Р Е Ш Е Н И Е

 

  393/15.12.2014 година                                                          Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                       ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети ноември                                                                      2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                     ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1438 по описа за  2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 835/18.07.2013г., постановено по гр. дело № 1793/2014г., по описа на С. районен съд.

 

        Въззивницата Д.И.Д. моли да бъде отменено изцяло решението и присъдят направените деловодни разноски.

 

Въззиваемата Е.Н.Х. моли да бъде потвърдено постановеното решение и присъдят разноските по делото. Представен е писмен отговор.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 415 от ГПК.   

 

Видно от приложеното частно гр. дело № 576/2013г. по описа на РС-Р. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумата 20 000 лева.

 

   Ответницата е възразила, че не е издала записа на заповед от 12.07.2013г. От събраните по делото доказателства не се установява нередовност на записа на заповед. Ищецът твърди, че записът на заповед е издаден по повод на каузални правоотношения между него и ответника като длъжник. Въвеждането на твърдения и възражения за наличие на каузални правоотношения изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане. Това произтича от обстоятелството, че когато записът на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения на издателя по каузалното правоотношение недействителността на каузалната сделка препятства възникването на поетите със записа на заповед менителнични права и задължения. Независимо коя от страните е въвела каузалните правоотношения ищецът носи тежестта да докаже валидното възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане, а ответникът – неговото погасяване. Това разбиране е потвърдено в т.17 от тълк. решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, съгласно което каузалното правоотношение подлежи на изследване по правилата на чл. 154 ГПК. Това произнасяне е във връзка с въпросът: Какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест, при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК? Съдебната практика е изоставила становището, че съдът се произнася по въпроса за каузалното правоотношение само в хипотезите, в които длъжникът отрича съществуването на вземането.

 

В процесният случай правното твърдение на ищцата е, че записът на заповед обезпечава изпълнението на задълженията на ответника по договор за заем от 12.07.2013г. Според твърденията на ищцата страните са се съгласили сумата предмет на договора да бъде предадена не лично на ответницата, а на друго лице – Н.П.Н., за погасяване на задължение на ответницата към това лице.

 

Следва да се отбележи, че в съдържанието на записа на заповед не е отразено, че ищецът е предал на ответницата и на третото лице сумата 20 000 лева, със задължение за връщане. В документа се съдържа единствено обещание на ответницата да изплати на ищеца сумата 20 000 лева. Това обстоятелство сочи, че не се установява наличието на договор за заем. Заемното основание подлежи на доказване от страната която се позовава на него, а не се предполага. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС.

 

По делото е представена разписка от 12.07.2013г. от Н.П.Н., удостоверяваща факта на предаване на сумата 20 000 лева от ищцата на издателя на разписката, за погасяване на задължение на ответницата. Тази разписка представлява частен свидетелстващ документ и се ползва единствено с формална доказателствена сила и доказва единствено, че удостоверителното изявление е направено от нейния издател, а не и истинността на изявлението. По делото не е представен изходящ от ответницата документ, в който да се съдържа изявление от ответницата, че е получила заемната сума лично или чрез Н.П.Н.. Следователно, не се установява наличие на договорни правоотношения между страните по делото – ищцата и ответницата.

При липса на заемно правоотношение, съдът приема, че претенцията на ищцата е неоснователна. От доказателствата по делото не се установява, че на 12.07.2013г. между ищцата и ответницата е възникнало правоотношение по договор за заем за сумата 20 000 лева.

 

Като е отхвърлил предявения иск  за установяване съществуването на вземането за сумата 20 000 лева за неизпълнено задължение по запис на заповед от 12.07.2013г. обезпечаващ изпълнението на задължение по договор за заем от 12.07.2013г. районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата следва да се присъдят направени разноски във въззивната инстанция. От представените договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК се установява, че размерът на договореното възнаграждение, което е заплатено е 2 000 лева. В съдебно заседание на 13.11.2014г. процесуалният представител на въззивницата е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение – че същото надхвърля размера на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1/2004г. С оглед на това въззивният съд намира, че направеното възражение е основателно и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. дължимата сума е 850 лева.

 

Водим от горните мотиви  и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 835/18.07.2013г., постановено по гр. дело № 1793/2014г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на Е.Н.Х. с ЕГН **********,***, сумата 850 /осемстотин и петдесет/ лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването  му пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

   ЧЛЕНОВЕ:     1.            

                            2.