Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 396/15.12.2014 г.                                         Град С.

 

                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На осемнадесети ноември                                                     Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             2. ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1445 по описа за 2014 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат Д.К.Д. ***, като процесуален представител на въззивницата С.С.Г., против постановеното решение № 710/23.06.2014г. по гр.дело № 5829/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивницата чрез процесуалният си представител обжалва изцяло постановеното решение на първоинстанционния съд, както и в частта му за разноските. Считат постановеното решение за необосновано, неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Молят да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение и бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Алтернативно, да бъде отменено решението и върнато делото за ново разглеждане от РС-С., с указания за правилното прилагане на материалния закон. Не е съгласна с така постановеното решение на районния съд и излага доводи, че не е доволна от първоинстанционния съдебен акт. Обжалва постановеното решение на районния съд и в частта, с която са осъдени ответниците да заплатят на ищците сумата от 1 305 лева, представляващи разноски по делото, като считат, че е правилно да бъдат присъдени всички направени разноски в полза на ответниците, включително и направените разноски пред въззивната инстанция.

 

С оглед на подадената въззивна жалба въззивницата моли, да бъде постановено решение, с което въззивния съд да отмени изцяло постановеното първоинстанционно решение, включително и в частта му за разноските, като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, като вместо него бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения иск, ведно с всички правни последици от това. Алтернативно, да бъде отменено решението на РС-С. и делото бъде върнато за ново разглеждане от РС, с указания за правилно прилагане на материалния закон.

Претендират за присъждане на всички направени съдебни и деловодни разноски в първата инстанция, както и за разноските направени пред въззивния съд.

 

Не правят искане за събиране на доказателства.

 

В законоустановения срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от двамата въззиваеми: Ж.И.М. и Т.С.В.  Манолова, чрез  пълномощника им адв. М.Г. ***, като оспорват подадената въззивна жалба  изцяло като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено постановеното първоинстанционно решение на РС-С., като правилно и да им бъдат присъдени направените разноските по делото. Излагат доводи, че постановеното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Считат, че правилно районния съд е приложил разпоредбата на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в точния смисъл, който е вложен в нея във връзка с оплакването на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон от страна на РС при преценка на разпоредбите на ЗСПЗЗ за наличността на предпоставките, при които се трансформира правото на ползване в право на собственост. Считат, че не касае нарушения от страна на съда, относно дефиницията на понятието “овощна градина” и съдът е обосновал решението си с доказателства по делото  писмени и гласни, на база на които е приел, че имотът на въззиваемите Ж. и Т. М. е представлявал овощна градина.

 

Молят предвид изложеното да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба като неоснователния и да бъде потвърдено решението на РС-С., като правилно и законосъобразно.

 

Претендират за присъждане на направените по делото разноски. Не правят искане за събиране на доказателства.

Въззивникът С.С.Г., редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея се явява адв. Д.Д. пред въззивния съд и заема становище, че жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде изцяло уважена и бъде отменено постановеното решение на първоинстанционния съд, ведно с всички законни последици от това. В тази връзка моли да се отхвърли предявеният иск изцяло като неоснователен и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Тримата въззиваеми Ж.И.М., Т.С.В. и Б.С.М. редовно и своевременно призовани, не се явяват и не изпращат представител по делото. 

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е установителен иск за собственост върху недвижим имот, с правно основание §4к, ал.8, т.1, пр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

           

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателката С.С.Г. е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок, но се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

          В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: От представените и приети надлежно от първостепенния съд писмени доказателства е видно, че първите двама въззиваеми Ж.И.М. и Т.С.В. са сключили гражданския си брак на датата 07.05.1967 г. (л. 6). От представеното от същите удостоверение под № 94-04-409/30.09.1985 г. се установява, че на ищеца е било предоставено за трайни насаждения, по реда на ПМС № 11/02.03.1982 г., правото на ползване върху нива от 0.800 дка в землището на с. Л., в местността “Г.о” (л. 89). От показанията на свидетеля Ц. се установява още, че от представянето на тази земя до момента, ищецът продължава да я ползва, като след предоставянето й я превърнал в овощна градина, като засадил през 1986-1988 г. различни дръвчета - ябълки, круши, сливи, череша, дюля, както и същевременно с това и лозички, като засадените от него дръвчета в това място били сега над 40, колкото били те и в началото на 90-те години (л. 195).

 

На датата 18.06.1992 г. (в съответния срок по §5, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в ред. му към ДВ, бр. 34/24.04.1992 г.) първият въззиваем М. *** заявление, че желае правото му на ползване върху тази незастроена земя, за която посочил, че представлява овощна градина и лозе, да се превърне в право на собственост на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (л. 90). На 09.09.1994 г., назначена със заповед на кмета на общината комисия, съставила съгласно §5, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (в действащата му към този момент редакция от ДВ бр. 72/1993 г.) представения оценителен протокол, с който определила съгласно изискванията на §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - оценката на тази земя на сумата от 16960 неденоминирани лева и 244.80 неденоминирани лева дължима вноска и разходи за възстановяване, и посочила, че в същата земя има 32 броя дръвчета и 2 ореха (л. 91). От представените вносни бележки се установява, че на 19.09.1994 г., в срока (до 30.09.1994 г.) и по реда на § 4б, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (в ред. му към ДВ, бр. 83/30.09.1993 г.), тази сума от 16960 неденоминирани лева и 244.80 неденоминирани лева вноска и разходи за възстановяване, ищецът е заплатил за бившите собственици на тази земя, по специалната извънбюджетна сметка при Общинския съвет С. (§ 4ж, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ в ред. му към този момент от ДВ, бр. 83/1993 г. и § 5, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в ред. му към този момент от ДВ, бр. 72/1993 г.) – л. 92-93. За удостоверяване на това плащане и за да се снабди с нотариален акт (§ 5, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, ред. към ДВ, бр. 2 от 07.01.1994 г.), Община С. е издала на 22.01.1996 г. на ищеца представеното по делото удостоверение, с което е удостоверила, че е заплатил сумата от 16960 неденоминирани лева за закупуване съгласно §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ на предоставения му за ползване имот с пл. № 241 в землището на с. Л., м. “Г.” (л. 94). Въз основа на последното и издадената му от Община С. скица № 432/16.09.1995 г. за този имот, на 25.01.1996 г., с представения по делото констативен нотариален акт № 147/1996 г., Нотариус при С. районен съд е признал на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ ищеца за собственик на място с площ от 800 кв.м., находящо се в землището на с. Л., в местността “Г.”, съставляващо имот пл. № 241, при граници: от север - път, от изток – пл. № 242 на Петър Ц., от юг и от запад – селскостопанска земя (л. 4). Страните не спорят, а и се установява от заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза и отговорите на изготвилото го вещо лице в с.з., че този спорен имот попада изцяло в процесния новообразуван имот № 305.241 с площ 1006 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на с. Л., Община С., одобрен със заповед № РД-09-171 от 22.03.2011 г. на С. областен управител (л. 121). От т. 1 и 2 на ЗСТЕ, което съдът възприема поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че в изработения помощен план по §4к, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, спорният имот е отразен с пл. № 241, а в списъка към този план на имотите, предоставени за ползване, същият е записан на името на ищеца с площ от 0.980 дка, при същите граници: север – път, изток – пл. № 242 и останалите страни – земеделски земи, като посочените в представения от ищеца н.а. № 147/1996 г., като в графата на този списък „вид документ за собственост” – няма попълнена информация (л. 107 и 112). В този план няма отразени постройки в имота, а само 4 броя подпорни стени, видно от т. 3 на ЗСТЕ (л. 3). В този имот няма построени сгради, като в него има само трайни насаждения – 23 бр. ябълки, 8 бр. сливи, 2 бр. кайсии, 5 бр. череши, 2 броя круши, 3 бр. дюли, 2 бр. праскови, 1 вишна и 1 орех, както и 8 броя лози, видно от т. 4 и 5 от ЗСТЕ, като от отговорите на вещото лице в съдебното заседание пред първата инстанция е видно още, че поради това същият имот представлява по нормативи овощна градина (л. 107 и 112). В плана на новоообразуваните имоти за землището на с. Л. обаче, одобрен със заповед № РД-09-171/22.03.2011 г. на Областния управител на С. област, този спорен терен от 800 кв.м. не е отразен като самостоятелна кадастрална единица, а площта му е включена в създадения с този план процесен новообразуван имот № 305.241 с площ от 1.006 дка, при граници: север – път, изток – имот № 305.242, юг и запад – селскостопански земи, като в регистъра към този план същият новообразуван имот е записан на наследниците на Б. С. И.. на основание посоченото протоколно решение № 23004/24.11.1999 г. на ПК С. по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ (л. 108 и 113). Страните не спорят, че този план е влязъл в сила в частта му за процесния новообразуван имот.

 

От своя страна жалбоподателката и третата въззиваема са наследници по закон (внучки) на Б. С. И.., починал на 15.04.1975 г. (л. 35). След смъртта си същият е оставил за свои наследници по закон преживялата го съпруга С.С.И., починала след него на 08.08.1991 г. и двете им деца С. Б.С. (починал след него на 18.07.1981 г. и оставил за свои наследници по закон преживялата го съпруга М. К.С. и ответниците – техни дъщери) и Р.Б.П., починала на 23.01.2009 г. Приживе последната се е отказала на 27.09.2000 г. от наследството на покойните си родители Б. С. И.. и С.С.И., което е уголемило дела от същото на ответниците и тяхната майка М. К.С., като наследници на починалия на 18.07.1981 г. син на тези наследодатели - С. Б.С. (чл. 53 ЗН). На 03.09.2008 г. преживялата последния съпруга М. К.С. се е отказала от негово наследство, което е уголемило дела на ответниците от същото (л. 48-54). Така към настоящия момент ответниците се явяват единствени наследници на своя дядо Б. С. И... На 12.11.1991 г. ответницата С.Г. е подала заявление до ПК С. за възстановяване на неговите наследници на правото на собственост върху посочените в същото земеделски земи в землището на с. Л., сред които и нива от 7.2 дка в местността “П.”/”Г.”, за която в заявлението отразила, че попада в терен по §4 от ЗСПЗЗ (л. 148). Това право на наследодателя си тази ответница удостоверила с декларация с нотариална заверка на подписа й по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ (сега отм. с § 4 от ЗИДЗСПЗЗ, Обн. ДВ, бр. 13/2007 г.) - л. 153-154. По това заявление ПК С. първоначално постановила решение по чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ от 12.11.1991 г., а след това на 20.02.1995 г. и на 05.06.1995 г. още две такива решения, с които признала на наследниците на същия наследодател правото на възстановяване на собствеността и върху ниви с обща площ от 7.2 дка, IV категория, в землището на с. Л., м. “П.”. (л. 144, 147 и 156). На 04.04.1996 г. същата ПК постановила решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което възстановила в стари реални граници на наследниците на същия наследодател три от тези ниви с площи съответно от 2.025 дка, от 3.196 дка и от 0.125 дка (л. 138-139). На 08.01.1998 г. ответницата С.Г. подала жалба до ПК С., че са възстановени на наследниците на Б. С. И.. само 5.246 дка земи от признатите за възстановяване 7.200 дка, като заявила, че остава невъзстановена разлика от 1.954 дка, която била разделена на два парцела, единият от които бил платен по §4, а другият не, поради което изразила желанието си да бъде възстановена заявената земя в землището на с. Л. (л. 155). Такава молба същата въззивницата е подала до ПК С. и на 08.11.1999 г. (л. 136). На 24.11.1999 г. ПК С. е постановила решение, с което е признала на наследниците на същия наследодател правото на възстановяване на собствеността и върху ниви с обща площ от 1.800 дка, IV категория, в землището на с. Л., м. “П.”., за които в представената по делото извадка от това протоколно решение е отразено, че попадат в терен по §4 от ЗСПЗЗ (л. 134).

 

            Не е спорно също така между страните, че част от 1006 кв.м. от признатите с това решение на наследниците на Б. И. ниви от 1.800 дка, попада в процесния новообразуван имот № 305.241 със същата площ от 1006 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на с. Л., Община С., одобрен със заповед № РД-09-171 от 22.03.2011 г. на С. областен управител (л. 27). Въз основа на същото решение на ПК от 24.11.1999 г., този новообразуван имот е записан в регистъра към плана на новообразуваните имоти, на наследниците на Б. С. И.. (л. 27).

 

  Основното оплакване на жалбоподателката Г. се явява, че ищците и въззиваеми не са придобили по специалния ред на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост върху процесния имот, тъй като едновременно с подаването на заявлението на ищеца за трансформиране на правото му на ползване в право на собственост, са му били възстановени по наследство и други имоти – земеделски земи, действали към този момент §5а, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ изисква и подаването на декларация, че земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, която ищецът не бил подал.

 

Въззивният съд намира това оплакване във въззивната жалба за неоснователно, поради следните съображения: Според специалната разпоредба на §4б, ал. 1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) от ПЗР на ЗСПЗЗ Възстановява се правото на собственост на гражданите върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползуване съгласно актовете, посочени в § 4, освен ако те представляват лозе, овощни градини или са засети с етеричномаслени култури или ако земеделската земя е единствена на семейството на ползувателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. В тези случаи ползувателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км за градовете с население над 300 хил. жители или на 10 км от крайбрежната морска ивица.

Според ал.2 в редакцията й към ДВ бр.28/1992 год.  Когато собствеността върху предоставената за ползуване земя не се възстановява съгласно предходната алинея, ползувателят може да придобие собственост върху нея, ако заплати земята на собственика чрез общинския съвет до 31 декември 1992 г. по цени, определени съгласно § 4а, ал. 1.

 

          Налага се извода, че четирите предпоставки посочени в разпоредбата на §4б, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ са алтернативно дадени като същите представляват: “лозе, овощни градини или са засети с етерично-маслени култури, или ако земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя…” В потвърждение на това е фактът, че законодателят е използвал предлога “или”, а не предлога “и”. Именно в тази връзка първия въззиваем и ищец М. е подал горецитираното заявление вх. № 5401022/18.06.1992г., в което е отбелязал че процесният имот представлява овощна градина и лозе.

 

          От събраните по делото доказателства и пред двете съдебни инстанции се установи, че действително процесния имот е засаден както с овощни дръвчета, така и с лозови насаждения, поради което съвсем правилно е бил деклариран като “овощна градина и лозе”, както към момента на подаване на заявлението през 1992г., така и към настоящия момент. Налага се извода, че и към двата момента имотът е с непроменено предназначение и естество и представлява овощна градина и лозе. Налице са безспорно първите две предпоставки на §4б, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като едва четвъртата предпоставка на закона изисква земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя. Едва в последната хипотеза се изисква и подаването на декларацията по смисъла на § 5а, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ само и при условието, че същата се явява единствената земеделска земя на семейството на ползвателя. Изкупуването на процесния имот е заявено при хипотезите на предложение 1 и 2, а не на предложение 4 от §4б, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което въззивният съд счита, че при първите две хипотези такава декларация не се изисква.

 

          В тази връзка неоснователно се явява и следващото оплакване във въззивната жалба на жалбоподателката С.С.Г., че към момента на подаване на заявлението 18.06.1992г. е следвало да бъдат налице и четирите условия на закона кумулативно дадени, а не алтернативно. В тази връзка във въззивната жалба са посочени и две определения на ВКС на РБ, а именно: определение № 752/12.07.2010г. по гр.дело № 1450/2009г., както и определение № 531/01.07.2009г. на ВКС на РБ по гр. дело № 298/2009г.

 

Настоящата въззивна инстанция счита, че тази практика не е задължителна за съдилищата в Републиката, тъй като не е постановена по реда на чл. 290 от ГПК. Напротив, в обратния смисъл са налице и са постановени няколко решения на ВКС на РБ /Решение под № 78/06.06.2013 год по гр. дело № 778/2012 год./ на І г.о., Решение под № 588/29.06.2010 год. по гр.д. № 1350/2009 год. на І г.о. и Решение № 827/16.05.2011 год. по гр. дело № 1/2009 год. на І г.о./ именно по реда на задължителния чл. 290 от ГПК, в които ВКС приема, че терените по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ са земеделски земи, които подлежат на възстановяване, но в тях попадат и места, които са били предоставени за ползване по различни актове Президиума на НС, на ДС и на МС, които ЗСПЗЗ даде възможност на ползвателите да изкупят, като заплатят на бившите собственици стойността на земята. Процесите на възстановяване и на изкупуване са вървели успоредно и се стига до положение, при което един и същ имот се признава за възстановяване и в същото време се претендира за изкупуване от ползвателя. Когато бившите собственици се позовават на решение на поземлената комисия, издадено след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г.) и има влязъл в сила план на новообразуваните имоти, производството приключва със заповед на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът или се възстановява окончателно на предишните собственици или се признава право на собственост на ползвателя поради това, че е изкупил имота по § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. При възникване на конкуренция е налице спор за материално право, който следва да се реши от съда, дори и вече да е издадена заповед по § 4, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ в полза на едните или другите претенденти. Това са случаите когато бившите собственици оспорват проведеното от ползвателите изкупуване или обратното - когато ползватели, които са изкупили имота, оспорват възстановяването на същия имот в полза на първоначалните собственици. По повод на такава конкуренция е създадена трайна практика на ВКС, която сочи, че споровете се решават по съдебен ред с предявяване на установителен иск по §4к, ал. 8, т. 1, пр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, решението по който ще бъде основание за издаване на нова заповед или за изменение на плана на новообразуваните имоти. Предмет на доказване по този иск е наличието на материалноправните предпоставки за възникване на правото на собственост, което пък е обусловено от разрешаването на спора дали са били налице предпоставките на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на имота от страна на бившите ползватели, защото на тях законодателят е дал предимство да изкупят терена, върху който им е било предоставено право на ползване, ако са налице предпоставките на §4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и само ако те не са налице, теренът може да се реституира на бившите собственици/техните наследници (Р 78-2013-I г.о. и Р 588-2010-I г.о. на ВКС).

 

В случая с издаденото след изменението с ДВ бр. 68/30.07.1999 г. на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ решение от 24.11.1999 г. на ПК С., на ответниците не е възстановено като наследници на бившия му собственик Б. И. правото на собственост върху процесния новообразуван имот. С последното това им право само е признато и то при условията на §4-4л. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това в представената по делото пред първостепенния съд извадка от това решение, не се съдържа диспозитив „възстановява”, а само „признава” и са описани само размера от 1.800 дка и местността “П.”., в която се е намирала признатото със същото на наследниците на Б. И./ответниците право на собственост върху нива, спорната част от 800 кв.м. от която попада в процесния новообразуван имот № 305.241, целия с площ от 1.006 дка (чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ). Следователно, за да се приеме в случая, че на ответниците, като наследници на Б. И., е възстановено правото на собственост върху процесния новообразуван имот въз основа на това решение на ПК, следва по делото да е установено още, че той не е придобит от бивш ползвател при условията, в сроковете и по реда на §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ.

 

По делото обаче се установява, че на 30.09.1985 г. на първия въззиваем М. е било предоставено право на ползване върху спорния терен от 0.8 дка, попадащ изцяло в процесния новообразуван имот, по силата на ПМС под № 11 от 1982 г., което според § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. (ДВ 122/1997 г.) е сред актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (в ред. му към ДВ, бр. 28/1992 г., в сила от 07.04.1992 г.) това негово право се е прекратило. Към този момент обаче, този незастроен спорен терен е представлявал овощна градина, видно от съвкупната преценка на показанията на свидетеля Ц., оценителния протокол от 09.09.1994 г. по §5, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (в действащата му към този момент редакция от ДВ бр. 72/1993 г.), ЗСТЕ и отговорите на вещото лице в съдебно заседание. При това положение за първия въззиваем, като негов бивш ползвател, е възникнало по силата на §4б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ред към ДВ, бр. 28/1992 г.) - правото да придобие собствеността му, ако заплати стойността му на бившия му собственик/неговите наследници, чрез общинския съвет до 31.12.1992 г. (който срок след това бе последователно продължаван), по цени, определени съгласно §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (същата редакция). Сбъдването на това законово условие е било и законова пречка, предвидена в §4б, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (същата редакция), да се възстанови правото на собственост върху този спорен терен на наследниците на бившия му собственик Б. С. И../ответниците. В случая това законово условие се е сбъднало.

 

В този ред на мисли, въззивният съд намира, че в тримесечния срок по §5, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 34/1992 г.) ищецът М. е подал на 18.06.1992 г. заявлението си, че желае да се възползва от правото по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а на 19.09.1994 г., в срока (до 30.09.1994 г.) по §4б, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (в ред. му към ДВ, бр. 83/1993 г.), е и платил стойността на тази спорна земя на наследниците на бившия й собственик чрез Общинския съвет С., по цената от 16960 нед. лева и 244.80 нед. лева вноска и разходи за възстановяване, определени от Община С. съгласно § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (в същата редакция) с посочения оценителен протокол от 09.09.1994 г. С това плащане, според действащата към момента на осъществяването му норма на §4б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 83/1993 г.), правото на ползване на ищеца се е превърнало в право на собственост върху процесната земеделска земя/спорен терен от 800 кв.м. Последващото издаване на представения по делото констативен нотариален акт № 147/1996 г., с който това право е признато на ищеца, не е било елемент от предвидения в §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ фактически състав за придобиване на правото на собственост от бившите ползватели към 19.09.1994 г. (аргумент от § 5, ал. 6 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, ред. ДВ, бр. 2/1994 г.). Поради това, въпреки неоснователните доводи за противното на ответниците, е без правно значение, че в този н.а. нотариусът е посочил друго правно основание - §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиването на този имот от ищеца, вместо действителното такова по §4б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 83/1993 г.), въз основа на което по делото се установи, че той го е придобил. От значение е само обстоятелството, че признатото му със същия нот.акт право на собственост върху спорния терен от 800 кв.м., първият въззиваем М. действително е придобил по специалния ред, предвиден в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази насока първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е признал с решението си делото, че направеното пред първата инстанция оспорване от въззивницата С.Г. на верността на този признаващ му това право нотариален акт № 147/1996 г., не е доказано (чл. 194 ГПК). Също така въззивния съд намира, че жалбоподателката Г., чиято е при това оспорване според чл. 193, ал. 3 ГПК доказателствената тежест, не е доказала по никакъв начин и оспорената от нея истинност и вярност на представените от ищците приходни квитанции съответно под № 83923/06.08.2009 г., № 372704/07.07.2011 г., № 140425/09.05.2012 г., № 83917/06.08.2009 г., № 372713/07.07.2011 г., № 140426/09.05.2012 г.; № 212293/22.08.2013 г., защото по делото няма доказателства последните да не са платили посочените в тях данъци и такси на Община С. (чл. 194 ГПК).

          

Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че правото на собственост на първите двама въззиваеми се установява по един категоричен начин, и че установителният им иск §4к, ал. 8, т. 1, пр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за установяването на правото им собственост върху процесния имот се явява както основателен, така и изцяло доказан. В тази насока изцяло в предоставените му с чл. 272 от ГПК правомощия, въззивният съд изцяло възприема доводите и аргументите на първата инстанция, подробно изложени в обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

 

С оглед на гореизложеното, Окръжният съд като въззивна инстанция следва да остави без уважение въззивната жалба, и разглеждайки делото по същество, приема, че следва да постанови съдебно решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд като допустимо, правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и съответно съдопроизводствените правила.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.  

 

На основание чл.78, ал.3 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на първите двама въззиваеми направените от последните разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, но тъй като въззивният съд намира, че такива разноски не са направени от първите двама въззиваеми пред въззивната инстанция то й такива не следва да бъдат присъждани.

 

Съобразно специалната разпоредба на чл.280, ал.2 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Видно от посочената цена на иска в първоначалната искова молба, така и в поправената такава и надлежно вписана в Службата по вписванията съответно с вх. № 2568/03.02.2014 год. цената на заведения иск възлиза на 1056 /хиляда петдесет и шест/ лева. Налага се категоричния извод, че тъй като цената на иска е под 5000 /пет хиляди/ лева, то настоящото въззивно съдебно Решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 710/23.06.2014г., постановено по гр.д. № 5829/2013г., по описа на С. районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.              

 

 

  2.