Р Е Ш Е Н И Е

                                                         

Номер 381                              05.12.2014 г.                гр.Стара Загора

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на шести ноември 2014 г.

в публично заседание в състав :

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар П.Г.,

като изслуша докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

гр.д.№ 29 по описа за 2013 г.

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.240 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

          Постъпила е първоначална Искова молба от ищеца-    пълнолетния български гражданин Д.С.Г. ***, в която се сочи, че съгласно писмен договор за заем от 04.10.2005 г., в качеството си на
заемодател, предал на заемателката си- ответницата Р.Й.Б. паричен заем в размер на 100 000 лв., като заемателката/ответница/ се задължила да върне
заемната сума в срок от 60 месеца на равни месечни вноски, всяка една
вноска от по 2 500 лв./главница и лихва/, дължими до 5- то число  на всеки месец, платими в брой срещу разписка или касов ордер. Твърди, че падежът на последната погасителна вноска по заема бил на 05.10.2010г., и съгласно т.6 от договора за заем и сключения на същия ден нотариално заверен договор (обратно писмо), за обезпечаването на вземанията й
по заемния договор, на 04.10.2005г. заемателката, като пълномощница  на
синовете си К. и Р. Б., му е прехвърлила привидно- симулативно с Нот. акт за покупко-продажба № 102, том
VI, рег.№ 9446, нот.дело
  952/2005 г. на нотариус П.Куцарова-КРС следния недвижим имот- дворно място от 395 кв.м. в ***
ведно с построените в имота жилищна сграда и други подобрения. Заявява, че с влязло в сила на 18.12.2008 г. Решение № 122 "к" по гр.дело № 785/
2006г. по описа на РС- Казанлък сключената с горепосочения нот. акт симулативна сделка за покупко- продажба е била обявена за нищожна, като в изпълнение на договора за заем и съгласно уговорения в същия
договор погасителен план, заемателката Р.Б.  му е погасила 8 месечни вноски, всяка в размер на 2 500 лева, за което той й е подписал и
предал на ответницата съответните 8 броя РКО. Със заплатените 8 бр. погасителни вноски заемателката/ответница/ Б. му била върнала част от заемната сума, възлизаща в размер на общо 20 000 лв. Заявява, че въпреки настъпилия падеж на следващите вноски според уговорения погасителен план, заемателката-ответницата Б. не му била заплати останалата дължима сума по заема и към датата на предявяването на исковата молба пред СтОС/05.03.2013г./ заемателката- ответница Р.Б. му дължи по договора за заем общо сума
в размер 80 000 лв., представляваща сбора на дължимите за 5 год. назад и непогасени по давност 32 броя погасителни вноски, всяка една вноска от по 2 500 лв., чиито падежи съгласно уговорения погасителен план са настъпили на 5- то число на месеца в периода от 05.03.2008г. до
05.10.2010 г. включително.
Предвид гореизложените фактически обстоятелства, за нея бил налице правен интерес и предявява настоящия осъдителен паричен иск с петитум съдът на основание чл.240 от ЗЗД да осъди ответницата Р.Й.Б./като заемателка/, да заплати на ищеца Д.С.Г./като заемодател/, дължима сума по сключения между страните договор за заем от 04.10.2005г. в размер на общо 80 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяване на иска в съда на 05.03.2013г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира и да му се присъдят  съдебните разноски по делото.

          В този смисъл е и представената от ищеца Писмена защита по делото, съгласно която счита, че предявеният от ищеца Д.Г. срещу ответника Р.Б. осъдителен иск по чл.240 от ЗЗД е основателен и доказан в пълния му размер, поради което моли настоящия първоинстанционен съд да постанови решение по същество на спора, с което да уважи изцяло предявения иск, както и да му се присъдят разноските по делото съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

Процесуалния му представител- адвокат не е пледирал в последното открито съдебно заседание по делото, но е представил предварително писмено Становище/л.154 от делото/, в което поддържа, че исковете на ищеца против ответницата са изцяло основателни и доказани по фактическо и правно основание и размер, и моли съда да ги уважи напълно, ведно с всички законни последици, включително и относно разноските по делото.

 

ОТВЕТНИЦАТА- също пълнолетната българска гражданка  Р.Й.Б.-*** не е подала първоначално Отговор на ИМ по реда на чл.131- 132 от ГПК, въпреки че е била предупредена за последиците от това по реда на чл.133 от ГПК.

В по- късен свой ПИСМЕН ОТГОВОР сочи, че оспорва по основание и размер предявения иск, като излага подробни свои аргументи за това. Твърди, че към датата на предоставяната в заем сума ищецът не е разполагал с
налична сума от 100 000, 00 лв., а неустановяването, че заемодателят- ищец е притежавал парични
суми, които да може да даде в заем, на практика води и до неустановяване, че такива
суми реално са предадени на заемателя, предвид правния характер на договора за заем. Наред с това п
рави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като според нея съгласно исковата молба на ищеца, последната направена вноска по договора е на 08.05.2006г. и така, както е записано в договора, следващата погасителна вноска е следвало да бъда направена на 05.06.2006г. Счита, че от тази дата на последната й вноска/05.06.2006г./ до датата на завеждане на исковата молба в съда/05.03.2013г./ е изтекла максималната законна 5 г. погасителна давност, поради което и предявеният иск следва да бъда отхвърлен изцяло, ведно със законните последици. Моли съда да не уважава предявения иск, като неоснователен и недоказан, и съда да осъди ищеца да й заплати направените съдебни и деловодни разноски по делото.

В допълнителното си писмено Становище ответницата развива допълнително своите аргументи по исковата претенция и доказателствата по делото.

В последното по делото открито съдебно заседание ответницата не се явила и не е пледирала лично пред настоящия първоинстанционен съд, но вместо нея се е явил процесуалния й представител- адвокат, който е пледирал пред настоящата първа съдебна инстанция, че исковете се изцяло неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени напълно, ведно със законните последици от това. Претендира и разноските по делото.

Ответницата е представила по делото и Писмена защита в рамките на дадената й за това изрична възможност за това в 7- дневен срок от датата на последното открито съдебно заседание по делото, в която поддържа защитните си тези и моли съда да не уважава предявения против нея осъдителен иск за 80 000 лв. главница по чл.240, ал.1 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан, и моли съда да осъди ищеца да й заплати направените съдебни и деловодни разноски по делото.

 

          СЪДЪТ, след като се запозна със становищата на всяка една от страните, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключенията на съдебно- икономическите експертизи и с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

          ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

Искът е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС- Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК. Следователно той своевременно предявен, процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора, и по него съдът следва да се произнесе по съществото на спора с настоящото си съдебно си Решение.

          ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА:

Видно от събраните по делото писмени доказателства-договор за заем от 04.10.2005 г., договор от 04.10.2010г., нот. акт за продажба на недвижим имот № 102/04.10.2005г., решение № 122к/22.12.2006г. на КРС, писмо изх. № 502/11.03.2013г. на КРС, молба от ищеца от 25.03.2013г., писмен отговор от ответницата от 10.05.2013г., решение № 1225/18.12.2008г. на ВКС, решение № 198/18.06.2007г. на СОС, писмо изх. № 1024/22.05.2013г. на КРС, справка от 01.06.2013г. по гр.д. № 1086/2011г., становище от Д.Г. от 10.06.2013г., молба от ищеца от 13.06.2013г., молба от адв.Р. от 07.10.2013г., решение № 198/18.06.2007г. на СОС, решение № 1225/18.12.2008г. на ВКС, молба от адв. Р. от 07.10.2013г., молба от ищеца от 11.10.2013г., протокол за разпит на свидетел от 17.11.2006г., становище от ответницата от 22.10.2013г., справка по гр.д. №1086/2011г. на СОС, съгласно писмен договор за заем от 04.10.2005г., в качеството си на
заемодател, ищецът Г. е предал на заемателката си- ответницата Р.Б. паричен заем в размер на 100 000 лв., като заемателката/ответница/ се е задължила да върне
заемната сума в срок от 60 месеца на равни месечни вноски, всяка една
вноска от по 2 500 лв./главница и лихва/, дължими до 5- то число на всеки месец, платими в брой срещу разписка или касов ордер. Падежът на последната погасителна вноска по заема бил на 05.10.2010г. Съгласно т.6 от договора за заем и сключения на същия ден нотариално заверен договор (обратно писмо), за обезпечаването на вземанията й
по заемния договор, на 04.10.2005г. заемателката, като пълномощница  на
синовете си К. и Р. Б., й прехвърлила с Нот. акт за покупко-продажба № 102, том
VI, рег.№ 9446, нот.дело
  952/2005 г. на нотариус П.Куцарова-КРС следния недвижим имот- дворно място от 395 кв.м. в ***
ведно с построените в имота жилищна сграда и други подобрения. С влязло в законна сила на 18.12.2008г. Решение № 122 "к"/22.12.2006г. по гр.дело № 785/2006г. по описа на РС- Казанлък, обл.Старозагорска, сключената с горепосочения нот. акт симулативна сделка за покупко- продажба е била обявена за нищожна. В изпълнение на договора за заем и съгласно уговорения в същия
договор погасителен план, заемателката Р.Б.  му е погасила 8 бр. месечни вноски, всяка в размер на 2 500 лв., за което той й е подписал и
предал на ответницата съответните 8 броя РКО, както следва- РКО № 1/20.10.2005г., РКО № 2/05.11.2005г., № 3/05.12.2005г. за погасителна вноска от 2 500 лв., № 4/05.01.2006г., № 5/05.02.2006г., № 6/05.03.2006г., № 7/05.04.2006г.  и № 8/08.05.2006г.- всички те на обща стойност 20 000 лв. Със заплатените общо 8 бр. погасителни вноски заемателката/ответница/ Р.Б. безспорно е върнала на ищеца- заемодател част от заемната сума, възлизаща в размер на общо 20 000 лв. Липсват по делото каквито и да са писмени данни, въпреки настъпилия падеж на следващите вноски според уговорения погасителен план, заемателката- ответницата Р.Б. да е заплатила останалата дължима сума по заема и към датата на предявяването на исковата молба пред СтОС/04.03.2013г./ общо сума
в размер 80 000 лв., представляваща сбора на дължимите за 5 год. назад и непогасени общо 32 бр. погасителни вноски, всяка  от тях от по 2 500 лв., чиито падежи съгласно уговорения погасителен план са настъпили на 5- то число на месеца в периода от 05.03.2008г. до
05.10.2010 г. включително.

 

Видно от заключението на приетата по делото съдебно- почеркова експертиза/СПЕ/, ръкописния подпис, обект на изследването, положен в "Писмен отговор" от 10.05.201Зг. и ръкописния подпис обект на изследването, положен в "Становище" от 21.10.201Зг. от името на Р.Й.Б., не са били положени от самата нея, а от друго лице. И въпреки последващото им потвърждение от ангажирания й повереник- адв. Р.Р. от АК- Ст.Загора с писмено Пълномощно от 04.10.2013г./л.52 от делото/ в първото о.с.з. на 14.11.2013г./л.98, стр.2 от делото/ на извършените процесуални действия до момента от нейно име без пълномощно, съдът счита, че в случая не е налице хипотезата на чл.62 във вр. с чл.42, ал.2 от ЗЗД- тоест, че не е налице одобряване и потвърждаване на извършените без представителна власт процесуални действия от името и за сметка на ответницата, които тя е потвърдила в същата писмена форма, с нотариална заверка на подписите от 25.11.2013г./л.104 от делото/, тъй като това не е станало в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131- 132 от ГПК, а значително след това. Поради което такова едно формално редовно потвърждаване, направено след изтичане на законния 1- месечен срок означава единствено и само, че ответницата/кредитополучателка/ не е подала против Исковата молба писмен Отговор на Исковата молба по реда на чл.131- 133 от ГПК.

 

          По делото няма поискани, допускани и събирани каквито и да са гласни доказателства- свидетелски показания и/или отговори на страните по реда на чл.176 от ГПК.

 

          ОТНОСНО ГЛАВНИЦАТА :

          По делото не се спори от никоя от страните, че ищецът Д.Г. е предявил с исковата молба пред ОС- Ст.Загора, срещу ответницата Р.Б. осъдителен иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължима сума по сключения между страните договор за заем от 04.10.2005г. в размер на 80 000 лв. гланица, ведно със законна лихва върху сумата считано от предявяване на иска в съда. От събраните по делото многобройни писмени доказателства и от приложеното  приключено гр.дело № 785/2006г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска  се установява следното :

Съгласно сключения между страните договор за заем на 04.10.2005 г. ищецът- заемодател е предал на ответницата- заемателка паричен заем в раз­мер на сумата 100 000 лв. за срок от 60 месеца. В т.2 на договора Заемателят се е задължил да върне заемната сума в
срок от 60 месеца на равни месечни вноски от по 2 500 лева всяка -вкл. главница и лихви, дължими до 5- то число на всеки месец, платими в брой срещу разписка или касов ордер, издадени от Заемодателя. А съгласно т.6 от договора за заем и сключения същия ден от страните нотариално заверен договор (обратно писмо) за обезпечаване на вземането на заемодателя, заемателката се е задължила да му прехвърли следния недвижим имот - Дворно място от 395 кв.м., съставляващо УПИ № IХ-5075 в кв.156 по плана на ***, ведно с построените в имота жилищна сграда и други подобрения. В изпълнение на горното, за обезпечаване вземането на ищеца, същия ден/04.10.2005г./ ответницата Р.Б./като пълномощник на синовете си К. и Р. Б./, е прехвърлила на ищеца описания недвижим имот с
Нот.акт за покупко-продажба № 102, том
VI, рег.№ 9446, н.дело № 952/2005 г. на нотариус Петранка Куцарова с район на действие КРС. В изпълнение на задълженията си по договора за заем и съгласно уговорения в същия договор погасителен план, заемателят- ответницата Р.Б. е
погасила с 8 бр. поредни месечни вноски по заема/всяка една от тях в размер на точно по 2 500 лв./, за което ищецът-заемодател е подписал и предал на ответника общо 8 бр. РКО с поредни номера от № 1/20.10.2005г. до № 8/08.05.2006г. включително, с погасителни вноски от по 2 500 лв. всяка една от тях. Всичките 8 бр. РКО са представени като писмени доказателства          в приложеното гр.дело № 785/2006 г. на РС- гр.Казанлък. С изплатените 8 бр. погасителни вноски заемателката Р.Б. е издължила на ищеца Д.Г. част от заема в размер на общо 20 000 лв., и не се установи и доказа в хода на съдебното следствие по настоящото гр.дело, въпреки настъпилия падеж на следващите вноски според уговорения погасителен план, заемателката- ответница Р.Б. да е заплатила
на заемодателя си- ищец останалите дължими суми по договора за заем в размер на общо 80 000 лв.

Действително с Решение № 122 "к"/22.12.2006г. по гр.дело № 785/2006г. по описа на РС-Казанлък, което е било заведено от заемателката Р.Б. като пълномощник на ищците К. и Р. Б./нейни синове/, за завеждане на делото пред КРС пълномощникът Р. Б. е преупълномощила съответните адвокати. Решението е влязло в законна сила на 18.12.2008г., има силата на присъдено нещо по смисъла на чл.296- 299 от ГПК и е задължително за страните, за настоящия съд и за всички други правни субекти. С това съдебно Решение договорът за покупко-продажба, сключен под формата на посочения по-горе Нотариален акт, е обявен за изцяло нищожен като привиден. В исковата молба по приключеното преюдициално гр.дело № 785/2006г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска се признават изцяло всички горепосочени правни и фактически факти и отношения, включително и фактите, че Р.Б. е получила от Д.С. паричен заем от 100 000 лв., като заемът следвало да бъде изплащан за срок от 60 месеца на равни месечни вноски в размер на 2 500 лв. всяка, че от 20.10.2005г. Р.Б. е започнала изплащане на заема, като до момента на завеждане на делото били изплатени общо 8 бр. поредни вноски, както и че за изплатените суми са издавани общо 8 бр. отделни РКО за по 2 500 лв. всеки от заемодателя- ищец по настоящото дело.

              В решенията и на трите съдебни инстанции(първоинстанционния КРС, въззивния СтОС и касационния ВКС- София), които са постановени в спора по окончателно приключеното преюдициалното гр.дело № 785/2006г. по описа на КРС, са установени същите факти, които се заявяват от ищеца Д.С. в настоя­щото дело- с договора за заем от 04.10.2005г. Д.
С. е предоставил на Р.Б. сумата 100 000 лв. за срок от 60 месеца, като заемът е следвало да се изплаща на равни месечни вноски от по 2 500 лв., че в изпълнение на сключения договор за заем
заемателката Р.Б. с приложените 8 бр. РКО е погасила 8 бр. поредни месечни вноски в размер от по 2 500 лв. всяка.  

В писмените си показания пред органите на МВР по ДП № ЗМ-1864/2006г. на РПУ- гр.Казанлък от 17.11.2006г., ответницата Р.Б. признава за наличието на заемно правоотношение между нея и ищеца
Д.С., като потвърждава, че в началото на 2006г. редовно е издължавала заемните си вноски към Д.С..

Същевременно представените писмени доказателства- данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ, писмени сделки за парични заеми, нотариални актове за продажба на недвижими имоти, установяват по безспорен начин, че към датата на сключване на процесния заемен договор- 04.10.2005г., заемодателят- ищец Д.С. е разполагал с налични парични средства в общ размер над 130 000 лв. и следователно е имал фактическата финансова възможност да предостави процесния паричен заем от общо 100 000 лв. на заемателката- ответницата Р.Б..

Следователно искът на ищеца към ответницата за връщане на остатъка от получената и дължима сума от общо 80 000 лв. главница като даден и невърнат паричен заем, се явява изцяло основателен и доказан, и би следвало да бъде уважен напълно, ведно със законните последици от това.

 

          ОТНОСНО ДАВНОСТТА :

          Тъй като ответницата прави изрично възражение за погасено по давност свое парично задължение, съдът обсъждайки събраните по делото писмени доказателства и доводите на всяка една от страните констатира, че действително между ответницата Р.Б. и ищеца Д.Г. е бил сключен договор за паричен заем за сумата от общо 100 000,00 лв. Впоследствие заемополучателката- ответница Б. е върнала на заемодателя- ищец Г. общо сумата 12 000, 00 лв., която в последствие е върната и в по- голям размер- 20 000 лв., за което са налице общо 8 бр. разходни касови ордери за сумата в общ размер на 20 000,00лв., /РКО№ 1/20.10.2005г., РКО № 2/05.11.2005г., РКО № 3/05.12.2005г., РКО № 4/05.01.2006г, РКО № 5/05.02.2006г., РКО № 6/05.03.2006г., РКО № 7/05.04.2006г., РКО № 8/08.05.2006г./, като всеки един разходен ордер/РКО/ е за сумата от 2 500,00 лв.

 

Съгласно чл.1 от сключения между страните писмен Договор е записано, че на Р.Й.Б. е предоставена сумата от 100 000, 00 лв., като никъде в Договора не е записано, че се дължи лихва, и такава лихва не е договорена писмено между страните според текста на самия Договор. В противоречие с чл.1 от Договора, в чл.5 от същия е записано, че Р.Й.Б., ако върне цялата сума, не дължи лихва и неустойка. При сключване на Договора Р.Й.Б. се е договорила с ищеца, че ще прави ежемесечни плащания в размер на 2 500,00 лв. Срокът на Договора е бил 60 месеца съгласно записаното в чл.2 от същия- „Заемателят се задължава да върне сумата на заемодателя за срок от шестдесет месеца на равни месечни вноски от по 2 500,00 лв./две хиляди и петстотин лева/ всяка - главница и лихва на всяко от първо до пета число на всеки месец в брой срещу разписка или касов ордер". Както е изрично записано в Исковата молба и това обстоятелство не е оспорено от никоя от страните по договора и съответно по делото, с изброените разходни касови ордери/РКО/ Р.Й.Б. е върнала на ищеца общо сумата 20 000,00 лв., а за останалата сума от главница 80 000,00 лв. липсват данни да е връщана или опрощавана, и липсват данни тя да е получавана от кредитора- ищец.

 

В подписаният договора за заем, двете страни са договорили допълнителни условия за обезпечаване вземането на кредитора- ищец Д.Г. спрямо длъжницата му- ответница Б., тъй като в чл.6 от Договора за заем изрично е записано, че за обезпечаване на вземането, заемателя се задължава: „да прехвърли на заемодателя Д.Г., недвижим имот подробно описан в нотариален акт за дарение № 49, т.III, рег.№ 4120, дело № 402/2005г. а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 395 кв.м., заедно построените в него жилищна сграда и други подобрения. След връщане на заетата сума, съгласно т.7 от Договора за заем имотът следвало да бъде обратно продаден от заемодателя- ищец на заемополучателката- ответница Р.Й.Б.. В деня на подписване на договора за заем 04.10.2005г., ответницата Р.Й.Б. в качеството си на пълномощник на синовете си, продала на ищеца Д.С.Г., гореописания недвижим имот и е съставен нотариален акт за покупко- продажба № 102, т.VI, рег.№ 9446, дело № 952/2005г. на Нотариус рег.№ 100 Петранка Куцарова с район на действие РС- Казанлък.

 

Ответницата Р.Б. е изплатила на ищеца сумата от общо 20 000,00 лв., като последното плащане е било на 08.05.2006г. След това тя е поискала от ищеца да й върне чрез прехвърляне обратно недвижимия имот, който служел за “обезпечение” на договора им за паричен заем. След като недвижимият имот, служещ за обезпечение не е бил прехвърлен доброволно от ищеца- кредитодател на ответницата- кредитополучателка, е било заведено предходното преюдициално гражданско дело за прогласяване недействителността и обявяването за нищожна на сделката поради липса на воля- приложеното приключено гр.д. № 785/2006г. при РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска по настоящото висящо гр.дело № 29/2013 г. по описа на ОС- Ст.Загора. Страните по договора и съответно по делото са обвързани помежду си с облигационна връзка, намираща правна опора в договора за паричен заем между тях. Изправната страна по една облигационна връзка, характеризираща се с двустранност /наличие на задължения и от двете страни/ има, право да иска изпълнение от неизправната страна. Неизправна страна по договора за заем е  бил самият ищец Д.С.Г., поради което и същият не може да претендира изпълнение. На същия е изплатена част от дължима сума съгласно уговорката, но същият не бил върнал обратно имота на ответницата съгласно уговорката между тях. Подписаният между страните договор за заем е нищожен поради липса на предмет и поради заобикаляне на закона- договорът е сключен в противоречие с действащата нормативна уредба, намираща правна опора в разпоредбите на чл.240 и сл. от ЗЗД, и има за цел постигане на забранен от закона резултат- неоснователно обогатяване и получаване на лихви за предоставени в заем суми в разрез с разпоредбата на закона.

 

 

Налице е и изтекла погасителна законова давност, тъй като съгласно твърдението и признанието на ищеца в Исковата му молба по делото, последната направена вноска от ответницата към него по писмения Договор между тях, е от 08.05.2006г. Така, както е записано в текста на самия Договор, следващата погасителна вноска е следвало да бъда направена на 05.06.2006г. В чл.4 от договора е записано "При неплащане на която и да е от вноските до пето число този договор губи правна сила". Съгласно този  текст от договора страните доброволно и писмено са се съгласили помежду си, че след като на 05.06.2006г. не е направено поредното плащане, то договора между тях „губи своята правна сила". Считано от датата 05.06.2006г., когато е следвало да бъде внесена поредната ежемесечна вноска от по 2 500 лв. от ответницата на ищеца, и откогато “договорът е изгубил своята правна сила”/тоест бил е прекратен поради частично негово неизпълнение от кредитополучателката- ответница/, до датата на завеждане на Исковата молба в съда на 05.03.2013г./почти 7 г.- 6г. и 9 м./ е изтекла както по- кратката специална погасителна законова 3- годишна давност по чл.111, б.”б” и “в” от ЗЗД, така и максималната обща погасителна законова 5- годишна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД.

Поради което съдът счита, че исковата претенция по предявения иск като главница по чл.240, ал.1 от ЗЗД е била по принцип дължима както по основание, така и по размер, но още към датата на предявяване на иска в съда/05.03.2013г./ е изцяло погасен по давност по закон, поради което искът за главницата следва да бъда отхвърлен от съда изцяло, ведно с всички законни последици от това.

 

          ОТНОСНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА :

          С оглед разпоредбите на чл.240, ал.1 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, при забавено или пълно неизпълнение на едно основно парично задължение/каквото е процесното за главница от 80 000 лв./, длъжникът- ответницата би следвало да дължи на кредитора си- ищец заплащане и на парично обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху дължимата главница от 80 000 лв., от датата на завеждане на иска в съда/05.03.2013г./ до окончателното изплащане на сумите.

Поради акцесорния характер обаче на иск законни лихва върху главницата от датата на завеждане на иска в съда, спрямо основния иск за връщане на паричен заем по реда на чл.240, ал.1 от ЗЗД, то и искът на ищеца- кредитор против ответницата- кредитополучателка се явява също изцяло погасен по давност, следователно той също е изцяло неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли напълно, ведно с всички законни последици от това.

 

          ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ:

          Съгласно правилата на чл.258- 261 от ГПК, настоящото постановено съдебно Решение на ОС- Ст.Загора може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

          Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.240, ал.1- 4 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- Ст.Загора

 

                                         Р   Е   Ш   И :

 

        ОТХВЪЛЯ иска на Д.С.Г.- ЕГН ********** *** против ответницата Р.Й.Б.- ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 80 000 лв./осемдесет хиляди лева/ главница като получена и невърната парична сума в заем по писмен Договор от 04.10.2005г., ведно със законната лихва върху 80 000 лв. от 05.03.2013г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни и недоказани поради погасяването им по давност.

       

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС- гр.Пловдив.

 

                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: