Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер   5                                 05.01.2015 година                     град Стара Загора

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    Граждански състав

На втори декември                                                                           2014 година

В открито заседание в следния състав: 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ТРИФОН МИНЧЕВ

2. ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Тенева, въззивно гражданско дело номер 1403 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

                   Образувано е по въззивна жалба на И.С.П. чрез адв. К. срещу Решение № 579 от 21.05.2014 г. по гр.д. № 381/2013 г. по описа на Районен съд С.. В обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на ЕТ “З. – Д. – Г.“ сумата от 16 799.69 лева, представляващи разлика между платена сума от ЗК „Л.“ АД гр. С. в размер на 8700.31 лева и стойоността на автобус „Мерцедес Бенц“, модел „Спринтер 412“ в размер на 25 500 лева при тотална щета на основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава от от датата на увреждането 19.05.2012 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски.

                   В жалбата въззивникът П. твърди, че съдебният акт е изцяло неправилен, необоснован и несправедлив, тъй като мотивите на решението не отговарят на действителната фактическа обстановка.

                  На първо място излага аргументи за липса на вина за случилото се ПТП, в резултат на което е предявен и настоящия иск за обезвреда по реда на чл. 45 от ЗЗД. Счита, че липсата на пътни знаци и указателни табели са създали предпоставки за пътния инцидент. На следващо място намира, че обезщетението за настъпилите щети по автобуса, собственост на ищеца, са изцяло репарирани от застрахователя “Л.“  АД и няма причина да се иска обезщетение в по – голям размер от него. Искането е да се отмени изцяло решението на първоинстанионния съд и да се постанови ново, с което да се отхвърлят исковете на увреденото лице.

                   По делото е постъпила и въззивна жалба на третото лице помагач ЗК „Л.“ АД гр. С., в която дружеството застраховател иска отмяна на решението като неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се приетата по делото стойност на увредения автобус в размер от 25 500 лева и заключението на вещото лице по повторната експертиза.

                   В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от отсрещната страна ЕТ “З. – Д. – Г.“.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд С. е започнало по искова молба на Г.П. Д. в качеството му на ЕТ, с която са предявени два кумулативно обективно съединени иска по чл. 45 от ЗЗД за сумата от 16 799, 69 лева имуществени вреди и иск по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД за законната лихва за забава от деня на увреждането.

Имуществените вреди се претендират от ищеца срещу ответната страна И.С.П. поради претърпяно ПТП на 19.05.2012 г. около 16.30 ч. на околовръстен път на с. О., при което лекият автомобил, собственост на ответника е ударил челно автобус, собственост на ищеца и му е нанесъл значителни имуществени вреди. Образувано е било досъдебно производство с обвиняем И.С.П., приключило с влязло в сила постановление за прекратяване по искане на самия увреден. След прекратяване на досъдебното производство е направен оглед от експерти на ЗК “Л.” АД – застраховател на гражданската отговорност на деликвента, които установяват щети на стойност 8 700, 31 лева. Сумата е изплатена по банкова сметка *** “З. – Д. – Г.“. Собственикът на увредения автобус не е доволен от така заплатеното обезщетение и предявява възражения пред ЗК “Лев Инс” АД, но повторен оглед не е назначен. Ето защо за увредения е бил налице правен интерес да предяви иск за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД пряко срещу нарушителя или срещу застрахователя по реда на чл. 226 ал. 1 от КЗ. В настоящото производство е предявен иск за обезвреда срещу нарушителя в размер на 16 799, 69 лева – като разлика между действителната пазарна стойност на повредения автобус и платеното към момента на завеждане на иска обезщетение от застрахователя., тъй като ищецът намира, че повредения автобус не подлежи на ремонт, а дори и да се опита да го поправи сумата, която му е изплатена до този момент е недостатъчна. Застрахователната компания е привлечена по делото като трето лице помагач на страната на ответника, който има право на регрес срещу застрахователя при уважаване на така предявения иск по чл. 45 от ЗЗД.

По първоинстанционното производство са постъпили отговори на исковата молба от ответника П. и третото лице помагач ЗК “Л.” АД, в които се оспорва иска по чл. 45 от ЗЗД по основание и по размер.

По делото може да се отделят като безспорни следните факти между страните:

-                             не се оспорва, че на 19.05.2012 г. се е случило ПТП между лек автомобил “Ауди” модел А8 и автобус “Мерцедес Бенц”, модел “Спринтер 412”, собственост на ЕТ Г.Д. на околовръстен път III – 508 на с. О.;

-                             не се оспорва, че лекият автомобил е бил управляван от ответника И.С.П.;

-                             Не се оспорва, че атмосферните условия са били лоши – мокра пътна настилка, недобра видимост в участъка на десен завой;

-                             не се оспорва и че са настъпили значителни имуществени вреди и по двете МПС в резултат на инцидента;

Ответната страна оспорва, че от негова страна няма вина за случилото се ПТП, като двете основни възражения, които противопоставя са, че се движел със съобразена скорост (не повече от 60 км/ч), инцидентът се е случил извън населено място и не е имало пътни знаци, указващи за приближаващия опасен завой, в резултат на който е навлязъл в насрещната лента. Оспорва размера на вредите, като с общи твърдения в отговора и въззивната жалба счита, че обезщетението, платено от застрахователя е достатъчно.

Третото лице-помагач ЗК “Л.” АД оспорва основно вида и размера на имуществените вреди описани в исковата молба.

 

По първоинстанционното дело са назначени две съдебно-автотехнически експертизи, които са отговорили на следните въпроси:

 

-                             Да се изготви мащабна скица на местопроизшествието,

-                             Да се определи мястото на удара,

-                             Да се определи скоростта на МПС преди и по време на настъпване на ПТП,

-                             Да се определи опасната зона на спиране на автомобилите при наличната им скорост,

-                             Имал ли е водачът на лекия автомобил техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП и каква,

-                             Да се опише механизма на ПТП и техническите причини довели до него,

-                             Да се определи размера на причинените имуществени вреди на автобус марка “Мерцедес Бенц” модел “Спринтер”. Възможно ли е същият да бъде репариран и колко ще струва възстановяването му. Налице ли е тотална щета и ако да- каква е справедливата пазарна цена към момента на увреждането му.

И двете експертизи установяват, че вина за настъпването на ПТП  има водачът на лекия автомобил, тоест ответникът – И.С.П.. Първата инстанция е кредитирала изцяло повторната експертиза на вещото лице, изготвена след оспорване в съдебно заседание на първоначално назначената такава. Настоящата инстанция се съгласява с мотивите на районния съд в тази част като намира, че втората изготвена експертиза е по – пълна, детайлна и компетентно изготвена. Съгласно нея в момента на удара автобусът е бил в своята пътна лента, като по-голямата част от ширината му е била извън платното за движение с направление от запад на изток, а лекият автомобил е навлязъл изцяло в насрещната пътна лента с направление от изток-запад. Изчислено е, че към момента на удара скоростта на автобуса е била към 48 км/ч, а скоростта на лекия автомобил 79 км/ч. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП като не навлиза в пътната лента на насрещно движещите се МПС. Произшествието не би възникнало ако лекият автомобил се е движил със скорост 61 км/ч., която да е по-ниска от критичната скорост на странично плъзгане за безопасно преминаване през завой /изчислено е от вещото лице, че участъкът е бил с радиус на дъгата 37.5 м./. Механизмът на ПТП е следният: На 19.05.2012г. в с. О., на път ІІІ-503, в светлата част на денонощието, в условията на мокра пътна настилка лек автомобил управляван от ответника се е движел по посока запад към с. Средец със скорост на движение около 79 км/ч. В същото време в обратна посока на изток се е движел автобус собственик на ищеца, със скорост 48 км/ч. В участък на пътя със завой лекият автомобил, завивайки надясно със скорост на движение по – висока от критичната скорост за безопасно преминаване през този участък, навлиза в лентата за насрещно движение. Изчислено е, че времето на движение на лекия автомобил от момента в който е бил видим от водача на автобуса е по-малко от времето необходимо за спиране на автобуса. Настъпва челен кос удар като мястото на удара е изцяло в пътната лента на автобуса. Лекият автомобил се е ударил с предната си лява част в предна странична лява част на автобуса и се е завъртял по посока на часовниковата стрелка, след което е последвал приплъзващ удар в страничната лява част и удар в задна лява част на автобуса. Техническите причини за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, който при избора си на скорост на движение не се е съобразил с атмосферните условия и състоянието на пътя, ограничената видимост в участъка на завоя, както и с максимално допустимата скорост на движение в населено място – максимум 50 км/ч.

По отношение на факта дали инцидентът е станал в населено място е разпитан мл. автоконтрольор от КАТ-С. пристигнал на мястото на ПТП, който свидетелства, че ПТП е станало в населено място – автобуса е бил в дясно на пътя след табелата за с. О.. В съдебно заседание вещото лице казва, че е посетила мястото на инцидента, имало указателни табели за началото на населеното място и ПТП попада в него. Възражението на процесуалния представител на ответника, че липсват пътни знаци указващи предстоящ десен завой не могат да го оневинят, тъй като съгласно правилата за движение водачът на МПС е длъжен да се движи със съобразена скорост спрямо обкръжаващата го среда, тоест, при ограничена видимост, мокра настилка и на излизане от населено място е следвало да се движи със съобразена скорост. Според заключението на вещото лице тази скорост е следвало да бъде под 61 км/ч. Самият ответник казва в отговора, че се е движел със скорост около 60км/ч., а вещото лице е изчислило, че скоростта е била 79 км/ч. Скоростта е изчислена по метода “Теория на удара”, като подробно са описани формулите в обстоятелствената част на заключението. Отбелязано е, че в тахографския лист на автобуса е конкретно посочена скоростта и тя съответства на посочената скорост в заключението на вещото лице. 

При изготвяне на заключението са използвани протокол за оглед на ПТП и фотоалбум, изготвени по досъдебното производство и свидетелски показания, изслушани по делото. Мястото на инцидента е посетено от вещото лице и е направен оглед на увредения автобус.

По отношение на обезщетението за вреди, повторната експертиза стига до различно заключение спрямо извода на първоначално назначената такава. При оценяване на щетите вещото лице на повторната експертиза е описало подробно установените от него на място повреди по автобуса и е изготвило заключение, че предвид естеството на уврежданията и подмяната на детайли от кормилната уредба, спирачната уредба и окачването на автомобила, основни носещи елементи, ел.инсталацията е нарушена геометрията на автобуса и е технически невъзможно възстановяването му да бъде извършено така, че след ремонта да покрие техническите параметри предписани от завода производител, за да бъде технически изправен. Заключил е, че движението на такъв автомобил по пътищата не е технически безопасно както за пътниците в него, така и за останалите участници в движението. Първоначалната експертиза се е позовала само на описа на щетите от застрахователя и снимков материал, поради което са установени щети на по-ниска стойност. Вещото лице при повторната експертиза е установил, че има имуществени вреди в резултат на случилото се ПТП, които не са описани от застрахователя и поради това е преценил, че щетите са на по-голяма стойност. При направеното проучване и изчисление е установено, че общата стойност, необходима за възстановяване на автобуса с оригинални или алтернативни авточасти, е значително по-висока от пазарната стойност на увредения автомобил, поради което е налице тотална щета. Справедливата пазарна стойност, определена при сравнителен анализ по аналог на процесния автобус, е 25 600 лева. Като се приспадне заплатеното обезщетение от ЗК “Л.” АД в размер на 8 700.31 лв. се получава сумата от 16 899.69 лв. Претендираният в исковата молба размер на имуществените вреди е със 100 лева по малко и първата инстанция съвсем правилно е уважила предявения иск по чл. 45 ЗЗД в пълен размер.

Фактическият състав на чл. 45 ЗЗД включва противоправно деяние, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина. В резултат на така изложената обстановка настоящата инстанция достигна до същите изводи на първоинстанция съд в постановения съдебен акт. Ответната страна не успя  да обори презумпцията за вина. Свидетелят С. Д. П. – баща на ответника И.С.П. не внася противоречия в така установената фактическа обстановка. Неговите показания са уклончиви, а освен това и с оглед родствената връзка с ответната страна следва да се ценят с по-голямо внимание.

По отношение на възраженията на ЗК “Л.” АД, че експертизата в оценъчната й част е некомпетентна е неоснователна, настоящата инстанция намира, че заключението е подробно, детайлно и съобразено със съдебната практика. Съгласно чл. 51 ал. 1 от ЗЗД “Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането”. В случая повторната експертиза е намерила, че пазарната стойност на автомобила е 25 600 лева, най-ниската минимална стойност за поправяне на автобуса с включен положен труд е в размер на 37 153 лева, а претендираният размер на имуществените вреди от ищеца е в размер на 16 799, 69 лева т.е. те се явяват доказани по основание и  по размер по делото и следва да бъдат репарирани ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането. 

 

Ето защо следва да бъде потвърден изцяло първоинстанционния акт,  като правилен и законосъобразен.  

 

С оглед крайния изход на делото следва да бъдат присъдени разноски в полза на въззиваемия ЕТ “З. – Д. Д. – Г. Д.”, в размер на 1 000 лева – възнаграждение за един адвокат, който хонорар не се явява прекомерен съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на   адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горното, С. окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 579 от 21.05.2014 г. по гр.д. № 381/2013 г. по описа на Районен съд С..

 

ОСЪЖДА И.С.П. и ЕГН **********,***, да заплати на Г.П. Д. с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ “З.– Д. Д.- Г. Д.”,  с ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр. Х., област Х., ул. “Люлебургас” № 22, със съдебен адрес: ГР. С., УЛ. “З.” № . ЕТ. ., АП. ., Адвокатско дружество “М., Р., М.”, сумата от 1 000 лева – разноски във въззивна инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

                                                                        2.