Р Е Ш Е Н И Е

 

  394 /15.12.2014 година                                                         Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                            ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети ноември                                                                      2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                     ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар С.С.

Прокурор 

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1424 по описа за  2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 29/10.06.2014г., постановено по гр. дело № 215/2013г., по описа на Ч. районен съд.

 

        Въззивникът “П.” АД – гр. С. моли да бъде отменено изцяло решението, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира за направените  разноски в двете инстанции.

 

Въззивникът “П.” ООД – гр. С. моли да бъде отменено постановеното решение. Счита, че исковата молба е недопустима, поради това, че е насочена към не надлежен ответник. Моли да се присъдят направените разноски по делото в двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемият И.А.К. е подал писмен отговор, в който заявява, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение и присъдят направените по делото разноски в тази инстанция. 

 

Въззиваемият “П.” АД - гр.С. е подал писмен отговор, с който моли да се приеме, че подадената въззивна жалба от “П.” АД – гр. С. е основателна и моли да бъде отменено решението. Претендира за всички направени по делото разноски в двете инстанции.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.  

 

От събраните по делото доказателства се установява твърдението на ищеца, че на 16.12.2012г. в посока от гр. Ч. към село П. на път ІІ-66 е претърпял ПТП без участие на друго ППС. Пътят в този участък бил заледен и не бил обработен срещу заледяване, нямало опесъчаване, нито предупредителни знаци. 

 

По делото е приета като доказателство служебна бележка издадена от РУ ”Полиция” гр. Ч. за това, че на посочената дата ищецът е участвал в ПТП без участието на друго ППС, поради заледена и необработена пътна настилка на път ІІ-66 - 111 километър, с управлявания от него лек автомобил марка “Р.” с рег. № СТ ....АТ.

 

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. От събраните по делото доказателства – договор за обществена поръчка от 03.11.2010г. сключен с Агенция “П.” – гр. С., изпълнителят ЗЗД “О. С.” -  гр. С. е поел задължението да извършва поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи/ на 779.7 километра републиканските пътища на територията на О. – С..

 

По делото е прието като доказателство и сигнално писмо от 18.12.2012г. рег. № 14824 от РУ “Полиция” – гр. Ч., до Директора на ОПУ – С., че на 16.12.2012г. около 7:30ч. е констатирано, че на път ІІ-66 от 104 километър до 112 километър е силно заледен и неопесъчен, вследствие на което възникват две ПТП – 111 км. с материални щети.

 

За отговорността за чужди действия следва да са налице следните предпоставки: 1. Отговорният да е бездействал – да не е ефикасно надзиравал лицата, за чийто действия отговаря, вследствие на което е станало възможно те да причинят щета на трети лица. 2. Това негово бездействие да е противоправно, което винаги ще е случаят щом са причинени вреди, 3. Вреда да е настъпила, която да се намира, 4. Причинна връзка с бездействието и 5. Бездействието на отговорния за вредата да е виновно. Но неговата вина се предполага. Тя се счита налице със самия факт, че е причинена вреда.

 

В хода на производството са установени предпоставките за ангажиране на отговорност на причинителя на вредата. Установени са обстоятелствата, при които е била причинена същата и въз основа на официален документ се установява, че произшествието е станало при навлизането на автомобила на неопесъчен участък от пътно платно, както че, този участък не е бил обозначен като опасен.

 

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата, републиканските пътища се управляват от Агенция “П.” – гр. С., което включва дейности и по поддържане на пътищата. Понятието поддържане на пътища е посочено в §1, т.14 от ДР на Закона за пътищата и една от основните дейности за зимно поддържане на пътищата е обезопасяването им срещу хлъзгане чрез разпръскване на минерални материали или химични вещества.

 

В настоящият случай поддръжката на процесния участък път ІІ-66 е била задължение на Агенция “П.” – гр. С. чрез фирма изпълнител ЗЗД “О. С.” -  гр. С.. Посоченото обединение съгласно договор е с партньори: “П.” АД – гр. С., “Пътностроителна компания Е.” АД - гр. С. и “П.” ООД – гр. С.. Настоящият състав счита, че е доказано настъпването на вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между него и неизпълнението на задълженията от страна на ЗЗД “О. С.” -  гр. С. за поддържане на пътното платно. Отговорността между партньорите е солидарна, съгласно чл. 121 от ЗЗД, съгласно който освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква когато е уговорена. Изпълнителят по договора за обществена поръчка е ЗЗД “О. С.” -  гр. С., който е приел да извърши дейностите по поддържане на процесния участък. Без правно значение в случая е обстоятелството, че между ЗЗД “О. С.” -  гр. С. като главен изпълнител и “П.” ООД – гр. С. като изпълнител е сключен договор от 10.12.2010г. за извършване на поддържане на републикански пътища, съгласно който изпълнителят е приел да извърши поддържане на републиканските пътища на територията на РПС – гр. Ч., стопанисвани от ОПУ – гр. С.. Пред ищеца следва да носят отговорност партньорите от Обединението, сключило обществената поръчка. Вътрешните отношения между тях би следвало да се уреждат отделно, при наличие на претенции за неизпълнение.

 

Назначената автотехническа и оценъчна експертиза е дала заключение, че средствата необходими за отстраняване на повредите по автомобила възлизат на 2 019.40 лева, като са описани повредените части.

 

Не е спорно между страните, чия е собствеността на автомобила претърпял ПТП, установена от свидетелство за регистрация № 004104719.

 

Неоснователно е възражението във въззивната жалба на “П.” ООД – гр. С., че служебната бележка за станалото ПТП от 02.04.2013г. няма характера на официален документ и не се ползва с доказателствена сила, тъй като служителят на РПУ – Ч., който е съставил документ не е присъствал на станалото ПТП. Съгласно изискванията и разпоредбите на ЗДвП, когато ПТП е станало без участие на друго ППС, участие на служител от органите на КАТ не се изисква. Такъв е процесният случай. От събраните по делото доказателства, на първо място сигнално писмо от 18.12.2012г. от РУП – гр. Ч. и издадената служебна бележка, също от РУП-гр. Ч. макар и по-късно, на 02.04.2013г. безспорно установяват, че на дата 16.12.2012г. около 7:30ч. е констатирано от наряд на “Пътен контрол”, че път ІІ-66 от 104 км. до 112 км. е силно заледен и неопесъчен, вследствие на което възникват две ПТП.

 

Въззивният съд намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемия И.А.К. не се присъждат разноски, предвид изявлението на процесуалния представител адв. Р. в съдебно заседание, че не са направили разноски и не претендират такива.

 

Водим от горните мотиви  и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/10.06.2014г., постановено по гр. дело № 215/2013г., по описа на Ч. районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ:     1.            

 

 

                            2.