Р Е Ш Е Н И Е

 

  355/18.11.2014 година                                                           Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                         ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети октомври                                                                           2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер  1428 по описа за  2014 година.

 

Обжалвано е решение № 863/23.07.2014г. постановено по гр. дело № 2078/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът И.М.П. моли да бъде изменено решението в частта, с която е уважен частично иска по чл. 108 ЗС. Развива подробни съображения във въззивната жалба и счита, че не са налице първата и третата предпоставка за уважаване на иска. Неправилно било решението и в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за лишаване от ползване на движими вещи. Ищците не били посочили в исковата молба за всяка конкретна вещ какво обезщетение претендират. Моли да се отхвърлят исковете в уважената им част и присъдят направените разноски в двете съдебни инстанции. 

 

Въззиваемите К.Д. и М.Д. са подали писмен отговор и считат, че постановеното решение е правилно. Молят да бъде потвърдено същото и присъдят разноските пред въззивната инстанция.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС и

чл. 73, ал. 1 от ЗС.

 

Ищците К.Д. и М.Д. твърдят, че са собственици на движими вещи посочени в исковата молба.

Видно от представеният по делото договор за покупко-продажба от 15.05.2008г. и фактура ищецът Д. е закупил баланс машина и гумодемонтажна машина за сумата 10 166 лева. По делото са представени гаранционни карти на името на ищеца за закупуването на компресор “О.” и климатик марка “Н.”, фактура от 04.02.2011г. на името на ищцата Д. за закупуване на чанта за лаптоп, мишка за компютър и преносим компютър на обща стойност 754 лева.

 

По делото е представен договор за прехвърляне на дружествени дялове от 03.10.2012г., от който е видно, че ответникът е продал на ищцата Д. собствения си дял от капитала и имуществото на дружеството за сумата 3 000 лева.

 

По делото са събрани гласни доказателства.

 

Свидетелката П. Д. твърди, че машините били закупени предварително преди да дойде ответникът на работа, за което ищецът теглил кредит. През нощта ответникът вдигнал машините и климатика.

 

Свидетелят В.Д. сочи, че ищецът купил машините да прави гумаджийница и ответникът бил работник там, след което станали съдружници. Машините били купени преди ищците и ответника да станат съдружници. Ищецът теглил кредит, като свидетеля му станал гарант. Другата група свидетели на ответника - З.П. и Я.В. твърдят, че ищецът и ответникът заедно купили машини в началото на 2008г. като фактурата била на името на ищеца, тъй като решението за фирмата не било излязло. Твърдят, че ответникът дал наполовина парите за машините.

 

По делото е назначена икономическа експертиза, която е установила наличие на вещи в автосервиза на ответника по пунктове: 1, 2, 3, 6, 9, 10, 11, 13, 14, 16, 17, 21, 22 и 23 от исковата молба. Останалите вещи не са намерени. Вещото лице е посочило на всяка една от вещите месечен наем.

 

По делото е прието и заключение на автотехническа експертиза, която дава заключение, че пазарната стойност на движимите вещи намиращи се при ответника намиращи се в момента на проверката, посочени в заключението и са на обща стойност 3 055 лева.

 

За уважаването на иска по чл. 108 от ЗС следва да се установи, че вещта предмет на спора е собственост на ищеца, че ответникът упражнява фактическа власт върху нея и че същата е без правно основание.

 

С оглед на събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на експертизите следва да се приеме, че са налице трите предпоставки на чл. 108 ЗС. Ищците са собственици на движимите вещи като същите се намират в държане на ответника и това държане е безправно основание по отношение на вещите по пункт 1 до пункт 5 от исковата молба. Видно от писмените доказателства тези вещи са закупени на името на ищците. Липсват доказателства вещите да са заприходени впоследствие в активите на общата фирма на страните.

 

Относно вторият обективно-съединен иск с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС: Същият принадлежи на собственика, против недобросъвестния владелец като отговорността на последния за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишил собственика може да бъде ангажирана само за времето, през което е упражнявал фактическа власт върху вещта.

 

Ищците претендират за плащане на обезщетение за периода 25.10.2012г. до 24.04.2013г. По делото не се спори, че ответникът е упражнявал фактическата власт по отношение на вещите от пункт 1 до пункт 5 от исковата молба за посочения период. При определяне на обезщетението е възприето заключението на вещото лице, което е посочило едномесечния наем за ползването, в общ размер 2 130 лева.

 

В исковата молба са посочени вещите, за които се претендира обезщетението, периода и общо размерът на претендираното обезщетение. От съдебно-икономическата експертиза е видно, за коя вещ какъв наем се дължи за един и за шест месеца. Заключението на съдебно-икономическата експертиза не е оспорено.

 

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че постановеното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемите следва да се присъди  сумата 650 лева – направени разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 863/23.07.2014г. постановено по гр. дело № 2078/2013г., по описа на С. районен съд в частта, в която е осъден И.М.П. да предаде на К.С.Д. и М.И.Д. владението на следните движими вещи: монтажна машина за гуми, баланс машина, компресор, климатик и преносим компютър, на стойност 3 350 лева, да заплати обезщетение за лишаване от ползването на движими вещи за периода от 25.10.2012г. до 24.04.2013г., в размер на 2 130 лева.

 

РЕШЕНИЕТО в останалата част е влязло в законна сила.

 

ОСЪЖДА И.М.П. с ЕГН **********,***, да заплати на К.С.Д. с ЕГН ********** и М.И.Д. с ЕГН **********,  и двамата от гр. С., кв. “Т.”, блок ., вх. ., ет. ., ап. ., сумата 650 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.