Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 13/12.01.2015 г.                                           Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На девети декември                                                              Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                  

                                             Членове: 1. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

                                                            2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1467 по описа за 2014 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. К.А. – пълномощник на въззивника “Е.“ ЕООД гр. С., срещу Решение № 152/25.07.2014г., постановено по гр.д. № 151/2014г. по описа на Р. районен съд.

 

          При извършена проверка по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК се установи следното:

 

          Жалбата е постъпила в срок, съдържа необходимите реквизити по чл. 260 ГПК и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт от легитимирана страна.

 

Въззивникът и пълномощникът му не са доволни от постановеното първоинстанционно решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати сумата 182.44 лева мораторна лихва, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата от 1 490 лева и 353 лева – направени разноски от ищеца, поради което обжалват решението на районния съд в законния срок и считат същото за неправилно.

 

Излагат доводи, че първоинстанционния съд е приел, че ответника е изпълнил задълженията си по трудовия договор за заплащане на трудовото възнаграждение и обезщетение по чл. 224 КТ, съгласно приложените ведомости и изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. В същото време съдът е осъдил ответника да заплати мораторна лихва /за забава/, тъй като същата оставала дължима и от  подаването на иска в съда.

 

Намират, че от представените по делото пред районния съд доказателства и от заключението на назначената и изслушана експертиза всички претендирани и дължими суми били изплатени още преди завеждане на делото в съда, по ведомост всеки месец и всички дължими суми са окончателно изплатени както и обезщетението по чл. 224 от КТ, което било изплатено на 18.01.2013г., а трудовият договор е бил прекратен със заповед от 01.03.2013г. към която дата са изплатени всички трудови възнаграждения и обезщетения. Направили са искане пред районния съд за присъждане на разноски, по представен списък за същите, но съдът е осъдил дружеството пред РС като ответник да заплати разноски при отхвърлен иск.

 

Поради изложеното считат постановеното решение на Р. районен съд за незаконосъобразно. Молят въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на РС-Р. в обжалваната част, като отхвърли предявения иск за лихва и присъдените направени по делото съдебни и деловодни разноски, както и за адвокатски хонорар.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор.

 

          Въззивникът “Е.” ЕООД – гр. С., редовно и своевременно призован, явява се адв. К.А., която заема становище пред въззивния съд, че изцяло поддържа подадената въззивна жалба, поради което моли да бъде отменено частично постановеното решение от РС-Р., като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част касаеща мораторната лихва, за която били осъдени както и в частта за разноските по делото, и да им бъдат присъдени всички направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемият П.А.П. редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител по делото пред въззивната инстанция.  

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск  с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗЗД.

 

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява процесуално допустима и разгледана по съществото си е основателна и доказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: не се спори между страните по делото и се установява от представените писмени доказателства, че въззиваемия П. е работил в ответното дружество-въззивник, като по силата на сключения между страните трудов договор е изпълнявал посочената длъжност “шофьор на автобус” считано от 17.09.2012г. Не се спори също, че със заповед от 01.03.2013г., на основание 325 т. 1 от КТ – по взаимно съгласие.

Съгласно разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната. Съдът приема за безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства, които съдът възприема като непротиворечиви и отразяващи пряко действителността, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период. Трудовото възнаграждение за процесните месеци е било изискуемо с оглед установеното в чл.270 КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение е било изискуемо и ликвидно, установено по основание и размер.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от страните се установяват следните задължения: дължимото и неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода м.10. 2012г. – м.02. 2013г. възлиза на 1 622.65 лева е изплатено по ведомост,  обезщетението  по чл. 224, от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 167.67 е  изплатено с РКО от 18.01.2013г.  

 

Относно присъдената мораторната лихва върху сумата от  1 490 лева в размер на 182.44 лева, представляваща мораторната лихва за забава върху сумата от 1 490 лева, считано от завеждането на иска, до окончателното изплащане на сумата,  въззивния съд счита, че същите са били неправилно присъдени от първоинстанционния съд, поради следните съображения:

 

На първо място, дължимите суми от въззивника на въззиваемия са били изплатени преди завеждане на делото в съда още на дата 18.01.2013г. с горецитирания  РКО от същата дата, а делото е заведено пред районния съд едва на 13.03.2014г. Мораторната лихва е иск със самостоятелно основание, която се дължи от момента на забавата до завеждане на делото в съда. С оглед на гореизложените съображения и констатациите на вещото лице дължимите суми от въззивника на въззиваемия са били своевременно изплатени, включително и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, поради което дружеството въззивник не е изпаднало в забава за да се дължат и съответните лихви. Освен това според КТ и ЗЗД не се дължат и лихви върху лихви както са присъдени от районния съд, тъй като не е дължимо от своя страна и законната лихва, считано от завеждане на делото в съда, до окончателното изплащане на дължимите суми, тъй като не е налице на практика главно задължение което да обосновава и наличие на акцесорното задължение за лихви.

 

Основното оплакване във въззивната жалба на жалбоподателя се отнася  до мораторната лихва и законната такава, като въззивният съд в заключение намира, че същите не са дължими.

 

Освен това въззивният съд счита, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК когато искът е отхвърлен ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.

 

На практика настоящата инстанция счита, че искът на ищеца е следвало да бъде изцяло отхвърлен от първостепенния съд и да бъдат присъдени в полза на въззивника-ответник всички съдебни разноски пред първата инстанция.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено  в обжалваните му части, включително и в частта му за разноските, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции, общо в размер на  650 лева, от които пред първата инстанция сумата от 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. К. А. по договор за правна защита и съдействие № 071997/25.03.2014г.-л. 17 от първоинстанционното дело, и сумата от 350 лева – разноски пред въззивната инстанция, съгласно представеният списък  на разноските по чл. 80 от ГПК.

 

На основание чл.280, ал.1 от ГПК настоящото Решение  не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5000 лева.

Водим от горното, съдът

 

                           Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ  частично решение № 152/25.07..2014г. постановено по гр.дело № 151/2014г., по описа на Р. районен съд, в частта му, с която е осъден “.” ЕООД гр. С. ЕИК ..., представлявано от Д. Д. М. със седалище и адрес на управление: гр. С., обл. С., ул. “С.” № ., ап. ., да заплати на П.А.П. с ЕГН **********,***, сумата от 182.44 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 1 490.00 лева, считано от завеждането на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата 353.00 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото, като  НЕправилно и НЕзаконосъобразно в тази му част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на П.А.П. с ЕГН **********,***, против “Е.” ЕООД – гр. С., ЕИК ..., представлявано от Д. Д. М. със седалище и адрес на управление: гр. С., обл. С., ул. “С.” № ., ап. .,  за заплащане на законната лихва за забава върху главницата от 1 490.00 лева, считано от 01.03.2013 год. да 01.03.2014 год., както и направените деловодни разноски, като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

ОБЯВЯВА, че решение № 152/25.07..2014г. постановено по гр.дело № 151/2014г., по описа на Р. районен съд, е влязло в законна сила в останалата му част.

 

      ОСЪЖДА  П.А.П. с ЕГН **********,*** да заплати на “Е.” ЕООД – гр. С., ЕИК ..., представлявано от Д. Д. М. със седалище и адрес на управление: гр. С., обл. С., ул. “С.” № ., ап. .,  сумата в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляващи направените от въззивника разноски по делото, пред всички съдебни инстанции.

 

      Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.