Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 406   …………………18.12.2014 година…………….Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На деветнадесети ноември……………………………………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                      

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1419……по описа за 2014……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 786 от 09.07.2014 г., постановено по гр.дело № 4478/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявения от С.П.Г. иск за осъждане на П.М.Д. да й предаде владението на лек автомобил „Мерцедес 200 Д”, WDB1241201A105549, с рег.№ СТ 3982 ТТ, рама № 60191210020114. Осъден е П.М.Д. да заплати на С.П.Г. сумата от …лв., представляваща паричната равностойност на горепосочения лек автомобил, иска за разликата над … лв. до пълния предявен размер от … лв. искът е отхвърлен, а така също и сумата от …лв.- частичен иск от … лв., представляваща  неоснователно обогатяване от ползването на собствения на ищцата лек автомобил за периода м. май 2008 г.- м. юли 2012 г., ведно със законната лихва, като е отхвърлен частичния иск иска за разликата над … лв. до … лв. и за периода от м. август 2012 г. до м. септември 2013 г.

 

        Въззивникът П.М.Д., чрез пълномощника си адв.Е.Б., счита, че решението е неправилно. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде отхвърлен предявения иск, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемата С.П.Г., чрез пълномощника си адв.М.К., взема становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за разноските по делото. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл.108 ЗС, евентуален иск по чл.57, ал.2 ЗЗД и иск по чл.59 ЗЗД. Ищцата С.П.Г. твърди в исковата молба, че през м. април 2001 г. закупила от Германия автомобил- „Мерцедес 200 Д”, WDB1241201A105549, с рег.№ СТ 3982 ТТ, рама № 60191210020114, светлосив цвят, внесен с платени мита и данъци и регистриран в България по съответния ред в КАТ- Стара Загора. Първоначалната регистрация от 08.06.2001 г. била на нейно име и до настоящия момент нямало данни за промяна на регистрацията или за спиране на автомобила от движение. Твърди, че през 2004 г. оставила автомобила и цялата му документация на близкия си приятел М.С.Д., за да се грижи за него и да заплаща данъци, такси, разходи за паркинг, тъй като заминала за продължително време в чужбина, но на 12.05.2008 г. той починал, за което ищцата разбрала от телефонен разговор със сина му- ответника по делото, който я уверил, че ще полага грижи за автомобила до завръщането на ищцата в страната, когато щели да уредят отношенията си. Ищцата сочи, че от завръщането си в България през 2009 г. до настоящия момент не можели да се разберат с ответника за връщане на  автомобила й. Многократно подавала жалби в полицията, сезирала и прокуратурата, от която било отказано образуване досъдебно производство с постановление от 26.07.2010 г., тъй като не било извършено престъпление. Автомобилът продължил да се ползва от ответника, като се стигнало до ситуация на ищцата да бъдат налагани глоби за неправилно паркиране и нарушения на ЗДвП, извършени от ответника. В качеството й на собственик, ищцата продължавала да заплаща и данъци за автомобила. Поискала да се откаже от собствеността си върху него или да го бракува, но за целта трябвало да представи в КАТ талоните и табелите на автомобила, до които нямала достъп. С нотариална покана от 19.07.2013 г. на помощник нотариус при нотариус И.Д., рег.№ …и район на действие РС- София поканила ответника да се яви на 09.08.2013 г. пред нотариус В.Д. в гр.Стара Загора, за да уредят отношенията си, но ответникът не се явил и не потърсил ищцата. Така от м. май 2008 г. до настоящия момент тя била лишена от възможността да ползва автомобила си, а ответникът се облагодетелствал, спестявайки евентуално дължим наем за ползването му в размер на 100 лева месечно, като сумата, с която ищцата обедняла, а ответникът се обогатил вследствие ползването без основание на собствения на ищцата автомобил, била в размер на … лева за посочения период. Претендирала е съдът да признае за установено по отношение на ответника, че тя е собственик на автомобил марка „Мерцедес 200 Д, WDB1241201A105549, с рег.№ СТ 3982 ТТ, рама № 60191210020114, светлосив на цвят, като осъди същия да й предаде владението му, ведно с ключовете и документите. Евентуално, в случай, че автомобилът е укрит или унищожен от ответника и не може да бъде открит, да бъде осъден да й заплати левовата равностойност на МПС в размер на …лева, както и да й заплати сумата от …лв.- частичен иск от …лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена, вследствие на ползването на автомобила без основание от ответника, в периода от м. май 2008 г. до м. септември 2013 г.

 

          В отговора си по чл.131 ГПК ответникът П.М.Д. е взел становище, че искът е неоснователен. Заявява, че ищцата и баща му М.С.Д. закупили с общи средства процесния автомобил, като след това баща му дал на ищцата още … лв. за автомобила, за което имало сключен договор между тях. Според договора разходите за паркинг се делили между двамата. Преди да почине, баща му му казал, че е прекратил интимната си връзка с ищцата, поради което й заплатил останалата част от автомобила, като се били разбрали, тя да му прехвърли собствеността върху същия като се върне от чужбина. След смъртта на баща му, той и брат му С.М. С., се опитали да открият ищцата, но не успели и добросъвестно се погрижили за автомобила. Закарали го в гр.София на паркинг близо до дома им. Оттогава ответникът не бил шофирал автомобила, тъй като бил с много износени гуми и се нуждаел от ремонт, тъй като бързо загрявал. Впоследствие, в телефонен разговор ищцата потвърдила казаното от баща му и се разбрали ответникът да съхранява автомобила при себе си до завръщането й от Италия след два-три месеца и прехвърлянето на собствеността на него или на брат му. Но ищцата му се обадила чак на следващата година и поискала да й бъде заплатена сумата от … лева, за да прехвърли автомобила. Ответникът отказал да плаща за нещо, което вече било платено от баща му и заявил, че не иска автомобила и ищцата може да си го вземе, а той и брат му ще си търсят платените от баща им пари за колата. Ищцата не се обадила повече, а ответникът и брат му заплащали разходи за паркинга на процесния автомобил, без да имат полза от него. През м. юни 2009 г. братът на ответника изпратил нотариална покана до ищцата – да си вземе автомобила, на която ищцата не отговорила. След това ответникът и брат му прекратили плащането на паркинг за автомобила и той бил преместен извън паркинга. Около година и половина по-късно, тъй като автомобилът пречел там, където бил оставен, а ищцата не се интересувала от него, братът на ответника организирал преместването му и паркирането му близо до неговия жилищен блок. През последната година и половина ответникът не бил виждал автомобила. Ищцата не била лишена от автомобила, а отказвала да си го вземе, проявявайки с години недобросъвестно изоставяне на собствеността си, никога не била възпрепятствана да го получи и била приканвана да го стори от местонахождението му съгласно чл.68, ал.”б” и „в” ЗЗД. Твърди също, че от автомобила не били произтекли ползи за него, тъй като не го бил ползвал, а само полагал усилия по съхранението му и правил разходи. Ищцата знаела точното местонахождение на автомобила и можела да го вземе или да упълномощи друг да го направи.

 

        Видно от удостоверение № 3329/15.01.2014 г. на МВР, сектор „Пътна полиция”- Стара Загора, процесният автомобил  марка „Мерцедес”, рег. № СТ 3982 ТТ, е регистриран на името на ищцата от 08.06.2001 г. Регистрацията в „Пътна полиция” се извършва след представяне на документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство /Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи/. От представената по делото приходна квитанция № 203416/07.08.2013 г. е видно, че данъчната партида на автомобила е на името на ищцата. Това обстоятелство се установява и от Акт за установяване на задължение по декларация № 36991/16.12.2013 г. на Община Стара Загора, като дължимият данък от ищцата по чл.52, ал.1 ЗМДТ за процесната кола не е погасяван от нея от 2008 г. С оглед съдържанието на тези писмени доказателства, съдът приема за установено, че процесният автомобил е собственост на ищцата. Представеният по делото договор от 05.08.2004 г., сключен между бащата на ответника- М.С.Д. и ищцата, наречен „нотариален”, но без нотариална заверка на подписите, поражда облигационни отношения между страните, както правилно е приел и районният съд. Наведеното с писмената защита на ответника възражение за придобивна давност не следва да бъде обсъждано, тъй като е преклудирано. За да се приложи този институт възражението за изтекла придобивна давност следва да се направи от ответника своевременно- с отговора на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, тъй като в противен случай то се преклудира съгласно чл.133 ГПК- т.4 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

 

        По делото са представени нотариална покана до ищцата, изпратена на 05.06.2009 г., невръчена, както и наказателно постановление № ПО- 34/11.02.2010 г., от които се установява, че ищцата е била поканена до 30.06.2009 г. да се яви пред нотариус Д.Н. и да заяви кога ще си вземе автомобила и ще заплати на ответника и брат му /свид.С.С./ сумата, която баща им е дал за него, както и че на същата е била наложена глоба в размер на …лв. за това, че на 18.09.2009 г. около 11.15 ч. в гр.София, р-н „…”, жк „…”, бл…., вх…., е паркирала собствения си автомобил /процесния/ на тротоара срещу бл.208, вх.А. С оглед на тези факти, очевидно към датата на изпращането на нотариалната покана, както и към 18.09.2009 г. автомобилът е бил в гр.София, паркиран на тротоара – на адреса на ответника- гр.София, жк „…”, бл…., вх…., ет…., ап…., т.е. колата е била във фактическата власт /в държане/ на ответника. От показанията на свидетелите /безпротиворечиви в тази насока/ се установява, че от м.май 2008 г. автомобилът не е в държане на ищцата, тъй като е бил взет от ответника и брат му- свид.С.Д., от паркинг в гр.Стара Загора, кв.„Три чучура- север”, близо до бившата Партийна школа. От показанията на същия свидетел се установява, че колата първоначално била паркирана в кв. „Обеля” - на паркинг, а после на тротоара /до началото на 2012 г./, когато била преместена в кв.„Люлин”. Преценката на тези доказателства сочи на извода, че от м.май 2008 г. до настоящия момент колата не е в държане на ищцата. Правилно районният съд е приел също така, че от завеждането на делото до приключване на съдебното дирене липсват доказателства процесният автомобил да е във фактическата власт на ответника. Свид. С.Д. е заявил, че не е виждал колата от 2012 г., а доказателства за противното не са представени по делото. По делото е представен електронен фиш серия К № 0317652 на ОД на МВР- София, изпратен на собственика- ищцата, от който е видно, че с автоматизирано техническо средство е установено управление на автомобила с превишена скорост на 24.07.2012 г. в района на гр.София. В отговора на исковата молба, подаден на 05.12.2013 г., ответникът е заявил, че в последната година и половина не е виждал автомобила. Пред вид на това въззивната инстанция споделя извода на районния съд за доказано по делото, че процесният автомобил е бил в държане на ответника от м. май 2008 г. до м. юли 2012 г. включително.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважен този иск е необходимо наличието при кумулативност на трите посочени предпоставки. По делото не е доказано, че към завеждането му и към приключване на съдебното дирене процесният автомобил е в държане на ответника, поради което при липсата на един от елементите от фактическия състав- вещта да се владее или държи от ответника, искът по чл.108 ЗС не може да бъде уважен. Основателен е обаче предявеният евентуален иск за осъждане ответника да заплати на ищеца действителната цена на вещта, чието връщане дължи, с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд споделя изложените в подкрепа на този извод мотиви в обжалваното решение, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях. От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът възприема, като мотивирано и компетентно, се установява, че пазарната оценка на процесния автомобил е …лв. В този размер искът по чл.57, ал.2 ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като в останалата част- до претендираните … лв. същият следва да бъде отхвърлен.

 

        Както бе посочено по- горе, процесният автомобил е бил във фактическата власт на ответника в периода от м.май 2008 г. до м.юли 2012 г., пред вид на което ответникът се е обогатил, ползвайки го в този период и спестявайки си разходите за наем. При това положение претенцията на ищцата ответникът да й заплати обезщетение за лишаване от ползване на автомобила е основателна за посочения период в размер на средния пазарен наем. Съгласно заключението на автотехническата експертиза, размерът на средния  пазарен наем за  процесния автомобил за периода м. май 2008 г. – м. юли 2012 г. е …лв. От събраните по делото доказателства се установи, че в процесния период автомобилът е бил в добро техническо състояние и в движение. Свидетелят Д.Д. установява, че автомобилът към момента на вземането му от ответника /на следващия или последващия погребението на баща му ден/ от паркинга в кв.„Три чучура- север” е бил в движение и добро техническо състояние, с нов акумулатор, закупен от бащата на ответника. Същият твърди, че бащата на ответника се грижел много за колата и много пъти се било случвало той и ищцата да изкарват колата от гаража, после я връщали и се прибирали пеша. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.Д., че колата никога не се е движела, тъй като видно от горепосочения електронен фиш, тя очевидно е била в движение и се е движела с превишена скорост на 24.07.2012 г. Без значение е от кого е била управлявана. Не кредитира и показанията на свид. Ж.А., че през м. май 2008 г., когато колата е взета от ответника и брат му от Стара Загора, тя не е „запалила”, а дава вяра на показанията на свид. Д., че ответникът е „запалил” колата и е потеглил, а отдясно на шофьорската седалка е седял брат му- свид. С.Д.. Показанията на свид. Д. са последователни и подробни, а и в отговора си по чл.131 ГПК сам ответникът заявява: „Закарахме автомобила в София и го паркирахме на паркинг близо до дома ми. Оттогава не съм шофирал този автомобил.”, т.е. шофирал го е от Стара Загора до София. При преценката на тези доказателства въззивният съд намира, че частичният иск по чл.59 ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от … лв. и за периода м.май 2008 г.- м.юли 2012 г. В останалата част- до …лв. и за периода от м. август 2012 г. до м. септември 2013 г. този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

       

        С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемата следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящата инстанция в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение.

     

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 786 от 09.07.2014 г., постановено по гр.дело № 4478/2013 г. на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА П.М.Д., ЕГН **********,***, да заплати на С.П.Г., ЕГН **********,*** Загора, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на … лв./… лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК само относно иска по чл.59 ЗЗД.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                    2.