Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1                                05.01.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 04 декември                                     две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1464  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „АЛТЕСТ ДЖИ ТИ ЕС” ЕООД – гр. Бургас чрез адв. Д.Р. от Бургаската АК против решение № 824 от 17.07.2014 г., постановено по гр.дело № 5991/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивникът обжалва решението в частта, в която  съдът признава за незаконно уволнението на Г.Й. и отменя като незаконосъобразна заповед № 596/12.12.2013 г. на управителя на „АЛТЕСТ ДЖИ ТИ ЕС" ЕООД и счита същото за неправилно, необосновано н незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено в обжалваната му част. Въззивникът счита, че решението е постановено в разрез със събраните по делото доказателства, както и в противоречие със закона. Подробни съображения излага в жалбата си, докладвани в с.з. С оглед на това моли да бъде отменено решение № 824/17.07.2014 г., постановено по гр.д. № 5991/2013 г. Районен съд Стара Загора в частта, в която се отменя като незаконосъобразна заповед № 596/12.12.2013 г. на управителя на „АЛТЕСТ ДЖИ ТИ ЕС" ЕООД като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Въззиваемият Г.Х.Й. чрез адв. Н.К. заявява, че оспорва въззивната жалба и счита, че е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. При разглеждане на делото и постановяване на решението първоинстанционният съд не бил допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакванията, които се правели във въззивната жалба били неоснователни. Подробни съображения излага в отговора си, докладвани в с.з. Моли да бъде оставена жалбата без уважение и да му се присъдят разноските за тази инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и по чл. 221 ал. 1 КТ – за присъждане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ.   

Въззивникът обжалва решението в частта, в която  съдът признава за незаконно уволнението на Г.Й. и отменя като незаконосъобразна заповед № 596/12.12.2013 г. на управителя на „АЛТЕСТ ДЖИ ТИ ЕС" ЕООД и счита същото за неправилно, необосновано н незаконосъобразно.

Не се спори по делото, че по силата на трудов договор № 87/11.04.2012 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът Г.Х.Й. /въззиваем в настоящото производство/ е изпълнявал длъжността „началник склад” в склад Стара Загора при ответното дружество. Видно от трудовия договор, страните са се уговорили определеното с договор трудово възнаграждение на ищеца да му бъде заплащано до 31 –во число на месеца /т.е до последния ден на месеца/, следващ месеца на полагането на труд.

Със заповед № 596/12.12.2013 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 12.12.2013 г., на осн. чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ вр. с чл. 188 т. 3 от КТ във вр. с чл. 187 т. 7 и т. 10 от КТ – поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” с мотиви „установени липси при направена инвентаризация, назначена със заповед № 36/29.10.2013 г. на склад в Стара Загора на стойност 17771,37 лв. Уволнителната заповед е връчена на ищеца на 16.12.2013 г. – видно от представената от ответника подписана от ищеца заповед за уволнение и от представената от ищеца куриерска пратка на „Спиди”.

Основният довод на ищеца за незаконосъобразност на процесната заповед № 596/12.12.2013 г. на ответното дружество е, че с получаване на заявлението от ответника по чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ на 02.12.2013 г., трудовото правоотношение е прекратено едностранно, поради което с оспорената заповед № 596/12.12.2013 г. не е могло да бъде прекратено вече прекратеното трудово правоотношение, поради което и издадената заповед № 596/12.12.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ е незаконосъобразна, тъй като към датата на връчването й не е съществувало потестативното право на работодателя за уволнение. В тази връзка районният съд е изложил изключително подробни мотиви защо счита гореизложения довод на ищеца за неоснователен, поради което въззивният съд препраща към тях на основание чл.272 от ГПК, тъй като счита, че не следва да преповтаря същите, които намира за правилни и законосъобразни. С оглед на това правилно е прието, че следва да се разгледа въпроса за законосъобразността на обжалваната заповед, на основание следващите оплаквания, след като правилно е прието, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ.

Ищеца прави възражение, че заповед № 596/12.12.2013 г. е издадена в нарушение на чл. 333 ал. 1 т. 4 КТ, съгласно която в случаите на чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ /какъвто е настоящия случай/ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск. По делото е безспорно установено, а и това е видно от представения като доказателство болничен лист № 3721128 от 14.12.2013 г, че за периода от 14.12.2013 г. до 18.12.2013 г. на ищеца е бил разрешен отпуск за временна неработоспособност поради заболяване. Действително, процесната заповед за уволнението на ищеца на осн. чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ е издадена на 12.12.2013 г. /т.е два дни преди ищеца да започне ползването на разрешения му отпуск с горецитирания болничен лист, в случая обаче меродавен е не момента на издаването на заповедта, а момента на връчването й, тъй като съгласно разпоредбата на чл. прекратяването по чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ е без предизвестие, като с оглед разпоредбата на чл. 335 ал. 1 т. 3 КТ следва да се приеме, че момента на прекратяване на трудовото правоотношение е момента на получаване на писменото изявление за прекратяването на договор, което в случая е станало на 16.12.2013 г. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 195 ал. 3 КТ, съгласно която дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта за уволнение. Следователно след като към датата на налагане на дисциплинарното наказание – 16.12.2013 г. когато на ищеца е връчена заповедта за уволнение, същия е започнал ползването на разрешения му отпуск и по делото не са представени доказателства от ответника, че е искано и дадено разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищеца, издадената заповед № 596/12.12.2013 г. за уволнението на ищеца на осн. чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ се явява незаконосъобразна само на това основание и следва да бъде отменена без да се разглежда по същество.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е разгледал законосъобразността на обжалваната заповед и по същество макар, че в конкретния случай това не е необходимо. По отношение на този въпрос въззивният съд намира, че следва да посочи, че изводите на районният съд също са правилни и законосъобразни, поради което препраща към тях. Няма конкретни оплаквания във въззивната жалба, поради което не се налага въззивният съд да излага допълнителни съображения. 

Във въззивната жалба се прави оплакване, че съдът е допуснал нарушение на  процесуалните правила, тъй като на ответника не била дадена възможност за пълно и главно доказване, независимо от липсата на оспорване от страна на ищеца на представените от тяхна страна доказателства.    

В конкретния случай предмет на производството по делото е законосъобразността на Заповед № 596/ 12.12.2013 год. на управителя на „Алтест Джи Ти Ес" ЕООД, гр. Бургас, видно от петитума на исковата молба и доклада по делото. Ответникът е присъствал в заседанието на 25.03.2014 г., в което е направен доклада по делото от съда и не е имал бележки и възражение по доклада. В това с.з е следвало да ги направи ако има такива. Освен това след разпределението на доказателствената тежест ответникът не е посочил доказателства  по   съществото   на  трудовия   спор. Неоснователно е твърдението на въззивника, че е бил възпрепятстван и това е попречило да ги посочи и представи в с.з. на 22.04.2014 год., тъй като съгласно чл.131, ал.З от ГПК още с отговора на исковата молба, ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, а също и да ги представи. Втората процесуална възможност за посочване на доказателствата е след доклада по делото /чл.146, ал.З от ГПК/. Видно от протокол от с.з. от 25.03.2014 год. след дадената възможност на страните да изложат становище по доклада по делото, ответникът не е посочил никакви доказателства. В с.з. на 25.03.2014г. съдът е дал възможност на ответника да ангажира писмени и гласни доказателства за следващото с.з.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира за неоснователно възражението на въззивника, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е дал ход на делото в с.з. на 22.04.2014 год. въпреки представените два броя болнични листи за заболяване на представителя на ответното дружество и пълномощника му, което му е попречило да посочи и представи доказателства по съществото на спора. Болничните листи, за да послужат за отлагане на делото, следва да отговарят на изискванията на чл.18, ал.2 от НМЕ. Съдът е дал ход на делото, тъй като представените болнични листи не отговарят на изискванията на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза.

Ето защо, въззивният съд намира това оплакване във въззивната жалба за неоснователно.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Пред въззивната инстанция въззиваемият е поискал присъждане на разноските за настоящата инстанция, поради което следва да му се  присъдят такива с оглед изхода на спора -неоснователност на въззивната жалба, които са в размер на … лв. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на същите. Въззивният съд намира това възражение за неоснователно, тъй като делото е с фактическа и правна сложност, поради което не следва да бъдат намалявани направените разноски пред настоящата инстанция.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 824 от 17.07.2014 г., постановено по гр.дело № 5991/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДААЛТЕСТ ДЖИ ТИ ЕС” ЕООД, ЕИК 201395004, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Южна промишлена зона, производствена база на „Алупласт”, представлявано от управителя Т.Ж.С.да заплати на Г.Х.Й., ЕГН ********** ***, сумата от …лв. /…лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: