Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2                             05.01.2015 година                          гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД    ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 04 декември                                                                                    2014 година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. …………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1468  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Т.П.Т. чрез адв. М.Х. против решение № 169 от 18.08.2014 г., постановено по гр.дело № 160/2014 г. по описа на Радневския районен съд.

  Въззивникът обжалва решението изцяло, като моли да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Решението било неправилно поради съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли да му се присъдят направените по делото разноски. Подробни съображения излага във въззивната жалба, докладвани в с.з. Представена е и писмена защита.

Въззиваемият П.И.П. чрез адв. Г.К. счита, че въззивната жалба е неоснователна и неподкрепена с доказателства. Обжалваното решение на първоинстанционния съд било правилно и обосновано. Излага подробни съображения по жалбата, с оглед на които заявява, че счита претенциите на насрещната страна за недоказани и неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, а решението на  първоинстанционния съд потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за направените пред въззивната инстанция разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Пред Радневския районен съд е предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.

Видно от ч.гр.д. № 759/2013 г. по описа на  Радневския районен съд ищецът П.И.П. е подал на 28.11.2013 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като на 14.12.2013 г. е издадена  заповед № 682 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено ответникът Т.П.Т. да му заплати сумата от 12 000 лева главница, лихва за периода 06.02.2009г. до 05.04.2013г. в размер на 5367 лв. и законна лихва върху главницата, считано от 28.11.2013 г. до изплащането й, както и 2148 лева разноски по делото. На 31.01.2014 г., в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, Т.П.Т. е подал възражение, че не дължи пари. С оглед на това съдът е дал указания на заявителя П.И.П., че може да предяви иск за установяване на вземането си. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК същия е предявил настоящия иск.

По делото е установено, че с договор за цесия от 05.04.2013г. Евгени Димитров Даракчиев в качеството на цедент е прехвърлил на ищеца П.И.П., в качеството му на цесионер цялото си вземане към Т.П.Т., произтичащо от договор за заем, обективиран в нот. акт № 146 том 4 рег. № 3790 по нот. дело № 414/2008г на Нотариус А.Т. рег. № 532 гр. Раднево, което вземане е обезпечено с учредена договорна ипотека, като страните са договорили падеж за връщане на сумата – 06.02.2009г. Във връзка със сключения договор за цесия, длъжникът бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането видно от приложеното по делото съобщение рег.№ 927 том 1 акт 29 от 05.04.2013г. по описа на Нотариус А.Т. рег.№ 532 от НК. Също така с нот. покана рег. № 1071 том І акт № 37 от 18.04.2013г по описа на Нотариус рег. № 532 ищецът П.И.П. /кредитор/ е поканил ответника  Т.П.Т. /длъжник/ в седмодневен срок от получаване й да върне дължимата сума от 12000 лева, както и законна лихва върху главницата в размер на 5 367 лева. Към момента на подаване на исковата молба няма представени доказателства за плащане, т.е. плащане не е осъществявано. Безспорно исковата молба е подадена в предвидения в чл. 415, ал.1 от ГПК едномесечен срок от кредитора срещу длъжника по заповедта за изпълнение.

Ответникът възразява, че не му е съобщено по надлежния ред прехвърлянето на вземането. Въззивният съд намира това оплакване за неоснователно, тъй като както бе посочено по-горе има представено по делото съобщение от нотариус Антоанета Тодорова, което макар, че не е връчено лично на ответника е връчено на лицето Г.Щ. – негова тъща със задължение да му го предаде. Дори да се приеме, че тя не му го е предала, съгласно, съдебната практика връчването на исковата молба на длъжника, към която е приложено уведомление от цедента за извършената цесия макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че е надлежно съобщаване по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В конкретния случай към исковата молба е приложено съобщение за извършената цесия от цедента до ответника. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че ответника е надлежно уведомен за цесията.

Вземането на ищеца П.И.П. произтича от договор за цесия, който е неформален, каузален и консенсуален договор. Установено е по делото, че длъжникът Т.П.Т. е надлежно уведомен за цесията по см. на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Не са представени доказателства Т.П.Т. да е извършил плащане на П.И.П. във връзка с договора за цесия, поради което предявения иск се явявал основателен и доказан.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като по делото е безспорно доказано съществуването на заемно правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД договорът за заем е двустранен, консенсуален, възмезден и реален вид договор. В случая фактът на сключване на договора за заем се установява с изявленията на страните, материализирани в нотариалния акт за договорна ипотека.

          От представеният по делото нотариален акт за договорна ипотека от датата 07.10.2008 г. е видно, че заемодателят се е задължил по този Договор да предаде в собственост на заемателя сумата от 12 000 лева - наричана в договора “заетата сума”. Заемателят е длъжен да върне цялата “заета сума” от …  лв. на падежа 06.02.2009 г. За обезпечението на същия договор е съставен и съответния нот. акт № 146 том 4 рег. № 3790 по нот. дело № 414/2008г. на Нотариус А.Т.рег. № 532 гр. Раднево, което вземане е обезпечено с учредена договорна ипотека.

Радневският районен съд правилно е приел, че по делото ответникът не е оспорил процесния Договор за заем, следователно е безспорно, че между Евгени Димитров Даракчиев и ответника Т.П.Т. има подписан такъв и че договорените условия са именно тези, които са описани в Договора.

          Във връзка с изясняване на обстоятелствата, при които е сключен договора за заем са допуснати и разпитани свидетели. Районният съд е изслушал, като свидетел по делото Антоанета Тодорова – нотариус, която категорично заявява в показанията си, че волята на страните е била ответника да получи пари като заем от лицето Е.Д., които са му били необходими във връзка с някакъв бизнес, както и че ответникът в нейно присъствие е получил сумата от 12000 лева от Е.Д.Д. и с нот.акт № 146 том 4 рег. № 3790 по нот. дело № 414/2008г. на Нотариус А.Т.рег. № 532 гр. Раднево, това вземане е обезпечено с учредена договорна ипотека.

Въззивникът прави възражения, че тези свидетелски показания били недопустими по смисъла на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. Въззивният съд намира това оплакване за неоснователно, тъй като  съгласно трайната практика на ВКС се приема, че ограничението по чл.164 ал.1 т.3 ГПК, изключващо свидетелските показания за установяване на договори на стойност по-голяма от …лв., не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващото договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорки, ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички договорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен както и каква е била действителната воля на страните. При изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договора, характера на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че районният съд не е допуснал нарушения при събирането на гласни доказателства за горните обстоятелства. От показанията на свидетели безспорно е установено, че заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя, така е отразено и в писмения нотариален акт, поради което съдът намира, че е безспорно установен този факт. По делото от ответника не са ангажирани никакви доказателства, от които да е видно, че същият да е заплатил сумата от процесния договор за заем, която е следвало да върне на 06.02.2009 г. Няма представени доказателства от въззивника, че е заплатил дължимата сума на въззиваемия. Няма и такива твърдения.

В производството по чл.422 ал.1 от ГПК, който е иск за съществуване на вземането, следва да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. В случая въззиваемият е установил по делото, че вземането му произтича от договор за цесия от 05.04.2013г.

 При това положение въззивникът носи тежестта да докаже по делото, че е изпълнил изцяло и без забава това изискуемо парично задължение по начина, уговорен от страните, което обаче не е сторил. Неплащането от въззивника е виновно, защото по делото няма данни то да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина. С оглед на гореизложеното правилно районният съд е приел, че  претендираното от въззиваемия вземане за тази неплатена му от въззивника сума в размер на  … лева по договора за цесия и законната лихва върху същата от подаване на 14.12.2013 г. на заявлението му за издаване на заповедта за изпълнение до изплащането му, са възникнали и съществуват.

 При така установените обстоятелства по делото правилни са изводите на районният съд, че предявеният иск е основателен е доказан и го е уважил, като е признал за установено по отношение на въззивника, че дължи на въззиваемия исковата сума от … лева главница като предоставен заем, ведно с лихвата за забава в размер на … лева,  дължима върху главницата за периода от 06.02.2009г. до датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.12.2013г, както и ведно със законната лихва върху дължимата главница от …лв. за всеки просрочен ден от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 759/2013 год. на РРС - 14.12.2013 год. до окончателното заплащане на дължимата  сума.

 

 

 

С оглед на гореизложеното, окръжният съд намира, че решението на Радневския районен съд е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалните закони

Пред въззивната инстанция е направено искане за присъждане на направените разноски за настоящата инстанция  от въззиваемият. Предвид обстоятелството, че въззивната жалба е неоснователна следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски по делото за въззивната инстанция, които са в размер на … лв.  

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 169 от 18.08.2014 г., постановено по гр.дело № 160/2014 г. по описа на Радневския районен съд.

 

ОСЪЖДА Т.П.Т. ***, с ЕГН: ********** да заплати на П.И.П. ***№ 7, с ЕГН **********  сумата от …лева, представляваща  направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 


                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: