Р Е Ш Е Н И Е

 

 407/18.12.2014 година                                                          Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                              ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети ноември                                                                  2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  Н. УРУКОВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер  1369 по описа за  2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 70/18.07.2014г. постановено по гр. дело № 34/2014г., по описа на Г.районен съд.

 

Въззивникът С.Т.Г.  моли да се отмени изцяло обжалваното решение и постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искови претенции, да се присъдят направените в двете съдебни инстанции разноски. Развити са подробни съображения във въззивната жалба.

 

Въззиваемият “Е.” АД – Г. е подал писмен отговор, с който моли да се потвърди обжалваното решение.  

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно-съединени искове с  правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на сума за неизпълнение на договор за обучение № 13/10.01.2014г. и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на неустойка по същия договор, ведно със законната лихва.

 

Установено е, че работникът-ответник е работил при ищеца е работил по трудов договор от 2004г. първоначално на длъжността “котляр” и в последствие от 27.08.2012г. на длъжността “електрозаварчик”

  

Видно от приетия като доказателство договор № 13/10.01.2011г. и удостоверение за завършен квалификационен курс, ответникът е преминал обучение за придобиване на правоспособност “заварчик ъглови шевове”, който е завършил успешно на 25.01.2011г., за което са заплатени разходи в размер на 740 лева. Видно от представената и приета длъжностна характеристика на длъжността “електрозаварчик” ответникът е заемал длъжност, при която да използва новопридобитите при обучението умения.

 

Трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие със заповед № 42/16.01.2013г.

 

Ответникът е направил възражение, че работниците са били пускани в продължителни неплатени отпуски, поради намаляване обема на работа.

 

Във въззивната инстанция са събрани допълнителни писмени доказателства, а именно: справка за актуалното състояние на всички действащи трудови договори за период м. октомври 2012г. – м. март 2013г. в дружеството – ищец, селектирани справки за подадените от дружеството декларации образец-1 за същия период. От същите се установява, че през посочения период са прекратени значителна част от сключените трудови договори в дружеството, както и че много от работниците са ползвали неплатен отпуск.

 

По делото са приети и рапорт от 09.01.2013г. на Началник-цех “Котелен”, предписание и тест-проба от дрегер от 16.10.2012г., от които се установява, че по отношение на ответника е констатирано нарушение на трудовата дисциплина – употреба на алкохол, поради което е предложено дисциплинарното му уволнение.

 

Съдът не намира за основателно възражението, че с прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие страните са се съгласили да не търсят изпълнение на договора за обучение. Това е видно от съдържанието на самия договор № 13. В раздел ІV – санкции, т. 3 е записано, че работникът се освобождава от отговорност при прекратяване на трудовото му правоотношение по чл. 328, ал. 1, т.т. от 1-4 от КТ, както и ако страда от заболяване, което му пречи да работи по придобитата квалификация. Само в посочените случаи работникът се освобождава от задължението да възстанови на работодателя разходите по обучението. В случая трудовото правоотношение е прекратено на друго основание – по взаимно съгласие, различно от това по чл. 328, ал. 1, т.т. 1-4 от КТ. В договора не е уговорено, че ако трудовото правоотношение се прекрати по взаимно съгласие, работникът се освобождава от задължението за заплащане на разноски по обучението. В тази връзка без правно значение е обстоятелството, че са прекратени трудови договори с работници и същите са били пускани в продължителни неплатени отпуски. Съдът споделя и изразеното в писмения отговор становище, че ако се приеме за вярно обратното, то при прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие работодателят не би имал възможност да реализира свои претенции към работника, като например да опразни предоставено ведомствено жилище, да реализира имуществената отговорност на работника за нанесени вреди, да потърси невърнати от работника инструменти и други.

 

Задължение на работника-ответник предвидено в договор за обучение е било да работи при работодателя минимум три години след успешното завършване на курса. Санкцията предвидена в раздел ІV,  в т. 2 за неизпълнение на това задължение се изразява в задължение на работника да заплати всички разходи по обучението си, съразмерно на отработеното време. По договора е предвидена и неустойка в размер на 250 лева. Не без значение е установеното във връзка с рапорт от инж. К.Т. до изпълнителния директор, с който предлага ответника да бъде уволнен дисциплинарно, поради дадени положителни проби за алкохол по време на работа, към който са приложени и писмени доказателства за това. Същият е постъпил в деловодството на дружеството на 10.01.2013г., а на 16.01.2013г. е подадено заявление от ответника до изпълнителния директор на дружеството, с което желае да бъде освободен от предприятието. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на същата дата. Не е лишен от смисъл и основание изводът, че реалната възможност да бъде уволнен дисциплинарно са мотивирали ответника да подаде молба за прекратяване на трудовия договор.

 

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение размерът на дължимото обезщетение по договора е 253 лева.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че искът за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договора съразмерно на неотработения период, а именно за времето от прекратяване на трудовото правоотношение – 16.01.2013г., до изтичане на три години от завършване на курса за обучение – 25.01.2014г. е основателен. Основателна е и претенцията за заплащане на неустойка съгласно т.2 от раздел ІV-санкции, тъй като същата е договорена.

 

Въззивният съд намира, че като е уважил предявените искове районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд    

 

                                               Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 70/18.07.2014г. постановено по гр. дело № 34/2014г., по описа на Г.районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                             2.