РЕШЕНИЕ

Номер  379                                 05.12.2014 Година                 Град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД............. Първи граждански състав

На 6 ноември............................................................................. 2014Година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:

Секретар........................................................................................................

Прокурор.......................................................................... …………………..

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

гр. дело номер 106 по описа за 2014година.

 

Производството по делото е образувано, след като с решение № 476 от 17.07.2014 г. състав на Пловдивския апелативен съд е обезсилил решение № 29 от 04.02.2014 Г., постановено по гр.д. № 1012/2012 г. на Окръжен съд Стара Загора, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предявен е иск по чл.183 и сл. ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Е.Н.А. твърди в исковата си молба, че на 22.11.2000 г. в гр.С.З. прехвърлил с договор за покупко-продажба, оформена с н.а. № 61, том 1, рег.№ 2872, н.д. № 140/2000г. на нотариус Таньо Калчев с рег.№119, на ответницата правото на строеж върху КАФЕ -АПЕРИТИВ на две нива с площ от 226,72 кв.м, с идентификатор -68850.514.176.1.26 и върху ГАРАЖ № 1 с площ от 20,28 кв.м, с идентификатор - 68850.514.176.1.19, като страните договорили продажна цена за двата обекта в размер на 62 000 щ. д. Преди подписването на нотариалния акт ответницата Д.В. му заплатила сумата 10 000 щ.д. За останалите 52 000 щ.д. постигнали споразумение за срока за издължаване, а именно: първа вноска на 20.12.2000 г.- 10 000 щ.д.; втора вноска на 30.06.2001 г.- 12 000 щ.д.; трета вноска на 30.08.2001 г.- 15 000 щ.д. и четвърта вноска на 20.12.2001 г.- 15 000 щ.д. Ищецът твърди, че след обсъждане на вариантите за уреждане на отношенията помежду им се съгласили с предложението на нотариуса първо да подпишат нотариалния акт за продажба на правото на строеж, в който да впишат текста "описаните в т. 1 и т.2 право на строеж се продават за сумата от 21 920 лв. /двадесет и една хиляди деветстотин и двадесет лева/, която сума днес продавача, получи изцяло и в брой от купувача.", а за остатъка от договорената цена от 52 000 щ. д. да подпишат едновременно с подписването на нотариалния акт запис на заповед. Ищецът твърди, че "цената", която е била записана в нотариалния акт, от една страна била почти равна на данъчната оценка на продаваните обекти /21 916, 20лв./, а от друга страна се доближавала до действителната стойност на платената от купувачката сума от 10 000 щ.д. С подписания документ от 22.11.2000 г. ответницата В. се задължавала да му заплати на падежа - 20.12.2001 г., сумата от 52 000 щ.д. със законната лихва. Ищецът твърди, че това тяхно споразумение било наименовано "запис на заповед" и в него била отразена договорката им относно начина на изплащане - „на ръка'", и начина на издължаване на сумата. Твърди, че ответницата се задължила да му предостави за обезпечение на вземането му кафе - аперитива и гаража и поела задължението до плащането на сумите да не ги отчуждава. Ищецът твърди, че споразумението било изготвено в нотариалната кантора на нотариус Таньо Калчев и било подписано от тях пред нотариуса и било заверено нотариално. Твърди, че Д.В. не изпълнила задължението си да обезпечи вземането му за 52 000 щ.д. и не учредила в негова полза ипотека върху обектите и не изпълнила задължението си за заплащане на сумата 52 000 щ.д. в срок до 20.12.2001 г., с което изпаднала в забава. Затова той подал до районния съд молба за издаване на изпълнителен лист по чл.237 от ГПК (отм.). Бил му издаден изпълнителен лист от 30.01.2002г. по гр.д.№ 238/2002 г. за сумата от 114 330 лв., представляваща левовата равностойност на 52 000 щ.д. по фиксинга на БНБ съобразно датите на съответните падежи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на молбата - 30.01.2002г. до окончателното изплащане на сумата, както и за разноските. Било образувано и изпълнително дело № 48/2002 г. на ДСИ при Старозагорския районен съд. Впоследствие изпълнението било спряно с определение от 07.11.2002 г. по гр.д.№ 281/2002 г. на Старозагорския окръжен съд, което било образувано по жалба на ответницата срещу определението за издаване на изпълнителен лист. Производството по това гр. д. също било спряно през 2002 г. до приключване на преписка с вх.№ 208/2002г. на Окръжна прокуратура - Стара Загора. След приключването на образуваното нохд № 351/2010 г. на РС Стара Загора през м.януари 2011 г. производството по гр.д.№ 281/2002 г. било възобновено и с определение № 37/11.02.2011 г. съдът отменил определението от 30.01.2002 г., постановено по гр.д.№ 238/2002 г., и е отхвърлил молбата за издаване на изпълнителен лист, като приел, че представеният запис на заповед, издаден на 22.11.2001 г. за 52 000 щ.д.,  е  нищожен,  тъй  като  няма безусловно  определен  падеж и противоречи на изискванията на чл.486 от ТЗ. Ищецът твърди, че в резултат на горните съдебни производства, към днешна дата ответницата Д.Ж.В. все още му дължала и не му е платила сумата от 114 330 лв., представляваща левовата равностойност на 52 000 щ.д. по фиксинга на БНБ съобразно датите на съответните падежи. Длъжницата изпаднала в забава и му дължала и законната лихва за забава върху сумата, която за период от три години назад от завеждането на иска вече в размер на 37 824, 81 лв. Затова моли, съдът да постанови решение, с което да я осъди да му заплати сумите 114 330 лв., представляваща левовата равностойност на 52 000 щ.д. по фиксинга на БНБ, съобразно датите на съответните падежи, дължими съгласно споразумение с нотариална заверка на подписите от 22.11.2000 г., и 37 824,81лв., представляваща дължимата законна лихва за забава върху главницата за период от 15.01.2009 г.-15.01.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и за направените по делото разноски.

Ответницата Д.Ж.В. оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че не дължи претендираната от ищеца сума. Оспорва записа на заповед - неговото съдържание, както и  отразеното в него, че този частен документ е вписан е регистъра на нотариус Таньо Калчев. Твърди, че всички финансови отношения между страните към 09.08.2001 г. били уредени, в т.ч. и тези визирани в представения запис на заповед, а издадените по какъвто и да било повод документи, урегулиращи такива отношения били обезсилени. Това било станало в писмен вид - със запис на заповед, издаден на 09.08.2001 г. от нея в полза на ищеца. Тези документ бил следващ по време представения запис на заповед от 22.11.2000 г. Паричното задължение по този втори запис на заповед пък впоследствие било обезсилено с трети запис на заповед - от 04.10.2001 г., също издаден от ответницата в полза на ищеца, като въз основа на този запис на заповед по искане на ищеца е образувано ч.гр.д. № 1333/2002 г. по описа на Районен съд Стара Загора за издаването на изпълнителен лист за част от вземането, което било оставено без уважение и определението влязло в сила. Задълженията по тези два записа на заповед не са били никога претендирани от ищеца до настоящия момент, поради което били погасени и по давност. Твърди, че ответницата плащала задължението си срещу разписки, подписани от ответника или пред свидетели и към момента на завеждане на исковата молба няма неизплатени или непогасени по давност вземания към ищеца.

Съдът при съвкупната преценка на доказателствата по делото и като обсъди съображенията на страните, намира за установено следното:

Не е спорно, че страните са съконтрагенти по договор за покупко-продажба на право на строеж от 22.11.2000 г., за който е съставен нотариален акт № 79, том 1, рег.№ 4538, н.д. № 140/2000г. на нотариус Таньо Калчев с рег.№119 по списъка на Нотариалната камара, върху два обекта: КАФЕ - АПЕРИТИВ на две нива с площ от 226,72 кв.м, с идентификатор - 68850.514.176.1.26 и върху ГАРАЖ № 1 с площ от 20,28 кв.м, с идентификатор - 68850.514.176.1.19. В нотариалния акт страните договорили продажна цена в размер на 21 920 лв., която продавачът заявил, че получил напълно и в брой от купувачката. На същата дата (22.11.2000 г.) ответницата подписала в полза на ищеца запис на заповед, с който безусловно обещала да му заплати на 20.12.2000 г. 10 000 щ.д.; на

30.06.2001г. - 12 000 щ.д.; на 30.08.2001 г.- 15 000 щ.д. и на 20.12.2001 г.
още 15 000 щ.д. По молба на ищеца по чл.237 ГПК (отм.) било образувано
гр.д.№ 238/2002 г. по описа на Старозагорския районен съд, по което бил
издаден изпълнителен лист за сумата от  114 330 лв., представляваща
левовата равностойност на 52 000 щ.д. по фиксинга на БНБ съобразно
датите на съответните падежи, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на молбата - 30.01.2002 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и за разноските. Било образувано и изпълнително дело №
48/2002 г. на ДСИ при Старозагорския районен съд. С определение от

07.11.2002   г.,   постановено  по   гр.д.№   281/2002   г.   на   Старозагорския
окръжен съд, което било образувано по жалба на ответницата срещу
определението   за   издаване   на   изпълнителен   лист,   изпълнението   на
определението от 30.01.2002 г., постановено по гр.д. № 238/2002 г. по
описа на Старозагорския районен съд, е спряно до разрешаването на
частната жалба.  Производството  по  това  гр.  д.   също  било  спряно  с
определение   от   10.05.2002   г.   до   приключване   на   преписка   с   вх.№
208/2002г. на Окръжна прокуратура - Стара Загора.

По делото е установено още, че срещу ищеца е било образувано нохд. С решение № 94 от 04.03.2013 г., постановено по к.н.д. № 41/2013 г., ВКС е отменил присъда № 286 от 14.11.2012 г., постановена от Старозагорския окръжен съд по в.н.о.х.д. № 1240/2012 г. и е оправдал ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.211, пр.1 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 НК. С определение от 11.02.2011 г. производството по гр.д.№ 281/2002 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е възобновено, а определението от 30.01.2002 г., е отменено, като съдът е отхвърлил молбата за издаване на изпълнителен лист, като приел, че представеният запис на заповед, издаден на 22.11.2000 г. за 52 000 щ.д., е нищожен, тъй като няма безусловно определен падеж и противоречи на изискванията на чл.486 от ТЗ.

По делото е установено и това, че ответницата е издала в полза на ищеца още два записа на заповед - от 09.08.2001 г. за сумата от 39 000 лв. и от 04.10.2001 г. за 31 000 лв. Във връзка с плащанията на задълженията ищецът е издавал разписки за това, че е получил посочените в тях суми.

По делото са разпитани и свидетели, чиито показания обаче съдът няма да цени на основание чл. 164, ал.1, т.4 ГПК.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Основание за претенцията на ищеца е документ - запис на заповед от 22.11.2000 г., определен от него като споразумение с нотариална заверка на подписите. Претендира се реално изпълнение на задължение по договор, а именно заплащане на исковата сума като дължима по сключена покупко-продажба на право на строеж с нотариалния акт от 22.11.2000 г., като се твърди привидност на продажната цена, посочена в този нотариален акт. Процесният документ, въпреки че е нищожен, тъй като в него са определени отделни падежи на части от общото задължение - чл.486, ал.2 ТЗ, е запис на заповед. Той съдържа едностранно волеизявление на ответницата да плати определена сума пари. Този документ не носи белезите на споразумение - договор, защото липсва второ волеизявление. Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях - чл.8, ал.1 ЗЗД. Договорът е двустранна сделка и включва две или повече взаимно свързани волеизявления, насочени към пораждане на правни последици в областта на частното право, които засягат поначало лицата, които извършват волеизявленията. Или, за да се сключи един договор е необходимо да е налице съвпадение на насрещните волеизявления на страните по него относно съдържанието му - предмет, цена и т.н. И двете страни - съконтрагенти, следва да се съгласят с настъпването на правните последици на договора. Както е посочено по-горе, в случая е налице само едно волеизявление, поради което няма как на процесния запис на заповед да бъде придадена някаква различна правна същност от тази на едностранно волеизявление. Страните не са сключили споразумение, така както се твърди в исковата молба, относно действителната цена на продаденото право на строеж, срока на издължаване и начина на плащане. Този извод не се променя и от наличието на подпис върху записа на заповед на поемателя ищец, тъй като той не се отъждествява със самото волеизявление. Подписът по право е само доказателство за авторството на волеизявлението, но не може да го замести. От друга страна, посоченото до подписите на страните „кредитор предал сумата" и „издател приел сумата" е присъщо за договор за заем, а не за съглашение относно действителната цена на договор за покупко-продажба на право на строеж. Признание на факта относно действителната цена на договора за покупко-продажба на правото на строеж, направено от ответницата в наказателното производство, също не може да замести липсата на споразумение. Друг е въпросът, че това не е признание на вземането. Признание на задължението е налице, когато длъжникът ясно и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Освен това твърдението на ищеца е въведено от него с отговор от 24.08.2012 г. на отговора на ответницата и не може да бъде основание на претенцията му.

С оглед на тези съображения и като има предвид другите писмени доказателства — записи на заповед, разписки и нотариален акт № 61 от 18.06.2001 г., т.1, рег. № 2872, дело № 79/2001 г. на нотариус Таньо Калчев с рег. № 119 по списъка на Нотариалната камара, които сочат, че страните са имали и други правоотношения, съдът намира, че искът е неоснователен на посоченото в исковата молба основание, а именно вземане по споразумение с нотариална заверка на подписите относно действителната цена на право на строеж на посочените в исковата молба обекти. 

Тъй като съдът намира иска за неоснователен, няма да се произнася по възражението за давност. По давност може да бъде погасено само основателно вземане.

Поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и искът за присъждане на мораторно обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответницата претендира разноските по делото, но видно от договора за правна помощ, такива не са направени - липсва отбелязване, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено. Няма и представени доказателства в този смисъл. Затова съдът не следва да й присъжда разноски. В този смисъл т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Н.А.,***, ЕГН **********, срещу Д.Ж.В. ***. ***, ЕГН **********, иск за реално изпълнение на задължение по споразумение с нотариална заверка на подписите от 22.11.2000 г. за заплащане на сумата от 114 330 лв., представляваща левовата равностойност на 52 000 щ.д. по фиксинга на БНБ, дължима като действителната цена на правото на строеж по сключена покупко-продажба на право на строеж с нотариален акт № 79 том 1, рег.№ 4538, н.д. № 140/2000г. на нотариус Таньо Калчев с рег.№119 по списъка на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2012г. до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Н.А.,***, ЕГН **********, срещу Д.Ж.В. ***, ***,   ЕГН   **********,   иск   за   присъждане   на   мораторно обезщетение в размер на 37 824,81  лв.  за периода от  15.01.2009 г. до 15.01.2012 г. като неоснователен.

 

Решението  може  да  бъде  обжалвано  пред Апелативен  съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: