Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 416                            29.12.2014 година                     гр. гр. С.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД       II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети ноември                 две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                              В. ТЕНЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: С.С.

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева в. гр. д. № 1439 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

 

Обжалвано е решение № 81/18.08.2014 г. по гр.д. № 111/2014 г. по описа на Районен съд Г., с което е признато за установено, че К.К.А. дължи на Д.Д.Г. сумата от 17 000 (седемнадесет хиляди) лева, представляващи задължение по запис на заповед от 08.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 27/03.02.2014 г. по ч.гр.д. № 44/2014 г. Присъдени са разноски.

Във въззивната жалба, подадена от К.А. чрез процесуалния й представител са развити доводи, че решението на първата инстанция е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че не съществува каузално правоотношение, което да налага връщане на сумата от 17 000 лева. Оспорва проведеното доказване от страна на ищеца за няколко договора за заем, въз основа на които е издаден записът на заповед. Счита, че районният съд неправилно е кредитирал свидетелските показания на ищцовите свидетели. Оспорва авторството на представени електронни документи от ищеца, в които ответницата признава парично задължение към ищеца. В заключение намира, че по делото не се е доказало К.А. да е получила сумата от 17 000 лева и след като не се е доказало да има какъвто и да било договор между страните доверителката й не е длъжна да върне сумата само съгласно подписания запис на заповед. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и се претендират разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с който се оспорва въззивната жалба и се иска потвърждаване на решението на районния съд. Претендират се разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Производството пред РС Г. е образувано по искова молба на Д.Д.Г. срещу К.К.А., с която се иска да се признае за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи сумата от 17 000 лева. Посочено е, че тази сума представлява задължение по запис на заповед от 08.03.2012 г., за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по гр.д. № 44/2014 г. на РС Г..

В исковата молба доводите на ищеца се ограничават до предявения в заповедното производство запис на заповед с падеж 01.08.2013 г., без да са развити съображения за каузално правоотношение. Приложено е копие на ценната книга и заверени преписи от електронни документи, представени на хартиен носител. Тези документи, представляват разпечатки от електронната поща на ищеца, изпратени съобщения на телефона на ищеца и разговор по скайп. В посочените съобщения ответницата присъства като автор на изявления, в които косвено признава получена сума пари и изразява затрудненията си и невъзможността за плащането й. В едно от последните съобщения по скайп с дата 29.01.2014г. ответницата признава, че няма пари и ако се налага ищецът да пусне записа на заповед за изпълнение.

В отговора на исковата молба чрез процесуалния си представител ответницата заявява, че оспорва дължимостта на сумата по записа на заповед, тъй като между страните няма възникнало каузално правоотношение. Твърди се, че никого не е получавана сума в размер на 17 000 лева от К.А..

На следващо място твърди, че записа на заповед е подписан по повод възникнали отношения между ответницата в качеството й на едноличен търговец, занимаващ се с търговия на авточасти и автосервиз и ищецът като представител на “А.” ЕООД. Във връзка с тези облигационни правоотношения между страните твърди, че бил подписан записът на заповед- гаранция и обезпечение за качествено изпълнение. Изложени са доводи, че двете страни по делото са дългогодишни семейни приятели и си имали доверие.

Оспорени са представените електронни документи, тъй като същите не могат да бъдат годно доказателствено средство за авторството на писмата или съобщенията.

Преди първото съдебно заседание е постъпило допълнение на исковата молба, в която се уточнява, че между страните съществуват каузални правоотношения, във връзка с които е издаден процесният запис на заповед. Твърди се в допълнението, че са налице четири договора за заем – първият, от които е сключен през месец ноември 2009 г. за сумата от 5000 лева, следващият през месец март 2010 г. за сумата от 5000 лева, през месец август 2010 г. за сумата от 4000 лева и последният за сумата от 3000 лева през месец декември 2010 г.

В съдебно заседание са разпитани свидетели, които доказват действителното предаване на посочените суми на ответницата от страна на ищеца. Свидетелят Г. Д.Г. – брат на ищеца свидетелства за факта, че ищецът е помагал финансово на два пъти на К.А.. Първият път било в средата на ноември 2009 г. със сумата от 5000 лева. Този факт свидетелят си спомня добре, тъй като по същото време са били в гр. Г., за да запазят хижа в С. Г. за празнуване на Нова година. Следващият път, в който Г. е видял брат си да предава сума пари на ответницата е било на следващата година т.е. 2010 г. около Коледа и сумата била по – малка – в размер на 3000 лева именно по настояване на свидетеля Г.. Пояснява в разпита си, че ответницата е обещала да върне парите, но и към настоящия момент сумите не са възстановени. Записът на заповед е подписан във връзка с тези заеми.

Другият свидетел П. Т. П. е в приятелски отношения с ищеца, но не отрича да познава и ответницата, както и нейният съпруг. Твърди в показанията си, че е видял на два пъти ищеца да дава пари на ответницата. Сумите и периодите, които посочва са следните – през март 2010 г. за сумата от 5000 лева и около средата на месец август 2010 г. за сумата от 4000 лева. Обяснява защо си спомня тези дати, като посочва и мястото на предаване на парите – първият път в колата на ищеца, а втория в самия магазин.

Разпитани са и свидетели по искане на ответната страна, които според пълномощника доказват, че за процесните периоди, в които се твърди да са предавани сумите ответницата не е била в града.

Първата свидетелка е семейна приятелка на ответницата и твърди, че са пътували извън гр. Г. между Коледа и Нова година през 2010 г. Уточнява, че са заминали след Коледа (без да посочва конкретни дати) и са стояли само две нощувки, което не опровергава казаното от св. Г., че през декември 2010 г. около Коледа е станал свидетел на предаването на сумата от 3000 лева. Тези показания не се опровергават и от твърдението, че е имало период, в който в магазина за авточасти е имало работник, нито дали ответницата е споделяла на своя приятелка да има финансови затруднения.

Следващият свидетел е брат на ответната страна и при разпита си твърди, че през ноември месец на К.А. са й правени изследвания в С. и същата е отсъствала около два дена от гр. Г.. Казва, че не може да си спомни точни дати. По подобен начин разказва и че през август 2010 г. около седмица преди 15 август сестра му е била на море при него в гр. С.. И тези показания не влизат в противоречие със свидетелските показания на св. П. по отношение на неговите възприятия за това кога е видял да са предавани сумите от 5000 лева (средата на март 2010 г.) и 4000 лева (около средата на август 2010г.). Не са в противоречие и със свидетелските показания на св. Г., който твърди да е видял предаването на сумата от 5000 лева около средата на месец ноември 2009 г.

Третият свидетел е също в роднински връзки с ответницата – последната е снаха на св. К. К.. С показанията си последната твърди, че на 16.03.2010 г. е била в гр. С. със снаха си К.А.. Очевидно този разпит следва да опровергае свидетелските показания на св. П. за получена от А. сума в размер на 5000 лева около средата на март 2010 г. Въпреки това и настоящата инстанция не счита, че са с тези твърдения се опорочават твърденията на първия свидетел П.. Макар и да има приложен документ – фактура за закупени авточасти с дата 16.03.2010 г. от обект в гр. гр. С., то този документ не се ползва с достоверна дата спрямо трети лица – чл. 181 ал. 1 от ГПК.

Свидетелските показания на ищцовите свидетели са неточни или лаконични по отношение на точните дати на предаване на сумите, въз основа на които е издаден записа на заповед. Тези неточности е допустимо да се появят предвид дългия период от време, който е изминал. Първата инстанция правилно не е кредитирала с доверие твърденията за точните дати на предаване на сумите от ищеца на ответницата, както и относно точните дати на отсъствие на ответницата от работното й място, както и фактът, че не е споделяла да е имала финансови проблеми на близките си. Приел е като фактическа обстановка, че е налице предаване в заем на парични суми както следва: през ноември 2009 г. сумата от 5000 лева, през месец март 2010 г. сумата от 5000 лева, през месец август 2010 г. сумата от 4000 лева и през месец декември сумата от 3000 лева. Парите са били дадени с уговорката да бъдат върнати и това се доказва от приетите по делото свидетелски показания. Във връзка именно с тези суми е издаден и запис на заповед на 08.03.2012 г. от К.А.. Самата тя признава в електронни съобщения, че нищо не може да направи и ищецът да пуска записа на заповед за изпълнение.

Предвид гореизложената фактическа обстановка настоящият състав намира, че искът по чл. 422 във вр. с чл. 537 от ТЗ и чл. 505 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 240 от ЗЗД е доказан.

 

По делото е налице редовен запис на заповед за сумата от 17 000 лева с падеж 01.08.2013 г., подписът на която ценна книга не се оспорва от издателя К.А.. Издадена е заповед за изпълнение за тази сума. Тя не е платена и към настоящия момент, като оспорването е, че не е получавана сума в този размер, поради което не се дължи връщането й. Твърди се, че записа на заповед обезпечава друг договор между страните и има само гаранционно – обезпечителна функция. С допълнение към исковата молба е въведено каузално правоотношение във връзка, с което се твърди да е издаден записа на заповед. Проведено е доказване за предаване на сумата от 17 000 лева, която представлява сбор от няколко договора за заем, сключени устно между страните.

По иска по чл. 422 в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение по запис на заповед и при въведена кауза от някоя от страните във връзка, с която е издадена ценната книга, не се променя предметът на делото и страната доказва вземането си, основано на менителничния ефект. Доколкото има въведена кауза тя също подлежи на изследване. В настоящия случай ищецът твърди, че има няколко договора за заем, по които са предадени суми на ръка на ответната страна. Ответницата твърди, че са налице други каузални правоотношения, във връзка с които е издаден записа на заповед и оспорва да е получила сумата от 17 000 лева.

Предвид общите правила за разпределяне на доказателствената тежест ищецът доказа вземането си по записа на заповед и валидността на договорите за заем – чрез свидетелски показания се доказа предаване на сумите, във връзка с които е издаден и записът на заповед (гарантиращ връщането им). Ответната страна не доказа твърденията си във връзка с обезпечителната функция на записа на заповед по договор за доставки на авточасти и поправка на автомобили с “А.” ООД, нито възраженията си, че е не е получила реално парични суми в общ размер от 17 000 лева. Представените разпечатки от електронната поща, телефона на ищеца и скайп адрес са годни доказателствени средства – те са представени на хартиен носител в заверен препис и представляват частни документи, които обвързват автора на изявленията им относно неизгодни за него факти. Кореспонденцията, разменяна между страните по електронен път съставлява електронно изявление, респ. електронен документ, ползващ се и без електронен подпис с доказателствена сила по смисъла на чл. 184 ГПК вр. със Закона за електронния документ и електронния подпиС. Авторството на такова изявление не е установимо само при наличие на електронен подпиС. За да може да се оспори в този случай авторството е следвало да се поиска документа на електронен носител, каквото искане не отправено от страната.

В заключение съдът намира, че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение на вземането. Въведените твърдения по делото, че записът на заповед обезпечава изпълнението на задължението за връщане на предоставени суми по договори за заем, са доказани. Искът за установяване на съществуването на вземането, предявен по реда на чл.422 ГПК, е основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на спора следва да се присъди в полза на въззиваемия сумата от 1050 лева разноски за адвокат.

 

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81/18.08.2014 г. по гр.д. № 111/2014 г. по описа на Районен съд Г..

 

ОСЪЖДА К.К.А., ЕГН **********,*** да заплати на Д.Д.Г., ЕГН ********** *** направените разноски по делото в размер на 1050 лева, представляващи адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                     2.