С.. При второто дело пред Окръжния съд ТПК “О.” се представлявало от въззивника заедно с адв. Ш., като ползвали автомобил и шофьор на кооперацията да пристигнат от гр. К. до гр. С. и обратно, след заседанието. Счита, че това говори за волята на доверителя да продължи въззивника поетия вече юридически ангажимент до окончателно решение. Отхвърлянето на предявения иск срещу “И.” ЕООД, също счита за неправилно.

Относно гестията посочва, че съдът е изброил законовите предпоставки, но не е обсъдил наличноста на доказателствата за всяка от тях и съответно общият извод не е верен. Първа предпоставка: извършване на чужда работа. В ИМ е обяснено, че с поемане защитата на ТПК “О.” се работи и в полза на втория ответник, защото решението би имало сила и спрямо него, тъй като покупката на част от процесния спорен имот е извършена след вписване на ИМ срещу първия ответник. Ползата или вредата за “И.” ЕООД от решението срещу ТПК “О.” не е дори косвена, а директна, защото правата върху купения недвижи имот пряко ще се обвържат от решението, без нужда от нов, отделен процес. За това усилията за спечелване делото и отблъскване на реституционната претенция, имат директно отношение към втория ответник. Счита, че без съмнение това е извършване на чужда работа (т. 1 от стр. 5 на Решение 391) -юридическа защита, която е следвало да си организира “И.” ЕООД, бранейки вещните си права от покупка на спорен имот. Втора предппоставка: за чия сметка действа гесторът? Ако действа за своя сметка, не е налице търсената облигационна фигура. Тук смея да не се съглася с правните изводи на съда, защото именно влагането на свои средства (пари, вещи, труд) дават право на гестора да иска тяхното възстановяване, ако е водил работата добре. Трета предпоставка: предприемането на работата следва да е доброволно. Аргументите на съда, че не е установено договорно или законово задължение между ищеца и втория ответник, нямат отношение към иска: само при нерегламентирана (договрно или законово) дейност може да се търси възнаграждение и възстановяване на разходите по реда на чл. 60-62 от Закона за задълженията и договорите.

 

Посочва, че воденето на чужда работа без пълномощие в конкретния случай, въпреки формалните предпоставки на съдебното процесуално представителство, не счита за нищожна и възнаграждението за успешното й приключване отново се свеждат до защитения материален интерес и изчисляване размер на хонорар по реда на Наредба № 1 за МРАВ. Материалният интерес може да се установи от заключението на вещото лице, прието по делото, за пазарните стойности на недвижимия имот, обект на спор по гр. д. № 1683/2003 г. по описа на РС К., намален до размера на продадената на “И.” ЕООД част.

         Моли, въззивният съд да отмени постановеното първоинстанционно решение № 391/2014г., постановено по гр. дело № 2341/2013г., по описа на РС К. и постанови друго, с което да се уважат предявените искове срещу ТПК “О.” и “И.” ЕООД, в заявените размери.

Претендира за присъждане на направените разноски.

В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия ТПК „О. “ гр. К.  представлявано от Председателя -П.И.П. ***,  против Решение № 391/22.07.2014 г. Постановено по гр. д. № 2341/ 2013 г. по описа на Районен съд по въззивната жалба на въззивника С.Б.Б., подадена против Решение № 391/ 22.07.2014 г. , постановено по гр. д. № 2341/ 2013 г. по описа на Районен съд гр. К.. 

 

Въззиваемият счита, че подадената въззивна жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като потвърдите решението на Районен съд гр. К. като правилно, мотивирано и обосновано.

 

Моли за заплащане на парична сума за извършено от него процесуално представителство пред ВКС по гражданско дело, заведено срещу ТПК „ Обединение" гр. К.. Сочи, че в приложеното гр. д. № 1683/ 2003 г. по описа на Районен съд гр. К. /на лист 261/ е приложено пълномощно, подписано от П.И.П., в качеството му на Председател на ТПК „ О." гр. К., с което пълномощно е упълномощен адв. Б. със следните права: „Да бъде процесуален представител на упълномощителя по гр. д. № 3144/ 2005 г. на ВКС - IV г.о., съдебно заседание насрочено на 16.02.2007 г. от 9.00 часа.".

 

Твърди, че по делото не се събрани доказателства за наличие на писмена или устна уговорка между представляващия ТПК “О.” и жалбоподателя за заплащане на адвокатски хонорар, в какъв размер и кога? В съдебно заседание било  разпитано като свидетел лицето Т. Г., посочен като такъв от ищеца който установи, че е присъствал на разговора между председателя на ТПК „ О." и адв. Б., но на този разговор не  било разговаряно за възнаграждение. Излага доводи, че липсата на писмен или устен договор прави неоснователен предявения иск още повече, че ищеца не представи доказателства за определяне размера на адвокатското му възнаграждение по реда на чл. 36 от Закона за адвокатурата. Счита, че правилно и мотивирано е в този смисъл решението на районния съд и неговите мотиви, с което  са отхвърлени предявените искове от въззивника С.Б.. Сочи,  че изложените във въззивната жалба съображения са неоснователни и не променят нито правната, нито фактическата обстановка изяснена пред първата инстанция. Счита, че не следва да се допуска до преразпит посоченото лице в качеството на свидетел.

 

Моли въззивният съд да потвърди решението на първоинстанционния съд като законосъобразно, правилно и обосновано. Не прави искане за присъждане на разноски.

       

           Въззивникът С.Б.Б. -  редовно и своевременно призован, явява се лично,  като заема становището, че решението на първостепенния съд се явява неправилно и незаконосъобразно, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание по съществото на делото на 11.11.2014г.

 

            Въззиваемите ТПК ”О.” – гр. К. и “И.” ЕООД - редовно и своевременно призовани, не изпращат представители по делото.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 286  от ЗЗД, във вр. с чл. 36 от ЗА и с правно основание чл. 61, във вр. с чл. 60 от ЗЗД.

Съдът намира, че подадената въззивна жалба се явява процесуално допустима, но разгледана по съществото си, е неоснователна, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: От приложеното гр.д.№1683/2003 г. по описа на РС-К., ведно с гр.д.№887/2004 г. на ОС-С., гр.д.№3144/2005 г. на ВКС,  гр.д.№418/2007 г. на ОС-С. и гр.д.№1108/2010 г. на ВКС се установява следното: Производството по гр.д.№1683/2003 г. по описа на РС-К. е образувано на 13.10.2003 г. по искова молба  подадена от Сийка Партенова от гр.К., М. *** и Г.Г. от гр.К. против ТПК “О.” гр.К., представлявано от П.И.П. с искове за собственост върху недвижим имот с правно основание чл.108 от ЗС вр. с чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ и  за отмяна на нотариален акт. На 21.01.2004 г. ТПК ”Обединение” гр.К. е сключило с адв.М.Ш.- Ст.АК  договор за правна защита и съдействие №022994, ведно с пълномощно, за процесуално представителство и защита по гр.д.№1683/2003 г. на КРС и е договорено възнаграждение. По делото е конституирана като трето лице помагач на страната на ответника ТПК “О.” Община К.. В с.з. на 26.02.2004 г. ТПК “О.” чрез адв. М.Ш. е направила възражение за изтекла в полза на кооперацията придобивна давност. С решение №130д/25.10.2004 г. съдът е отхвърлил предявеният  против ТПК ”О.” гр.К. иск за собственост. На основание подадена от ищците С.П., М.К. и Г.Г. въззивна жалба против решение №130д/25.10.2004 г. по гр.д.№1683/2003 г. на КРС  е образувано в.гр.д.№887/2004 г. по описа на ОС-С., приключило с решение №269/15.06.2004 г., с което е отменено решението по гр.д.№1683/2003 г. на КРС и ТПК “О.” е била осъдена да предаде владението на недвижимия имот, предмет на спора. Във връзка с подадени касационни жалби от страните по спора срещу постановеното по в.гр.д.№887/2004 г. по описа на ОС-С. решение №269/15.06.2004 г. е образувано гр.д.№3144/2005 г. на ВКС. В преписката по гр.д.№3144/2005 г. на ВКС е приложено пълномощно /л.261/ от П. Николов П. в качеството му на председател на ТПК “О.” гр.К., съгласно което въззивникът адв.Светозар Б.Б. от САК е упълномощен „със следните права: да бъде процесуален представител на упълномощителя по гр.д.№3144/2005 г. по описа на ВКС, VІ г.о. в съдебно заседание, насрочено на 16.02.2007 г. от 9.00 часа като осъществява в пълен обем правото на процесуално представителство по смисъла на Гражданския процесуален кодекс.” С решение №197/17.05.2007 г. по гр.д.№3144/2005 г. на ВКС, постановеното по в.гр.д.№887/2004 г. по описа на ОС-С. решение №269/15.06.2004 г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на ОС-С. и е образувано гр.д.№418/2007 г. на  Ст.ОС. На 18.09.2007 г. ТПК ”Обединение” гр.К. е сключило с адв.М.Ш.- СтАК  договор за правна защита и съдействие под №015648, ведно с пълномощно, за процесуално представителство и защита по гр.д.№418/2007 г. на ОС-Ст.Загора и е договорено възнаграждение. С решение №430/13.12.2007 г., постановено гр.д.№418/2007 г., ОС-С. е оставил в сила, постановеното по гр.д.№1688/2003 г. по описа на КРС решение №130д/25.10.2004 г., срещу което са подадена касационна жалба от ищците и е образувано гр.д.№1108/2008 г. на ВКС, приключило с решение №638 от 08.10.2010 г. по съществото на спора, с което са отхвърлени предявените срещу ТПК “О.” гр.К. искове за предаване владението върху недвижим имот- дворно място от 2.5 дка., представляващо част от имот пл.№7860, отреден за УПИ І от 36 кв.м. по плана на гр.К., заедно с построената върху него двуетажна масивна сграда-кожарска работилница и отхвърлени искове за отмяна на 2 бр. нотариални акта.

                По делото е разпитан  пред първостепенния съд като свидетел лицето Т. Г. Г.. Свидетелят сочи, че през пролетта-лятото на 2005г. в заведение в гр.С.запознал ищеца с П.П.-председател на ТПК “О.” по повод молба на председателя на кооперацията да го свърже с адвокат в гр.С., който да представлява ТПК “О.” пред ВКС по заведено срещу кооперацията дело за реституция на имот, бивша кожарска фабрика. На срещата П.П. „обяснил казуса”, уговорили се ищецът да се яви на делото пред ВКС, но не коментирали възнаграждение /”…За конкретно възнаграждение не, не съм чувал. Пред мен не е коментирано…”/.

 

Основните възражения във въззивната жалба на жалбоподателя касаят доводите, че при липсата на договор се следвало възнаграждение, като минималните му размери са фиксирани в подзаконов нормативен акт - Наредба № 1 за МРАВ. Въззивникът твърди, че при липсата на договор ЗА давал облекчена възможност да бъде определен хонорара извънсъдебно - от съответния адвокатски съвет (където адвокатът членува), който ред, обаче, не бил задължителен.

 

Освен това счита, че адвокатския съвет не е правораздавателен орган и негови актове в никой случай нямали задължителна сила, което щяло да доведе отново до исков процес, в който отново ще се доказвало правилно ли е определено възнаграждението, справедливо ли е и съобразено със сложността на казуса, или облекчената процедура би спомогнала, ако няма противоречие между адвокат и клиент за следващо се възнаграждение, но е спорен неговия размер.

 

В тази насока въззивният съд намира, че действително е налице специален ред за определянето и изплащането на адвокатското възнаграждение, след като не е бил съставен съответния и надлежен писмен договор за правна помощ. В тази насока постигането на съгласие за представителство по пълномощно пред съд не е обвързано за своята валидност със сключване на договор за правна защита и съдействие, който договор урежда отделно отношение между същите страни- обема на възложената работата и възнаграждение. Договорните отношения между адвоката и неговия клиент имат елементи на договора за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД. Докато представителството по пълномощие може да бъде безплатно по преценка на страните, то адвокатско възнаграждение се дължи винаги в обема в който е уговорено- арг.чл.36, ал.1 и ал.4 вр. с ал.2 от Закона за адвокатурата.

 

             От събраните по делото доказателства се установи, че въззивникът Б. и първият въззиваем ТПК “О.” гр.К. са водили преговори за осъществяване от ищеца на процесуално представителство за ответната кооперация пред ВКС по реституционно дело, заведено срещу кооперацията, за което е налице изрично срочно пълномощно, издадено от законния представител на ТПК ”Обединение” гр.К. в полза на ищеца като адвокат за процесуално представителство в с.з. на 16.02.2007 г. от 9 часа по гр.д.№ 3144/2005 г. по описа на ВКС. По делото действително не се установи сключен между страните писмен договор за правна помощ и съдействие, както и не се доказа уговорено от тях адвокатско възнаграждение. Според изричната разпоредба на чл.36, ал.3 от ЗАдв. при липса на договор по искане на адвоката или на клиента възнаграждението се определя от съответния адвокатски съвет. Следователно решението на адвокатския съвет се издава, за да замести договора между страните- адвокат и клиент. Определеното по този ред адвокатско възнаграждение създава облигационно задължение, каквото възниква и от договора за правна помощ. Съдът счита, че в качеството си на единствения правораздавателен орган в държавата, няма правомощия да определя размера на адвокатското възнаграждение при липсата на договор за процесуално правна помощи и съдействие с оглед предвидения в чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата специален ред. Тъй като ищецът не представи, въпреки указаната му доказателствена тежест от първостепенния съд, писмени доказателства за размера на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.36 от Закона за адвокатурата, то предявеният срещу ответника ТПК “О.” иск се явява неоснователен и недоказан поради което следва да бъде отхвърлен. Въззивникът Б. е бил предупреден от първоинстанционният съд и за съответните последици от неизпълнението на указанията на съда.

Изцяло в подкрепа на това е и специалната разпоредба на Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., доп., бр. 97 от 2012 г. ) от ЗА, която гласи, че за вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

Изцяло в подкрепа на това се явява и разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗЗД, която гласи, че доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено. В конкретният случай от доказателствата по делото събрани и проверени и пред двете съдебни инстанции се установи, че такова възнаграждение не е било уговаряно между въззивника Б. и  въззиваемия ТПК ”Обединение”  гр. К..

            В тази връзка въззивният съд счита, че се явяват неоснователни и недоказани възраженията и оплакванията във въззивната жалба на въззивника, че е било уговаряно конкретно възнаграждение между тези страни. Дори да се приеме, че е налице уговарянето на такова възнаграждение, то този факт категорично остана недоказан от ищеца и въззивник пред съответните съдебни инстанции, поради което изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни.

Първостепенният съд е разгледал обосновано и мотивирано и хипотезите на гестията по чл. 60 и 61 от ЗЗД,  като е стигнал до правилния извод, че и този правен институт е неприложим в настоящия случай. В тази насока първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

 

Предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв правилно е бил отхвърлен  от първата съдебна инстанция.

 

 

         Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Районният съд правилно е присъдил и направените по делото разноски, съобразно отхврлената част на предявения иск, поради което и в тази част обжалваното решение се явява правилно.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивникът С.Б.Б. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия ТПК ”Обединение”  гр. К. направените от последния разноски по делото пред въззивната инстанция, но тъй като въззивният съд намира, че такива разноски не са направени от този въззиваем, а също така не е поискано и присъждането на такива, то съдът не следва да присъжда разноски за тази инстанция.

            На основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е над 5 000 лева, а именно в размер на 7 000 лева, настоящото въззивно решение  подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 391/22.07.2014г., постановено по гр.дело № 2341/2013г., по описа на Районен съд - гр. К., като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез ОС-С. при наличието на касационните основание по чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                                           2.