Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 16 / 14.01.2015 г.                                                          Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                Граждански състав

На шестнадесети декември                                                                      Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                            Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                               2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1472  по описа за 2014 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по постъпила  въззивна жалба от адв. Д.Г., пълномощник на въззивника Н.И.Н., против постановеното решение № 473/26.09.2014г. по гр. дело № 2277/2013г., по описа на К. районен съд.

 

Обжалват първоинстанционното решение в частта, с която се отхвърля предявения иск за заплащане на наем от съделителите по гореописаното дело. Считат, че постановеното решение на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно в частта му, в която на въззивника е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от правото му да ползва имотите съобразно неговата част, в размер на 400 лева, за което излага следните съображения. Считат, че неправилно решаваният съд е приел, че предявената от въззивника претенция за заплащане на обезщетение е неоснователна и недоказан. Видно от показания на разпитаните пред районния съд свидетел А. било установено по категоричен и безспорен начин, че на въззивника му отказан достъп до имота в с.Г., а от показанията на свидетелката Н. – съпруга на ищеца, че на  Н.Н.  е отказан достъп до апартамента в гр. К., като жилището се ползва единствено от ответника и неговата съпруга. Считат, че неправилно районния съд е приел, че показанията на разпитаните двама свидетели на ищеца били противоречиви, т като двамата свидетели коментирали по отделно за всеки един от имотите.

 

Считат, че в решението си първоистанционния съд неправилно е приел, че следва въззивника да заплати на ответника за направените подобрения  двата имота, в същото време съдът е отхвърлил неговата претенция да му бъде присъден наем за периода от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното приключване на производството по делото.

 

Молят предвид изложеното, да бъде уважена подадената въззивна жалба и бъде отменено решението на К. районен съд в частта, в която е отхвърлена претенцията на въззивника Н.Н. за заплащане на обезщетение за лишаване от правото му да ползва имотите съобразно неговата част в размер на сумата 400 лева, му бъдат присъдени направените и пред въззивната инстанция разноски, визирани в представеното адвокатско пълномощно.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

Претендират за обезщетение за лишаване от правото му да ползва имотите съобразно неговата част в размер на сумата 400 лева, както и да му бъдат присъдени направените и пред въззивната   инстанция разноски, визирани в представеното адвокатско пълномощно.

 

В законоустановени по делото е постъпил писмен отговор  на въззивната жалба от  въззиваемите С.И.Н. и В.И.Н., чрез пълномощника им адв. М.К.,  относно обжалваното решение на първоинстанционния съд. Молят постановеното решение да бъде оставено в сила в обжалваната част и подадената жалба да бъде оставена без уважение.

 

Считат, че постановеното първоинстанционно решение на съда е правилно и законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и постоянната практика на съдилищата и ВКС по прилагане на разпоредба на чл. 31, ал. 2 от ЗС С подадения писмен отговор оспорват предявения иск като неоснователен. Считат, че за да бъде уважен един иск следва ищецът да е съсобственик на имотите предмет на делбата, същите имоти да се ползват лично само от някой от съсобствениците и другият съсобственик да е лишен от ползване на ив. Си част, съобразно правото си на собственост, както и да отправено писмено поискване за заплащане на обезщетение. Считат, че от разпитаните свидетели пред районния съд е  установено, че ищецът е работил продължително време в чужбина, че не е посещавал имота в с. Г. и не е искал да ползва апартамента в гр. К., тъй като там живее семейството на брата на въззивника Н.Н.. От смъртта на бащата на двамата братя И.Н. на 20.11.2006г. до сега ищецът никога и по никакъв начин   не е пожелал да използва правото си на собственост, не е искал да се осигури ползване на част от имотите. Твърдят, че не били събрани данни някой да е отказвал на ползва правото на собственост. От 2006г. и двата имота са имали нужда да бъдат поддържани, но единствено С.Н. и съпругата му – двамата въззиваеми по делото, са извършвали всички ремонти, както и са полагали грижи за майката на страните, която си е прехвърлила наследствения дял на С.. Ищецът – въззивник по всяко време имал възможност да позова имотите, което включвало и ангажиментите му за тяхната поддръжка.

 

Считат, че обстоятелството, че ищецът не е извършил нито едно действие,с което да установи, че е искал да упражни правата си на собственост, че не е поканил писмено ответника да му осигури тези права, че е бил лишен от ответника да ползва имота, не предполага предявяване на иск за обезщетение, поради което този иск е неоснователен и недоказан. Считат, че искането на ответниците за заплащане на направените подобрения в двата имота нямат нищо общо с претенцията на ищеца за заплащане на наем и считат това възражение също за напълно неоснователно.

 

Молят да бъде постановено решение от въззивния съд, с което да бъде потвърдено решението на районния съд в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, като претендират за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

  

           Въззивникът Н.И.Н. редовно и своевременно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Г., която заема становището, че решението на първостепенния съд се явява неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание по съществото на делото на 16.12.2014г. и в депозираните по делото писмени бележки с вх. № 15221/23.12.2014г.

 

            Въззиваемите С.И.Н. и В.И.Н. - редовно и своевременно призовани, не се явяват и за двамата се явява адв. К., която заема становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, по съображения подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото. 

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 341 и сл.  от ГПК,

във вр. с чл. 32 от ЗС

 

Съдът намира, че подадената въззивна жалба се явява процесуално допустима, но разгледана по съществото си, е неоснователна, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

С влязло в законна сила решение № 26/14.01.2014г  е била допусната делба на  недвижим имот, находящ се в  с. Г., Община П. и на апартамент,находящ се в гр. К.  при дялове : 1/6 ид. ч за ищеца, 3/6 ид. ч. за първия ответник и 2/6 ид.ч. за втория ответник.

 

По делото пред първоинстанционния съд е била назначена техническа  експертиза, от заключенията на която  е видно, че пазарната стойност на дворното място в с. Г.,Община П. е 40300 лв. а на апартамента в гр. К. е 41000 лв. Площта на  имота  и постройките в него са неподеляеми- жилищната сграда е  еднофамилна, в лятната кухня няма вода и е пристройка към жилищната сграда. Неподеляем и апартамента,който представлява еднофамилно жилище. От двата недвижими имота няма възможност да бъдат обособени   реални дялове за всеки от съделителите.

 

           Заключението на вещото лице  не е оспорено от страните и съдът го възприема като обективно и компетентно изготвено, както правилно и обосновано е приел и първоинстанционния съд.

 

Делбените   имоти  са придобити по наследство от ищеца , а от двамата ответници   по наследство и въз основа на възмездни сделки.

 

В първото съдебно заседание след допускане на делбата  двамата ответници са предявили претенция за възлагане на  имота в гр. К. в техен общ дял, като  тяхно единствено жилище, в което живеят постоянно от 1999г. и към момента на откриване на наследството са живели в него. Представят удостоверения за постоянен адрес и  декларации за имотно състояние.От същите е видно, че те са собственици на 5/6 ид. части от апартамента, както и че постоянният им адрес  е гр. К., ул.”А.” № . вх. . ет.. ап.. – делбения имот.Собственици са и на съответните идеални части от  имота,находящ се в с. Г., където  също  има жилищна сграда.

 

Предмет на въззивната жалба се явява именно претенцията по сметките на ищеца заявена с исковата молба, за заплащане на обезщетението за лишаване от правото на ползване на идеалната част на въззивника в размер на 400 лева месечно за неговия дял, считано от получаване на процесната искова молба, до приключването на делбеното производство, като ответниците бъдат осъдени да заплатят дължимото обезщетение за ползването върху неговата 1/6 ид. част от процесните недвижими имоти.

 

           Съобразно разпоредба на чл. 31, ал. 2 от ЗС когато общата вещ се ползва лично само от един от съсобствениците, тогава те дължат обезщетение на останалите за ползата от която са лишени от деня на писменото поискване. Въззивният съд счита, че за да бъде уважен един иск следва ищецът да е съсобственик на имотите предмет на делбата, същите имоти да се ползват лично само от някой от съсобствениците и другият съсобственик да е лишен от ползване на идеалната си част, съобразно правото си на собственост, както и да отправено писмено поискване за заплащане на обезщетение. Съдът намира, че от разпитаните пред първостепенния съд свидетели е  установено, че въззивника е работил продължително време в чужбина, че не е посещавал имота в с. Г. и не е искал да ползва апартамента в гр.К., тъй като там живее семейството на брата на въззивника Н.И.Н.. От смъртта на бащата на двамата братя И.Н. на 20.11.2006г. до сега ищецът никога и по никакъв начин не е предявявал претенции да използва правото си на собственост, не е искал да се осигури ползване на част от имотите. В тази насока според свидетелските показания същият е чакал да бъде поканен от брат си да ползва тези имоти, но такава покана на практика не е получил. Също така не са събрани данни някой да е отказвал на въззивника да ползва неговите ид. части от правото на собственост върху процесните имоти. От 2006г. и двата имота са имали нужда да бъдат поддържани, но единствено С.Н. и съпругата му – двамата въззиваеми по делото, са извършвали всички ремонти, както и са полагали грижи за майката на страните, която си е прехвърлила наследствения дял на същия въззиваем С.Н.. Ищецът – въззивник по всяко време е имал възможността  да ползва имотите, което включвало и ангажиментите му за тяхната поддръжка.

 

В тази насока настоящата съдебна инстанция е на мнение, че обстоятелството, че въззивникът не е извършил нито едно действие, с което да установи, че е искал да упражни правата си на собственост, че не е поканил писмено ответника да му осигури тези права, че е бил лишен от ответника да ползва имота, не предполага предявяване на иск за обезщетение,

 

В този смисъл видно от показанията на свидетелката З. Н. – съпруга на въззивника за къщата в село Габарево нямали ключове и като разбрал, че майка му е прехвърлила нейния дял на брат му – отишъл да види какво става, но майка му го изгонила. Свидетелката твърди, че не канили въззивника в апартамента и след смъртта на баща им не е ходил в този апартамент като там живеел брат му заедно с жена си. Той не искал да ползва неговата наследствена част от апартамента и чакал брат му да го покани, но последния така и не направил така, тъй като не били в много добри отношения. Също твърди, че те си имали собствено жилище в което живеели и неговите родители нищо не били му дали. От друга страна, от показанията на свидетеля С. С. се установява, че в имота в село Габарево са правили над зид и покрив, като всички разноски по строителството били поети от С.Н.. Фирмата направила ремонта предходното лято преди разпита на свидетеля, като през цялото време С. бил при тях и помагал при ремонта, като свидетелят сочи, че не е виждал брат му да се появи тогава там.

 

Налага се извода, че от една страна че на практика въззивника не е предявил претенции да ползва ид.части от процесните имоти, а от друга страна не е изпратил и писмена покана по смисъла на чл. 31, ал. 2, предл. последно от ГПК за обезщетение за това ползване. На практика за такава следва да се счита исковата молба и заявената с нея претенция по сметките, но тъй като тези претенции са за бъдеще време, то този иск е неоснователен и недоказан. В тази връзка съдът счита, че искането на ответниците за заплащане на направените подобрения в двата имота нямат нищо общо с претенцията на ищеца за заплащане на наем и счита това възражение също за напълно неоснователно.

В тази насока въззивният съд намира, че действително е налице специален ред за присъждането и изплащането на претендираното от въззивника обезщетение, което следва да стане едва след изпращането и получаването  на  надлежна писмена покана до останалите съсобственици, които ползват процесните съсобствени недвижими имоти.

            В тази връзка въззивният съд счита, че се явяват неоснователни и недоказани възраженията и оплакванията във въззивната жалба на въззивника, че е бил лишен от правото си да ползва своите идеални части от горепосочените имоти – предмет на делбата, поради което тази претенция по сметките правилно и обосновано е била отхвърлена от първоинстанционния съд. В тази насока първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

Също така въззивният съд намира, че освен че претенцията на въззивника за обезщетение за лишаване от ползване е преждевременно заявена, същата се явява и недоказана по размер, тъй като същият пред съответните съдебни инстанции не е поискал събирането на съответните доказателства за установяването на точния размер на това претендирано от него обезщетение, съобразно неговата идеална част от 1/6 ид.част от процесните недвижими имоти.

 

         Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Районният съд правилно е присъдил и направените по делото разноски, съобразно дяловете на страните и специалната разпоредба на чл. 355 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивникът Н.И.Н. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите  С.Н. и В.Н. направените от последните разноски по делото пред въззивната инстанция, общо в размер на 600 лева, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК от 16.12.2014г. /на л. 23 от делото/, представляващи възнаграждение за един адвокат на въззиваемите – адв. М.К. ***.

            На основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е над 5 000 лева, настоящото въззивно решение  подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 473/26.09.2014г., постановено по гр.дело № 2277/2013г., по описа на Районен съд - гр. К., в частта му, в която е отхвърлен иска на Н.И.Н. ***, против С.И.Н. с ЕГН ********** и В.И.Н. с ЕГН **********, двамата от гр. К., ул. “А. .” № ., вх. ., ет. ., ап. ., за заплащане на обезщетение за лишаване от правото му да ползва процесните недвижими имоти съобразно неговата ид.част в размер на 400 лева месечно, за периода от подаване на исковата молба, до приключване на производството по делбата, като правилно и законосъобразно в тази му част.

 

ОБЯВЯВА, че решение № 473/26.09.2014г., постановено по гр.дело № 2277/2013г., по описа на Районен съд - гр. К. е влязло в законна сила в останалата му част.

 

ОСЪЖДА Н.И.Н. ***, да заплати на С.И.Н. с ЕГН ********** и В.И.Н. с ЕГН **********, двамата от гр. К., ул. “А.” № ., вх. ., ет. ., ап. ., сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направените от двамата въззиваеми разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез ОС-Стара Загора при наличието на касационните основание по чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                                   2.