Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 390                                12.12.2014 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 12 ноември                                                                                 2014 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1440   по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Община – гр. Казанлък чрез П.К. – за кмет на Община Казанлък, упълномощен със заповед № 1715/08.08.2014 г. на кмета на Община Казанлък, против решение № 401 от 24.07.2014 г., постановено по гр.дело № 543/2014 г. по описа на Казанлъшкия  районен съд.

Въззивникът Община – гр.Казанлък счита решението за неправилно и незаконосъобразно. За да уважи предявения иск, съдът приел, че процесния имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и поради тази причина давностното владение е допустим способ за придобиване право на собственост. Счита това заключение на съда за неправилно. Неправилен бил и изводът на съда, че процесния имот не бил отнеман реално от собствениците. Ищецът не доказал по никакъв начин запазване на собствеността спрямо имота от бившия собственик. Излагат се подробни съображения, докладвани в с.з. С оглед изложеното моли да бъде отменено изцяло, като неправилно решение №401/24.07.2014 год. по гр.дело № 543/2014 год. по описа на Районен съд Казанлък и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск от Д.Ц.С. като неоснователен и недоказан. Моли да им бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемият Д.Ц.С. чрез адв. Н.Т. изразява становище, че жалбата е допустима, но разгледана по същество намира същата за неоснователна. Излага подробни съображения за това, докладвани в с.з. и в представената допълнително писмена защита. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила изцяло първоинстанционното решение на КРС. Претендира за направените разноски в настоящата инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред Казанлъшкия районен съд е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Съгласно цитираната разпоредба всеки може да предяви иск, за да възстанови  правото си, когато то е нарушено, или  за да установи съществуването  или несъществуването  на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяването на иска е налице при оспорване на ответника на претендираното от ищеца право. По настоящото дело ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е собственик, заявявайки собственически права по отношение на процесното лозе. 

Ищецът Д.Ц.С.  / въззиваем в настоящото производство/  е представил писмен договор за покупко – продажба на недвижим имот от  16.06.1979г., като се позовава на него и твърди, че от тази дата  владее процесния недвижим имот. Видно от договора И.И.И. от гр.Казанлък е продал на ищеца Д.Ц.С.  следния свой недвижим имот: лозе от 500 кв.м. с 10 кв.м.  стопанска сграда в землището на  гр. Казанлък в местността „ Бозева чешма“ при граници: от изток- И.И.С., от запад –Р.Р., от север –М.К. и от юг –П.Н.Р. за сумата от …лв., която С. заплатил на И.И.  в брой. Договорът не е сключен  в изискуемата  по закон форма, съгласно  чл. 18 от ЗЗД.

От  скица № К02039/02.04.2014г. се установява, че лозе от 0.511 дка, находящо се в местността „Старите лозя” в землището на гр. Казанлък, към настоящия момент е записано под номер 347 в масив 260 или №260347. Имотът граничил с имоти с номера: 260348, 260345, 260346 и 260350.

 Имотът бил деклариран в отдел „Местни данъци и такси”  към Община Казанлък на името на ищеца с партиден номер 4704217701001. От представените по делото три броя  приходни квитанции от 09.08.2010г.; 20.03.2012г.и 19.03.2013г. се установява, че ищецът е  заплащал за тези периоди данъци и такси за имота.

          Във връзка с изясняване на делото от фактическа страна КРС е допуснал гласни доказателства. Показанията на св. Б. - собственик на съседното лозе са в смисъл, че  лозето на  ищеца се намира  по пътя за  полицейската  школа, малко преди нея, в дясно. Ищеца е започнал да упражнява владение върху лозето през 1979 г., като заедно със семейството си  посещавал и  обработвал имота. Лозето му било оградено с ограда. Към настоящия момент ищецът живеел в гр. Казанлък, тъй като е с влошено здравословно състояние и поръчал на  един мъж да стопанисва  имота. Лозето било  засято с асми, череши и дръвчета.

          Свидетелят Т.Д. установява, че познава ищеца от  преди 15 години. Преди 8-9 години се договорили той да обработва процесното лозе, срещу което осигурявал на ищеца два-три литра вино. Свидетелят сочи, че всяка седмица посещавал лозето и  за толкова години никой не е имал претенции към собствеността, включително и Община Казанлък. Лозето било оградено и в него имало построена  тухлена сграда и било засято с  овошки, шест вишни, ябълка, дрян,  асми.

По делото е установено, че на 10.11.2008г. комисия по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ  е взела решение като е  определила  имотите по чл. 19, ал.1  ЗСПЗЗ по землища, включително  придобитите преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ. От приложения  регистър на остатъчен фонд по начин на възстановяване е видно, че процесното  лозе е включено в него и е записано като земя по чл.19  от ЗСПЗЗ. Със Заповед № 137/11.11.2008г. Директорът на ОД „Земеделие“ Стара Загора  е одобрил  протоколното  решение на  комисията  по чл. 45 в, ал.5 от ППЗСПЗЗ.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно-техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение. От същото се установява, че след като  имота е в  територията на съществуващи стари реални граници, то той не е бил  в блок на ТКЗС. В Община Казанлък не бил открит акт за държавна  собственост относно  процесния имот. В ОСЗ гр. Казанлък нямало  данни  друго лице да е  заявило претенции за възстановяване на  процесния имот. От Договорите за продажба, както и в плана  от 1996г. имотът е записан като лозе. В плана от 1996г. като собственик на имота е записан  Д.С..***. Към настоящия момент  имотът представлява лозе и е засят с няколко овощни  дървета различни видове. В северната  част на имота е построена  монолитна сграда с основи – бетонови, стени – тухлени, измазани покрив – ж.б. плоча. От  запад  на сградата  имало резервоар  за вода. Също така  и около  15 кв. м. хасмалък. Съдейки  от плана  от 1996г. и  КВС  имотът не е  променял площта  и конфигурацията си.

Заключението е компетентно и мотивирано изготвено, не е оспорено от страните по делото, поради което правилно съдът го е възприел изцяло.

При така установените обстоятелства по делото правилни са изводите на районният съд, че от гласните доказателства се установява, че от 1979 г.  ищецът упражнявали фактическа власт върху процесното лозе. Субективният признак на владението е намерението (animus) на владелеца. Той трябва да държи вещта “като своя”. Презумпцията в чл. 69 ЗС, че сe предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго не е оборена. От данните по делото е видно, че владението е било постоянно, тъй като ищецът, през цялото време е изразявал трайна воля да държи имота за себе си. Владението е явно, несъмнено и непрекъснато, т.е. С. е манифестирал поведение, което не е оставяло никакво съмнение, че упражнява фактическата власт за себе си. В настоящия случай ищецът е недобросъвестен владелец, поради което е придобил собствеността върху имота, тъй като  го е владял повече от 10 години. С оглед на гореизложеното искът, като основателен правилно е  уважен. Ответникът  не е представил доказателства за придобиване на имота  по друг способ, различен  от чл. 19, от ЗСПЗЗ, по силата на който  имотът служебно е записан  на Общината. Решението по чл. 45, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 11.11.2008г. и заповед  № 137/11.11.2008г. за одобряването му са  взети след  като е изтекъл  десетгодишния срок  на придобивната давност. С оглед изложеното искът като основателен правилно и законосъобразно е уважен от първоинстанционния съд.

В тази връзка въззивният съд намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба. По делото не е установено имотът да е бил внасян в ТКЗС, както и да е със статут на земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. В своята практика по чл.290 от ГПК ВКС приема, че в процеса този, който оспорва възможността за придобиване на имота по давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като например докаже че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е  бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват, не може да се направи извод, че имотът е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. Давността е допустим придобивен способ по отношение на тези земеделски земи , които не са били реално отнети от собствениците им. Такива земи не са и заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото този реституционен закон е приложим само за имотите, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Спрямо земите, които са изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ не се прилага и разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ, според която изтекла придобивна давност за имоти, собствеността, върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не  се зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата в сила – 22.11.1997г. Тези имоти не влизат във фонда на земеделските земи, останали след възстановяване на правата на собствениците съгласно чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, не стават общинска собственост и няма пречка да бъдат придобити по давност от трето лице.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че правилно районният съд е приел, че предявеният иск е основателен е доказан и го е уважил, като е признал за установено по отношение на въззивника  Община гр.Казанлък и по отношение на Д.Ц.С., че Д.Ц.С. е собственик по давностно владение на следния имот: Лозе от 511 кв.м., категория на земята при неполивни условия: Девета, представляващо парцел №260347 в местността „Старите лозя" по плана на гр. Казанлък, ведно с постройка от 10 кв.м., при граници имоти с номера: 260348, 000109, 260346 и 260350.

С оглед на гореизложеното, окръжният съд намира, че решението на Казанлъшкия районен съд е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалните закони

Пред въззивната инстанция е направено искане за присъждане на направените разноски за настоящата инстанция  от въззиваемият. Предвид обстоятелството, че въззивната жалба е неоснователна следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски по делото за въззивната инстанция, които са в размер на …лв. съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 401 от 24.07.2014 г., постановено по гр.дело № 543/2014 г. по описа на Казанлъшкия  районен съд.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА Казанлък с ЕИК 000817778 с адрес: гр. Казанлък, ул. „Розова долина“ № 6, представлявана от  Г.С. – кмет, да заплати на Д.Ц.С. С ЕГН ********** ***, сумата …лв./…лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 


                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: