Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 374                            01.12.2014 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети октомври                         две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                              ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: С.С.

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева в. гр. д. № 1326 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК

 

Обжалвано е решение № 523 от 09.05.2014 г. по гр.д. № 1680/2013 г. по описа на Районен съд гр. С.. По това решение първата инстанция е осъдила жалбоподателя З.Н.З. да заплати на основание чл. 207 ал. 1, т.2 от КТ на “А. ЕООД сумата от 12 824, 82 лева, представляваща липси на СМЦ, както и 1 250 лева мораторна лихва за периода от 10.10.2011 г. до 02.04.2013 г. (датата на исковата молба). Присъдена е и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане и разноски.

Оплакванията в жалбата касаят неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с наличните по делото доказателства. На първо място се твърди, че има нередовности в счетоводството на ищцовото дружество работодател, които са довели до неправилни заключения за констатирани липси, като се излагат твърдения, че при назначената първа експертиза са проверени единствено и само вторични счетоводни регистри. Твърди се също така, че има множество неподписани първични счетоводни документи и инвентаризацията не била проведена съгласно Закона за счетоводството и вътрешна заповед на ръководството на дружеството.

На следващо място се излагат аргументи, че през процесния период, за който са установени липсите е имало и друго лице, което е изпълнявало отчетнически функции и така се е създало неясно положение за отговорността. Следват още аргументи за нередовно водено счетоводство, като се излага, че в някои от първичните счетоводни документи липсвало задължителния съгласно чл. 7 от Закона за счетоводството подпис на материалноотговорното лице.

Искането е да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените от “А. ЕООД искове като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – дружеството работодател. В отговора подробно се оборват възраженията на жалбоподателя.

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна в с.з. оспорва жалбата по съображения изложени в писмения отговор.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е сезиран с иск по чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ (уточнен с допълнителна молба - л. 72 от делото) за заплащане на сумата от 12 842, 82 лева, представляваща установени липси на материални запаси в склад на “А. ЕООД в гр. Стара Загора за периода от 12.02.2011 г. до 01.07.2011 г. срещу З.Н. – изпълняващ длъжността “началник склад”, ведно със законна лихва за забава. Предявен е и иск по чл. 86 от ЗЗД в размер на 1 250 лева за периода от 10.10.2011 г. (датата на решението за установени липси) до 02.04.2013 г. Претендират се и разноски.

Съобразно представените от ищеца доказателства от 2007 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответникът З.Н.З. е изпълнявал длъжността “началник склад” в “А. ЕООД с месторабота склад в гр. Стара Загора Южна промишлена зона. Съобразно длъжностната му характеристика същият е имал отчетнически функции в предприятието. Трудовият му договор е прекратен със Заповед от 20.10.2011 г.

Всъщност като безспорно между страните могат да се отделят фактите, че ответникът е имал валидно сключен трудов договор с дружеството работодател и към периода на инвентаризацията, за който се твърди да са установени липсите. Същият е работел и изпълнявал отчетнически функции като началник склад – (вж. отговор на л. 82 от делото).

На 30.06.2011 г. е разпоредено от управителя на дружеството да се извърши инвентаризация на склада в гр. Стара Загора, като са определени две комисии и реда за извършване на проверката за наличност на СМЦ към 01.07.2011 г. При извършената инвентаризация на място са взели участие и материалноотговорните лица – това не се оспорва и от ответника по делото. При преброяването на фактическите наличности за аксесоари е съставена сравнителна ведомост с дата 05.07.2011 г., която е подписана от ответника и още едно лице, за което се твърди и е представено допълнително споразумение, че е изпълнявал длъжността началник склад аксесоари. Според тази сравнителна ведомост се установяват липси за някои от позициите сравнявайки счетоводната наличност и фактически установената. Представен е и опис за фактическата наличност на алуминиеви профили, която също е подписана от ответника и която наличност е нанесена в счетоводната програма на дружеството ищец. В резултат на проверката между счетоводните и фактически наличности е констатираната липса в размер на 12 824, 82 лева без ДДС по отношение на материални запаси (алуминиеви профили и аксесоари), като е съставен протокол от инвентаризационните комисии с подробно приложение по отделните позиции към него. Вярно е, че тези документи представляват частни свидетелстващи писмени документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение на изявленията на автора им т.е. дружеството ищец твърди, че точно по отношение на тези СМЦ е установена липса – недостиг в склада с неустановен произход. Ответната страна не оспорва констатираните фактически наличности, като спори, че счетоводството на ищеца е водено нередовно и следователно счетоводните наличност, с които е сравнявана базата на фактически намереното е дала неверен резултат. Ето защо по делото са назначени две съдебно – счетоводни експертизи, които да изследват счетоводните записвания на “А. ЕООД и да отговорят на следните въпроси:

Първата експертиза (л. 181 – 246 от делото) е изследвала първични счетоводни документи и аналитични ведомости.

По искане на съда – След пълен счетоводен анализ на всички счетоводни документи, които са изготвени във връзка с дейността на склада в гр. Стара Загора през процесния период и които касаят приетите и изписани СМЦ през отчетния период 12.02.2011 г. до 01.07.2011 г. по първични счетоводни документи, които са приети и надлежно осчетоводени, вещото лице в табличен вид да изготви опис на стоките, които са приети и изписани съобразно тези документи.

По искане на ищеца – След пълен счетоводен анализ на всички счетоводни документи (експедиционни бележки, заявки, пътни лист и фактури, приемо – предавателни протоколи), отнасящи се до заприходяването и изписването на СМЦ от датата на заприходяването им 12.02.2011 г. (датата на приключване на годишната инвентаризация в склада) до датата на процесната ревизия 01.07.2011 г. да изготви опис на стоките в табличен вид по основни видове СМЦ за алуминиеви профили, ПВЦ профили, усилващи профили и аксесоари.

Да се остойности разликата (липси или стоки в повече) по отделните видове СМЦ по доставни цени.

Да се остойности получената разлика (липси или стоки в повече) по отделните видове СМЦ по продажни цени.

В резултат на извършената проверка по така поставените задачи вещото лице заключава, че стойността на липсите по доставни цени е 7 487, 96 лева, а по продажни е 12 824, 82 лева т.е. точно толкова, колкото е установено и с протокола на ищцовото дружество. В заключението вещото лице потвърждава и че “А. ЕООД води редовно своето счетоводство съгласно Закона за счетоводството. Проверени са както аналитични оборотни ведомости, така и първични счетоводни документи – в констативно съобразителната част вещото лице е отбелязало по периоди какви първични счетоводни документи са му представяни от ищеца. В съдебно заседание вещото лице подробно обяснява, че всички издадени първични счетоводни документи, които формират прихода и разхода са намерили отражение в счетоводните записвания у ищеца. Като начална база за сравнение е имал предвид салдото към 13.02.2011 г. (денят следващ годишната инвентаризация) – такива са началните салда и на процесната инвентаризация.

След оспорване е назначена повторна съдебно – счетоводна експертиза (том II л. 417 – 435 от делото), която да отговори на първоначално зададените въпроси и по оспорванията на ответната страна в съдебно заседание. По молба на ответника експертизата е сведена до проследяване на определение позиции (посочени от ответника) от Протокола за установяване на липси. При проследяването движението на посочените СМЦ по първични счетоводни документи вещото лице е установило пълно съответствие между констатираното на място в счетоводството на ищеца и липсите, за които се води процеса. Проследяването по отделните позиции е направено по следния начин – към началното салдо (13.02.2011 г.) е прибавен прихода и от този сбор е изваден разхода за процесния период. Полученият резултат по първични счетоводни документи е сравняван със записаната наличност в счетоводната програма и с фактическата наличност по инвентаризационния опис. Възражението на ответника по тази експертиза е, че по незначителен брой стокови разписки няма положен подпис от материалноотговорното лице и твърди, че това водело до нередовност на цялото счетоводство на ищеца. Експертизата е детайлна и пълна и много прилежно след проверка на действителната документална обоснованост подкрепя изводите и на ищцовото дружество за установените липси. От нея е видно, че всички протоколи за приемане на стоки, които са доставяни от централния склад до склада в гр. Стара Загора са подписани от З.Н.З. в качеството му на МОЛ. По отношение на стоковите разписки, с които се изписват стоки от склада към клиент е вярно, че една малка част от тях не са подписани от МОЛ, но от това не може да се направи категоричен извод за нередовност на цялото счетоводство на ищеца. Съгласно чл. 7 ал. 1 от Закона за счетоводството подписът не е задължителен елемент от издаването на първични счетоводни документи, които са адресирани до други предприятия или физически лица. Всъщност според вещото лице при невземане предвид на тези стокови разписки и издадените въз основа на тях експедиционни бележки, адресирани към клиенти на дружеството установените липси ще са много повече. Контролът за разходването на стоките е бил именно отговорност на ответника. За документалната обоснованост на счетоводните записвания и вярното отразяване на стопански операции може да се направи извод и от заключението на вещото лице – л. 434 – 435 от делото: В него се твърди, че издаването на експедиционните бележки е на основание стокови разписки. Самите експедиционни бележки се съставят със специален продукт, който ползвайки въведената информация в бележките издава и фактурите. Осчетоводяването на продажбите се извършва автоматично. За всяка продажба се издава фактура, експедиционна бележка и стокова разписка, а с разхода на СМЦ се осчетоводява намаление на наличностите. Според свидетелските показания на Цветанка Манева – гл. специалист вътрешен контрол при ищеца едва след генериране на тези документи и осъществено плащане стоката може да напусне склада към клиент. Подробни мотиви по тези възражения е изложила и първата инстанция, като с оглед избягване на преповтарянето им и на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към тях.

По отношение на възражението на ответника, че не само той следва да носи отговорност, защото имало и други лица, които са изпълнявали отчетнически функции, настоящата инстанция намира, че това не е основание за отпадане на отговорността на отчетника. Съгласно чл. 208, ал. 2 от КТ при неколцина лица, изпълняващи отчетнически функции отговорността е солидарна и работодателят може да насочи иска си срещу всеки един от тях, а последния има право на регрес спрямо останалите солидарно задължени лица – така Решение № 380 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 758/2009 г., III г. о., ГК. Уреждането на отношенията между няколко лица, изпълняващи функциите на МОЛ с договор за бригадна отговорност е само една възможност и несключването на такъв договор води до приложението на правилата за солидарността.

По иска по чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ работодателят следва да установи наличието на следните обстоятелства: ответникът да е бил в трудовоправни отношения към момента на установяване на липсата; на ответника да е възложена отчетническа функция; да са установени липси на стоково-материални ценности; липсите да са с неустановен произход. Разпоредбата урежда специфичен за отчетническата дейност състав на увреждане - липса на парични или материални ценности. С оглед специфичния характер на увреждането съществува презумпцията за причиняване на щетата от отчетника, комуто ценностите са поверени "под отчет". Затова констатацията на липса, обръща тежестта на доказване. Върху отчетника се възлага тежестта да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, че това не е извършено виновно.

В настоящият случай безспорно между страните е наличието на трудово правоотношение към процесния период на инвентаризацията, както и че ответникът е изпълнявал отчетнически функции. По делото се установи и че действително на ответната страна са предавани надлежно стоки под отчет (вж. втората изготвена експертиза и св. показания на л. 177 от делото). От представените по делото писмени документи от ищеца и извършените две експертизи, както и от свидетелски показания на лицата, извършили инвентаризацията се доказа пълно и главно наличието на липси за сумата от 12 824, 82 лева без ДДС. Възраженията на ответника за нередовност на счетоводството и наличието на други материалноотгворни лица в склада са неоснователни и не могат да оборят констатираните липси. Всъщност последният следваше да докаже разходването на липсващите стоки по предназначение, но самият той с подадени и подписани писмени обяснения (л. 97 – л. 100 от делото), които не са оспорени казва, че за част от констатираните разлики въобще не са издавани разходни документи.

В заключение следва да се направи изводът, че работникът или служителят, на който е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности отговаря за липси, когато е получил такива, но не е представил документи за изразходването им. Отговорността му за липси е пълна т.е. включва и пропуснатите ползи за работодател. Ето защо следва да се уважи в пълен размер предявения иск на “А. ЕООД за присъждане на сумата от 12 824, 82 лева без ДДС липси на стоково материални ценности по продажни цени.

По делото е предявен и частичен иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава. В случая ищецът претендира лихвата от 10.10.2011 г., когато е съставено решението за установяване на липси, т.е. претендира се законна лихва от деня на установяването на щетата. Законната лихва за искания период – 10.10.2014 г. до 02.04.2013 г. възлиза на 1 958,43 лв., от които следва да се присъдят 1 250 лв., тъй като този иск е предявен като частичен.

Въззиваемата страна не е направила изрично искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 523 от 09.05.2014 г. по гражданско дело № 1680 по описа за 2013 г. на Районен съд С..

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението при условията на чл. 280 от ГПК.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                2.