Р Е Ш Е Н И Е

 

412                                     23.12.2014 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести ноември               две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                       

РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1414 по описа за 2014 година.

        

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Казанлък, действаща чрез кмета Г.С. против решение № 335 от 24.06.2014г., постановено по гр.дело № 533/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се признава за установено по отношение на Община  Казанлък, че лозе от 0.500 дка, девета категория, находящо се в местността „Старите лозя” в землището на гр.  Казанлък, съставляваща им. № 260348 ЕКТТЕ 35167  при граници: им. № 260351, лозе на Община Казанлък, им.№ 260343 др. сел. ст. тер на Община Казанлък,  им. № 000109 полски път на Община Казанлък и им. № 260347 лозе на Община Казанлък, е собственост на  К.И.Б. по давност и наследство; присъдени са разноски. 

 

Въззивникът е останал недоволен от постановеното решение, поради което го обжалва  в срока. Счита, че е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание и моли да се отмени като неправилно обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. 

 

Въззиваемият К.И.Б., чрез пълномощника си адв. Н.Т. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира за разноски.

 

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Производството е по предявен установителен иск за собственост с правно основание в чл.124 ал.1 ГПК.

                       

Ищецът К.И.Б. твърди, че бил единствен  наследник  на  И.К.Б., починал през 2012г. През 1981 г. баща му закупил от И.И.С. чрез договор за покупко-продажба лозе от 500 кв.м., находящо се в местността „Бозева чешма”, а сега “Старите  лозя” в землището на гр. Казанлък при граници К.Р.З., М.К., П.Р. и Д.Ц.С.. Сега имотът бил записан под № 260348. Повече от 30 години баща му, а след неговата смърт и той самия владеели имота непрекъснато, явно и необезпокоявани от никого като свой. Имотът не бил внасян в ТКЗС, не бил одържавяван, национализиран или отчуждаван. При проверка в ОС „Земеделие” установил, че  имотът бил записан като общински от остатъчния фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ. Това обуславяло правния му интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик по наследство и давностно владение на описания имот. Ответникът не признава иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Твърди, че Община Казанлък станала собственик на имота по силата на закона. Имотът бил включен в списъка на  имотите по чл.19 от ЗСПЗЗ и не можел да бъде придобит по давност. Той представлявал земеделска земя и се намирал извън регулационния план на града. След влизане в сила на плана за земеразделяне, съгласно закона станал общинска собственост.  Представеният от ищеца писмен договор нямал достоверна дата за начало на давностно владение. За достоверна дата можела да се приеме датата на смъртта на наследодателя на ищеца – 16.08.2012г. Предвид редакцията на чл.86 от ЗС към 1996г. имотът не могъл да бъде предмет на придобивна давност, а след тази момент до предявяване на иска не била изтекла 10 годишна давност, тъй като с пар. 1 от ЗИДЗС от 2006г. придобивната давност за общински имоти била спряна.  До 2008г. по силата на чл. 5 ал.2 от ЗВСОНИ  не се зачитала изтеклата до влизане в сила на този закон придобивна давност. Нямало доказателства наследодателят на ищеца да е притежавал правото на собственост върху имота със запазен статут на частна собственост. Без значение било дали имотът е внесен в ТКЗС,тъй като на  възстановяване на собствеността подлежали всички имоти със статут на зем. земи.

 

Не е спорно по делото, че  ищецът К.К.Б. е  единствен наследник на И.К.Б.,***, починал на 16.08.2012г.

От представената по делото скица № К02038/02.04.2014г. се установява, че лозе от 0.530 дка, находящо се в местността „Старите лозя” в землището на гр. Казанлък представлява имот № 260348  при граници: имоти на Община Казанлък. На осн.  заповед по чл.45а/7/ ППЗСПЗЗ № 137/11.11.2008г. имотът е записан като собствен на Община Казанлък /общинска частна собственост/.От самата заповед е видно, че тя се отнася до всички имоти по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ за землищата в Община Казанлък, включително и придобитите преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ/Д.в. бр. 13/2007г./ От приложения  регистър на остатъчен фонд по начин на възстановяване е видно, че процесното лозе е включено в него и е записано като земя по чл.19  от ЗСПЗЗ.

От заключението на вещото лице, което съдът възприема като компетентно изготвено и мотивирано се установява, че процесния имот има характер на земеделска земя и е с площ от 500 кв.м. Описаният в договора имот е  идентичен с им. № 260438 в местността „Старите лозя”. Съгласно кадастрален план, одобрен със заповед № 653/22.07.1996г.,  поземлен имот № 348 е записан в разписния списък на името на Иван Кралев Б. като лозе, като основание за собственост е посочен договор от 24.02.1981г. Посочените в договора съседи съвпадат с тези, вписани в разписния списък. Не са открити данни праводателят по частния договор И.И.С. да е бил член – кооператор в ТКЗС.  Липсват данни за включване на имота в ТКЗС, нито да е бил одържавяван.  През годините  предназначението и начина на ползване на имота не са  променяни -  винаги е било лозе.

 

От показанията на св. Г. се установява, че процесното място било на родителите на ищеца и представлявало лозе. Имало и череши.  Като площ било по-малко от декар и било оградено с колове и мрежа. Граничело с имота на св. С..  В имота била  ходила още през 1989г. Св. С. твърди, че е съсед на имота. Бащата на ищеца купил мястото от  дядо И. през 1981г. Имотът бил 1 дка,  а  наследодателят на ищеца закупил половината. По-късно свидетелят закупил от наследниците на Игнат останалата част. Съседи били т.н. З. и К..  Мрежа имало само между неговия и процесния имот, но не и от останалите страни. Лозето се поддържало и в него имало и овощни дървета.  Имотът не бил внасян в ТКЗС. Владението му било неоспорено.

 

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба всеки може да предяви иск, за да възстанови  правото си, когато то е нарушено, или  за да установи съществуването  или несъществуването  на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяването на иска е налице при оспораване на ответника на претендираното от ищеца право. По настоящото дело ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е собственик, заявявайки собственически права по отношение на процесното лозе. С оглед на изложеното съдът намира предявения установителен иск за допустим, поради което същият следва да бъде разгледан по същество.

Общите правила на  чл. 79 и сл. от ЗС регламентират  давностно владение като основание  за придобиване  на правото на собственост върху  всеки недвижим имот, доколкото  изрична  законова разпоредба не изключва този придобивен способ. Ищецът  установи, че владее имота от  1981г., когато е подписал частен писмен договор за процесното лозе и владението му продължава и до днес. Давността остава допустим придобивен  способ по отношение на тези земеделски земи, които не са били реално отнети  от собствениците им. Такива земи не са и заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото този реституционен закон е  приложим само за имотите, които са били отнети фактически или юридически  от собствениците им. Спрямо земите, които са изключени  от приложното поле на  ЗСПЗЗ, не се прилага  и разпоредбата на  чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, според която изтекла придобита давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва  да тече  от влизането  на разпоредбата в сила  - 22.11.1997г. Тези имоти не влизат във фонда на земеделските земи, останали след възстановяването на правата на собствениците съгласно чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, не стават общинска собственост и няма пречка  да бъдат придобити по давност от трето лице в периода след изменението на чл. 86 от ЗС съгласно  публикацията в ДВ, бр. 31 от 17.04.1990г.

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че от 1981 г. ищецът, чрез наследодателя си е упражнявал фактическа власт върху процесното лозе. От данните по делото е видно, че владението е постоянно, т. е. ищецът, през цялото време е изразявал трайна воля да държи имота за себе си. Владението е явно, несъмнено и непрекъснато. В настоящия случай ищецът като недобросъвестен владелец е придобил собствеността върху имота, тъй като го е владял повече от 10 години. С оглед на гореизложеното искът, като основателен следва да бъде уважен. Това владение се установи и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Ответникът  не представи доказателства за придобиване на имота  по друг способ, различен  от чл. 19, от ЗСПЗЗ, по силата на който  имотът служебно е записан на Общината. Решението по чл. 45, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 10.11.2008г. и заповед  № 137/11.11.2008г. за одобряването му са  взети след  като е изтекъл  десетгодишния срок  на придобивната давност. С оглед изложеното искът като основателен следва да бъде уважен.

Налице са всички елементи фактическия състав на придобивната давност - изтичането на определен в закона период от време; владение с намерение за своене на вещта по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, което владението е било спокойно, необезпокоявано, без прекъсване и без да е оспорвано от когото и да било.  Налице са предпоставките на чл. 79, ал. 2 от ЗС, чиято правна последица е придобиването на вещното право върху процесния недвижим имот.

 

С оглед на изложеното по – горе, съдът намира, че ищецът по категоричен начин установи правото си на собственост върху имота, предмет на настоящия спор. Ето защо, предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. 

        

         С оглед на изхода на делото, в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 200 лв. за въззивното обжалване.  

 

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 335 от 24.06.2014г., постановено по гр.дело № 533/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

         ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на К.И.Б., ЕГН ********** *** сумата от …/…/ лв., представляващи направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатска защита.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

ЧЛЕНОВЕ: