Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

405                                                   18.12.2014 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети ноември                                 две хиляди и четиринадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

        РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                           МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1412 по описа за 2014 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на И.С.К., чрез пълномощника си адв. С.К. против решение № 571 от 20.05.2014г., постановено по гр.дело № 1556/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля иска по 422 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, предявен от И.С.К. против И.К.Г. относно признаване за установено, че ответницата дължи сумата …лева и законната лихва върху нея, считано от 13.02.2013г. до окончателното изплащане, с която се е обогатила за сметка на ищеца, поради това, че за периода от 17.10.2012г. до 27.11.2012г. го е лишила от ползването на собствения му апартамент с площ  57,77 кв.м., находящ се в гр. Стара Загора, ул. …№…, вх…., ет…., ап….състоящ се от спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, - вземане относно което е издадена заповед за изпълнение от 14.02.2013г. по ч.гр.д. №752/2013г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Въззивникът е останал недоволен от постановеното решение, поради което го обжалва като неправилно. В решението си съдът правилно извел фактическата обстановка въз основа на доказателствата, но направил грешни правни изводи за неоснователност на претенцията. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание и моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи иска.

 

Въззиваемата страна И.К.Г., чрез пълномощника си адв. С.А. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, като излага подробни съображения в тази насока. Моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение. Претендира за разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД.

           

Ищецът И.С.К. твърди, че бил купувач на публична продан като през месец септември на 2012г., с постановление на частния съдебен изпълнител Стръмски, му бил възложен недвижим имот, находящ се в гр.Стара Загора, ул….№…, вх…., ет…, ап…., подробно описан в исковата молба. От 17.10.2012 г., след влизане на постановлението в сила, станал собственик и направил постъпки да се свърже с бившата собственица – ответницата, за да може тя да му предаде владението на имота. Тъй като не разполагал с адреси и телефон на ответницата, а получил телефона на нейния син Н.Г., който живеел в имота, ищецът на няколко пъти се свързвал с него с искане да му предадат владението, но това не било сторено. Ето защо, по искане на ищеца, на 27.11.2012 г., съдебния изпълнител го въвел в имота. Ищецът твърди, че по този начин за периода от влизането в сила на постановлението за възлагане до момента на въвода бил лишен от ползването на имота, като това се дължало на поведението на ответницата. Поради това тя му дължала обезщетение в размер на … лева, представляващо еквивалент на средния месечен наем за период от 41 дни. Обезщетението се дължало поради обогатяване на ответницата за сметка на ищеца. Твърди се също така, че за тази сума било подадено заявление по чл.410 ГПК и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата  възразила. Ответницата И.К.Г. твърди, че й е било известно наличието на изпълнително дело, но не била уведомявана от частния съдебен изпълнител за това, че постановлението за възлагане било влязло в сила и че тя трябва доброволно да предаде владението на имота. Не спори, че в имота временно живеел нейният син Н.Г.. Отрича както той, така и тя да са били канени от ищеца или негов представител да освободят доброволно имота. Твърди също така, че към датата на въвода имотът бил празен и никой не живеел в него - нито тя, нито сина й. Освен това излага довод, че независимо от влизане в сила на постановлението за възлагане, съгласно чл.498 ал.1 ГПК съдебният изпълнител следвало да въведе купувача във владение, като това била процедурата по която той трябвало да получи владението на имота. Поради това счита, че не дължал обезщетение за въпросния период, тъй като ищецът не бил лишен от правото да ползва имота.

 

Безспорно се установи по делото, че с постановление от 05.10.2012г. по изп. дело №616/2011г. на частен съдебен изпълнител И. Стръмски на ищеца И.К. бил възложен недвижим имот представляващ апартамент с площ  57,77 кв.м., находящ се в гр. Стара Загора, ул. …№…, вх…., ет…., ап….състоящ се от спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащите: избено помещение №18 и 0,631% ид. ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж за сумата …лв. Постановлението влязло в сила на 17.10.2012г.  Не е спорно по делото, че длъжник по изпълнението е ответницата И.К.Г., а към момента на извършване на публичната продан процесният недвижим имот се е ползувал от сина й- Н.Г., който живеел в апартамента заедно със своето семейство. На 27.11.2012г. частният съдебен изпълнител И. Стръмски е извършил въвод на ищеца И.К. във владение на процесния апартамент. За въвода е съставен протокол от същата дата от който е видно, че в жилището не е бил намерен никой, поради което достъпът до него е било съществен с помощта на техническо лице – ключар.

 

            Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза размерът на средния пазарен наем за имот като процесния за периода от 17.10.2012г. до 27.11.2011г.  е  342 лева

 

            Установено е по делото, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, с което е претендирал ответницата да му заплати обезщетение в размер на … лева, за времето през което той е бил лишен от ползуването на имота. По заявлението било образувано ч.гр.д.752/2013г. и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата Г. е възразила.

 

От показанията на свидетелката М.К., се установява, че след влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на имота, бащата на ищеца, както и самата свидетелка правили опити да се свържат със сина на ответницата, за когото разбрали, че обитава закупеното жилище. Първоначално той обещал да освободи апартамента до края на месец октомври, но впоследствие отказал да освободи жилището доброволно. Свидетелката К. отарова твърди, че последният път, когато видяла сина на ответницата било в деня преди провеждане на въвода във владение и тогава той пак отказал да предаде ключовете. Показанията на свидетелката в тази им част се потвърждават и от твърденията на свидетеля Николай Гавраилов, който също заяви, че на 26.11.2012г. е бил в процесното жилище, от чието мазе изнасял багаж и се е срещнал с бащата на ищеца. Г. обаче, отрича, че на тази дата му е искан ключ от апартамента.

           

            Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, вън от случаите визирани в чл.55, ал.1 от ЗЗД, дължи да му върне онова, с което е се обогатил до размера на обедняването.

 

            Лицето, което осъществява фактическа власт, като държи или владее чужд имот, без да има за това правно основание, препятства собственика му да упражнява в пълен обем правото си, като извлича ползата от притежаваната от него вещ. Лишен от правото да ползува имота, титуляра собственик се обеднява, а от своя страна владеещия или държащия без основание се обогатява. Подобно разместване на имуществени блага е неоснователно и попада в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД.

            В настоящия случай ищецът К. е станал собственик по силата на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот. Този извод следва от разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК, според която от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.

 

            За периода от влизане в сила на постановлението за възлагане до извършване на въвода във владение, ищецът е бил лишен от правото да ползва собствения си имот. Събраните доказателства обаче установяват, че това фактическо състояние не е било резултат от действия, респективно бездействия на ответницата. Това е така, защото се установява, че не тя, а нейният син – свидетеля Г. е държал имота, където е бил допуснат от нея. Спрямо него са били извършени всички постъпки на представителя на ищеца, които са били насочени към постигане на споразумение относно доброволното освобождаване на апартамента и предаване на владението върху него. Именно синът й, а не ответницата е отказала да предаде доброволно и да освободи имота. Няма данни при това, той да е действувал като представител на ответницата, респективно като лице, комуто тя е възложила изпълнението на определени действия, за се приеме, че обогатяването е настъпило за нея. В случая следва да се приеме, че за процесния период, ответницата не се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца от ползването и на процесния недвижим имот. Това е така и защото по делото не са налице доказателства, които да установяват, че ищеца е осъществил контакт с ответницата, за осъществяване на доброволно предаване владението на апартамента, предмет на публичната продан.

                         

            При така установените по делото обстоятелства, въззивната инстанция намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. В този смисъл, решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. 

           

            С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на  350 лв.

 

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 571 от 20.05.2014г., постановено по гр.дело № 1556/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

ОСЪЖДА И.С.К. ***, № …, ап…., ЕГН ********** да заплати на И.К.Г. ***, ЕГН ********** сумата от …/…/ лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатска защита.

 

Решението не подлежи на обжалване.

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: