Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 378   …………………05.12.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На пети ноември……….…………………………………...…………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………...………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА

въззивно гражданско дело номер 1413…по описа за 2014………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 384 от 21.07.2014 г., постановено по гр.дело № 278/2014 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от  „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- Стара Загора срещу А.Х.А. иск за установяване  дължимостта на сумата … лв., произтичащи от доставка на питейна вода и отведена  канална вода за периода  съгласно фактура № 200623885/01.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 13.02.2014 г. до окончателното й изплащане, …лв. лихви за забава за периода от 01.02.2013 г. до 30.12.2013 г., за което е издадена  заповед № 21/10.01.2014 г. по ч.гр.дело № 26/2014 г. по описа на Казанлъшки районен съд, като недоказан.

 

        Въззиваемият „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител адв.А.С., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено. Претендира за разноските по делото. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемата А.Х.А., чрез пълномощника си по делото адв.Р. Митева, взема становище, че въззивната жалба е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено и й се присъдят разноските по делото. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК. Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- Стара Загора твърди  в исковата си молба, че ответницата  има  в дружеството открита партида № 386, с откриване на която между двете страни възниквали  договорни отношения- ищецът се задължавал да доставя питейна вода и отвежда отпадъчна такава, а ответникът- да  заплаща консумираната вода, отчетена за месеца през следващия месец. При закъснение в плащането се начислявали лихви. Съгласно фактура № 2006238851/01.02.2013 г. ответницата имала  неизплатено задължение в размер на … лв. за доставена и отведена 526 куб.м вода, както и  лихви за забавено плащане в размер на … лв. за периода от 01.02.2013 г. до 30.12.2013 г. Същата била поканена доброволно да изплати задължението си, но отказала да получи поканите. По подадено от него заявление по реда на чл.410 ГПК била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата, която в законния срок подала възражение по чл.414 ГПК.               Претендирал е съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумите  в посочените размери, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответницата А.Х.А. оспорва предявения иск. Действително  имала открита партида във ВиК ЕООД- Стара Загора, но твърди, че редовно е изплащала дължимите към ищеца суми. С констативен протокол № 0006477/13.11.2013 г., издаден от ищцовото дружество, било прекъснато  водоснабдяването й  чрез заключващо устройство на кран, водомерът бил свален и затапена СК преди водомера. Следователно, след 13.11.2013 г. тя не била ползвала  услугите на дружеството. С протокол № 0000032277/14.11.2012 г.  ищецът  извършил демонтаж на стария й водомер  и монтирал нов с показатели 0000, при което обаче не бил съставен и съответно  връчен протокол с показанията на водомера  преди демонтажа му. При прекъсването на водоснабдяването, извършено на 13.11.2013 г.,  било отчетено показание 00042 куб.м.

 

        Не е спорно по делото, че по заявление на  ищеца  от 09.01.2014 г.  по реда на чл.410 ГПК в негова полза е била издадена заповед за изпълнение № 21/10.01.2014 г. по ч.гр.дело № 26/2014 г.  на  КРС , с която на ответницата било разпоредено да заплати на ищеца … лв. главница със законната лихва, считано от 09.01.2014 г. до изплащане на вземането; …лв. обезщетение за забава за периода от 01.02.2013 г. до 30.12.2013 г. и …лв. разноски по делото. В заповедта е записано, че вземането произтича от неизплатено задължение за доставена питейна и отведена отпадна вода за периода от 01.02.2013 г. до 30.12.2013 г. по открита при кредитора „Водоснабдяване и канализация” ЕООД партида на длъжника с № 386 за имот на длъжника. Страните не спорят също така, че ответницата има открита в ищцовото дружество партида № 386 за неин имот, находящ се в с.Дъбово, община Мъглиж и че ищецът е доставял в този имот питейна вода и е отвеждал отпадъчна вода. В уточняваща молба от 24.04.2014 г. ищецът е посочил, че задължението на ответницата е само по една квитанция № 2006238851/01.02.2013 г., количеството вода е 526 куб.м, отчетена по водомера на потребителя на 05.09.2012 г. и отразено в карнета по партидата на ответницата.

 

        На съставения  от Н. И., Е.Д. и М.Т. протокол за проверка на инкасатора Л.В. на 05.09.2012 г. срещу партида № 386 е записано, че на дата на измерване 17.08.2012 г. водомерът е показвал 566 куб.м, а абонатът е отказал да  подпише този протокол. Отказал е да получи и отправните му две покани  за доброволно плащане. На 05.09.2012 г.  е съставен констативен протокол за извършена проверка  за състоянието на водомерния възел и начина на ползване на питейната вода в имота на ответницата и е констатирано, че в имота има  работещ водомер с показания 1092 куб. м. И този протокол, съставен в нейно присъствие, ответницата е отказала да подпише. С покана- съобщение № 0000031010/08.11.2012 г. ищецът уведомил ответницата, че  водомерът й  подлежи на смяна в едномесечен  срок поради изтичане  на 5-годишен фиксиран период и че ако не бъде сменен в определения срок ще се счита, че абонатът е без водомер и ще му се начислява вода по правилата на чл.39, ал.5 от Наредба  № 4/2004 г.  за условията и реда  за присъединяване  на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. На тази покана- съобщение ответницата е получила. На 14.11.2012 г. бил съставен протокол № 0000032277, подписан от ответницата, от който е видно, че е извършен демонтаж на стария водомер и монтиран нов, като са записани  показанията към момента-  демонтирания водомер № 3322515 е показвал 1007, новомонтирания № 0016360 е бил с показания 0000, което  опровергава  твърденията на ответницата, че при демонтажа не е бил съставен протокол; че не било отчетено количеството вода  при демонтирането му и че  такъв протокол не й бил връчван. На 13.11.2013 г. е съставен от констативен протокол № 006477 за извършено от страна на ищеца прекъсване на водоснабдяването на имота на ответницата като некоректен потребител чрез заключващо устройство на кран за вода, свален е водомерът и е извършено затапване със СК преди водомера.

        Ответницата е представила като доказателства 5 бр. квитанции за месеците  януари, март, април, май и юни 2013 г., които обаче не доказват извършено от нея плащане по тях, тъй като не са представени касови бонове. Действително, на копията на квитанциите /л.24- 25 от делото/, представени с отговора на ответницата, има следи от копирани фискални бонове, но същите са твърде неясни и не може да бъде разчетено за какво плащане се отнасят. С представянето на оригиналните квитанции ответницата не е представила оригинали на касови бонове. Квитанция № 2006238851/01.02.2013 г. не е представена по делото.

 

        По делото е назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на задължението на ответницата по квитанция № 2006238851/01.02.2013 г. е …лв.  и се отнася  за периода от 17.08.2012 г. до 06.01.2013 г. Размерът на дължимата съгласно чл.40, ал.1 от Наредба № 4/2004 г.  лихва за забава за периода от 01.03.2013 г. до 30.12.2013 г. е в размер на …лв. Към момента на изготвяне на заключението няма данни за извършени плащания на тези суми. Вещото лице пояснява, че и фактурата, и квитанцията имат едни и същи реквизити, но  доказателство за извършено плащане представлява касовият бон.

 

        Производството по чл.422 ГПК има за цел да  установи дължимостта на вземането на ищеца, такова каквото е било заявено в заявлението и както е  отразено в издадената от съда заповед за изпълнение. Поради това следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск. В заявлението на ищцовото дружество по чл.410 ГПК изрично е посочено, че претендираната сума е за потребено от ответницата количество вода за периода 01.02.2013 г.- 30.12.2013 г. Това е отразено и в издадената заповед за изпълнение № 21 от 10.01.2014 г.  От доказателствата по делото не се установи за този период ответницата да е потребила доставена й от ищцовото дружество вода, която да не е заплатила. Уточняването от страна на ищеца в хода на производството, че се касае за потребено от ответницата количество вода от 526 кум.м, отчетено на 05.09.2012 г. и очевидно потребено преди тази дата, не установява претендираното задължение. Касае се до друг, предходен период, който е предмет на заявлението и на настоящия установителен иск. Поради това правилно районният съд е приел, че  представените доказателства не установяват задължение на ответницата за процесния период от 01.02.2013 г. до 30.12.2013 г., поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемата следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на … лв. за адвокатско възнаграждение.

                              

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 384 от 21.07.2014 г., постановено по гр.дело № 278/2014 г. на Казанлъшкия районен съд.

 

        ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес  на управление:  гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 52, ЕИК 83306600- Ю, да заплати на А.Х.А., ЕГН **********,***, направените във въззивната инстанция разноски по делото в размер на … лв. /… лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                         

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                        2.