Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

21                                                  16.01.2015 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети декември                             две хиляди и четиринадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

               РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                               МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1447 по описа за 2014 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на “Фермер 2000” АД, гр.Стара Загора, представлявано от изпълнителния директор Н. П.П., чрез адв. Б.К. против решение № 861 от 23.07.2014г., постановено по гр. дело № 1113/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда „Фермер- 2000” АД - гр.Стара Загора да заплати на Н.Л.А. сумата от …лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 21.10.2011г. до 21.04.2012г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2013г. до окончателното й изплащане; присъдени са разноски и държавна такса.

 

Въззивникът е останал недоволен от постановеното решение. Счита, че е неправилно и моли да бъде отменено изцяло. Изводът на съда, че искът е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер бил неправилен и необоснован. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да се постанови решение, с което да се отмени изцяло обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове. Претендира за разноски.

 

Въззиваемият Н.Л.А., чрез пълномощника си адв. В.Ц., взема становище за неоснователност на жалбата и правилност, и законосъобразност на обжалваното решение. Моли да се потвърди изцяло постановеното решение. Претендира за разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание  чл. 225, ал.1 от КТ

 

Ищецът Н.Л.А. твърди в исковата си молба, че с влязло в сила решение по гр.д. №5598/2011г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора било отменено като незаконосъобразно уволнението му от длъжност „Ръководител отдел „Продажби”, със Заповед №6/21.10.2011г. и Заповед №9/21.10.2011г. Заявява, че след уволнението не бил работил нито при този, нито при друг работодател за периода от 21.10.2011г. до 21.04.2012г. Моли съда да постанови решение, с което да  осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ след незаконното уволнение със Заповед №6/21.10.2011г. и Заповед №9/21.10.2011г., считано от 21.10.2011г., през времето през което останал без работа- от 21.10.2011г. до 21.04.2012г., в размер на …лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й заплащане. Ответникът „Фермер-2000” АД, оспорва иска. Заявява, че през периода от 21.10.2011г. до 21.04.2012г. на ищеца били начислени трудово възнаграждение и осигуровки, поради което не можело да се приеме, че същият останал без работа. Твърди, че през процесния период ищецът участвал активно в дейността на „Фиамма” ЕООД, на което едноличен собственик на капитала и управител била съпругата му П.В.А.. Твърди, че искът на ищеца е недоказан и моли да бъде отхвърлен.

 

            Безспорно се установи по делото, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „Фермер-2000” АД и е заемал длъжността „Ръководител отдел продажби” до  21.10.2011г.,  когато със заповед № 6/21.10.2011г. и заповед № 9/21.10.2011г. е било прекратено трудовото му правоотношение.

 

            Видно от приложеното към делото гр.д. № 5598/2011г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, с решение № 88/03.02.2012г., постановено по същото, потвърдено с решение по в.гр.д. № 166/2012г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, и недопуснато до касация с определение по к.гр.д. № 1146/2012г. по описа на ВКС, са отменени като незаконосъобразни Заповед № 6/21.10.2011г. и Заповед № 9/21.10.2011г. на изпълнителния директор на „Фермер-2000” АД, с които на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.190 ал.1 т.4 от КТ и чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца за длъжността „Ръководител отдел продажби” и същият е възстановен на преди заеманата длъжност.

            От приложеното към настоящото гр.д.№ 621/2012г. по описа на Старозагорския районен съд се установява, че с влязло в сила решение са отменени последващи заповед № 15 /12.12.2011г. и заповед № 16 /12.12.2011г. на изпълнителния директор на “Фермер” 2000 АД Стара Загора, за налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение като незаконосъобразни и е възстановен ищеца А. на преди заеманата длъжност. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на издаване на последващите заповеди за налагане на наказание “дисциплинарно уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение, трудово правоотношение между работника и работодателя не е съществувало.

 

            От приетите като доказателства по делото служебна бележка № 6946/28.10.2011г. на Агенция по заетостта, копие на трудова книжка на ищеца, удостоверение № 35/09.07.2014г. на „Фиамма” ЕООД и от заключението на съдебно – икономическата експертиза, се установява, че ищецът не е работил по трудово правоотношение в периода от уволнението му до възстановяването му на работа. От допълнителното заключение се установява, че ищецът не е получил трудови възнаграждения за този период.

 

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, назначена по делото, се установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, изчислено съобразно последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода от 21.10.2011г. до 21.04.2012г. е в размер на  … лв.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за времето на оставане без работа поради незаконно уволнение е основателен и следва да бъде уважен.

 

            Исковете за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна имат преюдициален характер по отношение на иска по чл.225 ал.1 от КТ. С  влязло в сила на 19.02.2013г. решение, постановено по гр.д. № 5598/2011г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, са отменени като незаконосъобразни Заповед № 6/21.10.2011г. и Заповед № 9/21.10.2011г. на изпълнителния директор на „Фермер-2000” АД, с които на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.190 ал.1 т.4 от КТ и чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца за длъжността „Ръководител отдел продажби” и същият е възстановен на преди заеманата длъжност.

 

            За да бъде уважен искът за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, ищецът следва да докаже три предпоставки: незаконно уволнение, оставането му без работа за шест месеца, след уволнението и причинна връзка между оставането без работа и незаконното уволнение. По делото безспорно се установи незаконността на уволнението, установена със съдебно решение, оставане без работа за процесния период и причинната връзка между уволнението и оставането без работа.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че иска се явява  основателен и следва да го уважи в пълен размер. Следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 22 844,46 лева, считано от предявяване на исковата молба в съда на 01.03.2013г. до окончателното й изплащане.

 

            Неоснователно е оплакването на въззивника, че в решението си съдът не обсъдил възражението на ответника, за участие на ищеца в дейността на дружеството “Фиамма” ЕООД, с едноличен собственик на капитала съпругата на ищеца П.В.А., както и не допуснал събирането на гласни доказателства в тази връзка. Определението на съда от 11.06.2014г., постановено по делото, с което се оставя без уважение искането за събиране на гласни доказателства във връзка с наличието на трудов договор между ищеца и “Фиамма” ЕООД, е законосъобразно, предвид забраната в чл.164, ал.1,  т.3 от ГПК, за установяване на обстоятелства за доказването на които закона изисква писмен акт. По същите съображения е оставено без уважение искането за допускане като свидетел на лицето Станимир Нанев Ганев и пред въззивната инстанция.

 

            Във връзка с възраженията на ответника в тази им част, по делото е представено удостоверение № 35/09.07.2014г. от “Фиамма” ЕООД, което е прието като доказателство по делото, без съдържанието му да е оспорено от ответника. Неоснователно е оплакването, че съдът се дезинтересирал от връзката на управителя на “Фиамма” ЕООД и ищеца, и от заинтересоваността й от изхода на делото, като по този начин формирал едностранчиви изводи по отношение на фактите от значение за правния спор. Представеното удостоверение на “Фиамма” ЕООД, е издадено по надлежния ред и като такова е годно доказателствено средство за сочените в него обстоятелства. В случай, че страната оспорва съдържанието му, е следвало да направи искане за оспорването му, да бъде открито производство по оспорване и да се ангажират други доказателства в тази  връзка. Това, обаче не е сторено, поради което цитираното по- горе удостоверение е годно доказателство, което като неоспорено от другата страна установява съдържащите се в него факти.   

 

            Възражението на въззивника, че размерът на присъденото от районния съд обезщетение бил необоснован и в противоречие със събраните доказателства, съдът намира за неоснователно. Въпреки, че обезщетението е посочено в заключението на вещото лице в брутен и нетен размер, въззивната инстанция намира, че същото е дължимо в брутен размер. Това е така, защото така предвижда разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ. При изплащането на обезщетението, задължение на работодателя е да удържи дължимите осигуровки и данъци на работника и да направи плащанията им на съответните институции.

 

         Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно. Въззивната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

           

            С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, в размер на …лв., представляващи адвокатско възнаграждение.  

 

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 861 от 23.07.2014г., постановено по гр. дело № 1113/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

ОСЪЖДА „Фермер- 2000” АД, ЕИК 123730785, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, кв.Кольо Ганчев, Агроцентър да заплати на Н.Л.А.,  ЕГН **********,*** сумата … лв. /… и 40 ст./, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

           

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: