Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 3    …………………05.01.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На четвърти декември…………………………...……………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.…………..…………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1466……по описа за 2014……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 864 от 23.07.2014 г., постановено по гр.дело № 5433/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Пътстрой” ООД гр.Стара Загора против П.Н.Д. установителен иск за признаване за установено по отношение на същия, че дължи на „Пътстрой” ООД  сумата от …лв. за главница, представляваща неотчетен служебен аванс, както и законна лихва от 14.08.2014 г. до окончателното изплащане на  вземането,  за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 2454/30.08.2013 г. по гр.дело № 3801/2013 г. на РС Стара Загора.

 

        Въззивникът „Пътстрой” ООД гр.Стара Загора, чрез пълномощника си по делото адв.И.И., счита че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважен предявеният установителен иск и му се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият П.Н.Д. не е представил писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, не се явява в с.з. и не взема становище по въззивната жалба.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за установено следното:

   

        Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК. Ищецът „Пътстрой” ООД- Стара Загора твърди в исковата си молба, че страните били в трудово правоотношение, след прекратяването на което били изплатени всички задължения от ищеца към ответника. Докато бил на работа в дружеството ответникът получил „служебни аванси” по РКО през 2012 г. в общ размер на …лв. Сумите били за плащане на текущи разходи за обекти, където ответникът извършвал трудовата си дейност. Тази сума била отразена по счетоводна сметка 422 „подотчетни лица” по партида „П.Н.Д.”. За получените пари като служебен аванс ответникът бил длъжен да съставя авансов отчет и да отчита изразходването им със съответните първични счетоводни документи. По този начин били отчетени предоставените аванси на обща стойност … лв. Към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК ответникът не бил отчел дадените му служебни аванси в общ размер на …лв. По образуваното ч.гр.дело № 3801/2013 г. на РС Стара Загора била издадена заповед за изпълнение за тази сума, срещу която ответникът възразил. Претендирал е съдът да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството сумата … лв., представляваща неотчетен служебен аванс, както и законна лихва от 14.08.2013 г. до окончателното й изплащане.

 

В срока по чл.131 ГПК ответникът П.Н.Д. е подал писмен отговор, в който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Действително получавал служебни аванси, но същите били отчетени по съответният ред и това били суми за командировки на служители в дружеството, които суми изплащал лично на тях. Преди да бъде освободен от заеманата длъжност на ръководството представил обходен лист, в който било отразено, че не дължи суми под каквато и да е форма на дружеството. Моли съда да отхвърли предявеният установителен иск като неоснователен.

       

        От приложеното ч.гр.дело № 3801/2013 г. по описа на РС Стара Загора е  видно, че е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 2454/30.08.2013 г., с която е разпоредено длъжникът П.Н.Д. да заплати на ищцовото дружество сумата от …лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2013 г. до изплащане на вземането, срещу която заповед ответникът е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си. По делото е безспорно, че страните са били в трудово правоотношение, което е било прекратено.   

По делото е назначена съдебно- икономическа експертиза, която е депозирала основно и допълнително заключение, неоспорени от страните. От заключението е видно, че по счетоводни данни на ищцовото дружество към 31.12.2013 г. П.Н.Д. от получените през 2012 г. служебни аванси общо в размер на …лв. е отчел …лв. и има неотчетени служебни аванси по дебита на счетоводна с/ка 422 „Подотчетни лица – партида П.Н.Д.” в общ размер на … лв. Видно от заключението на вещото лице и от приложените заверени копия  на разходни касови ордери: РКО от 10.09.2010 г. за сумата в размер на … лв., РКО от 11.09.2012 г. за сумата от …лв. и РКО от 13.09.2012 г. за сумата … лв., същите са изпратени по пощата и на тях липсва подпис на Д..

   

        По делото са разпитани свидетели. От свидетелските показания на К.З.В., И.Г.Х. и А.Х.С. се установява, че служебен аванс се получавал с РКО, който се подписвал от  техническия ръководител /като такъв работел и ответникът/. Този аванс се ползвал за материали и др., необходими за обекта. Следващ аванс се получавал, когато се отчете предходния аванс. Свид. В. твърди, че РКО не им се връщал, за да бъде унищожен след като се отчетат, а оставал при касиерката. Командировъчните също се получавали с РКО, въпреки че никога не е имало командировъчни заповеди. Свидетелят сочи, че практиката при ищеца била: „…отчиташ и получаваш нов аванс…”. Свид. И.Х. установява, че първите три години заплатите се плащали по карта, „…след това на ръка, в пликче, с ордерче и така. Разписваш един ордер и си получаваш заплатата…”. Сочи, че по принцип техникът давал парите за командировките. „…Техникът ни раздава, в случая П. ни дава по … лв. на ден командировъчни, като свършат командировъчните се разписвахме…”. Свид. А.С. твърди, че парите за служебните аванси се получавали от касиерката срещу подписване на РКО, който оставал при нея: „…Ние се отчитаме и до там, какво става с този ордер не зная. Няма случай да получа пари по нов ордер, без да сме отчели предходния…”.

 

При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Видно от приложеното ч.гр.дело № 3801/2013 г. на РС Стара Загора, заявителят е посочил като обстоятелства, от които произтича вземането са: съгласно РКО през 2012 г. на П.Д. са му били предоставени като служебни аванси общо …лв., като към момента на подаване на заявлението са били налице неотчетени парични средства в касата на „Пътстрой” ООД в размер на … лв. Към заявлението от заявителя са приложени копия на 8 броя РКО за общата сума в размер на …лв. В заявлението не е посочен по кои от представените ордери длъжникът не се е отчел. Към исковата молба ищецът отново е приложил същите копия на 8 броя РКО на обща стойност … лв., без отново да конкретизира сумите по кои от приложените РКО са неотчетени от ответника. Разходният касов ордер /РКО/ представлява нареждане на ръководството на предприятието, търговеца, респективно търговското дружество до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието, търговеца или търговското дружество и се използва във възприетата от съответното предприятие /търговец/, търговско дружество вътрешна организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане, е необходимо от него да се установява лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащането.

 

        Доказателствената сила на свидетелстващите документи следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда, с оглед всички обстоятелства по делото. Преценката на събраните по делото доказателства- заключението на вещото лице, писмените и гласни доказателства, сочи на извода, че счетоводството на ищеца не е водено коректно, както правилно е приел и районният съд. Свидетелските показания са без противоречия относно практиката в ищцовото дружество при отчитане на получени служебни аванси РКО да не се връщат на лицето за унищожаване и относно това как се получават служебни аванси, заплати, как се отчитат получените аванси и унищожават ли се отчетените РКО. Ищецът не установи по каква причина 3 бр. РКО, изпратени по пощата и неподписани от ответника, се намират у него, както и дали сумите по тези РКО са били получени от ответника. Ищецът не конкретизира и по кои от представените 8 броя РКО сумите не са отчетени. В посочените от въззивника решения на ВКС е прието, че по начало с РКО може да бъде доказано плащане, но ако същият съдържа изискуемите реквизити- лицето на което е изплатена посочената сума и основанието на плащането. В случая, три от представените РКО не са подписани от ответника; общата сума, за която са издадени 8 бр. РКО, представени от ищеца, е … лв., а ищецът претендира, че ответникът не му е отчел сумата от …лв., без да конкретизира по кои от представените ордери тази сума е била получена от същия. При това положение, съдът намира, че представените от ищеца РКО не доказват твърденията му за неотчетени парични средства в размер на … лв., дадени на ответника като служебен аванс. Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

 

        С оглед на изложените по- горе съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Същото следва да бъде потвърдено.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

       

                              Р  Е  Ш  И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 864 от 23.07.2014 г., постановено по гр.дело № 5433/2013 г. на Старозагорския районен съд.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                             2.