Р Е Ш Е Н И Е

Номер 6                      07.01.2015 година                    град С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                        Втори граждански състав

На осемнадесети ноември                                                           2014 година

В открито заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                2. ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С. като разгледа докладваното от младши съдия Тенева въззивно гражданско дело номер 1426 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на М.С.П. срещу Решение № 13 от 25.03.2014 г. по гр.д. № 334/2013 г. по описа на Районен съд Ч.. В обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на М.С.П., че Т.Т.Т. е собственик на МАСИВНА СГРАДА - ГАРАЖ, построена върху ДВОРНО МЯСТО от 820 кв.м. (осемстотин и двадесет кв.метра), за което е отреден УПИ ХІV - 280 (четиринадесет римско за двеста и осемдесет) в квартал 32 (тридесет и втори) по ПУП на с.М., общ.Б., при граници на УПИ: от две страни улици, УПИ І-279, УПИ ХІІ-282, УПИ ХІІІ-281. Със същото решение М.С.П. е осъдена да предаде на Т.Т.Т. владението на МАСИВНА СГРАДА - ГАРАЖ, построена върху ДВОРНО МЯСТО от 820 кв.м. (осемстотин и двадесет кв.метра), за което е отреден УПИ ХІV - 280 (четиринадесет римско за двеста и осемдесет) в квартал 32 (тридесет и втори) по ПУП на с.М., общ.Б., при граници на УПИ: от две страни улици, УПИ І-279, УПИ ХІІ-282, УПИ ХІІІ-281. Присъдени са разноски.

         Въззивната жалба е подадена от упълномощения адв. Б.З.. Същата е бланкетна като съдържа искане за отмяна на първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят ищцовите претенции на Т.Т.. В съдебно заседание въззиваемата страна и адвокат З. не се явяват, като е постъпила молба от пълномощника й за даване ход на делото. В подадено писмено становище се излагат доводи за превратно тълкуване на доказателства и липса на пълно и главно доказване на претендираните права на ищеца.

         В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Т.Т., в която се взима отношение по така подадената жалба и се твърди, че същата е допустима, но е неоснователна.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

         Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Т.Т.Т. срещу М.С.П., с която се иска да се признае за установено по отношение на ответницата, че същият е собственик на гараж, намиращ се в неговия имот и да се осъди ответницата П. да му предаде владението на имота. Така предявения иск пред районния съд е с правна квалификация чл. 108 от ЗС. Първата инстанция е направила квалификация като е разделила искането на две части и е преценила, че са налице положителен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК и осъдителен иск по чл. 108 от ЗС. Според съдебната практика ревандикационният иск включва в себе си и искане за установяване на правото на собственост. Макар и да е разделила искането на две части първата инстанция е разпределила правилно доказателствената тежест и се произнесла по иска по чл. 108 от ЗС т.е. тази погрешна правна квалификация и включването на чл. 124 ал. 1 от ГПК в делото не е повлияла на крайния извод и диспозитива на решението.

Решението е правилно, като въззивният състав споделя мотивите му поради което препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. Във връзка с доводите по жалбите следва да се добави и следното:

За уважаване на иска по чл. 108 от ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на процесния имот и че отсрещната страна го владее (упражнява фактическа власт над имота). Ответникът може да се защити като представи доказателства за правно основание (облигационно или вещно), на което държи имота.

По делото безспорно се установи, че процесният гараж се намира в границите на имота на ищеца (УПИ ХІV - 280), според представения от него нотариален акт за собственост и на основание чл. 92 от ЗС сградата също следва да бъде негова собственост. Ответницата е закупила съседния имот (УПИ XIII – 281) и упражнява фактическата власт върху гаража и отказва да предаде доброволно владението му на ищеца. Спорният момент се явява чия собственост е земята, на която е построен гаража, поради промяна в регулационните планове на с. М., общ.Б..

По делото е изготвено заключение на вещо лице, според което сградата – гараж попада в УПИ XIV – 280 в кв. 32 по плана на с. М., одобрен със Заповед № 326/17.12.1990 г. В същото заключение е изписано, че по предходния регулационен план от 1930 г. по – голямата част от гаража е попадала в съседния южен парцел, който по плана от 1990 г. е УПИ XIII – 281 т.е. имотът на ответницата. За да се прецени дали собственик на имота е ответната страна се изследва придобивното основание. Тя твърди това да е покупко – продажба на недвижим имот от лицата Т.А.Х. и Т.А.Х.. Съгласно представения нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 110 по нотариално дело № 541/2010 г. на нотариус Л. И. М.П. е закупила имот – УПИ XIII – 281, ведно с построената в него жилищна сграда и направените подобрения на имота. Този имот, попадащ в УПИ XIII – 281 по плана на с. М. от 1990 г. е придобит от продавачите Т. и Т.Х. чрез договор за доброволна делба и по наследяване по закон. В договора за доброволна делба от 28.03.2007 г. имотът е индивидуализиран отново като УПИ XIII – 281 по плана на с. М. от 1990 г. Същият този имот е бил собственост на общия наследодател на продавачите на ответницата и при закупуването му през 1977 г. от наследодателя Х.А.Х. с нотариален акт (вж. л. 55 по първоинстанционното дело) е бил индивидуализиран с регулационните граници по плана от 1930 г. – XIV 127. По – късно с плана по от 1990 г. част от парцела с номер XIV 127 е придаден на съседния имот и така са образувани УПИ XIII – 281 и УПИ XIV – 280. В придадената част се намира и по - голямата част от процесния гараж. По време на приемането на плана от 1990 г. е действал ЗТСУ (до 2001 г., когато е приет ЗУТ), съгласно който влезлият в сила дворищнорегулационен план има вещноправно действие по отношение придадените по регулация места под прекратително условие. Преценката дали регулацията е била приложена при действието на ЗТСУ (отм.) следва да се направи към момента на влизане в сила на ЗУТ, а не само при наличието на последваща промяна в регулационния план, доколкото съгласно пар. 8 ал. 1 от ПР на ЗУТ само приложените към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове запазват действието си. По делото няма данни да има влязъл в сила друг регулационен план след 1990 г. – в нотариалния акт за покупко – продажба на ответницата най – актуалната скица, приложена към него е по плана от 1990 г. От влизане в сила на този план са изтекли повече от 10 години до приемането на ЗУТ – в сила от 02.01.2001 г. и планът следва да се счита приложен. Придаденият имот е бил зает от собствениците на съседния парцел за период от 10 години – от свидетелските показания на Т. Т. Т., А. Т. А. и обясненията на третите лица помагачи Т. и Т.Х. се установява, че в придадения имот гаражът е бил построен с уговорката, че е в чужд имот и след ползването му за определен период бащата на ищеца има право да си го поиска обратно. Строежът на гаража е започнал около 1985 – 1986 г. и е приключил през 1992 г. От 1990 г. до 2001 г. (датата на влизане в сила на ЗУТ) са изтекли повече от 10 години от заемането на имота.

Това становище за “приложена регулация” е застъпено в Решение 286/07.11.2011 г. по гр.д. 1242/2009 г. на II ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В него именно е прието, че ако към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените части не е било изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години последиците от отчуждителното действие на плана се стабилизират.

С оглед така направеното заключение и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с тях решение на Чирпански районен съд - потвърдено, като правилно

По разноските

При този изход на делото на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева адвокатски хонорар.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, Окръжен съд С.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 от 25.03.2014 г. по гражданско дело № 334/2013 г. на Районен съд Ч..

ОСЪЖДА М.С.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.Т.Т. с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Ч., ул. “П.” № . направените по делото разноски в размер на 500 лева адвокатски хонорар за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.