Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  403/17.12.2014 г.                                               Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                   ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети ноември                                                        Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                             Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                              2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

 като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1437 по описа за 2014 година, взе предвид следното:

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

 

          Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от въззивника Г.П.Р., чрез процесуалния си представител адв. К.Г. ***, срещу решение № 354/07.07.2014г. на РС - гр. Казанлък, постановено по гр.д. № 3044/2013г., което обжалват в установения от закона срок, с което решение е признато за установено по отношение на въззивника Р., че дължи на  въззиваемия ЗК “У.” АД-гр. С. по заповед № 1700/04.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 2558/2013г. по описа на РС-К., сумите 2 768.80 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2013г., до изплащане на вземането произтичащо от платено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” от ЗК “У.” АД на собственика на пострадал автомобил, покриваща стойността на причинените му вреди. С постановеното решение въззивника Р. бил осъден да заплати на въззиваемото дружество съдебни разноски в размер на 434.97 лв. и е отхвърлил предявения от въззивника иск срещу  ЗД “Б.” АД, че към момента на възникване на ПТП на 28.08.2011г. съдът е признал, че  въззивника има валидна застраховка “Гражданска отговорност” по силата на застрахователен договор от 09.09.2010г., със срок на действие до 24ч. на 09.09.-2011г., като неоснователен и недоказан. Излага доводи, че бил отхвърлен и предявения срещу него обратен иск. Счита, че правилно районния съд е приел, че към датата на ПТП застрахователния договор е бил прекратен, поради неплащане на 4-вноска договора.

Молят, да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение, като неправилно и постановено в нарушение на закона и явяващо се незаконосъобразно и необосновано. Молят въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора и да постанови съдебно решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове срещу него, и да бъде осъден ответника по обратния иск ЗД “Б.” АД – София да заплати вместо въззивника, на ЗК “У.”  АД – София претендираните в исковата молба суми.

Алтернативно моли, ако въззивният съд потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е осъден да заплати въззивника на въззиваемия  претендираните суми моли, да бъде отменено решението в частта, с която е отхвърлен предявения от него обратен иск, при условията на евентуалност, срещу ЗД “Б.” да бъде осъден да заплати на въззивника сумите 2 768.80 лева, представляващо платено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” от ЗК “У.” АД на собственика на пострадалия автомобил, покриваща стойността на причинените му щети, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението  - 01.11.2013г., до изплащане на вземането, както и 299.38 лева – мораторна лихва за периода от 30.08.2012г. до 01.11.2013г., предмет на заповед №  1700/04.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 2558/2013г. по описа на РС-К., като неоснователен и недоказан.

 

Моли да бъде отменено решението на РС-К. и в частта, в която въззивника е осъден да заплати направените от въззиваемото дружество разноски по делото, пред първата инстанция.

Моли, при уважаване на въззивната жалба, да му бъдат присъдени в пълен размер разноските, които е направил пред двете съдебни инстанции.

 

Не прави искане за събиране на писмени и гласни доказателства.

 

В законоустановения срок не е подаден писмен отговор от другата страна.

     

Въззивникът Г.П.Р. редовно и своевременно призован,  явява се лично заедно с адв. Г., като заемат становище, с което молят да бъде уважена подадената въззивна жалба като основателна и доказана и да бъде отменено постановеното решение на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, по съображенията подробно изложени в хода по съществото на делото от 18.11.2014г.

 

Въззиваемият ЗК “У.” АД – гр. С., редовно и своевременно призовани, за тях се явява адв. Т. А., надлежно упълномощен от по-рано, който заема становище, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

 

Третото лице-помагач и ответник по обратния иск ЗД “Б.” АД – гр. С. редовно и своевременно призовани, не изпращат представител.

         

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, във   връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховане /КЗ/.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Не е спорно между страните, че на 28.08.2011г. около 18.20 въззивникът Г.П.Р. управлявал лек автомобил, марка “ М.”, рег. № ... на главен път …, в посока от гр. Б. към гр. С., като на км. 434, при движение на несъобразено разстояние след движещия се пред него лек автомобил “ Ф.”, с рег. № …, намалил и спрял в колона пред него, като блъснал застрахования автомобил, собственост на пострадалия Н. С. и му причинил щети, за което е съставен Протокол за ПТП № 1056972 от мл.автоконтрольор П. А. М. при РУП- К.. В същия е вписано, че пострадалия Н. М. С. има сключена застраховка „ Гражданска отговорност” при ЗК „ У.”, а водача, причинил пътно- транспортното произшествие- в ЗД „ Б.”.

Във връзка с претърпените имуществени вреди, на 29.08.2011г. водачът на увредения автомобил Н. С. е подал уведомление до застрахователя си- въззиваем в настоящото въззивно производство за заплащане на дължимото обезщетение. Образувана е била и щета №10111560022, като след извършен оглед и опис на щетите, с Решение № 1/17.01.2012г. е било разпоредено да се изплати на застрахования обезщетение в размер на 2768,80лв. за нанесени на собствения му лек автомобил щети, състоящи се в деформации при степен на подмяна с нови части на панел-заден, ляв; задна броня; деформации- трета степен, на брата на багажник, вляво; престилка- задна; с. на резервно колено; основа заден ляв калник, вътрешна; деформации- втора степен на панел, страничен- ляв; задна колона- лява; рог- заден, ляв; теглич под багажник; арматура на заден ляв панел; конзола – ляв ресьор; деформации- първа степен на задна врата, дясно; рог- заден, десен; облицовка-под.

 

От представената по делото справка от дата 19.01.2012г. е видно, че по посочена банкова сметка ***ателя и въззиваем ЗК “У.” АД – гр. С. сумата от 2768,80лв.

С горецитираното Решение 1/17.01.2012г. ЗК „ У.” АД е счел, че са налице основанията за завеждане регресен иск към ЗД „ Б.”АД- застраховател по застраховка „ Гражданска отговорност” на виновния водач.

Видно от приложеното по делото писмо от ЗД „ Б.”АД, адресирано до ищецът по делото ЗК „ У.” АД, във връзка с уреждане взаимоотношенията по регресната щета под № 10111560022 е, че ЗД „ Б.”АД няма правно основание за възстановяване на претендираната сума, тъй като полицата на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност” е била прекратена, поради неплащане на вноски. Към писмото е приложена извадка от Интернет сайт на Гаранционен фонд, видно от която е, че към дата 25.04.2013г. МПС с ДКН ... няма активна застраховка „ Гражданска отговорност”. Същата е била сключена със ЗД „ Б.”АД на 09.09.2010г., с крайна дата на покритие-09.09.2011г., като е била прекратена на 24.06.2011г. в 00,00 часа.

С писмо изх. № 8502 въззиваемия ЗК „У.” АД е уведомил въззивника Р., че тъй като към датата на причиненото от него ПТП не е имал валидна задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” и предвид на това, че застрахователят е изплатил на другия участник в ПТП  застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” в размер на 2768,80лв., то следва в седемдневен срок от получаване на съобщението, да внесе сумата по регреса по посочена банкова сметка *** „У.” АД, като в противен случай ще бъде принуден да предяви съдебен иск на осн. чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ.

По делото няма ангажирани доказателства писмото да е достигнало до знанието на ответника Р..

Във връзка с неплащането дружеството ЗК “У.” АД – гр. С. е  подало заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. 2558/2013г. по описа на РС- К. била издадена Заповед №1700/04.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като съдът разпоредил Г.П.Р.,*** да заплати на кредитора ЗК „У.” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., район К., ул. „Ю.” № .,представляван от Н. Г. И., с пълномощник адв.Т. А. тел. ... сумата 2768.80 лв. главница в едно със законната лихва,считано от 01.11.2013г до изплащане на вземането, 299.38 лв. мораторна лихва за периода 30.09.2012-01.11.2013 г.  и  482.00 лв. разноски по делото,от които 62.00 лв. държавна такса и  420.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Срещу издадената заповед № 1700/04.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК въззивника е възразил, че не дължи изпълнение, което поражда правния интерес на ищеца от водене на настоящото гражданско дело.

Въззивникът в производството Г.П.Р. оспорва липсата на валидна застраховка „ Гражданска отговорност” към датата на настъпване на процесното ПТП. За доказване наличието на такава е представил заверен препис от комбинирана застрахователна полица бл. № 0261971, сключен на дата 09.09.2010г. със срок на действие от 10.09.2010г. до 09.09.2011г. /на л.98 от първоинстанционното дело/. В същата Р. и застрахователя му по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” – ЗД „ Б.”АД се уговорили плащането на застрахователната премия да стане разсрочено, на четири вноски, първата от които на 09.09.2010г., втората- на 10.12.2010г., третата- на 10.03.2011г. и последната- на 10.06.2011г. В полицата изрично е било вписано обстоятелството, че при неплащане на разсрочената вноска от застрахователната премия ЗД „Б.” АД ще счита застрахователния договор за прекратен след изтичане на 15 дни от датата на падежа на разсрочената вноска.

Ответникът представя и справка № 115/27.06.2011г., от която е видно, че за полица № 0261971 е била платена четвърта вноска на 22.06.2011г.

 

Въззивният съд счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел в мотивите си към обжалваното решение, че към датата на процесното ПТП застрахователния договор “Гражданска отговорност” на въззивника Р. с третото лице - помагач и ответник по обратния иск ЗД “Б.” АД – гр. С. е бил прекратен поради неплащането на четвъртата вноска по този договор.

 

В тази насока въззивният съд намира, че както в самия договор, така и в разпоредбата на чл. 187 от КЗ е изрично записано, че при неплащане на разсрочената вноска от застрахователната премия ЗД “Б.” АД – гр. С. ще счита застрахователния договор за прекратен след изтичане на петнадесет дни от датата на падежа на разсроченото плащане, тоест в конкретния случай договорът може да се счита за едностранно прекратен от страна на застрахователя едва на дата 26.06.2011г. в 00:00ч.

 

От друга страна, видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза изпълнена от вещото лице Ч. /л.л.166-169 от първоинст.дело/, застрахователният договор “Гражданска отговорност” между въззивникът Г.П.Р. *** е сключен чрез застрахователния агент и посредник “С.” с агентски № … по регистрите на ЗД “Б.” АД – гр. С.. Съгласно специалната разпоредба на чл. 164 от КЗ застрахователният агент работи от името и за сметката на застрахователя на основание сключен отделен договор между тях. Това се установява и от приложения по делото застрахователен договор сключен между въззивника и третото лице-помагач, в който договор посредника  “С.” е подписал договора за  ЗД “Б.” АД – гр. С. като е изписал и името си като застрахователен посредник на този застраховател. Всички платени от въззивника застрахователни вноски ги е получавал от името и за сметката на това застрахователно дружество и ги е отчитал съответно в неговата каса. “С.” се явява външно лице което не работи по трудов договор в застрахователното дружество, но работи по граждански такъв като посредник от името и за сметката на застрахователя.

 

В този смисъл въззивният съд счита, че първостепенния съд неправилно и незаконосъобразно е приел, че “С.” е трето неучастващо в спора лице, тъй като на практика същия посредник действа от името и за сметка на третото лице-помагач, по силата на сключения между тях граждански договор. В тази връзка всички права и задължения, както и извършени плащания при посредника, автоматично се отразяват и оказват своите правни последици в патримониума и правната сфера на самия застраховател  ЗД “Б.” АД – гр. С..

 

Също така от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че последната вноска въззивникът е платил на дата 22.06.2011г., тоест преди да изтече 15-дневния срок след датата на падежа. За да може застрахователят, трето лице-помагач  да приеме, че договорът се прекратява поради неплащането на вноската и което обстоятелство за прекратяване да се отрази в самия Гаранционен фонд, следва да се установи, че плащането на ІV-та вноска въззивникът Р. е извършил след изтичане на 15-дневния срок след датата на падежа. Такива доказателства не са се събрани, като се установява, както от приложената справка №115/27.06.2011 г., така и от справката приложена към заключението на СИЕ, издадена от обслужващата ЗД “Б.” АД информационна система, че жалбоподателят е платил на 22.06.2011 г.последната вноска, поради което не са на лице основания за прекратяване на договора му. В тази насока въззивният съд счита, че въззивникът не носи никаква вина и отговорност за забавеното превеждане на вноските от страна на “С.” по сметката на застрахователя ЗД “Б.” АД – гр. С.. Вътрешните отношения между застраховател и застрахователен брокер се уреждат с отделен граждански договор и съответно ако е налице забава от страна на брокера за превеждането на вече заплатените  от застрахованите лица вноски, то последните не следва да носят отговорност за тази забава, която изобщо не е по тяхна вина.

 

Вещото лице установява, че “С.” едва на 27.06.2011 г. е отчел касово сумата 1 095.10 лв., за което е издаден приходно касов ордер № 6231/27.06.2011г. Тази сума се съдържа в справка №115/27.06.2011 г. В тази справка е посочен номера на процесната полица №0261971, ІV-та вноска, в размер на 32.64 лв.

 

В същата справка служител на ЗД “Б.”АД-клон гр.С., работещ като счетоводител в дружеството-клон /офис/ саморъчно е посочил и изписал, че ІV-та вноска е платена още на 22.06.20111 г., което обстоятелство и писмено доказателство /цялата справка/ не са оспорени от страните в процеса. Отделно от това съдебно-графологическа експертиза установява точно кое е лицето-служител изписало саморъчно текста в справка №115/27.07.2011г.

 

Въззивната инстанция намира освен това, че към заключението на СИЕ е приложена разпечатка от екран по полица "гражданска отговорност", приложение №3, в която е записано името на жалбоподателя и е посочено брой вноски-4. Това е документ издаден от обслужващата застрахователя информационна система. В нея са посочени трите имена на въззивника Р., ЕГН, първоначална вноска и дата на последната четвърта вноска.Това са безспорни доказателства установяващи изправното поведение на жалбоподателя към застрахователя и изпълнението в срок на неговите договорни задължения. Налага се категоричният извод, че въззивникът – застраховано лице точно и в срок е изпълнило задължението си по внасяне и на четирите вноски по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” към третото лице-помагач ЗД “Б.” АД – гр. С..

 

Фактът, че застрахователния посредник “С.” е отчел в касата на застрахователя платените от него суми като последна вноска на не на датата на внасянето 22.06.2011 г., а едва на 27.06.2011 г;, и неговите действия не могат да бъдат вменени във вина на изправното застраховано лице. Между “С.” и ЗД “Б.” АД има сключен граждански договор и ако този застрахователен посредник/агент е нарушил задълженията си застрахователя следва да му потърси отговорност по този договор, ако такава е предвидена. Въззивникът Р. е бил лоялен към застрахователя, плащал е в срок всички свои вноски и не са на лице основания както по застрахователния договор, така и по закон, за да се приеме прекратяване на застрахователния ми договор, поради неплащане.

Следва категоричното заключение, че към датата на ПТП  28.08.2011г. въззивникът Р. е имал сключена и действаща валидна застраховка “Гражданска отговорност” с третото лице-помагач ЗД “Б.” АД – гр. С..

 

Без значение е обстоятелството, че в Гаранционният фонд е отразено прекратяване на застраховката. Тези данни са подадени от самия застраховател ЗД “Б.” АД, след като до 26.06.2011г. платната от него сума не е била внесена в касата му от застрахователния посредник/агент “С.”.Затова жалбоподателя не следва да носи вина за чужди грешки и да търпи щети от тези грешки. ЗД “Б.” АД не може да черпи права от собствената си недобросъвестност /демонстрирана от неговия застрахователен посредник/агент/. В тази връзка неговият застрахователен договор не е прекратен, тъй като не са налице договорни и законови основания за прекратяването му. Записването в регистъра, че договорът е прекратен, поради неплащане, е невярно обстоятелство, защото той е платил и това се установи, както от заключението на СИЕ, така и от приложените писмени доказателства. Самото записване има само уведомителен характер към трети лица, но по отношение на същия и на застрахователя няма задължителна сила, защото не са настъпили обстоятелствата въз основа на които би могло да се прекрати този договор.

Именно по тази причина първостепенният съд е следвало да осъди ЗД “Б.” АД да плати на ищеца претендираните суми, представляващи платени имуществени вреди на повредения при ПТП автомобил с рег.№..., тъй като въззивникът към момента на възникване на процесното ПТП е имал валидна и действаща застраховка “Гражданска отговорност”.

 

В тази насока въззивният съд счита, че първоинстанционният съд  правилно е установил фактическата обстановка по делото, но неправилно и незаконосъобразно е приложил материалния закон към същата, поради което въззивната жалба се явява основателна и доказана.

 

В тази насока въззивният съд следва да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части като неправилно, постановено в нарушение на закона и явяващо се незаконосъобразно и необосновано.

 

Също така съдът следва да се произнесе по същество на спора и да постанови съдебно решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените срещу жалбоподателя искове от ищеца и въззиваем ЗК “У.” и да осъди ответника по обратния иск и трето лице- помагач ЗД “Б.” АД - гр.София да заплати на ЗК”У.”АД-гр.С. претендираните в тази искова молба суми.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззиваемият ЗК “У.” АД следва да бъде осъден да заплати на въззивника Г.П. направените от последния разноски по делото пред двете съдебни инстанции, общо в размер на 912.24 лева, от които сумата от 580 лева – разноски пред първата инстанция, съобразно представения списък за разноските по чл. 80 ГПК /на л. 181 от делото пред първоинст. съд/, както и сумата от 332.24 лева – възнаграждение за един адвокат и ДТ за завеждането на въззивната жалба, разноски пред въззивната инстанция направени от въззивника.

 

          На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК настоящото въззивно съдебно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5 000 лева, а именно 3 068.18 лв. и по първоначалния и по обратния иск, поради което въззивното съдебно решение не подлежи на касационна обжалване.

 

         Водим от горното, съдът

 

   Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ отчасти решение № 354/07.07.2014г., постановено по гр.д. № 3044/2013г., по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта му с която същият съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.П.Р., ЕГН ********** ***, че дължи на ЗК „ У.” АД, гр. С.,  ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район “ К.”, ул. „ Ю.” №..., представлявано от Н. Г. И.в по Заповед № 1700/04.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2558/2013г. по описа на РС- К., следните суми: 2768.80 лв. (две хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и 80 стотинки) главница, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2013г до изплащане на вземането, произтичащо от платено застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско” от ЗК „ У.” АД на собственика на пострадал автомобил, покриваща стойността на причинените му щети, както и в частта му, с която и е ОСЪДИЛ Г.П.Р., ЕГН ********** ***, да заплати на ЗК „У.” АД, гр. С.,  ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район “ К.”, ул. „ Ю.” №..., представлявано от Н. Г. И.в, по Заповед № 1700/04.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2558/2013г. по описа на РС- К. съдебни разноски в размер на 434,97лв., както и сумата 803.16 лева съдебни и деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, както и в частта му, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от Г.П.Р., ЕГН ********** *** против ЗД „ Б.”АД, гр. С., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Л.” № ., представлявано от изпълнителния директор С. С. П. обратен иск да бъде осъден ЗД „ Б.”АД, гр. С. да заплати на ЗК „У.” АД гр. С. с посочени данни вместо Г.П.Р. сумата от 2768,80лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” от ЗК „У.” АД на собственика на пострадалия автомобил „Ф.” с рег. № …, покриваща стойността на причинените му щети, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.11.2013г до изплащане на вземането, както и 299,38лв. мораторна лихва за периода от 30.08.2012г. до 01.11.2013г., предмет на заповед № 1700/04.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2558/2013г. по описа на РС- К., като неоснователен и недоказан, като неправилно и незаконосъобразно в тези му части и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на  ЗК „ У.” АД, гр. С.,  ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район “ К.”, ул. „ Ю.” №..., представлявано от Н. Г. И.в, против Г.П.Р., ЕГН ********** ***, с който се иска да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.П.Р., ЕГН ********** ***, че дължи на по Заповед № 1700/04.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2558/2013г. по описа на РС- К., следните суми: 2768.80 лв. (две хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и 80 стотинки) главница, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2013г до изплащане на вземането, произтичащо от платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” от ЗК „У.” АД на собственика на пострадал автомобил, покриваща стойността на причинените му щети.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на ЗД „ Б.”АД, гр. С., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Л.” № ., представлявано от изпълнителния директор С. С. П., че към момента на възникване на ПТП на 28.08.2011г. по главен път І-6 в посока гр. Б.- гр. С. между лек автомобил „М.”, рег. № …  и лек автомобил „Ф.” с рег. № .., Г.П.Р. с посочени по-горе данни, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” по силата на застрахователен договор със застрахователна полица № … с № 0261971 от 09.09.2010г., със срок да действие- до 24 часа на 09.09.2011г.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.” АД, гр. С., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Л.” № ., представлявано от изпълнителния директор С. С. П. ДА ЗАПЛАТИ на ЗК “У.” АД гр. С. ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „ К.”, ул. „Ю.” № .., представлявано от Н. Г. И., вместо Г.П.Р. ЕГН ********** *** сумата от 2768,80лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и 80 ст./, представляваща платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” от ЗК „ У.” АД на собственика на пострадалия автомобил-” Ф.” с рег. № …, покриваща стойността на причинените му щети, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 01.11.2013г до изплащане на вземането, както и сумата от 299,38лв. /двеста деветдесет и девет лева и 38 ст./, представляваща мораторна лихва за периода от 30.08.2012г. до 01.11.2013г., предмет на заповед № 1700/04.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2558/2013г. по описа на РС- К..

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 354/07.07.2014г., постановено по гр.д. № 3044/2013г., по описа на Казанлъшкия районен съд, в останалата му част.

 

ОСЪЖДА ЗК „ У.” АД, гр. С.,  ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район “ К.”, ул. „ Ю.” №..., представлявано от Н. Г. И.в да заплати на Г.П.Р., ЕГН ********** *** съдебни и деловодни разноски в размер на 912.24 лева., /деветстотин и дванадесет лева и 24 ст./, съразмерно с уважената част от исковете.

             Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                            

 

                                                                                2.