Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  31 /23.01.2015 г.       Година 2015                Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На двадесет и трети декември                                                       Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                 Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1322 по описа за 2014 година.

 

    Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на М.Н.С., В.К.К. и Д.Д.В., действащи чрез адв. Ц.Ж. и по въззивна жалба на К.Д.К., чрез адв. Е.Б. против решение № 673 от 28.05.2013г., постановено по гр.д.№ 1850/2011г. по описа на С. районен съд.

 

Въззивниците М.С., В.К. и Д.В. са останали недоволни от постановеното решение, поради което го обжалват в срока. Считат, че решението на районния съд страда от пороци, които водят до неговата недопустимост и до основание за обезсилване и връщане за ново произнасяне. Едва с решението си съдът дал правна квалификация на иска – чл.72 от ЗС и се произнесъл по непредявен иск, като едновременно уважил две взаимно изключващи се претенции- едната от които приел за предявена, а другата съдът сам извел в решението си. Така постановеното решение било недопустимо и следвало да бъде обезсилено.

 

Решението било недопустимо и поради липса на доклад по делото. След последното уточнение на исковата молба, счита, че ищецът предявил иск за връщане на дадено поради неоснователно обогатяване, а съдът се сезирал и разгледал вещноправен иск за стойност на извършени подобрения. В изготвения по делото доклад съдът преразказал позициите на двете страни, не дал правна квалификация на иска, не определил кои факти се нуждаят от доказване, не разпределил доказателствената тежест в процеса. Това накърнило правото на защита на ответниците, довело до неразбираемост на претенциите и до недопустимост на решението, вътрешно противоречие между мотиви и диспозитив и противоречие в самия диспозитив.

Разгледано по същество решението било неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с правните норми.

Същественото нарушение на процесуалните правила, се изразявало в ограничаване правото на ответниците да сочат доказателства. При изслушване на назначената съдебно-техническа експертиза се установили множество неточности и грешки в аритметичното изчисление, което дало основание за пълномощника на ответната страна да поиска назначаване на тройна съдебно-техническа и икономическа експертиза, с включване на експерт- икономист. Районният съд отказал, поради което делото останало неизяснено от фактическа страна, а съдебното решение се основавало на грешно заключение на назначената експертиза. Експертизата давала заключение по неотносими към спора по чл.72 от ЗС въпроси – отразявала стойност на СМР, а не увеличената стойност на имота. Счита, че решението било е постановено в противоречие с материално-правната норма на чл.72 от Закона за собствеността. Съдът разгледал иск, който квалифицирал по чл. 72 от ЗС. но не присъдил стойност на подобренията, а парична равностойност на 13.410 % от парична сума, получена от трето за спора лице. Това отношение било облигационно, а не вещноправно, каквото било вземането по чл.72 от ЗС. Касаело се за напълно различни институти и различни искове. Не били обсъдени доводите на ответниците, че сумите, заплатени от ищеца в полза на строителя “Астрей”ООД не били влагани от него в строежа.

 

Моли да се обезсили решението и да се върне делото за ново разглеждане пред първата инстанция, с указания към съдебния състав да остави без движение исковата молба до окончателното изясняване предмета и обхвата на спора. В случай на разглеждане на спора като инстанция по същество- моли са се отмени решението на Старозагорски районен съд и вместо него да се отхвърли предявения иск, като неоснователен. Прави искане за направените по делото разноски.     

 

Въззивникът К.Д.К., представляван от адв. Е.Б., счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Съществено процесуално нарушение, което давало основание за отмяна на обжалваното решение било произнесянето на съда по непредявен иск. Ищецът  поддържал искане за солидарно осъждане на четиримата ответници, а съдът осъдил всеки един от четиримата ответници да заплати част от дължимо обезщетение за извършените подобрения, съразмерно на идеалната му част от собствеността на процесния недвижим имот.  В този смисъл, решението му се явявало недопустимо, доколкото съдът се  произнесъл по непредявен иск, а именно - по иск за разделно осъждане на ответниците по делото.

 

Счита, също, че решението било постановено при нередовна искова молба. Първоинстанционният съд не изготвил доклад по делото, съдържащ всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 146 от ГПК. Докладът на съда по настоящото дело се ограничавал с посочване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения /преразказ на исковата молба и отговора на ответната страна/, без съдът да изпълни служебните си задължения, свързани с конкретизиране предмета на спора, респ. предмета на доказване по делото.

В настоящия случай, първоинстанционният съд не дал правна квалификация на предявения от П.М. иск, едва в решението бил посочен чл. 72 от Закона за собствеността, с което нарушил правото на защита на ответниците и  опорочил първоинстанционното производство. Счита, че самият ищец не бил наясно дали е предявил иск за неоснователно обогатяване или иск на владелеца за подобрения в чужд имот, а до приключването на съдебното производство пред първоинстанционния съд и ответниците не знаели по какъв иск отговарят.

Допълнителен порок на решението бил, че съдът квалифицирал иска по чл. 72 от Закона за собствеността, а диспозитивът на решението му съответства на иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите,тъй като съдът реално присъждал процент от стойността на изпълнените в имота СМР, а не от стойността на евентуалните подобрения. За да бъдат СМР разглеждани като подобрения в даден имот, те следва да са довели до увеличаване на неговата стойност, в сравнение със състоянието му преди тяхното извършване, за което по делото изобщо не били ангажирани доказателства. В тази връзка сочи, че всички евентуални права на ищеца по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите били погасени по давност към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело.

 

Неправилно не било уважено искането на ответниците за тройна  експертиза. Позовавайки се на процесуалната преклузия, съдът оставил делото неизяснено от фактическа страна и по този начин игнорирал принципа за установяване на истината в процеса. Позоваването на процесуалната преклузия от страна на съда било обвързано с изпълнението, преди това на неговите служебни задължения да укаже на страните фактите, подлежащи на доказване, тежестта на доказване и за кои твърдения или възражения страните не сочат доказателства. Само и единствено след изпълнение на това задължение на съда, същият можел да откаже събирането на дадено доказателство.В настоящия случай, позоваването му на процесуалната преклузия съставлявало съществено процесуално нарушение. С оглед горното, моли, да се разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по делото, да се дадат указания за кои от тях не се сочат доказателства и възможност за ангажиране на доказателства, във връзка с указанията на съда.

Първоинстанционният съд постановил  решението  си  при  липса  на доказателства, относно размера на предявения  иск, квалифициран  по чл.72 от Закона за собствеността. Цитира разпоредбата. Претенцията на ищеца по настоящото дело се ограничавала с искане за заплащане на някаква част от стойността на изпълнените в недвижимия имот СМР от “А.” ЕООД. Не била налице претенция за присъждане на увеличената стойност на вещта, съотв. не били ангажирани доказателства в тази насока. Дори съдът да е приемел иска за установен по основание, то не са били налице достатъчно данни за неговия размер. Следователно решението било постановено при непълнота на доказателствата.

Решението  било   постановено   въз  основа   на   негодни,   недопустими   и   неотносими доказателства. Част от задачите на СТЕ освен неотносими били и недопустими. Цитира. Оспорва верноста на изчисленията на вещото лице, като прави собствени изчисления. Сочи, че въз основа на описаните неясноти, неточности и допуснати грешки в експертизата, същата била оспорена от страна на ответниците, с искане да не бъде приемана като доказателство по делото. Съдът, без да се задълбочава в правилността на изчисленията и да прецени от правна гледна точка изводите на вещото лице, кредитирал изцяло изготвеното заключение и основавал на него решението си.

Неправилно съдът допуснал свидетели на страните по делото, без да бъде уточнено какви обстоятелства ще бъдат установявани с тези свидетели. В резултат на това, ищецът се домогвал да установи чрез свидетелски показания факти, за доказването на които се изисквали писмени доказателства или специални знания. Нарушени били принципите на доказването в гражданския процес, които гарантирали спазване на равнопоставеността на страните и състезателното начало.

 

Неправилно съдът ценил като писмени доказателства по делото представени от ищеца частни документи, които не обвързвали съда, нямали достоверна дата спрямо трети лица и материална доказателствена сила, които изброява подробно.

Неправилно Районен съд — С. е приел, че ищецът бил активно легитимиран да предявява иск с правно основание чл. 72 от Закона за собствеността срещу съсобствениците на процесния поземлен имот, както и че ответниците били пасивно легитимирани да отговарят по такъв иск.

Не била налице и една от необходимите предпоставки на иска по чл. 72 от Закона за собствеността- ищецът да е „суперфициар”, по смисъла на Тълкувателно решение № 1/ 2011 г. по ТД № 1/ 2011 г. на ОСГК на ВКС. Спрямо ищеца, в качеството му на частен правоприемник на суперфициара, не важали дадените от ВКС разрешения относно отношенията между собственика на земята и суперфициара, доколкото отношенията му с ответниците по спора не били преки, а опосредени от третото лице -”А.” ЕООД.

На следващо място, ищецът не бил и подобрител на процесния имот. Липсвало дори твърдение от негова страна, че лично подобрил имота. От събраните по делото доказателства се установило, че СМР в имота били извършвани реално от трето лице - “А.” ЕООД, на негов риск и с вложени от него средства. Ищецът твърдял, че давал средства на “А.” ЕООД за извършване на СМР в процесния имот, но по делото не се доказало колко и какви средства ищецът действително предоставил на строителя; каква част от тези средства реално били вложени в започнатото и недовършено строителство на сградата в поземления имот, т.е. не се доказала пряка връзка между дадените средства и увеличението на стойността на имота; каква част от реално дадените от ищеца средства се явявали възнаграждение на строителя по Договора за строителство от 11.09.1995 г.

          Подробни съображения и доводи относно всички оплаквания са изложени в двете въззивни жалби на жалбподателтие.

Първата въззивница М.Н.С. своевременно призован, явява се лично и взема становище, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и поради това следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Вторият въззивник В.К.К. и четвъртия въззивник К.Д.К. чрез пълномощникът си Е.П.Б. – редовно и своевременно призовани, не се явяват. Вместо тях се явява адв. Иван Иванов, който взема становище, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и поради това следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това. Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски, направени пред всички съдебни инстанции.

 

Третият въззивник Д.Д.В. – редовно и своевременно призован, явява се лично и взема становище, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и поради това следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Въззиваемият П.П.М. редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита от адв. С.Ч., с вх. № 15303/30.12.2014г., в качеството му на пълномощник на въззиваемия М., с която молят решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения и доводи са изложени в същата писмена защита. Молят и  за присъждане на направените по делото разноски, които не са поискани с писмената защита пред въззивния съд, но които са поискани с писмения отговор на адвокат Ч. с вх. № 15776/01.07.2013г. при първоначалното разглеждане на делото пред въззивната инстанция.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 72 от ЗС.

 

          Жалбите на въззивниците се явяват процесуално допустими, но разгледани по съществото си двете въззивни жалби на жалбоподателите се явява неоснователни и недоказани, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Не е спорно, а и от представените по делото пред двете съдебни инстанции доказателства, се установява, че на датата 13.12.1956 г. третия въззивник Д. Димов В. е придобил недвижим имот, регулиран в парцел № ХVІІІ-11 в кв.58а по плана на гр. Стара Загора с площ от 247,50 кв.м. Към момента на завеждане на исковата молба този имот е разпределен в идеални части 4/9 за Д.В. и 5/9 за М.Н.С. – наследници на приобретателя. Съответно имот пл. № 3499 в кв.58 по плана на Стара Загора, представляващ дворно място от цялото от 220 кв.м е било собственост на въззивниците К.К. и В.К. в съотношение съответно ¾ ид.ч. и ¼ ид.ч. Двата имота понастоящем представляват поземлен имот с идентификатор 68850.503.76 с обща площ от общо 469 кв.м и адрес  ул. Хаджи Д. Асенов” № 132-134, по предходния план е бил урегулиран в парцел ХІІІ-3496 в кв.58, като идентификаторът му е присвоен по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра. Ответниците по делото учредили на дружество “А.” ЕООД Стара Загора право на строеж върху същия имот като ищецът с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.08.1995 г. купил от строителя “А.” ЕООД Стара Загора апартамент Б на терасовидния етаж на ул. Хаджи Д. Асенов № 132-134. На 11.09.1995 г. сключил с това дружество окончателен договор за строителство, като изпълнителят приел да му построи процесния апартамент с площ 143 кв.м заедно с мазе с площ 9,15 кв.м и 28,86 кв.м. от общите части на сградата съгласно одобрения проект за строителство в дворното място в парцел ХІІІ за план. номера № 3496 и № 3499 в кв.58 по плана на града. Ищецът закупил с нотариален акт № 54 от 12.09.1995 г. на нотариус Паунов отстъпено право на строеж за 143 кв.м, като привел на строителя суми в размер на общо 1 470 000 неденоминирани лева, като по този начин изпълнил всичките си задължения към строителя, който от своя страна поел задължение да завърши строежа съгласно изискванията на договора в срок от 18 месеца от издаване на строителното разрешение, т.е. към 22.03.1997 г. Договори за строителство със същото дружество сключили и всички лица, на които било учредено право на строеж върху самостоятелни обекти в сградата, проектирана за строителство в процесния недвижим имот. Съгласно издаденото от строителя удостоверение размерът на заплатените от ищеца суми към строителя – изпълнител са в размер на 13,410 % от общо постъпилите суми от възложителите, които са вложени в строежа. строителя за срока на учреденото му право на строеж не успял да изпълни всички уговорени строителни работи като изпълнил изкупни работи, основи, подземни комуникации – канализация и ел. захранване, изграждане на сутерена с рампа, 8 гаража и мазета, партерен етаж с магазини и ателиета, първи и втори етаж със стоманобетонни плочи в груб строеж и частична зидария на трети жилищен етаж. До изграждане на терасовидния етаж строителя не успял да достигне като обосновал незавършването на жилищната сграда в процесния недвижим имот с настъпилата тогава икономическа криза. Това наложило собствениците на земята на процесния недвижим имот – ответници в настоящото производство да водят иск против въззиваемия в настоящото производство П.М., че прехвърленото в негова полза право на строеж е погасено по давност като неупражнено в продължение на пет години в полза на собствениците на земята. Делото било образувано по искова молба, подадена в С. районен съд на 05.06.2008 г., вписана в Агенция по вписванията на 20.06.2008 г. Делото приключило с влязло в законна сила решение от 24.06.2010 г. на ВКС на Република България. Против строителя “А.” ЕООД - Стара Загора също било водено производство, което установило със сила на присъдено нещо погасяването по давност на учреденото в полза на строителя право на строеж като неупражнено в продължение на пет години, което производство започнало с искова молба, постъпила в съда на 12.12.2006 г. и приключило с влязло в законна сила решение на 26.09.2007 г. Такива искове били заведени и против всички останали лица – възложител на строителство към “А.” ЕООД - Стара Загора в процесния недвижим имот и те приключили с влезли в законна сила решения, като учреденото им право на строеж върху самостоятелни обекти в жилищната сграда, започната и недовършена в процесния недвижим имот бил погасен, поради изтекла давност. След погасяване по давност в полза на собствениците на земята учредили право на строеж за същия недвижим имот на друг строител – „Тера строй” ЕООД – Стара Загора въз основа на одобрения на 25.07.1995 г. архитектурен проект с действащо строително разрешение № 628/22.08.1995 г., презаверено на основание чл.153, ал.3 от ЗУТ и констативен протокол от 05.07.2007 г. на Община Стара Загора. След съгласуване и одобрение от Община Стара Загора на архитектурния проект за преустройство на жилищната сграда – съгласуване от 22.11.2010 г. с нотариален акт № 67 от 17.12.2010 г. било учредено право на строеж в окончателен вариант на строителя „Тера строй” ЕООД – Стара Загора от страна на собствениците на недвижимия имот – ответници в настоящото производство, като след завършване на сградата същата била въведена в експлоатация като собствениците на завършените самостоятелни обекти в същата продали част от тях на трети лица. Средствата за изграждане на строителството от първоначалния изпълнител “А.” ЕООД - Стара Загора са били внесени при него на вноски от различните възложители, които в различен размер са изпълнили задълженията си към него, а той преустановил строителните дейности с оглед невъзможността да довърши строежа и необходимостта от събиране на допълнителни средства от възложителите, което е било непосилно за тях – видно и от показанията на свидетелите по делото Румен Гочев Стоилов – възложител на строителство и Иван Игнатов Костов – управител на дружеството “А.” ЕООД - Стара Загора.

 

          За установяване степента на завършеност на строителните работи, извършени от първоначалния изпълнител експертът по съдебно – техническата експертиза в производството пред първостепенния съд е приел за достоверно техническото становище на експерта по приложеното гражданско дело под № 817/2008 г. на С. районен съд, водено между същите страни и неоспорено от тях според което към 15.10.2008 г. при оглед на место в процесния имот са били изпълнени основите на сградата, изпълнена канализация в основите, изграден сутеренът, състоящ се от 8 броя гаражи и мази – без преградна тухлена зидария между мазетата кота -2,54, в партера, състоящ се от два броя магазини, три броя ателиета на кота 0,00, дебаркадер към гаражите, вход за жилищната част, стълбище за жилищните етажи и към мазетата са изпълнени всички носещи елементи на сградата и тухлената зидария; на първи и втори жилищни етажи са изпълнени всички носещи елементи на сградата и тухлената зидария кота +2,74 и кота +5,48 на трети етаж частично изпълнена зидарията, която е била в много голяма степен компрометирана, поради пряко излагане на атмосферните влияние над 12 години, като на третия етаж не е имало изградена плоча, нито извършени СМР на четвърти и пети терасовиден етаж, както и по покривната конструкция. Обектът не е бил завършен в груб строеж по смисъла на § 5 от ДР на ЗУТ т.46, като вещото лице е уточнило разгъната застроена площ на грубия строеж, включващ сутерен, партер, първи и втори етаж и изчислени по одобрен проект с обща площ на завършена РЗП груб строеж от 1434,91 кв.м.

 

           При определяне стойността на частта, изградена на груб строеж спрямо цялата стойност на сградата, експертът е изчислил процент на завършеност към момент на спиране на строителството в размер на 47 %, като установил, че частта от внесената сума от страна на ищеца в изпълнение на задълженията му за плащане на право на строеж и възлагане на строителство към “А.” ЕООД - Стара Загора е 13,410 % от общо всички внесени средства, която съотнесена към стойността на извършените СМР в процесния недвижим имот е в размер на 25 444 лева.

 

          Според разпоредбата на чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Принципът на приращението се изключва само в изрично предвидените в закона случаи. Такова изключение съдържа нормата на чл. 63, ал. 1 ЗС, който предоставя правна възможност на собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея, както и да придобие собствеността на постройката отделно от земята. Чл. 67 ЗС определя петгодишен срок, в който следва да се упражни правото на строеж и постановява, че при бездействие на суперфициаря то се погасява по давност. Очевидна е целта на закона да стимулира суперфициаря да реализира своето ограничено вещно право, което обременява имота на собственика и да не допусне то да съществува без да има предвидимост и яснота дали ще бъде упражнено и в какъв срок, тъй като общото правило е, че вещните права не се погасяват по давност и се изгубват съгласно чл. 99 ЗС само ако друг ги придобие или собственикът се откаже от тях.

 

          Съобразно тълкувателно решение под №1/04.05.2012г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2011г. на ОСГК ако договорът между строителя-предприемач и собственика на земята бъде развален и междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, тези от тях, които са договаряли преди предявяване на иска и вписването на исковата молба след първоначалното учредяване на правото на строеж, ще запазят правата си на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД. Те обаче черпят права от първоначалния суперфициар и затова не могат да бъдат в по-благоприятно положение от него. Последващото прехвърляне не обвързва собственика на земята, затова правото на строеж трябва да се реализира в рамките на петгодишния срок от учредяването на суперфицията. Ако този срок не е спазен и давността не е спирана и прекъсвана, правото ще се погаси за всички обекти при позоваване на давността от собственика на земята. Той ще придобие изградената част от сградата по правилото на чл. 92 ЗС, а суперфициарят ще има правата по чл. 72 ЗС като добросъвестен владелец, защото е придобил правото на строеж на валидно законно основание. За ликвидацията на отношенията със собственика на земята в този случай следва да намерят приложение разясненията, дадени в ППВС 6/74 г. т. IV, като суперфициарят ще има право да получи увеличената стойност на имота. При това разрешение собственикът на земята ще има възможност да учреди правото на строеж възмездно на друго физическо или юридическо лице, за да получи средства за изграждане на своите обекти и довършване на сградата, както и да обезщети суперфициарите с погасени права. Възможно е обаче неговият интерес, за довършване на сградата да изисква да се запазят правата на тези, чиито обекти са изградени, затова той може да упражни правото си за прекратяване на суперфицията на основание чл. 67 ЗС само по отношение на лицата, чиито обекти не са построени.

         

          Съгласно чл.72 от ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения, като това увеличение се отразява към датата на постановяване на съдебното решение.

 

Първото оплакване във въззивната жалба на жалбоподателите касае липсата на доклад извършен от първостепенния съд в хода на първоинстанционното производство. Въззивният съд намира това оплакване за изцяло неоснователно, тъй като първостепенния съд в съдебно заседание на 16.07.2011г. е направил подробен доклад /на стр. 2,3,4,5,6,7 и 8 от съдебния протокол от същата дата/, като и двете страни чрез пълномощниците си в същото с.з. са заявили, че нямат никакви възражения по доклада извършен от първоинстанционния съд. В тази насока това оплакване на въззивниците се явява неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде оставено без уважение.

 

На второ място  налице е оплакване и в двете въззивни жалби, че искът се явява погасен по давност. В тази насока въззивният съд намери за установено следното: Делото е било образувано по искова молба, подадена в С. районен съд на датата 05.06.2008 г., вписана в Агенция по вписванията на 20.06.2008 г. Делото приключило с влязло в законна сила решение от 24.06.2010 г. на ВКС на Република България. Против строителя “А.” ЕООД - Стара Загора също е било водено производство, което е установило със сила на присъдено нещо погасяването по давност на учреденото в полза на строителя право на строеж като неупражнено в продължение на пет години, което производство започнало с искова молба, постъпила в съда на 12.12.2006 г. и приключило с влязло в законна сила решение на 26.09.2007 г. Такива искове били заведени и против всички останали лица – възложител на строителство към “А.” ЕООД - Стара Загора в процесния недвижим имот и те приключили с влезли в законна сила решения, като учреденото им право на строеж върху самостоятелни обекти в жилищната сграда, започната и недовършена в процесния недвижим имот бил погасен, поради изтекла давност. След погасяване по давност в полза на собствениците на земята учредили право на строеж за същия недвижим имот, иска на ищеца и въззиваем М. ***.04.2011 год. съответно с вх. № 9170/12.04.2011 год.

 

В тази връзка се налага категоричния извод, че искът не е погасен по давност и същият е заведен в законоустановения петгодишен давностен срок, съобразно чл. 110 от ЗЗД.

 

Също така в двете жалби се твърди, че било допуснато и нарушение на материалния закон като се развиват съображенията и доводите, че ищецът и въззиваем не бил активно легитимиран да води иска си и че съответно въззивниците не са от своя страна пасивно легитимирани по този предявен от него иск. Въззивната инстанция е на мнение, че тези твърдения се явяват изцяло неоснователни тъй като районния съд в решението си задълбочено, обосновано и мотивирано е обсъдил и приел факта, че както М. е надлежно легитимиран да води иска си за защита правата и интересите си, както и да иска възстановяването на една част от вложените от него средства при първоначалното изграждане на процесния обект, така и въззивниците се явяват пасивно легитимираните страни по този иск. След погасяването и констатирането с горепосочените две съдебни решения на РС – Стара Загора, правото на строеж е било погасено по давност както по отношение на строителя “Астрей”  ЕООД – Стара Загора, така и на другия суперфициар и притежател на ограниченото право на строеж – въззиваемия П.М.. Да се приеме обратното означава, че ответниците които са придобили освен техните обекти като обезщетение за правото им на собственост върху дворното място са придобили на практика и апартаментите на останалите суперфициари, поради което следва да обезщетят последните именно за направените от тях подобрения.

 

В основата на института на заплащане на подобренията е залегнал принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Поради това подобренията следва да бъдат заплатени от този, който се е обогатил с тяхната стойност. В настоящия случай са приложими разпоредбите на чл.72 от ЗС, тъй като въпреки погасяването по давност на правото на строеж, учредено на ищеца в настоящото производство – възложител на строителството за периода, предхождащ исковата молба, с която е претендирано погасяване на правото му на строеж същият е инвестирал средства в строителството на сграда по одобрен архитектурен проект, за която е било издадено строително разрешение, в резултат на която стопанска дейност е увеличена стойността на имота с извършването на СМР, изменящи стойността на имота върху който е учредено първоначално правото на строеж. Собствениците на земята са придобили и подобренията върху нея, като ищецът в настоящото производство съгласно Тълкувателно решение № 1/2011 г. по т. дело № 1/2011 г., ОСГК на ВКС на Република България ищецът запазва правото си да търси стойността на извършените в имота подобрения, тъй като е придобил правото на строеж на валидно законно основание и има право да получи увеличената стойност на имота /извършените СМР в процесния недвижим имот/.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за всички съдилища в Републиката.

 

На практика видно от показанията на разпитаните свидетели, както и от заключенията на съдебно-техническите експертизи се установява, че строежът на сградата е продължил като е било използвано и вече построеното от първоначалния изпълнител. В действителност ответниците не са вложили средства в строителството на първоначалния обект, който е бил спрян именно поради хипер инфлацията настъпила в страната.

 

В този смисъл изцяло в съответствие със задължителната съдебна практика на ВС на РБ се е произнесъл и първостепенния съд, който се е съобразил и с правилата на ПП на ВС с № 6/1974г. и съответно е присъдил с първоинстанционното си решение обезщетението, което се явява дължимо от въззивниците. Въззиваемият М. попада именно в категорията на суперфициар, чието право е отпаднало поради развалянето и погасяването по давност на договора между собственика на земята и първоначалния изпълнител и суперфициар, от който е придобил същия правата си. Именно в качеството си на такъв въззиваемият има и правата по чл. 72 като добросъвестен владелец, защото е придобил правото на строеж на валидно и законно основание. Отделно от това въз основа на свидетелските показания дадени пред РС въззиваемия М. е държал процесния имот като свой, своил е същия, тъй като участвал с лични действия при извършването на процеса, подпомагал е изготвянето на строителната документация и е водил последващите преговори след спирането на строежа /показанията на св.Иван Костов, дадени на първоинстанционното дело/.

 

С ПП на ВС с № 6/1974г. по гр. дело № 9/1974г. на Пленума на ВС са дадени съответните разяснения, че подобрението на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението съответно се заплаща докато съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. В конкретният случай по безспорен начин и от  комплексната съдебно-техническата и икономическа експертиза приета като доказателство от въззивния съд се установява, че построената със средства и труд на въззиваемия М. част от сграда в процесното дворно място – собственост на въззивниците и именно поради придобитото от него право на строеж. Същите подобрения са били използвани и в новопостроената към настоящия момент сграда. А също така средствата вложени от въззиваемия М. са били използвани именно за тази цел и са вложени в първоначалния строеж /отговори на въпрос № 2, № 3, № 4 и въпрос  №5 от заключението на компл. съдебно-техническа и икономическа експертиза, изпълнена от вещите лица Н. и К., с вх. № 14893/15.12.2014г./.

 

В тази насока са и мотивите на районния съд, които изцяло се споделят от настоящата въззивна съдебна инстанция.  Първостепенния съд правилно и обосновано е постановил и изчислил дължимите суми на принципа на разделността, а не на солидарността, в която насока изводите му са правилни и законосъобразни. Съобразно специалната разпоредба на чл.121, ал. 1 от ЗЗД освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В конкретния случай въззивния съд намира, че такава солидарност не е налице нито по силата на замия закон /чл. 72 и 74 от ЗС не предвиждат солидарност на няколко длъжника на задължения за подобрения/, нито е уговорена между страните по делото, тъй като не е налице такова договорно задължение между същите.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия направените от  него разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, Но тъй като въззивният съд намира, че не са налице данни и доказателства за направени от въззиваемия разноски пред настоящия въззивен съд, то такива разноски не следва да бъдат присъждани.

 

 На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото Решение  подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

          Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 673/28.05.2013г. постановено по гр.дело № 1850/2011г., по описа на С. районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.