Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер                                       29.12.2014 година                  град С.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         Втори граждански състав

На двадесет и седми ноември                                                        2014 година

В открито заседание в следния състав: 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Тенева, въззивно гражданско дело номер 1409 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба на “С.” ООД чрез процесуалния им представител адв. М. срещу Решение 619/02.06.2014 г. по гр.дело 342/2014 г. по описа на РС С., с което “С.” ООД е осъден да заплати сумата от 11 609, 30 лева, представляващи дължимо трудово възнаграждение за периода от април 2012 г. до ноември 2012 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. До останалия претендиран размер от 15 222,30 лева искът е отхвърлен като недоказан.

         С обжалваното решение е присъдена и мораторна лихва върху главницата в размер на 1 697, 64 лева, като в останалата част до размера от 2 607, 84 лева искът е отхвърлен като недоказан.

         Отхвърлени са предявените искове за обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за сумата от 2000 лева и по чл. 222 ал. 1 от КТ за сумата от 2000 лева като неоснователни.

         Присъдени са разноски.

         Във въззивната жалба се развиват доводи, че първоинстанционното решение е неправилно в частта относно присъдената главница и лихвите върху нея. Твърди се, че искът за дължимото трудово възнаграждение е признат от дружеството до сумата от 9 607, 42 лева и в такъв размер следва да се присъди и на ищеца като дължимо трудово възнаграждение. Иска се и коригиране на мораторната лихва за забава върху главницата.

         В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от работника чрез процесуалния му представител, в който се оспорва въззивната жалба.

         В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба, в която се твърди че районният съд е ощетил работника като не му е присъдил пълния размер на дължимите трудови възнаграждения съгласно подписано споразумение и обжалва решението в частта, с която е отхвърлен размера на дължимите заплати до претендираните 15 222,30 лева.

С оглед така направените оплаквания и възражения в подадената въззивна жалба и отговора към нея, на основание чл. 12 от ГПК съдът прецени, че е сезиран със следната фактическа обстановка, въз основа на което направи и своите правни изводи:

Производството пред Районен съд С. е образувано по искова молба на С.Д.Т., с която се иска присъждане на неизплатени трудови възнаграждения за периода от март 2012 г. до ноември 2012 г. в общ размер от 15 222, 30 лева – иск по чл. 128 т. 2 във вр. с чл. 245 ал. 1 от КТ. Претендирана е и мораторна лихва върху всяка от заплатите, дължими по отделните месеци в общ размер от 2 294, 49 лева – иск по чл. 245 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Също така е поискано обезщетение по чл. 220 ал. 1 и чл. 222 ал. 1 от КТ в общ размер от 4000 лева. По отношение на исковете за обезщетение решението е влязло в сила като необжалвано.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва исковете за дължимите заплати по размер. Твърди, че има извършвани плащания, за което представя копия на разходни касови ордери, разписки и вносни бележки от банкови преводи. Оспорва споразумението, като твърди че има плащания по ведомости от февруари 2012 г., които са подписани от ищеца и които доказват изплащане на пълната заплата за този месец. Подписът на ищеца по тези ведомости не е оспорен.

По делото е безспорно, че за процесния период ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество. Уговореното основно трудово възнаграждение съгласно прието по делото Допълнително споразумение от 07.06.2010 г. е в размер от 1 750 лева.

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза по искане на самия ищец, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси: какъв е размерът на неизплатените чисти трудови възнаграждение за периода от март 2012 г. до ноември 2012 г., изчислени като сума от основното му трудово възнаграждение по трудов договор след приспадане на удръжките за ДОД, пенсионни и здравни осигуровки ? какъв е точният размер на дължимата мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения ?

Представените разписки, РКО и вносни бележки не се оспорват от ищеца – самият той признава, че след прекратяване на трудовото правоотношение със “С.” ООД на 15.11.2012 г. е получил сумата от 6000 лева по дължими, но неизплатени трудови възнаграждения. В самите разписки има само подпис на получател и е записано, че са аванс от работна заплата или само сумата.

След направена проверка на счетоводството на дружеството работодател се установява, че за периода от март 2012 г. до ноември 2012 г. дължимите суми за неизплатени трудови възнаграждения съгласно ведомости са в размер на 16 702, 87 лева. След като се направят дължимите удръжки нетната (чиста) сума за получаване от работника е в размер от 13 130, 99 лева. По ведомостите на дружеството е отразено плащане на суми в размер на 3 523, 57 лева, които са отнесени към заплатите за процесния период. Тези плащания са извършени с представените разписки, РКО и вносни бележки и част от тези суми са отнесени към дължимите съгласно ведомости заплати за претендирания период. Чистата сума за получаване за периода от март 2012 г. до ноември 2012 г. е в размер на 9 607, 42 лева. Експертизата е приета по делото, без да бъде оспорена от никоя от страните. Настоящата инстанция я възприема като компетентно и добросъвестно изготвена и я кредитира в частта, в която е изчислено чистото трудово възнаграждение, дължимо на ищеца в размер от 9 607, 42 лева – съгласно чл. 182 от ГПК редовно водените книги на тръговеца могат да служат като доказателство в негова полза, като се преценяват с оглед на всички доказателства по делото. В случай че ищецът твърди да има непогасени задължения за период, предхождащ процесния, той има право да предяви нова претенция, която не е предмет на обсъждане по настоящото производство.

В първоинстанциония акт е възприета експертизата в частта, в която са правени изчисления въз основа на суми, записани по оспореното споразумение. В тази част тя е неточна, доколкото експертът е възприел друга сума, а не процесната и е отнесъл всички плащания само за процесния период, а и освен това е приспаднал сумата от 5000 лева, а не 6000 лева, колкото признава, че е платил самият работодател още в отговора. В обжалваното решение не е ясно дали присъдената сума е нетно или брутно трудово възнаграждение. Съгласно практиката на ВКС няма значение дали се присъжда брутно или нетно трудово възнаграждение стига да е ясно от съдебното решение. В случай че се присъжда брутно възнаграждение удръжките следва да се направят от съдебния изпълнител. Всъщност със самата искова молба настоящият състав счита, че се претендира брутно възнаграждение.

         С оглед дължимата главница – нетно трудово възнаграждение за периода от март 2012 г. до ноември 2012 г. в размер на 9 607, 42 лева следва да се намали и да се приеме лихвата за забава в размер на 1385, 23 лева, изчислена в СЧЕ.

         Предвид изхода на спора следва се присъди адвокатски хонорар за въззивна инстанция в полза на “С.” ООД  в размер от 200 лева.

 

         Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

        

ОТМЕНЯ Решение № 619/02.06.2014 г. по гр.дело № 342/2014 г. по описа на РС С., в частта, в която “С.” ООД ЕИК.....  със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „О.” № ., партер, представлявано от В. Д. е осъден да заплати на С.Д.Т., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощника си адв. Р.Й. *** сумата от 11 609, 30 лева, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода от март 2012 г. до ноември 2012 г. до размера от 9 607, 42 лева нетно трудово възнаграждение за периода от март 2012 г. до ноември 2012 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 27.01.2014 г. до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ Решение № 619/02.06.2014 г. по гр.дело № 342/2014 г. по описа на РС С., в частта, в която “С.” ООД гр. С. е осъдено да заплати на С.Д.Т. сумата от 1 697.64лв., представляваща лихва за забава за неизплатени трудови възнаграждения за периода м. април 2012г. – м. ноември 2012г. до размера от 1385, 23 лева за периода от май 2012 г. до ноември 2012 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

В ЧАСТТА по отношение на исковете по чл. 220, ал. 1 от КТ за сумата от 2 000 лева и по чл. 222, ал. 1 от КТ за сумата от 2 000 лева – решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА С.Д.Т., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощника си адв. Р.Й. *** да заплати на “С.” ООД ЕИК.....  със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „О.” № ., партер, представлявано от В. Д. сумата от 200 лева разноски във въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: