Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 389   …………………12.12.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На дванадесети ноември…………………………...…………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА  

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                              ВАНЯ ТЕНЕВА                                                                          

                        

 

Секретар П.В.…………………..…………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1431…по описа за 2014……………….година.

 

        Обжалвано е решение № 879 от 25.07.2014 г., постановено по гр.дело № 5670/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от И.Д.Н. против СОУ „Максим Горки” гр.Стара Загора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.

 

        Въззивникът И.Д.Н., чрез пълномощника си адв.А.М., счита, че решението е неправилно- незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материално и процесуално- правни норми, както и необосновано- постановено при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства- писмени и гласни. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ бъдат уважени и му се присъдят направените по делото разноски пред двете инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з. Представено е и писмено становище.

 

        Въззиваемият СОУ „Максим Горки” гр.Стара Загора, чрез процесуалният си представител адв.Й.М., заявява, че оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Претендира за разноските по делото. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з. Представена е и писмена защита.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1 т. 1, 2 и 3 КТ, последният във връзка с чл. 225, ал.1 КТ. Ищецът И.Д.Н. твърди в исковата молба, че е работил в СОУ  „Максим Горки гр.Стара Загора по трудов договор в периода 15.09.1992 г.- 03.10.2013 г., като старши учител по география и икономика. На 03.10.2013 г. му била връчена заповед № ЛС-45/03.10.2013 г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата и т.3- поради намаляване обема на работа. В заповедта било посочено, че със заповед № РД-386/05.09.2013 г. на директора на училището била определена комисия за извършване на подбор по предварително определени критерии и съкращаване на педагогически специалисти по чл.329, ал.1 КТ измежду учителите, заемащи длъжността "учител по география и икономика". Определената комисия по подбора го оценила с най-нисък брой точки. Ищецът твърди, че поради уволнението останал без работа и понастоящем бил регистриран в Д „БТ". Счита, че посочената заповед е незаконосъобразна, защото в нея били посочени три правни основания за прекратяване на трудовия договор- по чл. 328, ал.1, т.2 с двете си хипотези - закриване на част от предприятието и съкращаване на щата и по чл.328, ал.1, т.3- намаляване обема на работа, което било недопустимо - следвало да се посочи само едно основание. Счита също, че извършеният от работодателя подбор е незаконосъобразен, тъй като бил извършен произволно и не отговарял на критериите на чл.329 КТ - да бъде предпочетен служителят, който има по-висока квалификация и работи по-добре. Твърди, че трудовият му стаж, образованието и професионалната му квалификация са по-високи, отколкото на лицето, което е било предпочетено да остане на длъжността „учител по география и икономика” в СОУ „Максим Горки". Твърди още, че от самото начало на трудовия му стаж е заемал длъжността „учител по география и икономика" в същото училище, т.е в продължение на 21 години и един месец, а лицето В.Т., което било предпочетено от работодателя, имало много по-кратък трудов стаж като учител на длъжността „учител по история". Ищецът твърди, че Дирекция „Инспекция по труда" с писмо, изх. №0068/26.09.2013 г. не е дала разрешение на работодателя да прекрати трудовото му правоотношение. Също така посочва, че ръководството на синдикалната организация на Съюза на българските учители е дало отрицателно становище относно прекратяването на трудовото му правоотношение с писмо, изх. №2227/13.09.2013 г. Претендирал е съдът да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да постанови неговата отмяна, чрез отмяна на заповед № ЛС-45/03.10.2013 г.; да го възстанови на предишната работа - "учител по география и икономика" в СОУ „Максим Горки" гр.Стара Загора; да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от 04.10.2013 г., но не повече от 6 месеца, в общ размер на 4608.90 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение.

 

        Ответникът СОУ „Максим Горки”- Стара Загора в отговора си по чл.131 ГПК взема становище, че исковете са неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че извършеният подбор е в нарушение на чл.329, ал.1 КТ и е опорочен. Оспорва и твърдението, че В.Т. - учител по география и икономика, има по-ниска квалификация от ищеца. Твърди, че ищецът не се ползвал със закрила по чл.333, ал.1 КТ, поради което отказът на Дирекция „Инспекция по труда" да даде предварително разрешение за прекратяване на трудовия му договор бил неотносим към спора и не водел до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Отрицателното становище на ръководството на синдикалната организация на Съюза на българските учители, обективирано в писмо изх.№ 2227/13.09.2013г., било неотносимо към спора за законност на посочената по-горе заповед, тъй като в случая разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ била неприложима поради липса на такава клауза в КТД, действащ в училището към датата на прекратяване на трудовия договор. Твърди, че със заповеди № 669/02.09.2013 г. и № 675/12.09.2013 г. началникът на РИО- Стара Загора е определил срок за представяне на Списък-образец № 1, по който започва учебната година на 16.09.2013 г. Предвид извършения към 13.09.2013 г. прием на ученици в училището и изборът им на часовете, определени по учебен план за избираеми, въз основа на разпределение на часове и щатове за учебната 2013/2014 година при 34 бр. паралелки и в изпълнение на чл.147, ал.1, т.15 ППЗНП, директорът издал заповед № РД-381/05.09.2013 г. за утвърждаване на длъжностното разписание на персонала за учебната 2013/2014 г., с която било извършено съкращение на 2 щатни бройки педагогически персонал- 1 бройка за длъжността „учител по география и икономика" и 1 бройка за длъжността „учител по история и цивилизация". В изпълнение на чл.6 от действащия в училището КТД от 02.09.2013 г., по който страна била СО на СБУ в СОУ „Максим Горки", провели работна среща с ръководството на организацията и председателите на методическите обединения за обсъждане на критериите за подбор при съкращение. Критериите били представени на вниманието на целия педагогически състав след заседание на Педагогическия съвет на 02.09.2013 г., на което ищецът присъствал. Със заповед № РД-385/05.09.2013 г. били утвърдени критериите за подбор. Със заповед № РД-386/05.09.2013 г. била определена комисия за извършване на подбор по посочените в заповедта критерии, както и лицата, между които следва да се извърши подбор: В.Т. и И.Н.- двамата на длъжност „старши учител по география и икономика'" и С.Б. и С.Д. - двете на длъжност „учител по история и цивилизация", тъй като учителката В.Т. имала специалност „история и география" и можела да преподава по „история и цивилизация" в случай, че С.Б. или С.Д. получат по-ниски оценки от комисията по подбор. Назначената комисия е извършила подбора, за което бил съставен протокол от 09.09.2013 г., който бил представен на директора на училището на 11.09.2013 г. Видно от протокола ищецът получил най-малък брой точки - 20 т., поради което комисията предложила този учител да бъде съкратен. Ответникът твърди, че от всички учители, включени в подбора, вкл. и от ищеца, била изискана декларация. В представената от него декларация той декларирал, че страда от исхемична болест на сърцето и представил етапна епикриза. Затова било изискано от Дирекция „Инспекция по труда" разрешение за прекратяване на трудовия договор с ищеца, за което не били получили отговор. С писмо изх.№ 1554/20.09.2013 г. изискали и мнение на ТЕЛК по представената етапна епикриза, по което било издадено експертно решение № 2740/25.10.2013 г., в което след разглеждане на мед.документация и преглед на ищеца, било посочено, че ищецът не попада под особената закрила на Наредба № 5. От синдикалното ръководство на организацията на СБУ в училището било изискано становище относно прекратяването на трудовите договори поради съкращение в щата на всички учители, включени в кръга за подбор, като на 13.09.2013 г. било получено становище на синдикалното ръководство, че не е съгласно с прекратяване на трудовите договори.

 

        Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че е възможно посочването на повече от едно основание за уволнение и уволнението е законно, ако е осъществено поне на едно от посочените основания; че назначената комисия е извършила оценка на учителите, включени в кръга на подбора, съобразно критериите на чл.329, ал.1 КТ по всеки един предварително определен от работодателя обективен показател, за което е съставен протокол от 09.09.2013 г., предаден на директора на училището; че ищецът е получил най-малък брой точки - 20 т., като приетите от комисията оценки се основават на действително притежаваните от учителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа; че притежаваната от ищеца магистърска степен по икономика, специалност "Финанси", е без значение за квалификацията му като учител по география и икономика, тъй като е неотносима към предмета на трудовите му задължения; че поради неоснователността на иска за отмяна на уволнението, са неоснователни и исковете за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение.

 

        По делото не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 15.09.1992 г., което е прекратено със заповед № ЛС - 45 от 03.10.2013 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 и 3 КТ. В заповедта е посочено, че в утвърденото длъжностно щатно разписание на СОУ „М. Горки", в сила от същата дата, за длъжността „учител по география и икономика” е определен един щат. Това длъжностно разписание е изготвено въз основа на Списък- обр. № 1 за 2013/2014 учебна година, броя на записаните ученици, изучаващи география и икономика и норматив ЗНПР. Щатното разписание е утвърдено със заповед № РД-381/05.09.2013 г., а със заповед № РД-385 от 05.09.2013 г. са утвърдени критерии за подбор при съкращение на педагогическия персонал по чл.329, ал.1 КТ. Със заповед № РД-386 от 05.09.2013 г. е определена комисия за извършване на подбора, която е оценила квалификацията и нивото на изпълнение на трудовите задължения по определените критерии, за което е изготвила протокол. Учителят И.Д.Н. е получил най-малък брой точки.

 

        Посочената в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение заповед № РД-381 от 05.09.2013 г. е представена по делото и от съдържанието й се установява, че с нея се утвърждава щатното разписание на персонала в СОУ „Максим Горки", като за длъжността „учител по география и икономика” е определена 1 щатна бройка за разлика от предходната учебна година, през която бройките за учител по география са били две. По делото е представена и другата посочена заповед- № РД-385 от 05.09.2013 г., с която са утвърдени критериите за подбор при съкращения на педагогическия персонал. От съдържанието на заповедта се установява, че директорът на училището е определил два критерия- образование и изпълнение на трудовите задължения, като всеки един от тези критерии съдържа определени показатели и максимален и минимален брой точки, които могат да бъдат получени от участващите в подбора учители при оценяването. Със Заповед № РД- 386 от 05.09.2013 г. е определена комисия за извършване на подбор, както и лицата, между които да се извърши - учителите по география В.Т.и И.Н.. Комисията е извършила оценка на всеки един от тях, като резултатите са изложени в протокол от 09.09.2013 г., от който се установява, че учителката Т. е получила 54 т., а ищеца Н. - 20 т. Този протокол е бил внесен на 11.09.2013 г. На същата дата, с писмо директорът на училището е поискал от ищеца да представи данни за това дали страда от някоя от болестите по Наредба № 5/1987 г. във връзка със закрилата при уволнение. По този повод ищецът е представил на 13.09.2013 г. декларация, в която е декларирал, че боледувал от исхемична болест на сърцето и от захарен диабет- със забележка „предразположен". На 19.09.2013 г. в канцеларията е постъпила етапна епикриза за И.Д.Н., от която се установява, че той страда от хипертонична болест, хипотиреоидизъм, витилиго и др. С писмо от 29.10.2013 г. ТЕЛК -III състав, МБАЛ „Проф. Киркович" АД /Университетска/ изпраща ЕР № 2740 от 25.10.2013 г. в отговор на запитване на директора на училището, от което е видно, че ищецът Н. не попада под особената закрила на Наредба № 5. Председателят на СО на СБУ при СОУ „Максим Горки е уведомил директора на училището с писмо от 13.09.2013 г., че ръководството на синдикалната организация не дава съгласието си за прекратяване на трудовия договор с учителя И.Н..

 

        Ищецът оспорва законността на посочената по-горе заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като счита, че било недопустимо прекратяването на договора да бъде извършено на три основания по чл. 328, ал.1, т.2 с двете си хипотези- закриване на част от предприятието и съкращаване на щата и по чл.328, ал.1, т.3- намаляване обема на работа. Във въззивната жалба това оплакване е поддържано с доводите, че посочените основания са несъвместими и взаимно се изключват. Възражението е неоснователно. Вярно е, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е посочено, че това става на основание чл. 328, ал.1, т.2 и т.3 КТ, които са самостоятелни фактически състави. В съдебната практика обаче е изразено разбирането, че няма пречка уволнението да се извърши на повече от едно законово основание, щом са настъпили правнорелевантните факти за това. В този случай съдът е длъжен да изследва наличието на всяко едно от посочените основания и само липсата и на всички прави заповедта незаконосъобразна /Р 183- 2014- III г.о.; Р 159- 2013- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. В случая работодателят се е позовал на съкращаване на щата и на намаляване обема на работа според изложените от него фактически основания. Намаляването на обема на работа е обективен факт, при настъпването на който по работодателска преценка се намалява персонала в цялото предприятие или в отделни негови звена. Поради намаления обем на работа, работодателят може да изготви и по-малък щат, който да съответства на намаления обем на работа. Затова двете основания-намаляване на обема на работа и съкращаването на щата са съвместими и могат да се използват кумулативно от работодателя /Р 183-2014- ІІІ г.о. на ВКС/. В случая са налице и двете основания, тъй като не е спорно, че часовете по СИП „География и икономика" са намалени, поради което не може да се сформира определения норматив за преподавателска работа. Това намаляване на учениците, желаещи да изучават като свободно избираем предмет „география и икономика” е свързано с изпълняваните от ищеца трудови функции, респ. премахването на едната щатна бройка на учител по география и икономика е обусловено от намаления брой часове, т.е. намаления обем на работа. Основанието по чл.328, ал.1, т.2 КТ е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо по какви причини. В този случай правнорелевантно е само извършеното реално съкращаване на щата, т.е. това подлежи на доказване, а причините, наложили съкращението, са без значение. В случая е налице и това основание, тъй като, както беше посочено по-горе, в утвърденото ново щатно разписание /за учебната 2013/2014 година/ е премахната едната от двете бройки „учител по география”. В правомощията на директора на училището е да определя самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди ново/променено щатно разписание съобразно утвърдения бюджет. Това разписание влиза в сила след утвърждаването му от директора / ТР № 4/2011 г. на ОСГК на ВКС/.

 

        Неоснователно е възражението на ищеца, че работодателят не е имал право да го уволни без съгласието на Инспекцията по труда, тъй като той декларирал, че е под закрилата на КТ. Ищецът не страда от някое от посочените в чл.1, ал.1 от Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ, поради което нито несъгласието на Инспекцията по труда, обективирано в писмо № 0068- 5247/26.09.2013 г., нито обстоятелството, че писмото от ТЕЛК е получено 22 дни след уволнението, е от значение. Това възражение би било основателно и заповедта за уволнение би била незаконосъобразна само при положение, че ищецът действително страда от някое от посочените в Наредбата заболявания към датата на връчване на заповедта за уволнение. Закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ не е формална, а има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици от уволнението по социални и хуманни съображения /Р 355- 2010- IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. При положение, че ищецът е посочил неправилно, че страда от заболяване, за което се предвижда закрила, няма основание да се ползва от нея. Противното би означавало да се допусне работникът/служителят да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

 

        Неоснователно ищецът се позовава и на отрицателно
становище относно прекратяването на трудовото му правоотношение,
дадено от ръководството на синдикалната организация на Съюза на
българските учители с писмо, изх. № 2227/13.09.2013 г. От представения по
делото КТД от 12.09.2012 г. е видно, че в него е предвидено директорът на
ответното училище да изиска становище от Синдикалното ръководство на
организацията на СБУ в училището относно прекратяването на трудовите
договори поради съкращение в щата на всички учители, включени в кръга
за подбор, а не съгласие. След като в чл.         6 КТД е предвидено работодателят да информира синдикалния орган и той да изрази становище, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.4 КТ /ТР № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС/.

 

        Неоснователно е възражението на ответника, свързано с извършения подбор. Преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол. Работодателят следва да провежда подбора съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл.329 КТ, които независимо от спецификата на всяка трудова дейност трябва да бъдат относими към нормативно определените критерии. При въведен довод за нарушение на чл.329, ал.1 КТ поради субективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява именно това: основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Както бе посочено по-горе, критериите за подбор са предвидени в нормата на чл.329, ал.1 КТ, без поредността на изброяването им да има значение за тяхната тежест. Преценката по какви конкретни показатели да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Той може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника (Р 141- 2011- ІV г.о.; Р 39- 2011- ІV г.о.; Р 187- 2010- ІV г.о. на ВКС, всички постановени по реда на чл.290 ГПК/. В случая комисията по подбора е получила указания от работодателя каква тежест в общата оценка има всеки един от посочените детайлизирани с оглед на спецификата на преподавателска дейност показатели. Тези показатели са приложени еднакво спрямо всички участващи в подбора лица. Няма съмнение, че посочените показатели са относими към нормативно регламентираните критерии в чл.329, ал.1 КТ и са свързани с необходимостта да се събере пълна и всеобхватна информация по приетите показатели за конкретната длъжност относно дейността на всяко едно от включените в подбора лица. С други думи, подборът е обхванал всички конкретни функции, които са присъщи на преподавателката дейност. Налице е и съответствие между събраната информация относно обективно проявените професионални качества и квалификация на двамата учители по география. Оценяването на квалификацията на учителите и нивото на изпълнение на работата е извършено от комисията въз основа на документацията от ЛТД на учителите, карти за диференцирано заплащане, други документи /протоколи, сигнали, документи за участия в олимпиади и програми и др./ и въз основа на лични впечатления на членовете на комисията от работата на оценяваните учители- това се установява от показанията на свидетелите Т. и З.. Няма основание да не се дава вяра на показанията на свидетелките, тъй като те се подкрепят от представените писмени доказателства, касаещи образованието и квалификацията на ищеца и учителката Т.. Очевидно е, че разликата в оценяването идва от множеството участия на Т. в курсове, обучения и пр., за която тя е получила точки. По делото не се твърди и няма данни ищецът да е посещавал други курсове освен за компютърна грамотност и квалификационен курс за „Разработване и управление на проекти”. За разлика от него обаче Т. е придобила професионална квалификация „Методика на обучението по БДП- V-VІП клас"; завършила е курс за създаване на интернет учебни помагала и средносрочен курс за компютърна графика през 2008 г. и такъв през 2009 г.; завършила е квалификационен курс за професионално обучение по програма за компютърно обучение през 2008 г.; получила е сертификат за завършено обучение на оценители на тестови задачи по география и икономика; участвала е в квалификационен курс на тема „Разработване и управление на проекти, както и в специализиран курс за обучители „Формиране на предприемачески умения в прогимназиален етап на българските училища". За тези придобити квалификации и участия в курсове Т. е получила е съответните оценки според продължителността на курса. Видно от представения констативен протокол № 494/08.10.2012г. на РИО- Стара Загора е, че ищецът е взел участие в квалификационни форми, организирани само на училищно равнище. Завършеното от него висше образование с образователно- квалификационна степен магистър не може да бъде взето предвид, защото макар то да му дава професионална квалификация икономист, специалността му е „финанси”, която е неотносима към преподаваната от него учебна дисциплина.

 

        По критерия „Ниво на изпълнение на трудовите задължения" ищецът също е оценен по-ниско и това съответства на действителните качества на ищеца с оглед на установеното по делото. От показанията на разписаната по делото свид. Т.Т., която е помощник директор по учебната дейност, се установява, че след сигнал от група родители от VI "б" клас, че в класа има лоша дисциплина и качеството на обучение е ниско, извършила проверка на учебен час и гледала работата на Н. и учениците. Констатирала, че той не успял по правилния начин да разпредели времето си в часа. Направил преговор 25 минути, но не изпитал ученици пред дъската. В началото на урока не поставил темата, не казал на учениците какво ще следва през часа, накрая не обобщил работата на учениците, не използвал карта. За проверката е съставен протокол. Във връзка с дейността на ищеца като преподавател са съставени и други протоколи с отправени към него препоръки. От показанията на свид. П.П.И., която е педагогически съветник в училището, се установява, че е проведената анкета по повод жалбата на родителите, че часовете, които води Н., не се провеждат по необходимия начин, не носят нужната информация на децата и няма необходимата дисциплина, не протича нормален учебен процес, резултатите от която са обобщени от нея. Пак във връзка със сигнала на родителите е бил направен тест от около 15 минути, включващ 4 въпроса, като резултатът от него бил много слаб - 2.65. В същото време резултатът от изходното ниво на 5 клас е бил 5.11. Учениците не можели да работят с карта и повечето оценки били двойки. От показанията на свид. Т. се установява и това, че Н. не работи по проекти, не сформирал групи с ученици за извънкласна дейност, не стимулирал учениците за участия в олимпиади, състезания, мероприятия училищни и извънучилищни, не ползвал мултимедийни презентации. Ищецът не работи по проекти, независимо че работата по някои от тях се заплаща /свид. Т./. От констативния протокол № 494/08.10.2012 г. на РИО-Стара Загора е видно, че ищецът рядко си служи с помагала, нагледни и допълнителни средства в часовете, не прилага нови технологии и методи за работа, въпреки че училището разполага с техника и предоставя такива възможности. Множество недостатъци при организирането и провеждането на учебните часове са констатирани и в книгата за контролна дейност на директора, препис-извлечение от която е представен по делото. Ищецът е допускал грешки при съставянето на училищната документация- свидетелства за основно образование относно изчисляване на общия успех на учениците; лични картони на ученици; в дневника на IX „г" клас, който е и воден нередовно. С оглед на тези съображения съдът намира, че оценка на работата на всеки участник в подбора е обективна и адекватна на действително показваното ниво на изпълнение на работата.

 

        Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната от ищеца заповед за уволнение е издадена при спазване на всички изисквания на КТ, поради което първият обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. Неоснователни се явяват и вторият, и третият обективно съединени иска за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение. Уважаването на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и чл.344, ал.1,т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ се предпоставя от уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. В настоящия случай отхвърлянето на първия обективно съединен иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна като неоснователен и недоказан, води след себе си отхвърлянето изцяло на предявените искове за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение като неоснователни и недоказани.

 

        С оглед на въведеното във въззивната жалба оплакване, че съдът не е разгледал възраженията за незаконосъобразност на подбора поради злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът намира следното: Това възражение не е предявено с исковата молба, а по-късно, поради което не може да бъде разгледано. От друга страна, злоупотребата с права е самостоятелен фактически състав, защитата срещу който се осъществява с осъдителен иск. Незаконосъобразното упражняване на правото на подбор има друг фактически състав и други правни последици /ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски по делото в размерна … лв. за адвокатското възнаграждение. Направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като делото е с фактическа и правна сложност пред вид големия обем факти и обстоятелства, които следва да се преценяват, и пред вид спецификата на правния спор.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                     Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 879 от 25.07.2014 г., постановено по гр.дело № 5670/2013 г. на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА И.Д.Н., ЕГН **********,***, да заплати на СОУ „Максим Горки” гр.Стара Загора, ул. „Сава Силов” № 69,  направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на … лв. /… лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                             2.