Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 4   ……………………05.01.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На четвърти декември…………………………...……………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.…………..…………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1471……по описа за 2014……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 868 от 23.07.2014 г. и решение № 986 от 02.10.2014 г. по чл.250 ГПК, постановени по гр.дело № 6065/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което е допусната съдебна делба на 13 недвижими имота- земеделски земи, находящи се в землището на с.Пряпорец, община Стара Загора, подробно описани и индивидуализирани в диспозитива на решението, при квоти: 1/2 ид.ч. за К.П.К. и по 1/4 ид.ч. за П.А.С. и Т.Г.А.. С решението по чл.250 ГПК е отхвърлена молбата на К.П.К. за допълване на решението по допускане на делбата.

 

        Въззивникът К.П.К., чрез пълномощника си адв.А.Ч., счита, че решението е нищожно като постановено от лице, което няма право да участва като съдия в разглеждането му поради забраната на чл.22, ал.1, т.т.5 и 6 и ал.2 ГПК. Моли да бъде прогласена нищожността му и делото да бъде прекратено. Решението било постановено и при многобройни нарушения на законите, поради което алтернативно моли същото да бъде отменено. По отношение на решението, постановено по реда на чл.250 ГПК, също моли да бъде отменено като незаконосъобразно. Подробните съображения, изложени в жалбите, са докладвани в с.з.

 

        В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК третото лице- помагач Ж.А.С., чрез особения си представител адв.Ю.Й., взема становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение- валидно, допустимо и правилно. Подробните съображения, изложени в отговора, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият Т.Г.А., чрез пълномощника си по делото адв.В.А., моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение поради нейната неоснователеност.  Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият П.А.С., чрез настойника си З.К.С. и пълномощника адв.Т.Ч., не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В с.з. взема становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Моли да бъде потвърдено решението на районния съд и му се присъдят разноските по делото за настоящата инстанция.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемите, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд е предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти с правно основание чл.34 ЗС. Ищецът Т.Г.А. твърди в исковата молба, че с ответниците са съсобственици на недвижими имоти- земеделски земи, находящи се в землището на с.Пряпорец, община Стара Загора, представляващи ниви, залесена територия и иглолистна гора, подробно описани в исковата молба. Твърди, че придобил по дарение от Ж.А.С. 1/4 ид.част от тези имоти с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 30.08.2010 г., № 150, том ІV, дело 393/2010 г. Твърди, че дарителят притежавал идеалните части по наследство от дядо си П.К. ***. Той оставил като свои наследници  първият ответник К.П.К.- негов син; вторият ответник П.А.С. и дарителят Ж.А.С.- като негови внуци- деца на покойната му дъщеря И.П.С.. Твърди, че по силата на наследяването първият ответник К.П.К. е собственик по наследство на 1/2 ид. част от земеделските имоти, а вторият ответник П.А.С.- на ¼ ид.част. Моли, съдът да постанови решение, с което да допусне делбата им.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът К.П.К. е взел становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че дарението било нищожно, защото накърнява добрите нрави; липсва основание и договорът е привиден. Алтернативно счита, че договорът за дарение е унищожаем, тъй като бил сключен от недееспособен, поставен под запрещение и сключен при измама и от дееспособно лице, което не е могло да разбира и да ръководи постъпките си. Твърди, че с решение по гр.дело № 1757/2007 г. въз основа на единична и тройна експертиза съдът бил постановил, че макар продавачът, който сега бил дарител, да не е бил поставен под запрещение, леката умствена изостаналост обусловила лесната му внушаемост и манипулируемост, респ. пълна неопитност и лекомислие. Счита, че това дарение на лице, с което нямат никаква родствена връзка или друга връзка, било без основание, било необичайно и нарушавало добрите нрави. Твърди, че в РП имало заведена тъжба за престъпление по чл.209, ал.2 НК, но преписката още не била приключила.

 

        Ответникът П.А.С., чрез настойника си З.К.С., не е подал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. В с.з. чрез процесуалния си представител адв. Т.Ч. взема становище, че е налице съсобственост, която следва да бъде прекратена с делбата.

 

        Третото лице помагач Ж.А.С., чрез особения си представител адв. Ю.Й., е взел становище, че искът е допустим. Не оспорва твърденията в исковата молба, че между страните е налице съсобственост. Счита, че към момента на подаването на отговор по делото няма доказателства за нищожност,  респ. унищожаемост на договора за дарение.

 

        Районният съд е приел, че  процесните недвижими имоти са съсобствени между страните по делото и е допуснал съдебна делба на същите при квоти: ½ ид.част за К.К. и по ¼ ид.част за П.С. и Т.А..         

 

        Не е спорно по делото, че ответниците К.П.К. и П.А.С., заедно с третото лице- помагач Ж.А.С., са наследници на П.К.С.: първият е негов син, а другите двама- деца на неговата дъщеря И.П.С., починала на 23.08.1997 г. С решение № 37036 от 11.11.1997 г. на ПК Стара Загора на наследниците на П.К.С. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху ИГЛОЛИСТНА ГОРА е площ 2.001 дка, в м. „Баш бунар”, десета категория, имот № 049004, землището на с.Пряпорец, при граници: имот № 049002 гора в зем.земи на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 049005 иглолистна гора на С.С.Р., имот № 049003 иглолистна гора на Община Стара Загора, имот № 000681 залесена територия на МЗГ-ДЛ; НИВА с плош 1.999 дка, в м. „Кривия орех”, десета категория, имот № 061016, землището на с.Пряпорец. при граници: имот № 000595 полски път на Община Стара Загора, имот № 000120 храсти- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 061017 - нива на насл. на П.Г.П., имот № 061012 нива насл. на П. и Г.Н.Б., имот № 061013 нива насл. на И.Н.М., имот № 061014 нива иасл. на П. Н.М., имот № 061015 нива насл. на Н.Н.М.; НИВА с площ 2.901 дка в м. „Бадемите”, десета категория, имот № 069012, землището на с.Пряпорец, при граници: имот № 069010 нива на С.Б.С., имот № 069020 нива на "Тера строй" ЕООД, имот № 069013 нива насл. на Р.К.Г., имот № 069014 нива на С.И.Н., имот № 069015 нива насл. на М.С.Д., имот № 069011 нива насл. на С.В.С. (Б.); НИВА с площ 2.500 дка в м. „Джелат дере”, осма категория, имот № 079001, землището на с.Пряпорец, при граници: имот № 000685 дървопроизв. пл. на МЗГ-ДЛ, имот № 079002 нива на „Ескизара” АД, имот № 000608 полски път на Община Стара Загора;  НИВА с площ 4.999 дка в м. „Ташлъка”, осма категория, имот № 080001, землището на с. Пряпорец, при граници: имот № 000285 залесена нива на МЗГ ДЛ, имот № 000608 полски път на Община Стара Загора, имот № 000614 полски път на Община Стара Загора, имот № 080002 нива на „Ескизара” АД; ИГЛОЛИСТНА ГОРА с площ 4.024 дка в м. „Демия”, имот № 101003, землището на с.Пряпорец, при граници: имот № 000701 залесена терит. на МЗГ ДЛ, имот № 101002 иглолистна гора насл. на Н.Д.Б.; НИВА с площ 1.998 дка в м. „Стаев трап”, осма категория, имот № 106042, землището на с.Пряпорец, при граници: имот № 000671 полски път на Община Стара Загора, имот № 106045 нива насл. на Н.Н.М., имот № 106043 нива насл.на И.С.Д., имот № 106041 нива насл. на С.Р.М.; НИВА с площ 0.900 дка в м. „Сулмуш”, осма категория, имот № 133001, землището на с.Пряпорец, при граници: имот № 000001 жил. територия на с.Пряпорец. имот № 000575 път IV кл. на Община Стара Загора, имот № 000227 дере на Община Стара Загора, имот № 133002 нива насл. на С.С.С.; НИВА с площ 2.410 дка в м. „Сулмуш”, осма категория, имот № 134031, землището на с.Пряпорец, при граници: имот № 134035 нива на Р.П.Р., имот № 134034 нива насл. на С.С.С., имот № 134032 нива на Р.Б.Г., имот № 134030 нива насл.на В.И.Б., имот № 000227 дере на Община Стара Загора; НИВА с площ 2.468 дка в м. „Гъзера”, десета категория, имот № 199012, землището на с.Пряпорец, при граници: имот № 000697 залесена територия на МЗГ-ДЛ, имот № 199015 нива насл.на И.К.Г., имот № 199013 нива на М.Н.М., имот № 199009 земи по чл.19 ЗСПЗЗ и  НИВА с площ 3.235 дка в м. „Кору чешма”, осма категория, имот № 204004, землището на с.Пряпорец, при граници: имот № 000717 дървопроизв.пл.на МЗГ-ДЛ, имот № 204005 изоставена нива на Община Стара Загора, имот № 204003 нива насл.на Р.К.Г., имот № 000660 полски път на Община Стара Загора. С решение № 37 от 11.08.2000 г. на ПК- Стара Загора на наследниците на П.К.С. е възстановена в нови реални граници  ЗАЛЕСЕНА ТЕРИТОРИЯ с площ 23.000 дка в м. „Вражда баир”, имот № 227021, с вид на горите или вид на подотдела: 73/д 15.357 дка широколистна гора и 73/е 7.643 дка широколистна гора, при граници и съседи: имот № 000697 залесена терит. на МЗГ ДЛ, имот № 227020 залесена терит. на насл. на П. Н.М., имот № 227024 залесена терит. на Д.Г.Г., имот № 227023 залесена терит. на Т.Г.Ч., имот № 227022 залесена терит. на Т.Р.С., имот № 227018 залесена терит. на насл. на С.Н.Н., а с решение № 37044 от 11.11.1997 г. на ПК- Стара Загора с план за земеразделяне е възстановена собствеността върху НИВА с площ 4.000 дка, в м. „Ташлъка”, осма категория, имот № 006005, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Пряпорец, при граници: имот № 000589 полски път на Община Стара Загора, имот № 006094 - нива на Р.В.Г..

 

        С договор за дарение от 30.08.2010 г., материализиран в нотариален акт № 150, т.ІV, рег. № 4712, дело № 393/2010 г. на нотариус П.И. с рег. № 308 по регистъра на НК, с район на действие- района на РС- Стара Загора, Ж.А.С. дарил на ищеца Т.Г.А. 1/4 ид.част от възстановените на наследниците на П.К.С. земеделски земи и гори, описани по-горе.

 

        С решение № 139 от 11.12.2012 г., постановено по гр.дело № 1069/2012 г. на Окръжен съд- Стара Загора Ж.А.С. е поставен по ограничено запрещение. За попечител е определен К.П.К.- негов вуйчо /ответник по настоящото дело/, видно от удостоверение № 2/2013 от 11.03.2013 г. на Орган по настойничество и попечителство при Община Стара Загора.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

 

        Въззивникът твърди, че постановеното от районният съд е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав- докладчик по делото бил съдия, който постановил решението по гр.дело № 1030/2007 г. на Старозагорския районен съд, по спор за наследство на дворно място между К.К. и П. и Ж.С. - ответници. Доводът е неоснователен. Съгласно чл.22, ал.1, т.5 ГПК, не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаването на делото в друга инстанция, т.е. законодателят е имал пред вид отвод на съдия, който е постановил друг съдебен акт по висящото дело, а не по друго дело между същите страни. Въззивникът е поискал отвод на съдията- докладчик и на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК- поради съмнение в безпристрастността й. Неколкократно съдията- докладчик се е произнасял по тези искания. Във въззивната жалба основателното съмнение в безпристрастността на докладчика по делото е аргументирано с обстоятелството, че на пълномощника на страната- адвокат А.Ч., е била наложена глоба на основание чл.89, т.3 ГПК. Изразените в молбата съмнения относно безпристрастността и обективността на съдията са напълно необосновани, поради което не е налице и хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Наложената на пълномощника на страната глоба на основание чл.89, т.3 ГПК е резултат от поведението и употребените от защитника обидни изрази и квалификации, изразени и писмено в становищата по делото, както по отношение на съдията- докладчик, така  и на РС- Стара Загора, а и въобще  към съдилищата, а не на необективност и заинтересованост на съдията- докладчик. Не се сочат никакви конкретни обстоятелства, от които да се предположи или да се породи съмнение относно обективността и безпристрастността на съдията.

 

        Въззивникът твърди, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение с отказа си да приеме за съвместно разглеждане с иска за делба предявения с отговора му по чл.131 ГПК инцидентен установителен иск /ИУИ/ за обявяване нищожността на дарението, извършено от Ж.С. на Т.А., поради накърняване на добрите нрави; липса на основани и привидност на сделката, алтернативно, за унищожаемост на дарението като сключено от недееспособен и при измама; сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира и да ръководи постъпките си- чл.31 ЗЗД.

 

        Действително, с определение от 26.03.2014 г. районният съд е отхвърлил искането предявеният ИУИ да се разгледа в това производство и е постановил исковата молба да се докладва на председателя на съда за образуването й в отделно производство. Такова производство е било образувано- гр.дело № 1258/2014 г. на Старозагорския районен съд, по което исковата молба е била върната и производството прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК- поради неотстраняване в срок на нередовностите в исковата молба. С оглед на това въззивният съд намира, че не е налице твърдяното от въззивника процесуално нарушение. Преценката да се допусне ли обективно съединяване на ИУИ към първоначално заявения в хода на висящия исков процес, е в прерогативите на съда, а определението, с което разглеждането му не се допуска не подлежи на обжалване. В случая обаче отказът за приемането му е отказ да се разгледа в същото производство, наред с иска по исковата молба, но не е преграждащ относно възможността да се разгледа самия материален спор, предмет на иска по чл.212 ГПК. Съдът не е отказал разглеждане изобщо на спора, а е отказал да допусне обективно съединяване на исковете. Този акт не прегражда пътя за съдебна защита, тъй като искът ще се разгледа в отделно производство, като страната следва да поиска спиране на висящото производство предвид преюдициалността на правоотношението. В случая ищецът К.П. не е отстранил нередовностите по исковата молба по ИУИ по образуваното гр.дело № 1258/2014 г. на СРС и производството е било прекратено. Няма пречка обаче този иск да бъде предявен и към настоящия момент.

 

        Неоснователен е и доводът, че неправилно първоинстанционният съд е назначил особен представител на третото лице помагач- ограничено запретения Ж.С., с оглед на това, че адв.А.Ч. бил надлежно упълномощен да го представлява в производството, а и с оглед липсата на противоречиви интереси между попечителя му- ответника К.К., представляван от адв.А.Ч., и третото лице- помагач Ж.С.. Преди всичко, липсва надлежно упълномощаване на адв.А.Ч. от третото лице- помагач Ж.С.. Съгласно чл.28, ал.2 ГПК ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на попечителите си. Упълномощаването с представеното по делото пълномощно от 30.04.2013 г. /л.80 от делото/ е извършено и подписано само от попечителя К.К., поради което липсва надлежно упълномощаване от страна на Ж.С. на адв.А.Ч.. Освен това, в с.з. на 10.06.2014 г. Ж.С. изрично е заявил: „…Не съм давал пълномощно на адв.А.Ч. да ме представлява по това дело. На вуйчо К. също не съм давал пълномощно. Бая години не съм виждал адв.А.Ч.…”  На второ място, налице е противоречие в интересите между представляван и представител. Попечителят счита, че извършеното от Ж.С. дарение е нищожно или унищожаемо, но становището на третото лице помагач е различно, видно от заявеното от него в с.з. на 10.06.2014 г. Налице са предпоставките на чл.29, ал.4 ГПК, поради което правилно е назначен особен представител на третото лице- помагач.

 

        Неоснователни са възраженията за нищожност на дарението, материализирано в нот.акт № 150, т.ІV, рег. № 4712, дело № 393/2010 г. на нотариус П.И., рег.№ 308. Въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е посочил, че дарението е нищожно поради накърняване на добрите нрави, липса на основание и привидност на договора. Обстоятелството, че дарението е извършено в полза на трето лице, което не е негов роднина, не нарушава добрите нрави, тъй като дарителят е в правото си да определи на кого и какво да дари и не е задължително на надареното лице да е от кръга на неговите роднини. Дарението като безвъзмездна сделка се характеризира с намерението на дарителя да осъществи акт на щедрост спрямо надареното лице. В тежест на ответника е било да установи, че този акт на щедрост е в противоречие с добрите нрави, което не е сторено, поради което следва да се приеме, че не е налице това основание за недействителност на атакуваната сделка.

 

        Не е налице и другото основание, посочено като основание за нищожност на договора- липса на основание. Съгласно чл.225 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно. Тази цел на дарителя е елемент от договора и представлява неговото основание /в този смисъл Р 385- 2010- І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Сделката е сключена при наличието на основание, тъй като с нея е извършено безвъзмездно прехвърляне на собственост. По отношение позоваването на решение № 59 от 14.01.2009 г. по гр.дело № 1757/2007 г. на Старозагорския районен съд въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Впрочем, това решение е било обезсилено в частта, с която е обявен за нищожен като накърняващ добрите нрави за еквивалентност на престациите сключеният на 14.06.2006 г. договор за продажба на наследство в частта относно продажбата на наследствената част на Ж.С. *** и дворно място в с.Пряпорец, поради постигната спогодба между страните пред въззивната инстанция по в.гр.дело № 109/2009 г. на Старозагорския окръжен съд.

 

        Твърди се също така, че договорът за дарение е привиден, без да се посочват факти и обстоятелства относно това възражение. Ответникът, сега въззивник, не е доказал наличието на привидност на атакуваната сделка като основание за нейната нищожност. Договорът е привиден, когато със съгласието на другата страна не се желае правното му действие. Действителното намерение на страните е или да не се обвържат въобще или да се обвържат от друго прикрито съглашение. Възражения, обосновани с твърдения в такъв смисъл, по делото не са предявени, както правилно е приел и районният съд.

 

        Другите възражения на ответника К.К. са свързани с унищожаемост на договора за дарение като сключен от недееспособен, поставен под запрещение и сключен при измама; също и сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира и да ръководи постъпките си. Когато договорът е сключен от недееспособно лице е налице основание за нищожност поради липса на съгласие. Към момента на сключването на договора- 30.08.2010 г. Ж.С. не е бил поставен под запрещение. Същият е поставен под ограничено запрещение с решението от  11.12.2012 г. по гр.дело № 1069/2012 г. на Старозагорския окръжен съд. След като сделката е сключена от дееспособно лице, което при сключването й не е могло да разбира или да ръководи действията си, сделката не може да се квалифицира като нищожна поради липса на съгласие по чл.26, ал.2 ЗЗД, защото при тази хипотеза законът има пред вид съзнателна липса на воля, а подлежи на унищожаване съгласно чл.31 ЗЗД. Въведените твърдения относно дееспособността на Ж.С. обосновават фактическия състав на чл.31 ЗЗД. Искът и възражението за унищожаване на договор не може да бъде съединен с иска за делба, защото се касае не до установяване на един факт, а до упражняване на едно потестативно право. Съединяването му в първата фаза на делбата е недопустимо пред вид конститутивния му характер /т.3 от Пост. № 7/1973 г. на ПлВС/. Същото се отнася и до твърдението, че договорът е сключен чрез измама. Искът, респ. възраженията са конститутивни, поради което предявяването им в делбата е недопустимо, както бе посочено по- горе. Обсъждането на заключението на назначената по делото съдебно- психиатрична експертиза не е необходимо, тъй като е относимо към възражението за унищожаемост на договора за дарение, което е недопустимо в делбеното производство.

 

        Пред вид гореизложеното, съдът намира, че възраженията на ответника К.К. относно нищожността на дарението са неоснователни, а относно унищожаемостта на същото- недопустими в делбеното производство. Правилен е изводът на районният съд, че между страните по делото е налице съсобственост, подлежаща на делба. Съсобствеността по отношение на процесните недвижими имоти е възникнала по силата на наследствено правоприемство по отношение на ответниците К.П.К. и П.А.С., а по отношение на ищеца Т.А.- по силата на дарението, извършено в негова полза от наследника  Ж.С..  Ответникът К.К. е син на наследодателя П.К.С. и по силата на наследственото правоприемство получава по 1/2 ид.част от имотите, съгласно чл.5, ал.1 ЗН. Ответникът П.С. е наследник на И.С., заедно с третото лице- помагач, поради което двамата получават по 1/4 ид.част. След като Ж.С. е подарил своята 1/4 ид.част от процесните имоти на Т.А., то квотата на ищеца е в този обем. При тези квоти следва да бъде допусната делбата на процесните недвижими имоти.       

 

        Неоснователни са оплакванията относно допълнителното решение. По предявените инцидентни установителен и конститутивен искове е било образувано отделно производство, поради което не са налице условията на чл.250 ГПК за произнасяне по тях в настоящото дело.

 

        С оглед на гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваните решения на районния съд са правилни и следва да бъдат потвърдени.           

                

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                  

                                     Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 868 от 23.07.2014 г. и решение № 986 от 02.10.2014 г. по чл.250 ГПК, постановени по гр.дело № 6065/2013 г. на Старозагорския районен съд.

 

        Решението е постановено при участието на Ж.А.С., чрез особения му представител адв.Ю.Й., като трето лице- помагач на страната на ответника К.П.К..

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: