Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  376                             05.12.2014 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 05 ноември                                      две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1416  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на С.Б.Б. против решение № 407 от 25.07.2014 г., постановено по гр.дело № 2340/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Въззивникът С.Б.Б. счита решението за неправилно, в противоречие със събраните в производството доказателства и непочиващо на материалния закон.  Излага подробни съображения за това.  Счита, че е доказал по делото наличието на състава на чл.45 ЗЗД. Претендира осъждането на ответника П.П. в качеството му на председател на ТПК “Обединение да му заплати договореното адвокатско възнаграждение във връзка с воденото от него дело пред ВКС.  Моли   съдът   да   отмени решение № 407/2014 г., постановено по гр. д. № 2340/2013 г., по описа на РС Казанлък и да постанови друго, с което бъде уважен предявения иск срещу П.П., в качеството му на Председател на ТПК „Обединение", в заявения размер. Моли да му бъдат присъдени разноски.

        Въззиваемият П.И.П. чрез адв. М.Ш. заявява, че намира въззивната жалба за неоснователна и моли да бъде отхвърлена като такава и потвърдено решението на Районен съд гр. Казанлък като правилно, обосновано и законосъобразно. При разглеждане на делото пред първата инстанция съдът бил събрал всички доказателства, посочени от ищеца и правилно приел, че не е осъществен фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД, тъй като не се установили противоправни действия или бездействия, респ. противоправно поведение на ответника, което да е в разрез със Закона. Счита, че наведените във въззивната жалба съображения не променят по никакъв начин фактическата и правната обстановка, установена от първоинстанционния съд, поради което правилно бил отхвърлен предявения иск.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Ищецът С.Б.Б. /въззивник в настоящото производство/ твърди  в исковата си молба, че ответникът като председател и представляващ  ТПК „Обединение” гр. Казанлък му възложил процесуално представителство на кооперацията пред ВКС относно дело за реституция на недвижим имот, предоставен на кооперацията през 1954 г. Срещнали се в гр.София  през м.02.2007 г., малко преди насроченото за 16.02.2007 г.  гр. д. №3144 по описа на ВКС за 2005 г., IV г.о. Делото било за реституиране на имот от 2500 кв. м. и сграда, попадащи в УПИ I-7860 и УПИ VII-7860 по плана на гр.Казанлък, собственост на ТПК „Обединение”. Договорили се като адвокат да представлява кооперацията пред Върховния съд и при успешен изход на делото, т.е. отхвърляне на иска за собственост срещу ТПК, да му бъде заплатен адвокатски хонорар. Изготвили и съответно пълномощно за процесуално представителство. Върховният съд констатирал непълноти при събирането на доказателства в производството по гр.д.№3144/2005 г. по описа на ВКС и върнал делото за ново разглеждане от Окръжен съд-Стара Загора. Така било образувано гр.д.№418 по описа на СтОС за 2007 г., по което отново бил упълномощен и участвал в съдебната процедура като адвокат на ТПК „Обединение”. Съдът отхвърлил ревандикационния иск и делото за втори път било прието за разглеждане от ВКС по гр.д.№1108/2008 г. на ВКС ІV г.о., неколкократно отлагано, но приключило с отхвърляне на претенциите към ТПК „Обединение” с решение №638/08.10.2010г. В това производство също представлявал кооперацията и се явявал на всичките съдебни заседания, представил и писмена защита, на която съдът обосновал решението си. Позоваването на придобивна давност от страна на ТПК в производството пред ВКС  било изцяло по негов съвет и техническата подготовка за това била извършена от нега и изпратена на П. по пощата, като ответникът само представил молбата. Въззивникът твърди, че за извършените адвокатски услуги му се дължало възнаграждение по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за участие във всяка инстанция съобразно защитавания материален интерес. Тъй като процеса продължил дълго-четири години, пазарната стойност на недвижимите имоти, предмет на спорното право, се променяли, затова претенцията му за възнаграждение била … лв. Твърди, че искът му е насочен срещу ответника като председател на кооперацията, защото всеки бил длъжен да поправи вредите, които виновно причинил другиму. В случая твърди, че причинените му вреди представлявали пропуснати ползи-неполучени хонорари, въпреки уговорката и представените писмени пълномощни пред ОС и ВКС, които вреди били пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на ответника, което се изразявало в неизпълнение на поети финансови ангажименти към него. Моли съда да постанови решение, с което ответникът в качеството на председател и представляващ ТПК „Обединение” да бъде осъден да му заплати сумата от …лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи- незаплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.№3144/2005 г. по описа на ВКС, по гр.д.№418/2007 г. на ОС-Ст.Загора и по гр.д.№1108/2008 г. на ВКС.

По делото страните не спорят относно обстоятелството, че ответникът П.И.П. е Председател на ТПК „Обединение” гр.Казанлък и в това си качество през 2007 г. е подписал на ищеца С.Б.Б.  като адвокат пълномощно за процесуално представителство в с.з. на 16.02.2007 г.  по гр.д.№3144/2005 г. по описа на ВКС, по което страна е ТПК „Обединение” гр.Казанлък. 

            От показанията на разпитания по делото  като свидетел Т.Г.Г. се установява, че през пролетта - лятото на 2005г. в заведение в гр.София, в района на площад „Възраждане” запознал ищеца с П.П.-председател на ТПК “Обединение” по повод молба на председателя на кооперацията да го свърже с адвокат в гр.София, който да представлява ТПК „Обединение” пред ВКС по заведено срещу кооперацията дело за реституция на имот, бивша кожарска фабрика. На срещата П.П. „обяснил казуса”, уговорили се ищецът да се яви на делото пред ВКС, но не коментирали възнаграждение.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,която е депозирала писмено заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема като обосновано. Съгласно същото към 16.12.2005 г. - датата на образуване на гр.д.№3144/2005 г. по описа на ВКС пазарната стойност на имота, предмет на спора по гр.д.№1683/2003 г. на КРС и 29760 лв., към 21.05.2007 г.-датата на образуване на гр.д.№418/2007 г. по описа на ОС-Стара Загора неговата пазарна стойност е 70650 лв., а към 10.03.2008 г.-датата на образуване на гр.д.№1108/2008 г. на ВКС, пазарната стойност е … лв.

По делото доказателства, установяващи твърденията на ищеца в исковата молба, а именно, че същия е представлявал ТПК „Обединение” в различни съдебни инстанции по гореописаното дело, не са представени.

          Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,  като в нормата на чл.51 ал.1 от ЗЗД се сочи, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да се приеме за основателен иска с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да са налице при условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав на нормата, а именно: ответникът да е осъществил деяние- действие или бездействие; деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние; деянието да е извършено виновно. Последният елемент от фактическия състав на деликта е вината у ответника, която съгласно чл.45, ал.2 от ГПК се предполага до доказване на противното. Липсата на който и да е от елементите води до незавършен фактически състав и следователно до неоснователност на претенцията за реализиране на деликтната отговорност и обезщетяване на причинените вреди следствие на непозволеното увреждане. С оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК, съгласно която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, в тежест на ищеца е да докаже наличието на елементите на фактическия състав на деликта, без вината, която се презумира.

При така събраните доказателства по делото, въззивният съд намира, че изводите на районният съд са правилни и законосъобразни. В настоящия случай съдът намира, че не са установени всички изискуеми  елементите от фактическия състав на деликта. Правилно първоинстанционният съд не е приел за доказано наличието на противоправно поведение на ответника, което да е в разрез с установена в закон забрана за неговото извършване Липсата на такова поведение у ответника изключва основанието за ангажиране на деликтната му отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД, при това без да се установяват и останалите елементи от фактическия състав - вреди, причинно-следствена връзка и вина. Горното е достатъчно, за да обоснове правния извод, че искът се явява неоснователен и недоказан, поради което правилно е  отхвърлен.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. В настоящия случай  ищецът не е представил доказателства за договорен или определен от адвокатския съвет размер на възнаграждение, което е следвало да му бъде платено от ТПК „Обединение” гр.Казанлък или от ответника като председател. Противоправното деяние представлява действие или бездействие, което обективно води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права. Съдът счита, че са правилни изводите на КРС и относно тези обстоятелства.

С оглед на гореизложеното правилно е прието в обжалваното решение, че претенцията с правно основание чл. 45 ЗЗД е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.

 

 

 

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено като такова изцяло. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Предвид изхода на спора - неоснователност на въззивната жалба, въззивният съд намира, че не следва да се присъждат разноски на въззивника за настоящата инстанция.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 407 от 25.07.2014 г., постановено по гр.дело № 2340/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: