Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 400                                     16.12.2014г.                  гр.С.З.

 

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на двадесет и седми ноември, 2014 г.

в публично заседание в следния състав :

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 43/2013 г., за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.422 във вр. с чл.415 и чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК.

 

         ИЩЕЦЪТ- пълнолетния български гражданин М.Б.Н. от гр.С.З. заявява в Исковата си молба вх.№ 4310/03.04.2013г., че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 4508 / 23.11.2012 г., издадена по ч.гр.д.№ 6672/2012г. по описа на Районен съд- С.З., е разпоредено на ответницата П.В.С. от гр.С.З. да заплати на ищеца сума в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 23.11.2012 г. до изплащането на вземането, както и сумата от 600 лв., представляваща разноските по ч.гр.дело. На 04.03.2013 г. ищецът е получил съобщение по ч.гр.д. № 6672/2012г. по описа на Районен съд- С.З., от което е узнал, че срещу издадената Заповед за изпълнение е подадено възражение от страна на ответницата, като в установения от закона 1- месечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК той предявява настоящата си  Искова молба, с която моли съда да признае за установено, че П.В.С. му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 4508/23.11.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 6672/2012 г. по описа на Районен съд- С.З., тъй като задължението на ищеца произтича от Запис на заповед от 03.07.2011г. за сумата от 30 000 лв., с падеж на дата 03.09.2011 г. на основание по чл.417, ал.1, т.9 от ГПК, издадена от П.В.С.- ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***. До момента на предявяване на настоящия иск за установяване дължимостта на вземането, ответницата не е заплатил дължимата сума, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Записът на заповед от 03.07.2011г., който е представен в оригинал като доказателство по ч.гр.д.№ 6672/2012г. по описа на Районен съд- С.З., съдържа всички необходими реквизити, регламентирани в чл.535 от ТЗ. Именно и поради това, Районен съд- С.З. е намерил, че записът на заповед е годно основание, въз основа на който е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 4508/23.11.2012г., издадена по ч.гр.д.№ 6672/2012г. по описа на Районен съд- С.З.. Записът на заповед съдържал всички законови атрибути. Заявява, че в подаденото от длъжницата Възражение се съдържа твърдение, че текста, а и подписа в записа на заповед не са изписани от длъжника. Счита, че това твърдение е неоснователно и няма как да бъде доказано, а целта е единствено и само да се бавят възможностите за принудително удовлетворяване на кредитора. Счита, че тъй като с поведението си ответникът е дал повод за настоящото производство, то в негова тежест следва да бъде поставена и отговорността за всички направени от ищеца разноски по повод воденето на делото и осъществяваното процесуално представителство. С оглед на всичко казано по-горе, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, поради което моли съда да уважи иска му изцяло, ведно със законните последици.

Пледира чрез процесуалния си представител- адвокат, че претенцията на ищеца е основателна, доказана и моли да бъде уважена като такава. В настоящия процес длъжницата е следвало да установи, че не дължи вземането по запис на заповед, което категорично не е било сторено. Записа на заповед е редовен от външна страна документ, който съдържа всички реквизити по ТЗ. От страна на длъжницата не са били ангажирани и не са били доказани възражения. Моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи сумата, както и да му се присъдят направените по делото разноски в съответния размер, съгласно представения по делото Списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В Писмената си защита сочи, че съгласно чл.193, ал.1 от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което същият е представен- най-късно в срока по чл.131 от ГПК. Също така е преклудирано и възражението за липса на валидно каузално правоотношение, направено едва в последното съдебно заседание по делото, което да стои в основата на записа на заповед, което възражение също не подлежи на разглеждане по изложените по-горе съображения. Счита, че с оглед чл.154, ал.1 от ГПК, тежестта за доказване наличието на каузално правоотношение, се носи от страната, която го твърди и която следва да установи както възникването му, така и неговата връзка със записа на заповед. По настоящото дело в нито един момент от проведените съдебни заседания, нито ищецът, нито ответникът са твърдяли съществуването на каузално отношение, наложило издаването на процесния запис на заповед. Ето защо, преценката на съда относно съществуването на вземането следва да се извърши единствено в зависимост от формалната редовност и действителност на менителничния ефект. Във връзка счита, че с всичко това следва да се приеме, че от страна на ответника не е извършено надлежно оспорване на заключението на назначената по делото повторна съдебно почеркова експертиза. С оглед на това следва обосновано да се приеме, че издател на процесния запис на заповед е ответника П.В.С., която е положила, както подписа си за издател, така и е изписала собственоръчно трите си имена под подписа на процесния документ. Отделно от това, следва да се отдаде категорично предпочитание на заключението на повторната експертиза, тъй като последната е установила не само полагането на подписа от страна на ответника, но и собственоръчното изписване на трите й имена.

Счита, че претенцията му е доказана с наличието на самия менителничен документ, че в настоящото производство ответницата не е доказала по никакъв начин, че не му дължи исковата сума. Вземането на ищеца се основава на запис на заповед с издател ответника по делото, който е редовен от външна страна документ и съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.535 от ТЗ. Счита, че в случая се касае за едностранна търговска сделка с абстрактен характер, при която наличието на основание не е елемент на фактическия й съста, като в тежест на ответницата е било да докаже своите възражения. Заявява, че съдът не следва да обсъжда основанието за издаването на процесния запис на заповед предвид абстрактния му характер, а единствено да установи редовността му от външна страна, както и факта на издаването му от ответника. Пледира, че съдът следва да приеме, че предявеният иск за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл.417 от ГПК № 4508/23.11.2012 г., издадена по ч.гр.д.№ 6672/2012 г. по описа на РС- С.З., е доказан изцяло по своето основание и размер. С оглед основателността на предявения иск и съобразно правилото на чл.78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат поставени направените от ищеца разноски по делото.

 

ОТВЕНИЦАТА- пълнолетната българска гражданка П.В.С. *** не е представила по делото писмен Отговор на Исковата молба в рамките на законния 1- месечен срок от връчването й на ИМ, ведно с всички приложения към нея и не е оспорила исковата претенция против нея, но се е явявала лично и/или чрез процесуален представител- адвокат по делото във всички проведени множество открити съдебни заседания, като и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

В последното открито съдебно заседание по делото лично пледира, че тя не е подписвала процесния Запис на заповед, не е получавала от ищеца процесната сума пари, и че искът против нея се явява напълно неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли, ведно със законните последици от това. Претендира за направените от нея разноски по делото.

В този смисъл са и представените от пълномощника й- адвокат по делото 2 бр. Писмени защити преди окончателното приключване на съдебното следствие по делото.

 

СЪДЪТ, след като се запозна с изложеното в исковата молба, в пледоариите и в писмените защити, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства заключенията на съдебно- графологичните експертизи, като се съобрази с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, и като взе предвид становищата на всяка една от страните, първоинстанционният ОС- С.З. счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

         Видно от писмените доказателства по делото- Заповед № 4508/23.11.2012г. на РС- С.З., Запис на заповед от 13.07.2011г., Молба от 09.04.2013г. от адв.Н.Н. и писмо изх.№ 822/11.04.2013г. на РС- С.З., както и видно от материалите по приложеното в цялост приключено ч.гр.д.№ 6672/2012г. по описа на РС- С.З., съгласно чл.193, ал.1 от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с Отговора на съдопроизводственото действие, с което същият е представен- тоест истинността на процесния Запис на заповед, представен от ищеца още с исковата му молба по делото, е можело да бъде оспорена от ответницата най-късно в срока по чл.131 от ГПК. Наред с това е преклудирано и възражението й за липса на валидно каузално правоотношение, направено едва в последното съдебно заседание по делото, което да стои в основата на записа на заповед, което възражение също не подлежи на разглеждане по изложените по-горе съображения. Съдът дължи обсъждане само на въпроса за валидността на записа от формална /външна/ страна, доколкото това се отнася единствено и само до правилното приложение на императивните материалноправни норми.

 

Записът на заповед от 03.07.2011г., който е представен в оригинал като доказателство по ч.гр.д. № 6672/2012г. по описа на Районен съд- С.З., съдържа всички необходими реквизити, регламентирани в чл.535 от ТЗ. Именно и поради това Районен съд- С.З. е намерил, че записът на заповед е годно основание, въз основа на който е издал съответната Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 4508/23.11.2012г., издадена по ч.гр.д.№ 6672/2012г. по описа на Районен съд- С.З.. Процесният писмен документ/Записът на заповед/ съдържа всички необходими законови атрибути : място и дата на издаване - гр. С.З., 03.07.2011 г.; мястото на плащане - гр. С.З.; името на лицето, на което трябва да се плати: М.Б.Н.- ЕГН **********; наименованието „запис на заповед" в заглавието и съдържанието на документа на езика, на който е написан; падеж - 03.09.2011 г.; индивидуализиращи данни и подпис на издателя, както и безусловно обещание да се плати определена парична сума. В Записа на заповед се съдържа и изявлението, че сумата от 30 000 лв. е получена от издателя й- ответницата.

 

По делото от страна на ответницата в преклузивния срок по чл.146, ал.З, изр.2 от ГПК не са направени доказателствени искания за установяване на абсолютните възражения във връзка с твърдяната недействителност на процесния запис на заповед. В тази връзка съобразно правилото за разпределяне на доказателствената тежест на чл.154, ал.1 от ГПК, тежестта за доказване на наличието или липсата на каузално правоотношение, се носи от страната/в случая ответницата/, която го твърди и която е следвало да установи както възникването му, така и неговата връзка със записа на заповед. По настоящото дело в нито един момент от проведените съдебни заседания, нито ищецът, нито ответникът са твърдяли съществуването на каузално отношение, наложило издаването на процесния запис на заповед. Поради което преценката на съда относно съществуването на вземането следва да се извърши единствено в зависимост от формалната редовност и действителност на менителничния ефект, тъй като редовният от външна страна и удостоверяващ изискуемо вземане процесен запис на заповед не е нищожен, тъй като кредиторът не е твърдял и съответно доказал наличието на каузално правоотношение, от което произтича вземането.

 

В конкретния казус по делото, въпреки, че когато ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е оспорил иска и обстоятелствата, на които той се основава, не е навел насрещни твърдения и не е ангажирал доказателства за обстоятелствата, които са в негова тежест за доказване и тя му е указана, с оглед въведените от закона преклузивни срокове за събирането и попълването на делото с доказателства, и с оглед принципа за равнопоставеност  на  страните  в  гражданското  съдопроизводство,   съдът въпреки формалните си задължения и основания, с оглед пълното изясняване на делото от фактическа и правна страна, служебно е назначил първоначална и повторна експертизи по делото. Тъй като е счел за обективно необходимо, поради липсата у съда на специални знания в областта на графологията, да назначи, изслуша и приеме заключенията на тези 2 бр. експертизи по делото. С това съдът счита, че прилагайки законовите последиците от разпределението на тежестта за доказване, и служебно събирайки доказателства в хода на съдебното следствие по делото, не е нарушил равнопоставеността на страните в процеса, и не е събрал допълнителни доказателства в полза или във вреда на някоя от страните по делото.

 

         Съгласно писмените заключения на 2 бр. отделни вещи лица- графолози по делото, се установява следното :

 

         Видно от заключението на първоначалната съдебно- графологична експертиза , подписът за “ПОДПИС НА ИЗДАТЕЛЯ” в Запис на заповед от 03.07.2011г., с който П.В.С. се задължава да заплати на М.Б.Н. на 03.09.2011г. в гр. С.З. сумата от 30 000 лв., не е положен от ответницата П.В.С..

 

         Видно от заключението на повторната съдебно- графологична експертиза, в представения за изследване документ се е установило, че подписа и ръкописния текст “П.В.С.”, вписани за “ИЗДАТЕЛ” са изпълнени от ответницата П.В.С..

 

         По делото ответницата въпреки многократните й указания и напомняния от съда, не е внесла дължимия и определен от съда депозит на назначаване на тройна съдебно- графологична експертиза, поради което такава не е могла да бъде назначена служебно от съда, още повече, че е налице и изричен писмен Отказ от Председателя на ОС- С.З. да осигури бюджетни средства за нея.

 

Следователно съгласно представеното заключение на вещото лице П.Х.Т., подписът за издател в процесния запис на заповед, не е положен от П.В.С., като в законния срок по чл.200, ал.З от ГПК след направено оспорване на заключението на първото вещо лице, оспореното в правилността му предствено заключение, е назначена повторна експертиза, според заключението на която подписа и ръкописния текст под него „П.В.С.", вписани за „издател", са изпълнени лично от ответницата.

 

Въпреки изразените от страна на ответницата твърдения за нарушаване на методиката на изследване от второто вещо лице, липсват каквито и да са надлежно и своевременно оспорени  заключения на вещите лица по реда и в сроковете по чл.200, ал.З от ГПК.

 

При наличието на оспорване на представеното повторно заключение по отношение на неговата пълнота или правилност, оспорващата го ответна страна е следвало да ангажира доказателства по делото, като отправи своевременно искане за допускането/назначаването на допълнителна или повторна експертиза, като очевидно в рамките на откритото съдебно заседание по делото на 13.02.2014 г. такова искане не е отправено от ответната страна/лично или чрез процесуалния й представител- адвокат/ по делото. Нещо повече- такова искане от страна на ответницата не е направено и в рамките на следващото съдебно заседание по делото на 13.03.2014 г.

 

В резултат на което се наложи съдът по силата на служебното начало, да упражнява процесуални права вместо ответницата чрез назначаването на тройна съдебно- графологична експертиза, отново са определени депозити за разноските за възнаграждения на вещите лица, които са възложени на заинтересованата ответна страна и й е указан срока за внасянето им. Въпреки това в определения от съда срок, депозитът за назначената служебно от съда тройна графологична експертиза не е внесен от ответницата.

 

Поради което съдът приема, че от страна на ответницата не е извършено надлежно оспорване на заключението на назначената по делото повторна съдебно- почеркова експертиза, което води до напълно мотивирания и обосноват извода, че издател на процесния запис на заповед е ответницата П.В.С., която е положила, както подписа си за издател, така и е изписала собственоръчно трите си имена под подписа си върху процесния документ. Което се установява и доказва по несъмнен и безспорен начин от заключението на повторната графологична и почеркова експертиза, тъй като последната е установила не само полагането на подписа лично от страна на ответницата, но и собственоръчното изписване на пълните й трит имена от самата нея върху хартиения носител.

 

Същевременно, както до момента на предявяване на настоящия иск за установяване дължимостта на вземането в съда/03.04.2013г./, така и до окончателното обявяване на делото за решаване/27.11.2014г./, не се установи и доказа по какъвто и да е пряк или косвен начин длъжницата- ответница да е заплатила дължимата сума на кредитора си- ищец по Записа на заповед, поради което за кредитора- ищец е налице както правен интерес от предявяване на настоящия иск, така и основание за уважаването му по съществото на спора.

 

         Предвид всички гореизложени мотиви съдът счита, че искът по делото се явява изцяло основателен, законосъобразен и доказан, поради което следва да се уважи напълно, ведно с всички законни последици от това.

         Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен ОС- С.З., пред въззивния му ПАС- Пловдив.

 

         Ето защо предвид гореизложеното и на основание чл.422 във вр. с чл.415 и чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК, първоинстанционният Старозагорски окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

        ПРИЗНАВА за установено спрямо ответницата П.В.С.- ЕГН ********** ***, че дължи на ищеца М.Б.Н.- ЕГН ********** *** по Запис на заповед от 03.07.2011г. с падеж на 03.09.2011г.  сумата 30 000 лв./тридесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху 30 000 лв. от 23.11.2012г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена по реда на чл.417 от ГПК Заповед за изпълнение на парично вземане № 4508/23.11.2012г. по ч.гр.д.№ 6672/2012г. по описа на РС- С.З..

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от днес чрез ОС- С.З. пред ПАС- Пловдив.

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :