Р Е Ш Е Н И Е

 

9                                    09.01.2015 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети декември                                две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                       

     РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                      МАРИАНА  МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1422  по описа за 2014 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Г.М.Т., чрез пълномощника си, адв. Ж.З. против решение № 899 от 06.08.2014г., постановено по гр. дело № 51/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда Г.М.Т. да заплати на Р.Г.С. на осн. чл.45 ЗЗД, сумата … лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в следствие на извършен акт на дискриминация, установен с влязло в сила решение №101 от 19.04.2012г., постановено от Комисията за защита от дискриминация по преписка №181/2011г., ведно със законната лихва от 17.05.2011г. до окончателното заплащане, като се отхвърля иска в останалата му част до размера на претендираните 12000 лева, като неоснователен, присъдени  са държавна такса и разноски.

 

Въззивникът е останал недоволен от постановеното решение, в уважената му част, като счита, че е неправилно и незаконосъобразно в тази част. Счита, че съдът допуснал нарушение като определил несправедливо с оглед извършеното нарушение и твърде завишено по размер обезщетение, което не било съобразено с реално настъпилите за ищцата неимуществени вреди и съдебната практика в подобни случаи. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от … лв. Претендира за разноските.

 

Въззиваемата Р.Г.С. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се остави в сила решението. 

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД, във вр. чл.74, ал.1 от ЗЗДискр., във вр. чл.52 от ЗЗД.

 

Ищцата Р.Г.С. твърди, че от раждането си страда от заболяване – детска церебрална парализа. Твърди, че с влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация било установено, че ответницата  - управител на „Валден тур” ООД извършила спрямо нея акт на пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр, чрез отказа ищцата да бъде включена в екскурзия до Р Турция, мотивиран поради заболяването й. Поддържа се, че в резултат на така установения акт на пряка дискриминация ищцата претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, които предизвикали голям психологически дискомфорт в личността й. Поддържа се, че ищцата макар и страдаща от заболяване правела всичко възможно да превъзмогне произтичащите от това неудобства и да има пълноценна реализация, поради което и отказът да бъде включена в групата за екскурзия със своите съученици от Търговската гимназия в гр. Стара Загора причинил психологически стрес. Тя се затворила в себе си, спряла да контактува с близките си. Непосредствено след отказа, ищцата не се прибрала две денонощия в дома си, което предизвикало голямо притеснение у родителите й, макар те да били наясно с нейното местоположение. Поради разочарованието и огорчението, че не може да пътува наравно със съучениците си, ищцата изградила мнение, че родителите й не са направили необходимото това да се случи, поради което започнала да търси компанията на лица извън семейния кръг, без да подбира приятелите си, в следствие на което една вечер се прибрала в къщи изгорена с фасове. Негативните изживявания продължавали и към настоящия момент, като ищцата преживяла тежък психически дискомфорт, свързан с напрежение, тревожност, унижение, липса на самочувствие и обезвереност в себе си. Предвид това се претендира да бъде постановено решение с което ответницата да бъде осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12000 лева. Ответницата Г.М.Т. не отрича наличието на решение, установяващо извършена спрямо ищцата дискриминация, но поддържа, че същата не е претърпяла толкова тежки негативни последици, каквито са описани в исковата молба. Отрича да има причинна връзка между неучастието на ищцата в екскурзията и преживения от нея психологически дискомфорт.

Не е спорно по делото, че ищцата Р.С. е лице с увреждане, като страда от „Детска церебрална парализа. Спастична квадрипареза- лека ст”. Това обстоятелство се установява от Експертно решението на ТЕЛК № 2050 от 02.10.13г., с което й е определена 75% трайна неработоспособност.

Страните не спорят, че през 2010г. ищцата е учила и завършила образованието си в Търговската гимназия „Княз Симеон Търновски” гр. Стара Загора. При организирана по повод на завършване на училище, екскурзия до Турция, чрез туристическа агенция „Валден тур” ООД, чийто управител е ответницата, ищцата, както останалите си съученици е заявила участие в пътуването и заплатила предварително дължимата сума. Впоследствие управителката на дружеството - туроператор е отказала да я включи в групата, позовавайки се на увреждането на С..

Видно от представеното по делото Решение № 101/20012 г. на Комисията за защита от дискриминация, признато е за установено, че Г.М.Т., управител на “Валден тур” ООД, с отказа да включи Р.С. в предстояща екскурзия до Турция поради нейното увреждане, е осъществила спрямо нея пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., на основата на признак “увреждане”, с което е нарушила разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Решението на КЗД е влязло в сила след потвърждаването му от Административен съд София град и Върховния административен съд.

 

От показанията на свидетелките В.С. и З.П., се установява, че ищцата се вълнувала от предстоящото пътуване в чужбина и имала голямо желание да замине заедно със съучениците си. За това приела тежко отказа, по причина на заболяването си. Споделила с майка си /свидетелката С./, че недоумява с какво би пречила на останалите, ако участва в пътуването. Свидетелите сочат, че след случката ищцата се затворила в себе си, не споделяла с никого и нямала желание да разговаря. Двете свидетелки твърдят, че тази промяна в поведението, контрастирала с предишното психическо състояние на ищцата. Преди това, тя била общителна и жизнена. Непосредствено след случилото се Р. напуснала дома си за два дни, а след прибирането си не желаела да има контакти с никого от селото, където живее. За известно време отишла при своята баба в гр. Казанлък, защото не желаела да дава обяснения за случката и за причините, поради които не е със съучениците си в чужбина. Това състояние на ищцата продължило около няколко месеца. В последствие ищцата решила да учи във висше учебно заведение и била приета в Тракийския университет.

 

Съдът намира, че показанията на двете свидетелки, посочени от ищцата не са в противоречие с показанията на свидетелите разпитани по искане на ответницата. Действително другите свидетелки – Й. и Д. сочат, че Р. не е споделяла с тях разочарование и не е демонстрирала други емоции, свързани с факта, че няма да участва в екскурзията. Двете свидетелки сочат, че не са говорили конкретно по този повод с ищцата. Това обстоятелство, преценено с останалите гласни доказателства, според които след случката Р. се затворила в себе си и не желаела да споделя, включително и с най-близките си, обяснява защо Й. и Д. не са възприели емоционалното състояние на ищцата породено от отказа да участва в екскурзията.

 

Съгласно заключението на съдебно-психологичната експертиза интелектуално-мнестичното развитие на ищцата е в границата на нормата. Личностната й структура се характеризира с екстравертност, позитивен социален резонанс, свобода в социалните контакти, сигурност и доверие в себе си и собствените си възможности. От гледна точка на качествата на характера се разкрива като импулсивна, доминантен тип, с леко понижен интрапсихичен контрол, засягащ контролните механизми на поведението, със стремеж за надмощие. Вещото лице дава заключение, че първоначалната реакция, породена у ищцата в резултат на случилото се, е била протестна: негодувание и гняв. Тя е предизвикала и протестно поведение – отговор: напускането на дома за два дни. Ищцата се е затворила в себе си, чувствувала се несигурна, пренебрегната и обидена, била емоционално потисната. Тези негативни преживявания са протекли в нормалпсихологични граници и не са прераснали в патологични /болестни/. Към момента на освидетелствуването, ищцата е съумяла да осмисли и приеме преживяната психическа травма, което се явява резултат на добрия вътрешен ресурс и силната подкрепа на семейството. Поради това негативните изживявания са загубили своята актуалност. В съдебно заседание, вещото лице  заявява, че в нейния случай, по литературни данни,  такъв вид преживявания се преодоляват в рамките на най – много 6 месеца, но зависи от личността. 

 

Съдът намира, че доводите на ответницата относно недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация са неоснователни. Извън случаите когато произтича от закона, процесуалната легитимация на ответника се определя от твърденията на ищеца. В случай, че бъде установено, че ответникът не е страна по материалното правоотношение искът следва да се отхвърли като неоснователен. Доколкото в случая ответницата обосновава твърдението си за недопустимост с неправилно направена квалификация на спорното право като такова по чл.49 ЗЗД, а не по чл.45 ЗЗД, поставеният въпрос има отношение по съществото на спора и не е относим към съществуването и упражняването на правото на иск.

Тъй като ищцата излага твърдения за извършени от ответницата вредоносни действия, в резултат на които за нея са възникнали неимуществени вреди, правната квалификация на иска е по чл.45 ЗЗД, във вр. чл.74, ал.1, от ЗЗДискр., във вр. чл.52 от ЗЗД. Обстоятелството, че тези действия са осъществени от Т., докато е изпълнявала работата си като управител на търговско дружество, могат да доведат до ангажиране на отговорността и на дружеството по чл.49 ЗЗД, но това не означава, че увреденият е лишен от правото да търси възстановяване на вредите от техния пряк причинител. В случая е налице конкуренция между две правни основания, създаваща в полза на увредения възможност да търси обезщетение или от конкретния извършител на деликта или от лицето, възложило работата, когато вредите са настъпили в хипотезата на чл.49 ЗЗД. По настоящото дело, отговорността за вреди се търси от Т., в качеството й на извършител на деянието – обстоятелство, установено с влязлото в сила решение на Комисията за защита от дискриминация.

 

Разпоредбата на чл.4 от Закона за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци установени в закон или в международен договор по който Република България е страна. Нарушаването на установената в закона забрана относно допускане на неравенство в третирането, основано на изброените признаци съставлява неправомерно поведение. По своята същност нарушението на чл.4 от ЗЗДискр., тогава когато от него са произлезли вреди, съставлява граждански деликт. Във случаите, когато дискриминацията е установена по реда на Раздел първи от закона, съгласно чл.74, ал.1 от ЗЗДискр. претърпялото вреди лице, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите.

 

Извършването на дискриминационно действие от страна на ответницата е безспорно установено с влязлото в сила решение на Комисията по защита от дискриминация, поради което въпросите свързани с неговото авторство и виновността на ответницата не могат да бъдат пререшавани в настоящото производство.

 

Обезщетението следва да възстанови вредите причинени от противоправното дискриминационно действие. Размерът на обезщетението следва да бъде определен съобразно общите правила за гражданската отговорност, уредени в Закона за задълженията и договорите. Доколкото претендираните вреди са от неимуществен характер, обезщетяването им следва да стане съобразно чл.52 от ЗЗД и принципа за справедливост.

 

Въззивната инстанция намира, че предвид интензивността и продължителността на преживените от ищцата отрицателни емоции – страдания, установени по делото,  и с оглед принципа на справедливостта, обезщетението следва да бъде определено в размера на … лева. Негативните преживявания на ищцата, са продължили за определен период от около един - два месеца, били са интензивни по характер, макар и същите да не са преминали границата на нормалното психическо изживяване, съгласно заключението на вещото лице. Ищцата е преживяла кризата, благодарение на собствените си характерови особености и семейната подкрепа и не е позволила негативните емоции да доведат до разстройство, налагащо специализирана психологическа помощ.

 

Неоснователно е и твърдението в жалбата, че справедливо обезщетение в случая, което кореспондира с претърпените вреди би било в размера на … лв. В случая, въпреки, че негативните преживявания са в границите на нормалното психическо изживяване и не са прераснали в болестно състояние, същите са били интензивни  по обем и са продължили определено време. Изразили са се в първоначална протестна реакция и протестно поведение, затваряне в себе си, чувство на несигурност, пренебрегване и обида. Засегнали са в сериозна степен психическото състояние на ищцата и да причинили множество отрицателни емоции и преживявания.

 

Неоснователни са оплакванията, че показанията на свидетелите Й. и Д., не били взети предвид при изграждане на изводите на съда. В мотивите си, съдът е обсъдил показанията на тези свидетели и обосновано е приел, че същите не са в противоречие с показанията на другите двама свидетели. Това, че ищцата не е споделила с двете свидетелки негативните си преживявания и емоции, не може да мотивира извод, че не е преживяла такива. Още повече, че свидетелите на ищцата, установяват, че тя се била затворила с себе си, във връзка с отказа да замине на екскурзия и не споделяла с никого, поради което логично е да не споделя с хора, които не са й достатъчно близки.

 

Неоснователно е и оплакването, че определеното обезщетение било силно превишено по размер и несправедливо, предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи и определените обезщетения от Старозагорския районен съд и другите съдилища. В съдебната практика не са налице аналогични случай на настоящия, а при определяне на размера на обезщетението, при всеки отделен случай се преценява индивидуално и независимо от другите случаи.   

 

Недоказани останаха доводите във въззивната жалба, че с поведението си ищцата е действала недобросъвестно, при договаряне на екскурзията, като се опитала да въведе в заблуждение организатора, относно здравословното си състояние, поради което допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което тези доводи са неоснователни.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба е частично основателна. Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в която на ищцата С. е присъдено обезщетение за размера над … лв., както и определената държавна такса и разноски, като иска в отменената част следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото в полза на въззивницата следва да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на … лв., за първата инстанция и …лв. за въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от жалбата, или общо … лв. 

         Водим от горното, съдът

                                               Р Е Ш И :

          ОТМЕНЯ решение № 899/06.08.2014 г., постановено по гр.д. № 51/2014 г. на Старозагорския районен съд в частта, с която Г.М.Т. е осъдена да заплати на Р.Г.С., обезщетение за неимуществени вреди причинени от дискриминационни действия установени с Решение № 101/2012 г. на КЗД на РБ за размера над … лв., както и в частта, с която е осъдена да заплати държавна такса за размера над … лв., както и в частта относно присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВИ:

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Г.С., ЕГН **********,*** Загора против Г.М.Т., ЕГН **********, с адрес гр.Стара Загора, ул. „…” № …, вх…., ет…., ап….иск за заплащане на обезщетение за  претърпени неимуществени вреди причинени от дискриминационни действия установени с Решение № 101/2012 г. на КЗД на РБ за размера над …/…хиляди/ лв., като неоснователен и недоказан.

         ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

         ОСЪЖДА Р.Г.С., ЕГН **********,*** Загора да заплати Г.М.Т., ЕГН **********, с адрес гр.Стара Загора сумата от …лв. /…лв. и 34 ст./, представляващи направените пред двете инстанции разноски за адвокатска защита.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

ЧЛЕНОВЕ: