Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 12/12.01.2015 г.                                              Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На шестнадесети декември                                                  Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                 Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1456 по описа за 2014 година.

  Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Й.Д.Д. ***, чрез процесуалния му представител адв. И.А. ***, против постановеното решение № 807/14.07.2014г. по гр. Дело № 1528/2014г., по описа на  С. районен съд.

 

Въззивникът и процесуалният му представител обжалват постановеното решение на първоинстанционния съд, което считат за неправилно поради несъответствие на направените констатации касаещи правните отношения между страните, които не били налице. В подкрепа на това твърдение съдът приел за безспорно, че по отношение на недвижимите имоти:  нива с площ от 5.998 дка, съставляваща  имот № 017034, парцел №34 от масив №17 по КВС на с. О., община О., област В. и нива с площ от 59,998 дка, съставляваща имот № 136018,парцел №18 от масив №136 по КВС на с. О., община О., област В..

 

Въззивникът Й.Д.Д. твърди във въззивната жалба, че е собственик на 5/6 идеални части от всяка от гореизброените ниви, към 24.07.2013г., придобити на основание сключени правни сделки, видно от Решение №807/14.0.2014г. Също така, безспорно е установено, видно от мотивите на решението, че същите земи са обработвани от дружеството “О.” ООД, ЕИК .... за периода на 2012/2013г., без да е налице валидно арендно правоотношение към този момент, въз основа на което собствениците на земята да се намират в качеството на арендодатели, а дружеството - ползвател, арендатор. С разходен касов ордер от 13.11.2013г. лицето И. М. М. по съдебното решение на районния съд - „арендодател" е получил „арендно плащане", съответно бил декларирал, че ще изплати получените средства на останалите наследници на К.С. М., съобразно полагащите им се дялове съгласно Закона за наследството. Счита, че неправилно РС е окачествил плащането, изходящо от “О.” ООД като „арендно" не прави основанието за плащане вярно и не може то да бъде правилно, след като съдът сам приема, че в действителност не са налице правоотношения, които да възникват от договор за аренда с предмет процесиите имоти. Твърдяно в мотивите е това, че макар и да са изтекли предходните договори за аренда по отношение на процесните земи (в които впрочем няма клауза, която да пролонгира тяхното действие във времето), то ползването на земята е продължено със знанието и без противопоставяне на собствениците. Считат този правен извод за неправилен, тъй като съдът в конкретния случай е приложил разпоредби касаещи отношенията между наемател и наемодател в хипотеза, при която срокът на договорът за наем е изтекъл със знанието на страните, но макар и те да са наясно с този факт, ползването на отдадения имот се удължава, като договорът продължава да действа между страните като сключен без срок. В настоящия случай правилно е прието, че отношенията се развиват по ЗЗД, но разпоредбите му са приложени спрямо отношения, където приложим закон е именно ЗАЗ, като последният се явява специален по отношение на първия. Считат, че е невъзможно отношенията, произтичащи от ЗЗД да бъдат подвеждани под нормите на ЗАЗ, което е направено от съда. ЗАЗ не предвижда възможност договорът за аренда да бъде продължен при условия и начин както може да бъде продължен договорът за наем. Съответно така приетото е неправилно и следва да подлежи на отмяна, както и, че установявайки липсата на отношения между страните, които да произтичат от основание, регулирано от ЗАЗ, следва да се пристъпи към общия закон, уреждащ отношенията между страните за периода 2013/2013г, а именно ЗЗД. По-конкретно, отношенията между страните са с граждански характер, а именно - използване на чужда вещ без основание и  в такъв случай ползващият следва да дължи обезщетение за ползване на вещта, съгласно чл.59 ЗЗД.

Предвид условията на Закона за задълженията и договорите излагат доводи, че съдът неправилно е приел, че въззивника Й.Д. късно е уведомил длъжника “О.” ООД за настъпилото   правоприемство,   тъй   като   за   изплащане   на заседание по делото. Отделно от това следва да се посочи, че обстоятелствата, на които се основава един иск, съставляват основанието на иска, а заявената за разрешаване гражданскоправна претенция е искането, отправено до съда. Процесуалният закон не допуска едновременно изменение на основанието и петитума /искането/ на иска, тъй като по този начин би се достигнало до нов. различен от първоначално предявения иск. Именно до такова искане - за замяна на основанието и на петитума се домогва насрещната страна, както във второ съдебно заседание, а така и в подадената въззивна жалба. Следва да се подчертае, че подобно искане е недопустимо, на още по-силно основание, когато е направено във втората инстанция.

 

Претенцията на ищеца, по отношение на 5/6 ид.части от процесните недвижими имоти не може да се основе на Договора за аренда на земеделски земи от 2012 г., вписан с вх. № ./ 03.12.2012 г., акт №.. том . в Служба по вписванията,гр. О., който влиза в сила от 01.10.2013 г., тъй като плащането по него следва да се осъществи в периода от 01.11.2014 г. до 30.12.2014 г. Считат, че претенцията на ищеца не може да се основава и на арендните договори за процесиите недвижими имоти, сключени през 2004 г., тъй като към датата на придобиването на 5/6 ид. части от страна на ищеца, тези договори вече са прекратили действието си.

В своето решение районният съд е изложил подробни и пълни мотиви и съображения по отношение неоснователността на заявената претенция и като е достигнал до тези логични изводи, първоинстанционният съд е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което именно като такова, следва да бъде потвърдено.

Молят да бъде уважена подадената въззивна жалба и отменено постановеното първоинстанционно решение от РС-С., като неправилно, тъй като инкорпорира неправилни изводи, относно обективно съществуващите правни отношения между страните.

 

Претендират за присъждане на направените съдебни разноски на основание чл. 78 от ГПК и адвокатско възнаграждение.

  В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. С.Р. ***, в качеството си на пълномощник и процесуален представител по силата на Договор за правна защита и съдействие № 75122 / 01.10.2014 г. и пълномощно от същата дата на “О.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Св. П.” № ., ет.., ап.., ЕИК ..., представлявано от К. А. А., на въззивна жалба с приложенията с вх. № 17791/2014 г., подадена чрез Районен съд С. до Окръжен съд С., срещу Решение № 807/14.07.2014 г. По гр.д. № 1528 / 2014 г., от Й.Д.Д., ЕГН **********, чрез адв. И.А. *** и съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения: гр. С., бул. “Р.” ., сутерен, чрез адвокат С.Р..

 

 Излагат доводи, че в законоустановения срок по чл.263 от ГПК, че подадената въззивна жалба е неоснователна, както и изложените в  нея твърдения на въззивника, като лишени от основателност, а атакуваното решение следва да се потвърди, като валидно, допустимо и правилно.  

 

Твърдят, че производството пред Районен съд Стара Загора е образувано по искова молба с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. С исковата молба се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 1924.88 лв., представляваща неизплатено задължение за 2013 / 2014 г. по договор за аренда. Излагат се съображения в тази насока. В първото заседание по делото процесуалният представител на ищеца уточни основанието на претенцията, като съдът допусна уточнението и прие, че се претендира неплатено арендно плащане за процесните недвижими имоти въз основа на договор за аренда на земеделски земи, вписан в служба по вписванията гр. О. с № 1335 / 23.04.2009 г.

 

С оглед указанията на съда във второто съдебно заседание по делото е бил представен и приет като доказателство изискания Договор за аренда върху земеделските земи, вписан в Служба по вписванията гр. О., област Враца, с вх. № 1335/23.04.2009 г. Както е видно от писмения документ, обект на договора за аренда е нива с площ 15.00 дка., IV категория в местността “Б.”, представляваща имот № 017013 в землището на с. О.. Очевидно е, че предоставената за ползване земеделска земя няма нищо общо с придобитите от страна на ищеца, по силата на две сделки 5/6 идеални части от следните недвижими имоти: 1.нива цялата с площ от 5,998 дка (пет дка. деветстотин деветдесет и осем кв.м.), четвърта категория, находяща се в местността “Б.”, съставляваща имот №: 017034, парцел № 034 - /тридесет и четвърти/ от масив № 017 /седемнадесети/, по КВС с. О. общ. О., обл. В., ЕКАТТЕ ..., както и 2. нива цялата с площ от 59,998 дка (петдесет и девет дка. деветстотин деветдесет и осем кв.м.), трета категория, находяща се в местността "Гложец", съставляваща имот №: 136018 парцел № 018/осемнадесети/ от масив № 136 /сто тридесет и шести/, по КВС с. О. общ. О., обл. В., ЕКАТТЕ .... Считат, че само и единствено на това основание следва да се приеме, че претенцията на ищеца, основаваща се на Договор за аренда върху земеделските земи, вписан в Служба по вписванията гр. О. с вх. № 1335 / 23.04.2009 г. е неоснователна  моли да бъде отхвърлена.

 

Сочат, че във второто съдебно заседание по делото, процесуалния представител на ищеца /сега въззивник/ поиска да бъде изменено правното основание на предявения иск, като да бъде прието, че искът не е за арендно плащане по Договор за аренда върху земеделските земи, вписан в Служба по вписванията гр. О. с вх. № 1335/23.04.2009 г., а е за обезщетение за ползване по смисъла на ЗЗД за ползването без основание на двата недвижими имота: НИВА цялата с площ от 5,998 дка съставляваща имот №: 017034, парцел № 034 - /тридесет и четвърти/ от масив № 017 /седемнадесети/, по КВС с. О. общ. О., обл. В., ЕКАТТЕ ..., както и НИВА цялата с площ от 59,998, съставляваща имот №: 136018 парцел № 018/осемнадесети/ от масив № 136 /сто тридесет и шести/, по КВС с. О. общ. О., обл. В., ЕКАТТЕ ...." Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК в първото заседание по делото ищецът може да измени основанието на своя иск. Ето защо, със свое определение, районният съд отказа да допусне искането на ищеца за изменение основанието на иска. тъй като същото е направено не в първото, а едва във второто съдебно заседание по делото. Отделно от това следва да се посочи, че обстоятелствата, на които се основава един иск, съставляват основанието на иска, а заявената за разрешаване гражданскоправна претенция е искането, отправено до съда. Процесуалният закон не допуска едновременно изменение на основанието и петитума /искането/ на иска, тъй като по този начин би се достигнало до нов. различен от първоначално предявения иск. Именно до такова искане - за замяна на основанието и на петитума се домогва насрещната страна, както във второ съдебно заседание, а така и в подадената въззивна жалба. Следва да се подчертае, че подобно искане е недопустимо, на още по-силно основание, когато е направено във втората инстанция.

 

Претенцията на ищеца, по отношение на 5/6 ид.части от процесиите недвижими имоти не може да се основе на Договора за аренда на земеделски земи от 2012 г., вписан с вх. № 3957 / 03.12.2012 г., акт № 59. том 7 в Служба по вписванията гр. О., който влиза в сила от 01.10.2013 г., тъй като плащането по него следва да се осъществи в периода от 01.11.2014 г. до 30.12.2014 г. Претенцията на ищеца не следва да се основава и на арендните договори за процесиите недвижими имоти, сключени през 2004 г., тъй като към датата на придобиването на 5/6 ид. части от страна на ищеца, тези договори вече са прекратили действието си.

 

Доволни са от постановеното първоинстанционно решение, в което районния съд е изложил подробни и пълни мотиви и съображения по отношение неоснователността на заявената претенция и като е достигнал до тези логични изводи, първоинстанционният съд е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което именно като такова, следва да бъде потвърдено.

 

Считат, че следва в тежест на въззивника да бъде поставена отговорността за направените от доверителя му разноски по настоящото производство, тъй като то е образувано по повод на подадената въззивна жалба, която е допустима, но разгледана по съществото си е неоснователна.

 

Във връзка с всичко изложено молят, да бъде постановено решение, с което да се отхвърли като неоснователна въззивна жалба с вх. № 17791 /2014 г.. подадена чрез Районен съд С. до Окръжен съд С., срещу Решение № 807/14.07.2014 г. по гр.д. № 1528/2014 г., от Й.Д.Д. ЕГН **********. чрез адв, И.А.,***, и да бъде потвърдено обжалваното решение, тъй като същото е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила.

Молят с оглед изхода на делото, да се присъдят в полза на въззиваемия всички направени разноски за производството пред настоящата инстанция, а именно заплатеното адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 75122 / 01.10.2014 г., приложен в оригинал към настоящия писмен отговор.

 

           Въззивникът Й.Д.Д. *** - редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител по делото пред въззивния съд.

 

Въззиваемият “О.” ООД – гр. С.,     редовно и своевременно призовани, за тях се явява адв. С.Р. и моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото и в депозираната по същото писмена защита с вх. № 15092/19.12.2014г.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 8, ал. 1, и чл. 28 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, във вр. с чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от ЗАЗ и във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: По делото пред първоинстанционния съд е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58 т.8, рег.№ 3526 д. № 1310/2013 г., видно от който И. К. Фл., М. К. Н., Е. М.Н., Г.Ма. К., Н. П. П., В. Пе. В., А П Н, К. П. П., Р. Ц. Ге., И. Ц. Г., Д. П.Д.ва, Е ПД., Д И. Д., Ц. И.Д., М. И. Д. и М. П. Б. продават на Й.Д.Д.: 4/6 ид.ч. от нива, цялата с площ 5.998 дка, ІV категория, находяща се в м. Б., съставляващо имот № 017034, парцел 034 от масив № 017 по КВС с.Остров общ. О., обл. В., ЕКАТТЕ ..., при посочени граници; 4/6 ид.ч. от нива цялата с площ 59.998  кв.м., трета категория, находящо се в м. Г., съставляваща имот № 136018, парцел № 018, от масив 136 по КВС с. О., община О., обл. В. ЕКАТТЕ ..., при посочени граници.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14 т.7, рег. № 2945, дело 1101/2013 г., видно от който на 24.06.2013 г.  Г. К. С. и Й. К. К.  даряват на Й.Д.Д. 1/6 ид.ч. от нива, цялата с площ 5.998 дка, ІV категория, находяща се в м. Б., съставляващо имот № 017034, парцел 034 от масив № 017 по КВС с.О.общ. О., обл. В., ЕКАТТЕ ..., при посочени граници; 1/6 ид.ч. от нива цялата с площ 59.998  кв.м., трета категория, находящо се в м. Гложец, съставляваща имот № 136018, парцел № 018, от масив 136 по КВС с. О., община О.обл. В. ЕКАТТЕ ..., при посочени граници.

По делото е представен договор за аренда на земеделски земи вписан на 3.12.2012 г., с който арендодателят – “О.” ООД гр. С. предоставя на арендатора – И. М. М. и И. П. М.  за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя, находяща се в землището на с. О., а именно: нива № 017034 от 5.998 дка. в м. Б., нива № 136018 от 59.998 кв.м., находяща се в м. „Г.”, като договор за аренда е сключен за срок от 10 стопански години и влиза в сила от 2013/2014 стопанска година.

По делото е представен и договор за аренда върху земеделски земи сключен на 17.08.2004 г. между И. М. М. и “О.” ООД гр. С., с който са предоставени под аренда земеделска земя в землището на с. О., община О., обл. В.: земеделска земя - масив 136, пар. 20, пл. 21.000 дка в м. „Г.” и земеделска земя -  масив 136, пар.18, пл. 5.999 дка. в м. Гложец.

     

По делото е представен като писмено доказателство и Договор за аренда върху земеделските земи, вписан в Служба по вписванията гр. О. с вх. № 1335/23.04.2009 г., видно от който, същия касае аренда на нива с площ 15.00 дка., IV категория в местността “Б.”, представляваща имот № 017013 в землището на с. О.. Очевидно е, че предоставената за ползване земеделска земя няма нищо общо с придобитите от страна на въззивника, по силата на две сделки 5/6 идеални части от следните недвижими имоти:

НИВА цялата с площ от 5,998 дка (пет дка. деветстотин деветдесет и осем кв.м.), четвърта категория, находяща се в местността “Б.”, съставляваща имот №: 017034, парцел № 034 - /тридесет и четвърти/ от масив № 017 /седемнадесети/, по КВС с. О. общ. О., обл. В., ЕКАТТЕ ..., както и

НИВА цялата с площ от 59,998 дка (петдесет и девет дка. деветстотин деветдесет и осем кв.м.), трета категория, находяща се в местността "Г.", съставляваща имот №: 136018 парцел № 018/осемнадесети/ от масив № 136 /сто тридесет и шести/, по КВС с. О. общ. О., обл. В., ЕКАТТЕ ....".

По делото са представени и 4 броя договори за аренда върху земеделските земи от 23 април 2009 г., 9 март 2004 г., от 9 март 2004 г. и от 17.08.2004 г.

 

В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е разгледал всички законови предпоставки за уважаването на иска по чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 28, ар. 1 от ЗАЗ, в мотивите към обжалваното Решение и е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че действително може да се приеме, че по отношение на подробно описаните недвижими имоти е налице сключен Договор за аренда на земеделски земи от 2012 г., вписан с вх. № 3957 / 03.12.2012 г., акт № 59, том 7 в Служба по вписванията гр. О., който влиза в сила от 01.10.2013 г. Съгласно чл.17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят на арендуваните обекти на договора в лицето на Й.Д.Д. замества арендодателя като страна по договора за аренда. Не се спори между страните, че същите тези недвижими имоти през стопанската 2012/2013 г. са се обработвали от ответното дружество, като тяхното ползване е било осъществявано при изтекли предходни договори за аренда, но със знанието и без противопоставянето на собствениците. С уведомително писмо от 11.12.2013 г., приобретателят е уведомил арендатора за настъпилото правоприемство по отношение на арендувания обект и го е поканил да заплати дължимата рента за стопанската 2012/2013 г. за притежаваните идеални части от недвижимите имоти. Писмото е получено от представител на ответника на 13.12.2013 г. Неоснователно е да се търси арендно плащане за стопанската 2012/2013 г. С разходен касов ордер от 13.11.2013 г., арендодателят И. М. М. е получил в цялост дължимото арендно плащане за стопанската 2012/2013 г., като изрично е декларирал, че ще изплати получени средства и на останалите наследници на К.С. М., съобразно полагащите им се дялове по Закона за наследството. В тази насока съгласно специалната разпоредба на чл.17, ал.З, предл. второ от ЗАЗ, приобретателят на арендованите имоти не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместването. Както бе посочено по-горе, уведомлението е получено на 13.12.2013г., а задължението за стопанската 2012/2013 г. е изпълнено точно един месец по-рано - на 13.11.2013 г. В този смисъл разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ се явява специална по отношение на разпоредбата на чл.75, ал. 1 от ЗЗД, която разглежда хипотезата на заплащането на ненадлежния кредитор, която разпоредба се цитира като едно от основните оплаквания във въззивната жалба на жалбоподателя. В тази връзка това оплакване на въззивника се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

 

 С оглед на всичко това настоящият въззивен съд изцяло споделя извода на първостепенния съд, че претенцията на въззиваемия за плащане за стопанската 2012/2013г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

 

По отношение на другата претенция на въззиваемия-ищец за заплащането на цената по договора за аренда на земеделските земи от 2012г., съответно вписан с вх. № 3957/02.12.2012г., акт № 59, том VІІ в Службата по вписванията гр.О., област П., за стопанската 2013/2014г. същата се явява преждевременно предявена, тъй като все още не се настъпила изискуемостта на това арендно плащане. До същите обосновани и мотивирани изводи е стигнал и първоинстанционния съд в мотивите си към обжалваното решение. В тази насока съобразно разп. на чл. 3, ал. 2 от този договор плащането в натура се извършва до 20 календарни дни след прибирането на реколтата от всяка култура. Ал. 3 на същата законова разпоредба е категорична, че плащането в пари се извършва еднократно в периода от 01.11. до 30.12. на съответната календарна година. Според чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля по същите.Отделните договорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В тази насока първостепенният съд е изложил подробни и обосновани мотиви, които изцяло се споделят от настоящата въззивна инстанция и съобразно разпоредбата на чл.272 от ГПК не следва да бъдат преповтаряни, а съдът  следва да препрати към същите като правилни и законосъобразни.

 

 В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 400 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. С.Р. по договор за правна помощ от 01.10.2014г. и представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, надлежно приложени по делото.

 

На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото Решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5000 лева, а именно 1 924.88 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 807/14.07.2014г. по гр.дело № 1528/2014г., по описа на С. районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

 ОСЪЖДА Й.Д.Д. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. П., ул.”П.” № ., чрез адв. И.А. ***, да заплати на “О.” ООД гр. С., с ЕИК …., със седалище и управление гр. С., бул. “П.” № ., ет.., ап. ., представлявано от К. А. А., сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляващи направените от въззиваемия направените разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.