Р Е Ш Е Н И Е

 

391                                       12.12.2014 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети ноември                          две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                       

    РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1399 по описа за 2014 година.

      

Производството е образувано по въззивна жалба на “Обединена българска банка” АД, гр.София, представлявана от С.П.В.– главен изпълнителен директор и Радка Иванова Тончева – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт В.Д. против решение № 366 от 11.07.2014г., постановено по гр.дело № 334/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се признава уволнението на А.В.К. от ”Обединена българска банка” АД - гр.София със заповед №373/19.12.2012 и заповед №2013000509/20.12.2013 г. като незаконно и го отменя, и се възстановява на заеманата преди уволнението работа - „Банков служител/обслужване на клиенти ССR” - клон Казанлък, като се осъжда ”Обединена българска банка” - гр.София да заплати на А.В.К. обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа поради уволнението от 21.12.2013 г. до 01.01.2014 г. в размер на …лв., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2014 г. до окончателното изплащане, като се отхвърля иска в частта по претендирания размер … лв. като неоснователен, както и предявения от А.В.К. иск по чл.226, ал.2 от КТ за незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовия договор като неоснователен, присъдени са разноски и е определена държавна такса.

 

Въззивникът е останал недоволен от постановеното решение, поради което го обжалва изцяло, като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.

 

Въззиваемата А.В.К., чрез пълномощника адв. Г.А., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила при обстойно обсъждане на доказателствения материал по делото, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Претендира за разноските.

 

 

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Предявени са искове за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

 

Ищцата А.К. твърди в исковата си молба, че работила при ответника по трудов договор. През м.10.2013 год. работодателят и предложил преместване на по-ниска позиция „Банков служител/обслужване на клиенти ССВ” или прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие, с аргумент за непокриване на възложените й количествени таргети, констатирани с атестация й през същия месец. Приела предложението. На 05.11.2013 год. регионалният мениджър на банката поискал да му представи досието на конкретен клиент. Установило се, че в него не се сьдържала преддоговорна информация, а била приложена издадена на клиента кредитна карта. Пуснали запис на разговор между клиента и оператор от кол-центъра на банката, в който той обяснил, че бил информиран за издаването на кредитната карта, че не желаел да я използва и ищцата му обяснила, че след издаването картата ще бъде унищожена. При разговора регионалният мениджър й обяснил, че за такава грешка не можела да бъде уволнена, но ако разполагала с информация относно начина на работа в клона и средствата за покриване на таргетите, възложени на отделните служители било добре да му я сподели. Обяснила му, че продажбите на банкови продукти се извършвали на всяка цена, по устно указание на директора на клона. Съобщила му за нежеланието на клиента да получи предоставяне на овърдрафт. След разговора била инструктирана от регионалния мениджър да напусне работното си място без да разговаря с други служители. На следващия ден й изискали други досиета, при които се установило наличието на още три кредитни карти - издадени със знанието на клиента и с уговорката, че не желае използването им, поради което същите щели да бъдат унищожени от нея. Обяснила, че е извършила кухи продажби, но че инструкциите за работа в клона били такива и това е ставало със знанието на директора на клона. След повторната проверка била отстранена от работа по устно разпореждане на директора на клона. На 10.12.2013 год. работодателят поискал обяснения, които изпратила и на 20.12.2013 год. и връчили заповед №373/19.12.2013 год. за наложено наказание „дисциплинарно уволнение” на основание чл.187, т.З, т.8 и т.10 и чл.190, т.4 и т.7 от КТ. С втора заповед, връчена и на 20.12.2013 г. трудовото и правоотношение било прекратено, считано от 21.12.2013 год., поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Оспорва прекратяването на трудовото си правоотношение като незаконосъобразно. Твърди, че не били спазени правилата на чл.195 от КТ. В мотивите на заповедта не се съдържала индивидуализация относно кой от трите възможни или трите състава на дисциплинарни нарушения е осъществила по чл.187, т.3, и по чл.187, т.8 от КТ. По чл.187, т.10 от КТ – не било посочено точно задълженията, които не е изпълнила, в кой конкретен източник се съдържали. По чл.190, т.4 от КТ - работодателят не сочел кой състав -злоупотреба с доверието или разпространяване на поверителни сведения” е осъществила. По чл.190, т.7 от КТ не били посочени кои и какви точно са „другите” нарушения на трудовата дисциплина, кога са били извършени и налагано ли е за тях дисциплинарно наказание. По т.1 от заповедта- не била посочена датата на извършване на дисциплинарното нарушение, законовият текст, източникът на забрана за извършване на т.нар. „кухи” продажби. По т.2 - точката съдържала фактическа констатация и не съставлявала описание на дисциплинарен състав, не съдържала в какво се изразявало нарушението и не можело да се направи обоснован и ясен извод относно естеството и предмета на задължението, което не е изпълнила, не бил посочен източникът на задължението, което не било изпълнено, нямало дата на извършване на твърдяното нарушение. Не съдържала в достатъчна степен конкретизация на времето на извършване на твърдяните дисциплинарни нарушения, доколкото за част от дисциплинарните нарушения законодателят предвидил да се установи наличието на преднамереност при извличане на определена имуществена облага. Не се сочели изгодите, които е извлякла неправомерно за себе си или за трето лице и в какво се изразяват те. Заповедта за наложено дисциплинарно наказание не отговаряла на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, с което била лишена от възможността да организира правилно защита си,  съдът не можел да прецени извършено ли е или не твърдяното нарушение. Липсвали съображения на работодателя по чл.189 от КТ - данни за наложени дисциплинарни наказания за други нарушения преди заповедта. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Банков служител/обслужване на клиенти ССR” с място на работа - клон на ОББ-Казанлък, ответникът да и заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконно уволнение за периода от 21.12.2014 год. до 01.01.2014 год. в размер на …лв., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за времето от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното му изплащане. Ответникът  оспорва основателността на исковете. Сочи, че обжалваната заповед била в съответствие с изискванията на с чл.193, ал.1 от КТ- след законосъобразно проведено дисциплинарно производство- установил факта на нарушението на трудовата дисциплина при извършена проверка с докладна записка с 26.11.2013г. на Регионалния мениджър на Южен централен регион за допуснати нарушения на трудовата дисциплина в „ОББ” АД, клон Казанлък, след поискани и приети от ищцата писмени обяснения по констатираните факти на нарушението. Атакуваната заповед №379/19.12.2013г. съдържала всички реквизити по чл.195 ал.1 от КТ. Спазил определените критерии по чл.189 ал.1 от КТ при реализирането на дисциплинарното производство по налагането на наказанието на ищцата. Неоснователността на иска за отмяна на заповедта за уволнение водел до неоснователност на акцесорните спрямо него искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.З във вр. с чл.225 ал. 1 от КТ. Ищцата не отричала фактическите обстоятелства, отразени в заповед за уволнение. Възраженията й се свеждали до това, че заповедта не съдържала конкретизация на точните състави на дисциплинарни нарушения, за които е наказана. Наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” било съобразено с критерии по чл.189 ал.1 от КТ след преценка на обстоятелствата, при които са извършени констатираните нарушения. Цитираните в заповедта чл.187 т.3 и т.10 и чл.190, т.3 и т.7 от КТ регламентирали като нарушение на трудовата дисциплина неизпълнението на възложената работа, неспазване на технически и технологични правила и неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение, както и системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения. Нарушенията били на вътрешно нормативни документи, свързани с кредитно посочените продукти. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

 

Безспорно се установи по делото, че ищцата А.В.К. е работила по трудов договор с ответното дружество на длъжността „Банков служител/обслужване на клиенти ССR”, клон Казанлък, сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ. От трудовия договор и длъжностна характеристика от 29.01.2013 г. е видно, че ищцата е запозната със трудовите задължения на „Банков служител консултиране  и продажби /CCS”, Етичния кодекс, стандартите за обслужване на клиентите и стандартите и процедурите за защита на информацията в банката и с подписването им е приела да спазва задълженията, произтичащи от Етичния кодекс на служителите на ОББ и другите вътрешни правила на банката.

 

           Със заповед №373/19.12.2013г., връчена на ищцата на 19.12.2013 г., във връзка с констатирани нарушения на трудовата дисциплина и след преценка тежестта на извършеното нарушение на основание чл.188, т.3 от КТ във вр. с чл.187, т.3, т.8, т.10 и чл.190, т.4 и т.7 от КТ  на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, посочени в мотивите на заповедта: - издадени кредитни карти на П.М.П. и Т.И.Б., закрити веднага, с което са реализирани „кухи” продажби на банкови продукти с цел отчитане постигната бизнес цел;  -при извършена проверка в периода 06-15.11.2013 г. открити на бюрото на служителя молби за кредитни продукти, в които се съдържали само трите имена и подпис на 13 лица /поименно посочени/; - в периода м.10-13.11.2013 г. допуснати нарушения и пропуски при банкови продукти на 10 клиента /посочени поименно в мотивите на заповедта/ при потребителски кредит, кредитни карти, ОК и овърдрафт, изразяващи се в „липса на номер на молбата и адреса на кредитоискателя, несъответствие между посочения в титулната част на договора представляващ банката и лицето, подписало договора от страна на банката и незаверен нотариално в срок договор за залог; липса на преддоговорна информация или датата и е след датата на апликацията”, които действия представлявали нарушение на трудови задължения, регламентирани във вътрешни правила и процедури на банката в областта на посочените банкови продукти- потребителски кредити, овърдрафт, кредитни карти и кредитни линии. По делото са представени извадки от правилата за потребителски кредити, Вътрешните правила за необезпечена кредитна линия за индивидуален клиент, Правилата за КК, Правилата за овърдрафт по картови и разплащателни сметки. Със заповед №2013000509/20.12.2013 год., считано от 21.12.2013 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка със заповед №373/19.12.2013г. за наложено дисциплинарно наказание „уволнение” трудовото правоотношение е прекратено.

          От показанията на св.Ю.В.С.- регионален мениджър се установява, че по повод получен на 06.11.2013 г. имейл със запис на разговор, проведен от центъра за обслужване на клиенти на банката и клиент, извършил проверка в клон Казанлък в периода 06.11.2013 г.- 15.11.2013 г. При регистрирания в кол-центъра разговор клиентът твърдял, че въпреки нежеланието му била открита кредитна карта, която в последствие била закрита, а при проверката досието на клиента, обслужван от ищцата и системата на банката картата била действаща. На бюрото на ищцата открил над 10 молби за кредитни продукти, в които било изписано името на клиента и подпис, а останалата част на молбата била празна. Съставен бил протокол. Извършил проверка по документи: 10 молби по четири продукта на потребителски кредити, 10 овърдрафт, 10  кредитни карти и 10 на отворени карти. Констатирал множество пропуски на А.К. и други служители. Проверени били и досиетата на обслужваните от ищцата клиенти като в някои от тях липсвали попълнени реквизити в договорите за кредит, липсвала задължителната за клиента преддоговорна информация или датата на предоставянето и била след датата на договора, подписът в договора за кредит за банката не съответствал на представителя на банката, при овърдрафт-незавършена процедура с нотариалната заверка на договорите за залог. Провел разговор с ищцата и поискал обяснения. За резултатите от проверката в клон Казанлък изготвил докладна записка, която представил на работодателя. Констатациите били свързани с нарушаване правилата за работа със съответния банков продукт. При нарушенията „кухи” продажби основен бил репутационният риск за банката. Вторият риск бил свързан с разходи на банката за издаване на пластиката на картата и пина, за които разходи не се очаквал приход, а продажбите на кредитни карти подлежали и на допълнително бонусиране. При проверката в клона установил, че при банкиране на дребно мениджърът на екипа е този, който е следвало да занесе при нотариуса договорите за заверка, но след предаването им от служителя, поради което нарушение имало и от ищцата и от мениджър-екипа.

            В показанията на св.М.К.А. - директор на клон Казанлък установява, че след подаден сигнал към регионалния мениджър от кол-центъра за извършени „кухи” продажби, на 06.11.2013г. регионалният мениджър посетил клона и поискал да види досието на клиента П.М. за ползваните от него банкови продукти. Констатирали, че на клиента била издадена кредитна карта от ищцата. Издаването на такава карта било свързано с разходи на банката, а и водело до бонусиране на служителя. След продажбата на продукт „кредитна карта” можело да бъде установено,  дали тя се ползва само след проведен разговор с клиента. КОЛ-центърът установил контакт с клиента във връзка с кампания за установяване клиентската удовлетвореност от продукти. В клона нямало подадени писмени жалби, оформени в писмен вид устни сигнали от клиенти на банката срещу А.К..

            По делото е приложена докладна записка вх.№200-207/26.11.2013 г. на Ю.С.- регионален мениджър за резултатите от проверка в клон Казанлък до изпълнителните директори на банката.

             На 09.12.2013 г. работодателят поискал писмени обяснения  от ищцата по три групи нарушения, с таблица -приложение. На 13.12.2013 г. А.К. дала писмени обяснения,  входирани под №200-228/14.12.2013 г., на трите групи нарушения.

 

Дисциплинарното наказание “уволнение” е наложено след спазване на процедурата по чл.193 от КТ.

В периода 06.11.2013 г. – 15.11.2013 г. е извършена проверка в клон Казанлък, приключила с докладна записка на регионалния мениджър на регион Южен- Централен, в която са констатирани нарушения на вътрешните правила на работа с банкови продукти от служители в клона в т.ч. и от ищцата като банков служител „консултиране и продажби”. За констатираните нарушения на правилата за работа на конкретните продукти от ищцата, работодателят и поискал писмено писмени обяснения. Част от констатираните нарушения са за определен период. Когато нарушенията са осъществявани в рамките на определен период; когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл.195, ал.1 от КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения.

Съгласно мотивите на заповед №373/19.12.2012г., дисциплинарното наказание на ищцата е наложено за следните нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.3, т.8 и т.10 и чл.190, т.4 и т.7 от КТ: 1.Издадени кредитни карти на П.М.П. и Т.И.Б., които са закрити веднага след тяхното издаване т.е. реализирани т.н.”кухи” продажби” на посочените банкови продукти с цел отчитане на постигнати бизнес цели; 2. В периода 06-15.11.2013 открити на бюрото на служителката молби за кредитни продукти, в които се съдържали само трите имена  подпис на 13 /посочени поименно в заповедта/ лица; и 3. Допуснати в периода м.октомври до 13.11.2013 г. пропуски от ищцата при банковите продукти-потребителски кредити, кредитни карти, ОК и овърдрафт с подробно описание на 11 нарушения по банков продукт и досие на конкретен клиент, като посочените действия представлявали нарушение на трудови задължения, регламентирани във „вътрешни правила и процедури на банката в областта на банковите продукти-потребителски кредити, овърдрафти, кредитни карти.  и кредитни линии”.

Първото посочено в заповедта нарушение не е индивидуализирано по време / дата, период/ на извършване. Тъй като дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно човешко деяние, което като факт от действителността се обективира по време и място, то законодателят е постановил дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага- чл.195, ал.1 КТ. Тази норма е императивна и съдът следи служебно за прилагането й. Липсата на мотиви или на индивидуализация на нарушението, прави невъзможна проверката за законосъобразност, включително и относно спазването на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ. Ето защо не следва да се разглежда по същество посоченото в т. 1 от обжалваната заповед нарушение на трудовата дисциплина.

За да е осъществен фактическият състав на нарушението по чл.187, т.3 от КТ, работникът или служителят, следва да е допуснал виновно неизпълнение на безспорно възложената му работа; да не е спазил технически и технологични правила. Нарушението по чл.187, т.8 от КТ визира - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, а фактическият състав на чл.187, т.10 от КТ има предвид всички останали, неизброени в чл.187 от КТ нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 от КТ. Злоупотребата с доверието на работодателя, означава използването на указаното такова от него, спрямо работника или служителя, за неправомерно извличане на определена облага за последния или за другиго или за увреждане на работодателя. Това нарушение на трудовата дисциплина е съставомерно само тогава, когато е извършено умишлено, т.е. предпоставя преднамереност в извличането на облагата или в увреждането на работодателя. Уронването на доброто име на предприятието се изразява в нелоялно отношение към работодателя и тъй като трудовото правоотношение е правоотношение с оглед личността, то изисква от работника и служителя да се отнася към работодателя почтено и да зачита и утвърждава неговото добро име. То е формално нарушение, тъй като не се изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат, и е съставомерно независимо от формата на вината - умисъл или небрежност.

 

          Безспорно основното трудово задължение на ищцата като банков служител „консултиране и продажби”, вменено й с длъжностната характеристика е да консултира клиентите на банката и да им предлага гамата от продуктите на банкиране на дребно, да следи и координира процеса по реализирането и финализирането на сделките в т.ч. да приема представените документи за кредитен продукт и да ги въвежда в системата, да проверява декларираните данни като при изпълнението на трудовите си задължения трябва да знае нормативните актове, вътрешните правила на банката свързани с предлаганите от нея кредитни продукти /потребителски кредит, овърдрафт, кредитни карти и кредитни линии/, отнасящи се до дейността и с подписването на длъжностната характеристика и трудовия договор тя се е задължила да ги спазва. Установи се,  че при проверката на  работата на ищцата за периода 06-15.11.2013 г. на бюрото й са открити молби за кредитни продукти, в които са се съдържали само трите имена и подписи на 13 лица. Установи се, че в периода м.октомври- 13.11.2013 г. ищцата е допуснала в кредитни досиета:- липса на преддоговорна информация или датата й след апликацията, с което е нарушила чл.25, ал.3 от Правилата за потребителски кредити /ППК/, чл.21, ал.2 от Вътрешните правила за необезпечена кредитна линия /ВПНКЛ/, чл.25 от Правилата за кредитните карти /ПКК/ и чл.14 от Правилата за овърдрафт по картови и разплащателни сметки /ПОКРС/; -цялата или част от молбата на клиент не е попълнена от него, с което е нарушила чл.26, ал.1, т.2 от ППК, чл.22 от ВПНКЛ, чл.26 и чл.28 от ПКК и чл.17, ал.1 от ВПНКЛ; - несъответствие между представляващ банката в титулната част на договора и подписа на договор, с което е нарушила чл.49, ал.1, т.5 от ППК, чл.37 от ВПНКЛ, чл.56 от ПКК и чл.30 от ПОКРС; -липса на № на молбата на клиента и/или реквизит в договора за кредит с което е нарушила чл.18 от ПОКРС; допуснала е незаверени нотариално договори за залог в срок, с което е нарушила т.5, раздел 4 от инструкция за учредяване на залог- които се явяват нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неспазване на други трудови задължения, определени във вътрешните правила и инструкции на работодателя за работа с предлаганите от него банкови продукти, които ищцата е била длъжна да знае и спазва предвид трудовата функция на длъжността, на която е назначена. Неспазването на тези правила само по себе си е достатъчно тежко нарушение, като не е необходимо да е довело до имуществени вреди, за да се квалифицира като тежко. Вменените на ищцата по т.2 и т.3 от заповедта за наложено дисциплинарно наказание нарушения на трудовата дисциплина съставляват нарушения по чл.187, т.3 и т.10 от КТ, които засягат същността на трудовото правоотношение- престацията на работника/служителя.  

        

        Преценката, извършена от работодателя, относно конкретното нарушение на трудовата дисциплина във всеки отделен случай подлежи на съдебен контрол, защото критериите по чл.189, ал.1 от КТ съставляват част от приложението на закона. Несъмнено неизпълнението, некачественото или неефективното изпълнение на трудовите функции е винаги неизпълнение на трудовите задължения. Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника /недостатъчни професионални знания, умения, навици; недостатъчен опит или природни дадености/, а на умишленото му или небрежно поведение /действие или бездействие/, то е налице нарушение на трудовата дисциплина.

Извършените от ищцата нарушения на трудова дисциплина, описани в т.2 и т.3 от обжалваната заповед,  са достатъчно тежки по своя характер, тъй като касаят неизпълнение на основни задължения на служителя във връзка с осъществяване на основната трудовата функция на заеманата длъжност в банката, поради което обосновават налагането на най-тежкото предвидено в КТ дисциплинарно наказание. Сочените дисциплинарни нарушения, представляващи неизпълнение на основни задължения на банковия служител, във връзка с продажба на различни продукти на банката при осъществяване на контакти с клиенти на банката, както и липсата на критично отношение  у ищцата, към извършените от нея нарушения, в обясненията и пред работодателя, са правилно преценени от работодателя  при определяне на съответното по тежест наказание.

Неоснователно е оплакването на ищцата в исковата и молба, че липсата на изложени мотиви, в които да се обсъждат визираните обстоятелства съгласно чл.189 КТ, означава, че работодателя не е извършил преценка на тези обстоятелства. Не е необходимо условие за налагане на дисциплинарно наказание “ уволнение”, налагане на други наказания на ищцата за предишни нарушения. Когато нарушенията на трудовата дисциплина са особено тежки, може да се наложи най – тежкото предвидено в КТ наказание, без преди това служителя да е наказван.  

Неоснователно е оплакването на ищцата в исковата и молба за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради липса на конкретизация на точните състави на дисциплинарните нарушения, за които е наказана. Това е така, защото задължението по чл.195, ал.1 от КТ, за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 от КТ, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и възможността на наказания работник или служител за защита в производството пред съда. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворение на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ. Заповедта за уволнение е съобразена с цитираната разпоредба, когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин – по начин даващ възможност на работника или служителя да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство. Липсата на точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение не засяга законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в това производство е извършено ли е дисциплинарното нарушение, съобразно фактическите основания, изложени в заповедта. В този смисъл е Решение № 295 от 04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 236/2010г., ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.  В случая дисциплинарните нарушения са изчерпателно посочени съобразно фактическите си обстоятелства, без да е уточнена квалификацията на всяко едно от тях. Това не влияе на нейната законосъобразност, тъй като предмет на настоящото производство е извършени ли са или не изброените като дисциплинарни нарушения  фактически действия от страна на ищцата. Самата квалификацията на тези нарушения, извършена в началото на заповедта от работодателя, подлежи на проверка от съда, така както е посочена. Безспорно се установи по делото, наличието на посочените в обжалваната заповед дисциплинарни нарушения от страна на ищцата, в съответствие с цитираните правни основания на КТ.       

  Предвид изложените, съображения, въззивната инстанция намира, че предявения иск за признаване на уволнението за незаконно е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

 

С оглед на отхвърлянето на иска за отмяна на обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, неоснователни се явяват и останалите два иска за възстановяване на предишната длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението.

 

 Ето защо, решението на районния съд, с което предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 от КТ са уважени е незаконосъобразно и неправилно. Предвид изложеното, решението на Казанлъшкия районен съд, следва да бъде отменено, като вместо това предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

        

Водим от горните мотиви, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК Окръженият съд 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 366 от 11.07.2014г., постановено по гр.дело № 334/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд в обжалваната част, както и в частта за присъдените разноски и ДТ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.К., с ЕГН ********** *** против ”ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Света София” №5  искове за отмяна на заповед № 373 от 19.12.2013г. и Заповед № 2013000509/20.12.2013г., за възстановяване на преди заеманата длъжност „Банков служител/обслужване на клиенти ССR”, клон Казанлък и за присъждане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода 21.12.2013г. – 01.01.2014г. в размер на … лв., ведно със законната лихва,  с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като неоснователни.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ: