Р Е Ш Е Н И Е

 

414/29.12.2014 година                                                            Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                         ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  шестнадесети декември                                                                   2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  Н. УРУКОВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1495 по описа за  2014 година.

 

Обжалвано е решение № 915/22.08.2014г. постановено по гр. дело № 1593/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът Министерство на отбраната на Република България  - С. моли, да бъде изменено решението в обжалваната му част и вместо него постановено друго решение, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции на ищеца. Моли да се присъдят направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

 

Въззиваемият В.В. е подал писмен отговор и е представил писмено становище, в които заявява да се остави без уважение въззивната жалба и в сила първоинстанционното решение, както и да се присъдят  разноските пред въззивната инстанция, съгласно списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 173, във вр. с чл. 233, ал. 5  от Закона за отбраната и въоръжените сили / ЗОВОС/.

 

Съгласно чл. 173 от ЗОВОС, военнослужещият може да предявява искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, които са му причинени при или по повод изпълнение на военната служба. Видно от представените документи – етапна епикриза от 16.07.2009г., експертно решение за годност за военна служба № 2105/26.05.2009г., аудио-метрични данни за изследване на слуха от 25.06.2009г. се установява, че ищецът е имал намаление на слуха на двете уши и е станал негоден за участие в мисии. В тази връзка са и останалите писмени доказателства.

 

Ищецът е поискал заплащане на обезщетение по чл. 233 от специалния закон, но такова му е било отказано – писмо от Министерство на отбраната с рег. № 1300-2290/28.08.2012г.

 

За първи път намалението на слуха на ищеца се е проявило през 2008г. при явяване пред ЦВМК – С., когато е бил насочен към МБАЛ – гр. П. за лечение. При изследването е установена двустранна нервно-сензорна загуба на слуха. По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, която е установила, че при постъпване на ищеца на служба през 2001г. той не е имал увреждане на слуховия нерв, но към момента ищецът има двустранно звукоприемно намаление на слуха като е необходимо да се лекува продължително.

 

По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетелите се установява, че ищецът е управлявал булдозер на базата на танк с гребло, поради необходимостта от извършване на изкопни дейности, а най-големи са били шума и вибрациите при работа с БАТ, което е налагало да бъдат използвани шумозаглушителни средства.

 

С оглед на изложеното следва да се приеме, че увреждането на здравето на ищеца е настъпило по време и по повод извършваната работа.

 

Съгласно чл. 233, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили, на военнослужещите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на десет брутни месечни трудови възнаграждения при тежка телесна повреда и шест месечни брутни трудови възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на военната служба. От събраните доказателства се установява, че причиненото отслабване на слуха на ищеца е диагностицирано след 25.05.2009г., когато е подал документи за участие в мисия и се е наложило медицински преглед. Поради това ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на шест брутни месечни трудови възнаграждения за причинената средна телесна повреда. Неоснователно е направеното възражение във въззивната жалба, че е предвиден единствено специален ред и условия които трябва да бъдат спазени за да се приеме, че военнослужещият има право на обезщетение по чл. 233, ал. 1 от ЗОВОС. Действително Наредба № Н-12/12.04.2010г., която урежда условията и редът за изплащането на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите от Министерство на отбраната е предвидила ред, който предвижда, че правоимащите подават заявление чрез Командира на Военното формирование до Министъра на отбраната за вземане на решение за изплащане на обезщетенията, но чл. 233, ал. 5 от ЗОВОС урежда, че лицата по ал. 1 и ал. 2 могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. Така е постъпил и ищецът след като е получил отказ от ответника.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направени разноски във въззивната инстанция в размер на 360 лева – адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 915/22.08.2014г. постановено по гр. дело № 1593/2013г., по описа на С. районен съд, в частта, в която МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  - ГРАД С. е осъдено да заплати на В.К.В. обезщетение за непозволено увреждане в размер на 5 305.50 лева, която сума представлява неимуществени вреди вследствие придобито по време на службата трайно отслабване на слуха, представляващо средна телесна повреда – в размер на шест брутни месечни трудови възнаграждения.

 

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - С., представлявано от Министъра на отбраната, С., ул. “Д.” № ., да заплати на В.К.В. ***, сумата 360 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО в останалата част е влязло в законна сила.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от решението, пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:     1.                         2.