Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 377  …………………05.12.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На пети ноември……….…………………………………...…………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                      

                        

 

Секретар П.В.……………...………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА

въззивно гражданско дело номер 1402…по описа за 2014………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 421 от 07.08.2014 г., постановено по гр.дело № 915/2014 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е признато уволнението на Д.В.П., извършено със заповед № 992/14.03.2014 г. на изп.директор на ПИБ АД гр.София, за незаконно и е отменено; възстановен е същия на заеманата преди уволнението работа- “Управител банков клон/управител офис” и ПИБ АД е осъдена да му заплати на основание чл.225, ал.1 КТ обезщетение за оставане  четири месеца и пет дни без работа поради уволнението в брутен размер на …лв., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2014 г. до окончателното изплащане, като искът в частта до претендирания размер- 13320 лв. е отхвърлен като неоснователен.

 

        Въззивникът Първа инвестиционна банка АД гр.София, чрез пълномощника си юрисконсулт В.Т., счита, че решението в частта му относно иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановен нов размер на присъденото обезщетение, както и на присъдените в тежест на банката съдебни разноски. Претендира за разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з. Представени са и писмени бележки.

 

        Въззиваемият Д.В.П., чрез пълномощника му адв.Д.Г., счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ. Ищецът Д.В.П. твърди в исковата молба, че е работил в системата на ПИБ от 21.04.2008 г. на длъжността „управител на офис Казанлък”. На 14.03.2014 г. му била връчена заповед № 992 за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ- съкращаване на щата, считано от 17.03.2014 г. Това уволнение било незаконосъобразно, тъй като непосредствено след връчването на заповедта, трудовите му задължения се изпълнявали от друг служител на банката, считано 17.03.2014 г., което означавало, че реално нямало съкращаване на щата. Твърди, че уволнението било извършено без да има ново щатно разписание, определящо броя на щатовете. Твърди също, че е съветник в ОбС на Община Казанлък и съгласно разпоредбата на чл.35 ЗМСМА трудовото правоотношение с общински съветник не можело да бъде прекратявано през времето на неговия мандат на основание чл.328, ал.1, т.2, 3, и 4 КТ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението му като незаконосъобразно, да бъде възстановен на длъжността „Управител на офис Казанлък" и ответникът да бъде осъден да му изплати обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на … лв., явяващо се 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът ПИБ АД- София е оспорил основателността на исковете. Твърди, че уволнението на ищеца било законосъобразно, доколкото извършеното съкращаване на щата било реално извършено и утвърдено ново щатно разписание в структурата на клон Карлово, в сила от 13.03.2014 г. С исковата молба не били посочени конкретни лица и заеманите от тях позиции, които според ищеца изпълнявали неговите трудови функции след извършеното уволнение, поради което твърдението му било неоснователно и неподкрепено с доказателства. Заявява, че нито към датата на сключване на трудовия договор, нито в последващ момент или при прекратяване на трудовото правоотношение бил уведомяван от ищеца, че е избран за общински съветник при проведените избори на 23.10.2011 г. Оспорва размера на претендираното обезщетение, доколкото не били изтекли шест месеца от датата на уволнението.

 

        Районният съд приел, че извършеното със заповед № 992/14.03.2014 г. на изп.директор на ПИБ АД гр.София на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.второ КТ прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е незаконно и го отменил; възстановил е същия на заеманата преди уволнението работа- “управител банков клон/управител офис” и е осъдил ПИБ АД да му заплати на основание чл.225, ал.1 КТ обезщетение за оставане  четири месеца и пет дни без работа поради уволнението в брутен размер на … лв., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2014 г. до окончателното изплащане, като искът в частта до претендирания размер- … лв. е отхвърлен като неоснователен. Решението в частта относно исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ не е обжалвано и е влязло в законна сила. Решението е обжалвано в частта, с която е уважен искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ и в частта за присъдените в тежест на банката съдебни разноски и адвокатски хонорар.

 

        Както бе посочено по- горе, уволнението на ищеца е признато за незаконно, отменена е заповед № 992/14.03.2014 г. и същият е възстановен на предишната работа. При иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ тежестта за доказване е възложена на ищеца. Той трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Вредите съставляват загубеното поради уволнението трудово възнаграждение, а техният размер е равен на изгубеното трудовото възнаграждение или разликата между това възнаграждение и възнаграждението, получавано при новия работодател, когато то е по- ниско. Причинната връзка между претърпените вреди и уволнението не е необходимо да се установява, тъй като тя се предполага. Оставането без работа е съществен елемент от фактическия състав на чл.225, ал.1 КТ, който следва да се установи по несъмнен начин в процеса с допустимите в закона писмени доказателства- напр. сл.бележка или удостоверение от съответното БТ или представяне на трудовата книжка, от която да се констатира обстоятелството, че ищецът е останал без работа по трудово правоотношение за определен период от време. В настоящия случай ищецът е доказал, че в резултат на уволнението с процесната заповед е останал без работа за периода от датата на уволнението- 17.03.2014 г. до датата на последното с.з. в районния съд- 24.07.2014 г. или за четири месеца и пет работни дни, както правилно е приел и районния съд. Същият е представил заверено копие от трудовата му книжка № 823516, от която е видно, че след уволнението ищецът не е започнал друга работа по трудово правоотношение. Представени са и Справка за актуално състояние на всички трудови договори на Д.В.П. от НАП- Териториална дирекция Пловдив от 10.07.2014 г. и удостоверение за декларирани данни от 22.07.2014 г. с актуална справка на всички трудови договори на ищеца към тази дата на НАП- ТД Пловдив, от които също се установява, че за претендирания период ищецът не е работил по трудов договор. Тези доказателства не са оспорени от ответника. Брутното трудово възнаграждение, което следва да се вземе за база при определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ по арг. на разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ е това за м.февруари 2014 г., а именно …лв., видно от представената от ответника сл.бележка от 16.07.2014 г. С оглед на това брутният размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода от четири месеца и пет /работни/ дни без работа поради уволнението е в размер на …лв. В този размер предявеният иск следва да бъде уважен, а в останалата му част- до претендираните 13320 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

        Ответникът възразява, че неправилно от размера на обезщетението не е било приспаднато изплатеното на ищеца обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на една брутна заплата от …лв. Това възражение е неоснователно, тъй като ответникът /сега въззивник/ не е направил своевременно възражение за прихващане. Ако насрещното вземане е спорно /както е в случая/, възражението за прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция, а може да бъде направено най- късно с отговора на исковата молба. Ответникът не е направил възражение за прихващане с отговора на исковата молба. Заявяването му по- късно, включително пред въззивния съд, е недопустимо /т.4 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

 

        С оглед на гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да се присъдят направените от въззиваемия разноски по делото в настоящата инстанция в размер на … лв. за адвокатско възнаграждение.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                           Р   Е   Ш   И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 421 от 07.08.2014 г., постановено по гр.дело № 915/2014 г. на Казанлъшкия районен съд, в обжалваната му част.

 

         ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков” № 37 да заплати на Д.В.П.,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на … лв./… лева/.         

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: