Р Е Ш Е Н И Е

 

380                                     05.12.2014 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети ноември                                       две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                       

    РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1359 по описа за 2014 година.

      

Производството е образувано по въззивна жалба на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора против решение № 44 от 24.04.2014г., постановено по гр.дело № 94/2014 г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което се отменя като незаконосъобразно наложеното на М.И.Д. със заповед №ЛС-421/19.07.2013г. на административния ръководител на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”, присъдени са разноски, определена е държавна такса.

 

Въззивникът обжалва решението изцяло, моли да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди обжалваната заповед за дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Излага подробни съображения, които съдът е докладвал в съдебно заседание.

 

Въззиваемата М.И.Д. не е представила писмен отговор в срока. В съдебно заседание, чрез пълномощника си взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Представя писмена защита, в която заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно като излага съображения.  Моли да се потвърди решението. Претендира за разноски.  

 

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1, във връзка с чл.188,  т.2 от КТ за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”.

 

Ищцата М.И.Д. твърди, че работила по трудово правоотношение на длъжността “Съдебен деловодител” в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – Стара Загора. Със заповед от 30.05.2013г. на Административния ръководител на ОП-Стара Загора било определено ищцата да изпълнява длъжността “Съдебен деловодител” в ОП-Стара Загора, считано от 03.06.2013г. На 25.06.2013г. от ищцата били поискани писмени обяснения във връзка с образувано дисциплинарно производство, относно констатирани липси при водене на входяща и изходяща кореспонденция на хартиен носител в Окръжен следствен отдел на ОП-Стара Загора. На 19.07.2013г. със Заповед №ЛС-421/19.07.2013г. на Административния ръководител на ОП-Стара Загора й било наложено дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение” за нарушения на чл.187, т.4 и т.8 от КТ. Заповедта била връчена на ищцата на 02.08.2013г. Ищцата счита, че заповедта за дисциплинарно наказание била немотивирана и неоснователна. Твърди, че не била допуснала виновно неизпълнение на трудовите си задължения и не била нарушила трудовата дисциплина. Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че воденето на дневници било основно задължение на служителя, който заема длъжността “Съдебен деловодител”. Действително, до месец март 2011г. входящата и изходящата кореспонденция била водена само на електронен носител, но в началото на 2013г., завеждащият отдела разпоредил въвеждането в тях на цялата входяща и изходяща кореспонденция за 2010г. и първото тримесечие на 2011г. По длъжностна характеристика на ищцата били вменени задълженията да води отчетност за входящите и изходящите документи, да води деловодни регистри на следствените дела, дневници за входяща и изходяща кореспонденция, азбучници и др., да извършва и друг вид работа по служба по разпореждане на окръжен прокурор, заместниците му, завеждащ окръжен следствен отдел, да отговаря за качественото и срочно изпълнение на поставените задачи. Ищцата не била изпълнила посочените задължения. Било констатирано неводене на входящия и изходящия дневник за 2013г. за периода от 17.05.2013г. до 03.06.2013г., като ищцата не  водила дневниците в реално време в дните, в които била на работа и не  уведомила завеждащия отдела за неводенето на дневниците в периода, в който  отсъствала. Моли съдът да отхвърли предявения иск.

 

Не е спорно, че ищцата е работила при ответника на длъжността “Съдебен деловодител” в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – Стара Загора. Към настоящия момент трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, видно от представената с трудовото досие Заповед №ЛС-39/24.01.2014г. на Административния ръководител на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора.

 

При започване на дисциплинарното производство са поискани писмени обяснения от ищцата. След представянето на обяснения, работодателят е издал процесната заповед, с която налага на ищцата дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”.

В заповедта са описани три нарушения на трудовата дисциплина: първото е, че не е въвела своевременно дневниците за входящата и изходящата кореспонденция за годините преди месец март 2011г. на хартиен носител, което е квалифицирано като неизпълнение на възложена работа, неспазване на техническите и технологичните правила; второто е, че липсват деловодни записи във входящия и изходящия дневник на отдела за периода от 17.05.2013г. до 03.06.2013г., което е квалифицирано като неизпълнение на възложена работа, неспазване на техническите и технологичните правила; и третото нарушение е, че ищцата не е докладвала своевременно за неизпълнението на въвеждането на данните от заместващия я служител в дневниците на хартиен носител в реално време в дните, в които е отсъствала от работа, което е квалифицирано като злоупотреба с доверието.

 

Представената по делото Заповед №ЛС-421/19.07.2013г. на Административния ръководител на ОП-Стара Загора съдържа всички задължителни реквизити – мотиви за наложеното наказание, подробно описание на нарушителя и нарушението на трудовата дисциплина, наказанието и законовото основание за налагането му.

Ответникът е изпълнил задължението си като работодател по чл.193, ал.1 КТ да поиска и даде възможност за обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. От представените по делото копия на Писмо с изх.№2175/25.06.2013г. на ОП-Стара Загора и Писмени обяснения на М.И.Д. се установява, че от ищеца са поискани и същата е дала обяснения относно две от посочените в заповедта дисциплинарни нарушения. Не е поискано обяснение от ищцата за обстоятелствата, описани като трето нарушение в обжалваната заповед, а именно че ищцата не е докладвала своевременно за неизпълнението на въвеждането на данните от заместващия я служител в дневниците на хартиен носител в реално време в дните, в които е отсъствала от работа. Тъй като за такова нарушение не са били изискани писмени обяснения, то такива не са били и дадени, т.е. по отношение на третото нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано от работодателя като злоупотреба с доверието, работодателят не е спазил процедурата по чл.193 от КТ.

 

Разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. С изтичането им се отнема възможността да се наложи наказание по чл.188 от КТ. Двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ тече от откриване на нарушението.

 

По първото нарушение на ищцата, че не извършила въвеждане на данните във входящите и изходящи дневници на хартиен носител, за периода преди март 2011г. , съгласно разпореждането на Завеждащия ОСлО в ОП – Стара Загора, съдът намира за установено следното:

До месец март 2011г. входящата и изходящата кореспонденция в Окръжен следствен отдел - Стара Загора се е водила само на електронен носител чрез специализиран деловоден софтуер, като в края на всеки месец се е правила разпечатка на хартиен носител, която се е прошнуровала, номерирала, подписвала и подпечатвала. От 21.03.2011г., съгласно устно разпореждане на Завеждащия Окръжен следствен отдел в ОП-Стара Загора – Н.Н., данните от софтуерния продукт е следвало да се препишат в съответните входящи и изходящи дневници, използвани от служба “Регистратура и деловодство” в прокуратурите. Тази дейност била възложена устно на ищцата, която от месец март 2011г. започнала поетапно да въвежда данните в дневниците на хартиен носител. Едва през месец юни 2013г. тази дейност е била проконтролирана, като комисия е приела изписаните хартиени дневници за съответните години. От представените доказателства по делото не може да се направи извод какъв срок е даден на ищцата за въвеждане на данните на хартиен носител за годините назад и кои точно данни са били предоставени за въвеждане от нея. От събраните доказателства е видно, че дневниците не са били възложени само на ищцата за въвеждане, имало е разпределение на работата между ищцата и други служители. Отново обаче не става ясно до кога е следвало ищцата да изпълни задължението си да въведе определено количество данни на хартиен носител. Поради тази причина не може да се направи извод в кой момент е налице неизпълнение на задълженията на ищцата, т.е. кой е моментът на нарушаване на трудовата дисциплина. В случай, че на ищцата не е бил поставен срок, а от обстоятелствата по делото става ясно, че такъв действително не е бил поставен, то не може да се приеме, че към месец юни 2013г., когато е констатирана липса на записи на хартиен носител на дневници от 2011г., ищцата е извършила нарушение. В самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е посочена дата на нарушението или съответен период, което води до невъзможност съдът да прецени спазването на сроковете по чл.194 от КТ. Поради тази причина съдът намира, че по отношение на това нарушение на трудовата дисциплина - невъвеждане своевременно на дневниците за входящата и изходящата кореспонденция за годините преди месец март 2011г. на хартиен носител, обжалваната заповед е незаконосъобразна. Това е така, защото при липса на срок за изпълнение на съответното задължение не може да се прецени кога служителят е в условията на неизпълнение, и от друга страна липсата на срок за изпълнение на задължението води до невъзможност да се посочи дата или период на нарушението и обуславя невъзможност за преценка спазването на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание.

 

По отношение на второто визирано в обжалваната заповед нарушение, че липсват деловодни записи във входящия и изходящия дневник на отдела за периода от 17.05.2013г. до 03.06.2013г. съдът намира, че двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ е спазен, тъй като работодателят е уведомен за нарушението с Докладна записка с вх.№ 2175/10.06.2013г., а процесната заповед е връчена на ищцата на 02.08.2013г.

Предвид събраните по делото писмени доказателства и самите изявления на ищцата в исковата молба, съдът намира за установено, че ищцата действително е извършила това нарушение. Осъщественото от ищцата представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.3 от КТ – “неизпълнение на възложена работа, неспазване на техническите и технологичните правила”.

 

Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК. Безспорно е, че при определяне на дисциплинарното наказание на ищцата работодателят е взел предвид и трите описани в обжалваната заповед нарушения и е наложил второто по тежест наказание. Съдът обаче следва да съобрази обстоятелствата изложени по-горе, а именно, че по отношение на първото и третото, описани в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, заповедта е незаконосъобразна, т.е. те не могат да бъдат взети предвид при определяне на наказанието за нарушението, извършено от ищцата. Съдът намира, че описаното нарушение – липса на деловодни записи във входящия и изходящия дневник на отдела за периода от 17.05.2013г. до 03.06.2013г., не е толкова тежко, че да изисква налагане на второто по тежест дисциплинарно наказание. Следва да се съобрази и обстоятелството, че ищцата е отсъствала от работа за известен период от време поради ползване на различни видове отпуск и че не въвеждането на данните е станало в  периода на нейното отсъствие, за което тя не следва да бъде санкционирана. Ето защо, съдът намира, че извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина не обуславя налагането на наказание “предупреждение за уволнение”. Наложеното с обжалваната заповед дисциплинарно наказание се явява несъразмерно тежко спрямо тежестта на нарушението.

 

Предвид гореизложеното съдът приема, че наложеното със Заповед №ЛС-421/19.07.2013г. на Административния ръководител на ОП-Стара Загора дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Обжалваното решение на Гълъбовския районен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв. за адвокатска защита.

              

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 44 от 24.04.2014г., постановено по гр.дело № 94/2014 г. по описа на Гълъбовския районен съд.

 

ОСЪЖДА Окръжна прокуратура - гр.Стара Загора, бул. Митрополит Методи Кусев № 33 да заплати на М.И.Д. ***, ЕГН ********** сумата от …// лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

         Решението  може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: