Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 24                                          16.01.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 17 декември                                           две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1496  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивните жалби на Община Стара Загора, представлявана от кмета Ж.В.Т. и Г.И.Г. против решение № 916 от 22.08.2014 г., постановено по гр.дело № 4194/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което са уважени частично  предявените от А.К.К. и К.К.К. *** и Г.И.Г. искове за неимуществени и имуществени вреди, произтичащи от нанесените в собствения им имот в с.Лозен увреждания, предизвикани от незаконното разрешение от 26.06.2013г., издадено от Община Стара Загора за отсичане на два броя орехови дървета, находящи се в имота на ищците, извършено от ответника Г.И.Г..*** Загора, която обжалва решението в срок и счита същото за необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е осъдил всеки от ответниците по делото - Община Стара Загора и Г.Г., поотделно да заплатят в полза на ищците обезщетение за присъдени имуществени вреди в размер на …лв. Моли да се отмени като неправилно решението в обжалваните части  и да им бъдат присъдени разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.

Втората въззивна жалба по делото е от Г.И.Г., който обжалва горецитираното решение в следните части: с което е осъден да заплати на А.К.К. и К.К.К. сумата от … лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и да заплати на К.К.К. сумата от … лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането, както и разноски в размер на … лева. Счита, изготвения от РС Стара Загора съдебен акт за недопустим, неправилен и постановен при съществени процесуални нарушения на закона. Моли въззивният съд  да се произнесете с акт, с който да обезсили Решение от 22.08.2014 година на РС Стара Загора и да остави без разглеждане исковата молба на ищците като недопустима и прекрати производството по гражданско дело № 4194/2013 година, респективно да отмени същото в обжалваната от него част като неправилно и незаконосъобразно. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски и пред двете инстанции.

По въззивната жалба на Община Стара Загора е постъпило писмено становище от Г.И.Г. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с което същия заявява,  че счита жалбата за процесуално допустима и по същество основателна, като изцяло споделя изложените във въззивната жалба основания за отмяна на първоинстанционното решение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Община Стара Загора, представлявана от кмета Ж.В.Т., по въззивната жалба на Г.И.Г.. Заявява, че счита същата за основателна, в частта й относно неправилността на обжалваното съдебно решение. Действително решението на първоинстанционния съд било неправилно, тъй като не е съобразено със събраните по делото доказателства и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалния закон. За да установи наличието на противоправно поведение, съдът неправилно осъществил контрол по чл.17, ал.2 от ГПК по отношение на издаденото от Община Стара Загора предписание за отсичане на орехови дървета. Законосъобразността на този индивидуален административен акт не е била оспорена от страните по делото и в този смисъл не била противопоставена на същите, каквото било изискването за произнасяне на съда по преюдициален за предмета на делото спор, поради което счита, че с това свое процесуално действие съдът е нарушил принципа на диспозитивно начало в гражданския процес. Моли да бъде уважена  подадената от Г.И.Г.     въззивна жалба като основателна и да се отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от А.К.К. и К.К.К. – Б., подаден чрез адв. Д.Д. против въззивните жалби на Община Стара Загора и Г.И.Г.. Въззиваемите оспорват изцяло двете жалби, като молят същите да не бъдат уважавани, тъй като считат, че са неоснователни, необосновани и недоказани, а атакуваното решение на Районния съд Стара Загора, като правилно и законосъобразно молят да бъде  потвърдено.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

В исковата си молба ищците твърдят, че на 02.07.2013г. като се прибрали в собствения си имот в с. Лозен са останали “сащисани” от гледката, която са намерили там, а именно двете орехови дървета, които са се намирали в дворното им място, са били по възможно най-ужасния начин нарязани в тяхно отсъствие. При отрязването на двете дървета, същите били паднали съответно върху паянтовата къща, строена през 1900г. и съответно върху пристройката до нея, с което им били нанесени множество повреди по самите покриви и на двете сгради. Ищцата К.К. потърсила веднага съдействие от кметския наместник на с.Лозен - г-жа Р.Р., която се обадила в Община Стара Загора, в качеството си на кметски наместник и от там получила информация  , че имало „заповед" за отсичане на "двете дървета" с изх. № 10-01-1-4458 23.04.2013г., издадено от Зам. Кмета - инж. Я.К.. Ищците твърдят, че до този момент не им е било връчено това разрешение. Ищците установили също така, че вторият ответник Г.И.Г. е извършил фактическите действия по отрязването на процесните дървета. Затова счита, че и двамата ответници носят отговорност, като в обстоятелствената част на исковата си молба ищците твърдят, че тази отговорност е солидарна. В петитума на исковата си молба ищците претендират да се постанови решение, с което, на осн. чл.45, във вр. с чл.51 от ЗЗД, чл.52, във вр.с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.З от ЗЗД, да бъдат осъдени ответниците - Община Стара Загора, представлявана от Кмета Ж.Т. и  Г.И.Г., да заплатят на ищците: А.К.К. и К.К.К. - Ботинг сумата в общ размер на …лева, представляващи имуществени и неимуществени вреди - имуществени вреди в размер на … лв.,  от които: …лв. - обезщетение за имуществени вреди, за незаконосъобразно издаване на предписание и съответно разрешаване за отсичането на 2 броя орехови дървета в собствения им недвижим имот от страна на първия ответник Община Стара Загора, … лв. - обезщетение за имуществени вреди, за реалното им отсичане от страна на втория ответник Г.И.Г., както и за нанесени щети по собствените им сгради, в следствие на отсичането на двете орехови дървета, представляващи необходимите разходи по отстраняването им, както и по … лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди за всеки един от двамата ищци поотделно, изразяващи се в създадените, вследствие от неправомерното поведение от страна и на двамата ответници по делото притеснения, психическа подтиснатост, затормозеност и главоболия, ведно със законната лихва върху присъдената сума от деня на увреждането - 02.07.2013 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответниците са оспорили исковете.

Старозагорският районен съд е приел, че правното основание на исковете е по чл.49, вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД, че същите са частично основателни и доказани и ги уважил в тези части, а отхвърлил до претендираните.

 

       

        Въззивният съд намира тези изводи на районният съд за неправилни. Ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. Той не е длъжен да посочи правното естество на претендираното право, а ако е посочено, то не е задължително за съда. Определянето на правилната квалификация на иска е задължение на съда. Съдът е длъжен да квалифицира спорното право още с доклада по делото съобразно въведените от ищците твърдения и представените с исковата молба доказателства. В конкретния случай ищците твърдят, че претендираните неимуществени и имуществени вреди са произлезли от неправилно издадена заповед на Община Стара Загора с изх. № 10-01-1-4458/23.04.2013г., издадена от Зам. Кмета - инж. Я.К., с която във връзка с издадено разрешение за строеж за обект „Ограда" - РС-И- 751/26.11.2012г. на името на г-н Г.Г., като собственик на УПИ ХХ-287, в кв.20 по плана на с.Лозен, г-н К.К. следвало да отсече 2 бр. дървета, попадащи на границата между УПИ ХІІІ-227 и УПИ ХХ-287, в рамките на строителното петно на оградата. Дърветата възпрепятствали строителния процес и следвало да бъдат отсечени „из дъно" и изкоренени от г-н К.К. в рамките на един месец от получаване на настоящото предписание. Ищците претендират причинените им вреди именно в резултат на този акт на Община Стара Загора. Безспорно, органите на Община Стара Загора са органи на държавна администрация. Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия  или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В настоящия случай не се спори, че се претендират обезщетения за вреди от дейност на администрацията. Настоящият съдебен състав счита, че дейността на общинската администрация по издаване на разрешение за отсичане на два броя дървета в имота на ищците е административна дейност, а не правораздавателна. Отговорността за вреди от дейност на администрацията, както бе посочено, е регламентирана в чл.1 ЗОДОВ, а отговорността за вреди от дейност на правозащитните органи- в разпоредбата на чл.2 ЗОДОВ. В случая се касае до актове на административен орган, така че за вредите причинени на лицето, вследствие тези актовете, отговорността е на административния орган, издал тези актове. Мотивите на първоинстанционният съд за уважаване на исковете се основават именно на незаконосъобразността на този административен акт.

 

        Въззивният съд счита, че с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, правното основание на предявените искове следва да се определи като такова по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. След 01.03.2007 г. исковете по чл.1, ал.1 ЗОДОВ се разглеждат от административните съдилища по реда на АПК, а не от общите съдилища- § 98 от ПЗР на АПК.  При това положение, в настоящия случай компетентен да разгледа предявените искове е Административен съд гр.Стара Загора.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че като е разгледал искове, които не са подсъдни на общите съдилища, районният съд е постановил недопустимо решение. Същото следва да бъде обезсилено и делото да се изпрати на компетентния съд- Административен съд гр.Стара Загора- чл.270, ал.3, предл.2-ро ГПК.  

       

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

        ОБЕЗСИЛВА решение № 916 от 22.08.2014 г., постановено по гр.дело № 4194/2013 г. на Старозагорския районен съд.

 

        ИЗПРАЩА делото на компетентния съд- Административен съд гр.Стара Загора.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.