Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 392/12.12.2014 г.      Година 2014                Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На единадесети ноември                                                       Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                 Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1410 по описа за 2014 година.

 

     Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от “Е.” ЕАД - гр. П.,  чрез пълномощника им юрисконсулт М.П.Ч., против постановеното решение на първоинстанционния РС-С. решение № 875/24.07.2014г., постановено по гр.дело 1817/2014 г., по описа на Районен съд - С..

Въззивникът не е доволен от така постановеното решение и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК обжалва същото изцяло и моли решението на районния съд да бъде отменено и постановено друго решение, с което въззивният съд да отхвърли предявения иск от въззиваемата П.Д.Ж., против “Е.” ЕАД, като неоснователен и недоказан по основание, така и по размер.

Считат, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Твърдят, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи - на закона и освен това събраните по делото доказателства били тълкувани превратно, само и единствено в пол­за на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства и най - вече материалния закон, и по този начин съдът е достигнал до напълно грешни правни и фактически изводи пресътворени в едно неправилно реше­ние, неосновано на изложените по делото факти.

Излагат доводи, че с обжалваното решение по отношение на “Е.” ЕАД е признато за уста­новено, че ищцата П.Д.Ж. не дължи сумата от 273,11 лв. (двеста седемдесет и три лева и единадесет стотинки), представляваща сума за електрическата енергия, допълнително начислена по фактура № 1111239593/23.04.2014 г. за периода от 05.09.2013 г. до 21.11.2013 г. а дружеството-въззивник е осъдено да заплати на ищеца и сумата от 355 лв. (триста и петдесет и пет лева) - представля­ващи сторените в първоинстанционното производство разноски поделото.  Излагат доводи, че с обжалваното решение съставът на Районен съд- С. е възприел, че тъй като една част от периода, за който е извършена корекцията обхваща период преди влизането в сила на новите ПИКЕЕ от 12.11.2013 г. то извършената корекция е направена, без да има влязло в сила правно основание и вследст­вие от това сумата не е дължима от страна на ищеца. Считат тези разсъждения на съдебния състав за безк­райно погрешни и противоречащи на новата правна уредба, касаеща обществените отношения относно неизмерването на електрическа енергия от средствата за търговско измерване. Безспорно е, че законодате­лят не е предвидил обратна сила на новите ПИКЕЕ, но също така е и безспорно, че с влизането им в сила на 12.11.2013 г. е въведена нова правна уредба, уреждащи обществените отношения по повод на техническите проверки на средствата за търговско измерване, които измерват неточно, с грешка или въобще не измерват преминаващите през тях количества електрическа енергия. Считат, че противоречи на здравия разум, както и на духа и смисъла на закона, а и на ПИКЕЕ да се обоснове, че извършената корекция за неизмерване на електрическата енергия е извършена без наличие на годно правно основание Такова правно основание е съществувало - чл. 98а. ал. 2, т. 6 и чл. 104а., ал. 2, т.5 от Закона за енергетиката (ЗЕ). във връзка с чл. 83. ал. 1. т. 6 от ЗЕ, във връзка с чл. 45. ал. 1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн.. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.1 (ПИКЕЕ). във връзка с 51 ал. 1 от ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване измерва с грешка извън до­пустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до да­тата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни". Считат, че корекцията е извършена съобразно разпоредбите на новите ПИКЕЕ. Самите ПИКЕЕ залагали изискване корекцията да не може да се извърши за период по-дълъг от 90 дни. С това изискване законодателят изрично допускал, че неминуемо след влизането в сила на новите ПИКЕЕ първите технически проверки ще обхващат и известен период преди “Е.” ЕАД влизането в сила на правила, но този период няма да бъде необосновано дълъг и по този начин няма да се
засегнат права на потребителите преди действието на новата нормативна уредба. От друга страна пък с въвеждането на това изискване законодателят изключително умерено е намерил баланс между интересите на потребителите и тези на енергийните дружества в случаите на неправилно или неточно измерване на консумираната от потребителите електрическа енергия именно защото е преценил, че техническите провер­ки извършени непосредствено след 12.11.2013г. ще обхванат и периоди преди влизането в сила на новите ПИКЕЕ той въвел един подходящ срок в рамките, на който да се извършат корекциите на сметките на потре­бителите. Считаме, че извършеното тълкуването от страна на съставът не районен съд - С. на разпоредбите на ПИКЕЕ е неправилно и не съответства на техния смисъл дори можем да приемем, че с този текст законодателят изрично допуска обратно действие на ПИКЕЕ (12.11.2013 г.) в указаните срокове. Дори да допуснем за, че мотиви за съда в тази си част са правилни, обжалваното решение си остава необосновано, тъй като съдебния състав е счел, че корекцията за целият период е извършена без правно основание. По този начин съставът на районния съд е суспендирал мълчаливо, без да има право да извърши това, новите ПИКЕЕ и по никакъв начин не обосновал защо поне за периода между 12.11.2013 г. - 21.11.2013 г. количествата неизмерена електрическа енергия не е остойностена законосъобразно и правилно. Считат, че на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл.104а, ал. 2. т. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал. 1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия ( обн., ДВ.бр. 98 от 12.11.2013 г.) (ПИКЕЕ). във връзка с 51 ал. 1 от ПИКЕЕ. представляваното от мен дружество е имало валидно правно основание, въз основа на което да извърши корекцията, а пък самата тя е в сроковете пред­видени за това от ПИКЕЕ. Ето защо считаме, че поведението на ЕВН ЕС е изцяло законосъобразно в съответствие с разпоредбите на ПИКЕЕ. От друга страна, в мотивите си съдебният състав твърди, че съставеният констативен протокол № 101653 от 21.11.2013 г. е съставен в нарушение на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. Съдебният състав е преценил, че е налице нарушена схема на свързване на електромера и констативният протокол е следвало да бъде съставен в присъствието на полицейски служители.

 

В отговора на исковата молба дружеството-въззивник е направило своевременно изрич­но необходимо и относимо към предмета на спора доказателствено искане по делото да бъде извършена съдебно-техническа експертиза, чрез която вещо лице електроинженер да отговори на множество въпроси, от съществено значение за изясняване на фактическата страна на спора, касаещи изправността на СТИ, харак­тера на твърдяната манипулация, правило ли е приложена от ЕВН ЕС методиката, заложена в новите ПИКЕЕ и др. В доклада по делото съдът е приел, че ще се произнесе по доказателствените искания на страните в пър­вото открито съдебно заседание по делото. РС обаче, не е допуснал исканата съдебно-техническа експертиза с неясни аргументи, но в мотивите на постановеното от него решение защитават също­то с множество неверни технически изводи, по отношение на които съдебният състав не е разполагал със специална компетентност. На първо място, процесната манипулация на средството за търговско измерване (СТИ) е чрез добавя­не на чужд елемент вътре в самия електромер, който влияе на неговите технически характеристики и на въз­можността му да отчита правилно преминаващата през него електрическа енергия. В случая не става въпрос за промяна на схемата свързване, както е възприел съдебният състав, а за манипулация на СТИ. На основание чл.47, ал.5 от ПИКЕЕ, когато имало чужд за системата елемент електромерът се демонтира, поставя се в безшевен чувал и се изпраща в Българския институт по метрология (БИМ), за да му бъде извършена метрологична експертиза.

В случая съдебният състав погрешно бил възприел, че се намира в хипотезата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, когато е налице нарушена схема на свързване и протокола за техническата проверка се съставя в присъствието на полицейски служители, които да удостоверят извършените от служителите на ЕВН ЕР действия. Констативният протокол № 101653/21.11.2013 г. е съставен на основание чл. 47 ал.З от ПИКЕЕ, а действията на слу­жителите на ЕВН ЕР по време на извършване на проверка са изпълнили изцяло разпоредбите на чл.47, ал.5 от ПИКЕЕ. Считат, че недопускайки съдебно-техническата експертиза и свидетел, който да разясни напълно обстоятелствата около извършената проверка районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не си е изяснил максимално ясно, точно и пълно фактическата обстановка около процесния случай, а от друга страна е лишил ЕВН ЕС да докаже своите фактически твърдения чрез предвидените за това от за­кона средства. Вследствие на тези свои нарушения съдебният състав е допуснал множество неточности в мо­тивите, въз основа на които е постановил съдебното решение и по този начин е лишил необосновано от пра­вото му на защита представляваното от мен дружество.

Предвид изложеното считат, че претендираната от ищеца сума е основателно начислена от “Е.” ЕАД. А от експертизата на БИМ било установено безспорно, че върху СТИ е извършена нерегламен­тирана външна намеса, вследствие на която електромерът отчита по-малко от реално консумираната елект­рическа енергия и безспорно било доказано, че е налице манипулация на СТИ, вследствие на която електрическата енергия се отчита частично, т.е. няма съмнение, че при установената фактическа обстановка от страна на ищеца е консумирана електрическа енергия, без същата да бъде отчетена от електромера и съответно заплатена, както и че корекцията на сметката му е изчислена правилно. От това бил налице извода, че така претендираната от дружеството сума е реално дължима от страна на клиента.

 

Молят на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК да бъде отменено изцяло обжалваното решение и постановено ново решение, с което да отхвърлите изцяло като неоснователен и недоказан иска, предявен от въззиваемата П.Д.Ж.. Молят да бъде осъдена въззиваемата да заплати в полза на „Е." ЕАД разнос­ките, сторени по делото на двете инстанции.

 

 

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от  въззиваемата П.Д.Ж., срещу подадената въззивна жалба от „Е." АД гр.П. против решение № 875/24.07.2014 г. по гр.д. № 1817/2014 г. по описа на РС - С., с който въззиваемата в законоустановения срок оспорва същата и моли да  бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано. Оспорва изцяло наведените с жалбата твърдения, поради следните аргументи: Счита, че отговорността по чл. 54, ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределенителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД предполага виновно неправомерно изменение на показанията на електромера или препятстване на правилната му работа /каквито действия нито имам техническите познания ад извърша, нито съм извършила/. Тази отговорност предполага също такова въздействие, в следствие на което да са настъпили вреди за дружеството и тези вреди да са в причинна връзка с виновно поведение - действие или бездействие на потребителя, каквито също не са налице. Като потребител, аз съм добросъвестна и редовно заплащам потребената ел. енергия, така както е измерена и отчетена от измерващото устройство и не съм причинявала изменение показанията на електромера, нито препятстване на работата му. Освен това счита, че доставчикът на ел.енергия няма законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия. Съгласно съществуващата задължителна съдебна практика на ВКС (Р-165-2009, II т.о.; Р-104-2010, II т.о.; Р-26-2011, II т.о.; Р-189-2011, II т.о.; Р-79-2011, II т.о., всички постановени по реда на чл.290 ГПК), била отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите общи условия. В решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 26/04.04.2011 г. но т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, различни състави на ВКС приемат, че за доставчика не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и поради това са нищожни по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за й. равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. В посочените решения е прието още, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Дори да бъде установена манипулация върху електромера, тя е ирелевантна и не поражда право на доставчика да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.

 

          Ведно с това, с оглед измененията на Закона за енергетиката - по -конкретно създаването на нормите на чл. 98а, ал.2, т.6 и на чл. 104а, ал.2, т.5 ЗЕ, действащи от 17.07.2012 г. занапред от анализа на тези норми не могат да се направят изводи за възможността за едностранна корекция на сметки без установено виновно поведение на потребителя /каквото в случая не е налице/. Моли въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното Решение на първата инстанция.

Моли да й бъдат присъдени разноските пред въззивната инстанция.

 

Съдът намира подадената въззивна жалба за процесуално  допустима, поради което следва да бъде разгледана по съществото си.

  

          Въззивникът ЕВН “Б.” ЕАД гр. П., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител. 

 

Въззиваемата П.Д.Ж. - редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител по делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2, изр. 2 и ал. 104а, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Не е спорно, а и от представените по делото пред двете съдебни инстанции доказателства, се установява, че страните са в договорни отношения, като въззивникът разпространява и продава електрическа енергия, а въззиваемата се явява потребител на такава енергия с клиентски номер 1010199600. От представените по делото писмени доказателства – констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване от 21.11.2013 г. и констативен протокол за експертиза на средство за измерване от 04.03.2014 г., се установява, че на 21.11.2013 г. е била извършена проверка на състоянието на измервателното стопанство на апартамент № ., на ул. И., № .в гр. С.. Електромерът е бил надлежно свален за експертиза. Проверката е била извършена в присъствието на свидетели. При извършената експертиза е установено, че електромерът е манипулиран чрез осъществяване на достъп до вътрешността му, било монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига между съпротивления R2 и R4, водещо до промяна на метроло­гичните му характеристики. В резултат на така описаната манипулация електромерът отчитал по - малко от реално използваната електрическа енергия.

 

             От представената по делото пред първостепенния съд фактура под № 1111239593 от 23.04.2014 г. се установява, че за периода 05.09.2013 г. до 21.11.2013 г. на въззиваемата е начислена 1 484 кВтч електрическа енергия общо на стойност 273,11 лв. с ДДС. По делото няма данни въззиваемата да е заплатила тази сума.

                  

Въззивният съд намира, че предявеният иск се явява отрицателен установителен по своя правен характер и има за предмет установяване на недължимост на сумите, начислени от ответника за електроенергия, начислена след едностранно коригиране на сметката му, при което според общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест ответника е да докаже основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от ищеца за доставената за процесния период електроенергия. В настоящото производство е спорно  именно това - основанието, поради което ответникът иска ищецът да му заплати процесната сума. Както бе посочено и по-горе, въззиваемата е обосновала това свое искане пред първоинстанционния съд с твърдението си, че сумата е начислена на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и на основание чл. 51. ал.1 от ПИ­КЕЕ, във връзка с чл. 48. ал.1. г.1. б. „а", във връзка с чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ (ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г.).

 

Действително ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с решение по т.3 от протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал.1, т.9 във връзка с  чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013год. Тези правила обаче са неприложими в настоящия случай, тъй като в тях не е предвидена изрично обратна сила на нормите, на които ответникът се позовава. Посоченият подзаконов нормативен акт има действие само занапред и следователно е неприложим към заварените случаи до влизането им в сила. В случая проверката засяга период отпреди обнародването на посочените правила.

 

Съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ. Действащите в периода, който обхваща проверката, ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация. Текстът на чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ (в редакцията ДВ, бр.38 от 2007 г., приложими по отношение на процесния период), не предвижда правила за определяне на количеството изразходвана енергия при установено грешно измерено или неизмерено количество електроенергия, а препраща към договорите за покупко-продажба на електрическа енергия – „Когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество електрическа енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на електрическа енергия.”. Следователно за периода на проверката липсва в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период.

 

Налага се категоричния извод, че съгласно специалната разпоредба на чл. 45, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, действала към момента на осъществяването на спорните правоотношения не съществува правната възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период.

 

В същия смисъл се явява и константната практика на Върховните съдилища на Републиката в тази насока, а именно Решение под № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 26/04.04.2011 г. но т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС. В тази връзка категорично е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите общи условия. В този смисъл се явяват и неоснователни и недоказани оплакванията на жалбоподателя във въззивната му жалба за възможността едностранно да бъдат променяни от него размерите на доставеното количество електрическа енергия и сметките за минал период.

 

Въззивната инстанция изцяло споделя доводите на първостепенния съд, че аргумент в подкрепа на извода, че корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ, са и нормите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, според който текст общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такава регламентация съдържа и нормата на чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, според който също общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Видно е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да бъде извършена съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

 

 Не на последно място въззивният съд следва да отбележи, че дори и да се приеме, че след като към датата на извършването на проверката са били приложими новите ПИКЕЕ, то съгласно чл. 48, ал.2, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Не може да има спор, че монтирането на допълнително съпротивление в измервателната верига съставлява промяна на схемата за свързване по смисъла на посочения по-горе текст. Не става дума за грешка в измерването, а за намеса в измервателната система. В случая не е изпълнено това изискване, тъй като  представеният по делото протокол не е подписан от орган на полицията, както сочи изричната разпоредба на чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от  него разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 1 500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно договор за правна защита и съдействие № 069836/26.09.2014г. /на л.13 от делото/.

 

На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото Решение не подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, тъй като цената на иска е под сумата 5 000 лева, а именно – 273.11 лева.

 

          Водим от горното, съдът

 

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 875/24.07.2014г., постановено по гр.дело № 1817/2014г., по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ЕВН “Б.” ЕАД гр. П., ул. “Х.№ ., ЕИК ...., представлявано от всеки двама от членове на Управителния съвет С.М.З., М. М. М.-Д. и Й.З. да заплати на П.Д.Ж. с ЕГН **********,***, сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляващи направените от въззиваемата разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                2.