Р Е Ш Е Н И Е

 

 356/18.11.2014 година                                                           Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                                ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети октомври                                                                           2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар С.С.

 като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер  1421 по описа за  2014 година.

 

Обжалвано е решение № 382/18.07.2014г. постановено по гр. дело № 281/2014г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът П. К.- Кмет на Община К. обжалва решението в частта, с което е признато за установено, че лозе от 1 294 кв.м. в местността “С.” е собственост на В.Т., Т.Н. и П.Т. по наследство и давностно владение. Подадена е подобна въззивна жалба, в която моли да се отмени изцяло решението като неправилно и отхвърли предявеният иск. Претендира за направените пред двете инстанции разноски.

 

Въззиваемите В.Т., Т.Н. и П.Т. са подали писмен отговор, с който молят да се остави без уважение въззивната жалба и присъдят разноските пред въззивната инстанция.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е установителен иск за собственост, с  правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

Установено е по делото, че ищците са наследници на П.С.Т.  починал на 02.10.1982г. Приживе той е купил 1 декар в местността “З.”. От скица № К02014/24.02.2014г. се установява, че земята е записана като общинска частна собственост по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

От показанията на свидетелката В. Т. се установява, че нейното семейство и семейството на ищцата В.Т. са купили нива от 2 декара, която я разделили по 1 декар на семейство. Нивата купили преди повече от двадесет години. От показанията на свидетеля И.Б. се установява, че в мястото имало стари дървета и лози и през 2013г. ищцата засяла нови дръвчета и зеленчуци. Свидетелката Н. Г. заявява, че от 1982г. познава ищцата и е съсед на имота й. Самата тя ходила на мястото като се грижила за засадените от нея зеленчуци и дръвчета.

 

От заключението на вещото лице се установява, че поземлен имот № 407 е записан в разписния списък на С.П. Т. /син на П.Т. и наследодател на ищците/, като лозе и овощна градина и е идентичен с имот № 230407 в  местността “С.”.

 

Безспорно е, че процесният имот има характер на земеделска земя. Той не е бил заявен за реституиране, поради което е записан по чл. 19 от ЗСПЗЗ, като общинска собственост. Съгласно чл. 19 от ЗСПЗЗ общините стопанисват и управляват земеделските земи останали след възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Планът за земеразделяне на землището на гр. К. е публикуван в Държавен вестник брой № 82/17.07.1998г., преработен и публикуван в Държавен вестник брой № 59/29.06.1999г. и към момента на обнародването му е била в сила разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ в редакцията й от 1997г. /ДВ брой № 98/1997г./ която гласи, че общината стопанисва и управлява земеделската земя останала след възстановяването на правата на собствениците и след изтичане на десетгодишен срок земите стават общинска собственост. Възможността за придобиване на собственост върху земеделска земя от физическите лица чрез давностно владение е предвидена в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти - §1, ал. 1 от ПЗР, като не се зачита изтеклата придобивна давност, до влизане на този закон в сила – три дни след публикуването му в Държавен вестник на 18.11.1997г. Ищците не представят писмени доказателства за придобиване на имота по надлежния ред, поради което те са недобросъвестни владелци и за да придобият собствеността по давност следва да са владяли десет години, тоест до 21.11.2007г. Това владение се установява от показанията на разпитаните свидетели. Следователно имотът е придобит по давност.

 

Община К. не е могла да придобие собствеността върху процесния имот преди 2009г., тъй като последното изменение на плана за земеразделяне е обнародвано на 29.06.1999г. Решението по чл. 45, ал. 5 от ППЗСПЗЗ от 10.11.2008г. и заповед № 137/11.11.2008г. за одобряването му са взети след като е изтекъл в полза на ищците десетгодишния давностен срок за придобиване на собствеността върху земята. Процесната земя не е станала общинска собственост по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като това става след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Посочената разпоредба дава възможност на общините да придобият собственост върху земеделски земи останали след възстановяване на правата на собствениците, но кумулативно следва да са налице и двете предпоставки за това, а именно: 1. Да е влязъл в сила плана за земеразделяне и 2. Одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Въззивникът – ответник не представя доказателства кога е влязла в сила картата на съществуващи и възстановими стари реални граници. Следователно, процесният имот не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Неправилно Комисията по чл. 19, ал. 2 е посочила, че имота няма собственик. Записаното име в разписния списък сочи, че този имот има собственик. Безспорно владението на имота е предмет на предварителния договор сключен на 22.04.1967г. Пречка за придобиването му по давност е била нормата на чл. 29, ал. 2 от ЗСГ, която не е допускала придобиване по давност на недвижими имоти по чл. 15 от ЗСГ, ако владението е придобито в основа на предварителен договор, който не може да бъде обявен за окончателен, съгласно чл. 28 от същия закон. С отмяната на Глава ІІ и ІІІ от ЗСГ и чл. 29 от същия, през 1990г. може да тече давностен срок.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че постановеното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски във въззивната инстанция в размер на 150 лева, видно от договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                        

       Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 382/18.07.2014г. постановено по гр. дело № 281/2014г., по описа на К. районен съд в частта, в която е признато за установено по отношение на ОБЩИНА К., че лозе от 1 294 кв.м., ІХ категория, находящо се в местността “С.”, в землището на гр. К., съставляващо имот № …, ЕКТТЕ…, е собственост на В.С.Т., Т.С.Н. И П.С.Т. – по наследство и давностно владение, при дялове: по 1/3 ид. част за всеки от тях.

 

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението е влязло в законна сила.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА – К. с ЕИК ….., ул. “Р.” № ., да заплати на В.С.Т. с ЕГН **********,***, Т.С.Н. с ЕГН **********,***, и П.С.Т. с ЕГН **********,***, сумата 150 лева -направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.