Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 27/20.01.2015 г.                                            Град Стара Загора

 

                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На двадесет и трети декември                                             Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1497 по описа за 2014 година.

      Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от  адв. И.Г.З. от АК - гр. М., като пълномощник на ЕТ “С.П.”***, представлявано от С.С.П., с която обжалват постановеното първоинстанционно решение от 18.02.2014г., постановено по гр. дело № 3780/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Излагат доводи, че не са доволни от така постановеното първоинстанционно решение на РС-С., с което е осъден ЕТ “С.П.”*** да заплати на ищцата И.К.Я., сумата от 750 лева – представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като сумата от 3.32 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане на ищцата на дата 20.02.2013г. от лице, упражняващо трудова функция в обект на ответника – въззивника по делото С.П., а именно, Салон за красота “С.”, находящ се в гр. С., бул. “Р.” № ., включително и направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 216.47 лева. Считат, че районния съд неправилно е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства  и че като следствие от неправилно извършена услуга “къдрене на коса” на 20.02.2013г. сутринта в горепосочения Салон за красота “С.”, ищцата е претърпяла щета /изгаряне на фоликулите на косми на скалпа и окапване на част от косата й, вследствие от това ищцата И.К.Я. е понесла и имуществени вреди в размер на 3.32 лева и неимуществени вреди, морални такива в размер на 750 лева.Считат, че постановеното с решението на съда заплащане на тези суми като обезщетение е неправилно и незаконосъобразно, поради което обжалват решението на РС-С..

 

Считат първоинстанционно решение, в частта, в която въззивника С.С.П., действащ като ЕТ „С.П.", е осъден да заплати посочените по-горе суми, за неправилно и незаконосъобразно  и което  обжалват пред въззивната инстанция в законния срок. Твърдят, че  за да уважи предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД,съдът е приел, че спрямо ищцата и по нейно желание, в посочения салон за красота е извършена на 20.02.2013г сутринта фризьорска услуга „студено къдрене'', от 10.20 часа до около 12.00 часа.

Приел е, че тази манипулация   е   била   неподходяща   за   косата   на   ищцата   (тънка   коса,предварително изсветлена до цвят платина, който бил обичаен цвят на косата й за период от около година преди извършването на процесната услуга), като прекомерно продължителното третиране на косата на ищцата с къдрин било довело до изгаряне на фоликулите на косми на скалпа и окапване на част   от   косата   й   в   третираните   участъци,   което   се   доказвало   и   от представените по делото снимки от вещото лице д-р Б..

Сочат, че от представеното по делото в районния съд заключение на вещото лице заключение  д-р Б. било установено, че: „най-вероятно въздействието на къдрина е било повече от обичайното на фона на слаба коса, боядисана в светли тонове и че най-вероятно е била предизвикана токсо-алергична реакция с последващо счупване на космите без унищожаване на космените фоликули. Измененията по кожата на главата на ищцата обаче описани от специалист-дерматолог, като зачервяване и олющване, са от характер да причинят страдание".

Считат, че от гореизложеното е изяснено, че ищцата  е имала слаба,  тънка и рядка коса, което състояние на косата й нямало нищо общо с извършването на процесната услуга „студено къдрене” още повече, че по делото по никакъв начин не било доказано, че фризьорката, извършила тази услуга, се е отклонила от технологичните правила, които следва да се спазват в такъв случай. Сочат, че всички заключения на вещото лице досежно прилагането на къдрин при извършването на процесната услуга съдържат условния израз „най-вероятно", а заключението му, че тънката и рядка коса на ищцата е такава поради естествени причини, е категорично.

Според въззивника не били доказани и оплакванията на ищцата, че е изпитала болки и страдания като следствие от неправилно (според нея) извършена услуга, а не е съобразено, че почти всички твърдения на ищцата за това как е извършена услугата и какви събития са последвали след това,  били изцяло недоказани и откровени лъжи. Считат, че    приетото    за установено  от съда  не  отговаря  на реалното  положение  на  нещата, защото от приетите по делото доказателства не било установено да е имало прекомерно продължително третиране на косата на ищцата с къдрин.  Видно от дадените по делото обяснения от фризьорката, извършила процесната услуга, категорично се установило, че услугата е извършена при спазване на съответните за това правила и времеви рамки т.е. фризьорката, извършила процесната услуга, няма вина за евентуално настъпили вреди у ищцата и следователно една от предпоставките за ангажиране на отговорност по смисъла на чл.49 от ЗЗД не е налице. Посочват, че в правната теория и практика било прието, че за да се ангажира такъв тип отговорност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, какъвто не е настоящият случай.

По отношение на искането да бъде уважен макар и частично предявения иск съгласно констатациите на вещото лице по делото считат, че преценката на тази експертиза би следвало да бъде извършена във връзка с всички други доказателства по делото и във връзка с факта, че самата експертиза и снимковият материал към нея, са извършени почти две години след събитията, от които ищцата претендира да е била увредена.

Въззивникът посочва, че в писмената защита, представена пред първата инстанция (която моли уважаемия Окръжен съд да вземе предвид), в която  бил развил подробно основанията си, поради които счита, че предявеният иск по чл.49 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, а постановеното решение на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно.

 

Относно твърденията на ищцата и представените като доказателства пред районния съд амбулаторни листове, от тях категорично не можело да бъде направен извод за нараняване на кожата на главата и опадане на коса й, причинени на ищцата като пряко следствие от извършената на 20.02.2013г в салон за красота „Окарлет" услуга „къдрене на коса", тъй като ако е претърпяла вреди, вещото лице и лекаря които са прегледали ищцата обстойно, би забелязал  и описал всички тези „повърхностни травми, „изгаряне и опадане на веждите", „опадане на косата на 90% от скалпа", ако е имало очевидно ясно видими кожни проблеми, още повече, че вещото лице в съдебно заседание пред районния съд е посочил, че  ако   е   имало изменения по кожата, каквито били посочените от ищацата, би трябвало за седмица-две да завехнат, тоест, към датата на втория (от 07.03.2013г) медицински преглед, тези „изменения" не следвало да съществуват. Твърдят, че към момента на извършване на първия преглед (14.29 часа на 06.03.2013г) ищцата не е имала нараняванията, констатирани на другия ден от другия лекар и става невъзможно тези наранявания да са последица от извършената в салон за красота “С.” услуга „къдрене на коса", или ищцата е „придобила" някак тези наранявания след завършването на първия преглед (за да бъдат констатирани на следващия ден при втория преглед) и пак е невъзможно те да са последица от извършената услуга.  Приетото от съда за факт „прекомерно продължителното третиране на косата на ищцата с къдрин" в никакъв случай не би могло да бъде доказано от представените по делото снимки от вещото лице д-р Б., които, както имах случай да отбележа, са направени почти две години след извършването на процесната услуга и които доказват само, че косата на ищцата си е била рядка поради естествени причини, както и самото вещо лице е посочило в експертизата си.

 Считат постановеното решение на С. районен съд за  необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради което молят  С. окръжен съд да отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно постановеното от С. районен съд Решение от 18.02.2014г, постановено по гр. дело № 3780/2014г. в частта му, с която ЕТ „С.П." е осъден да заплати на ищцата И.К.Я. сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, сумата от 3, 32 /три лева и 32 стотинки/ лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане на 20.02.2013г от лице. упражняващо трудова функция в обект на ответника (ЕТ „С.П.") - салон за красота “С.”, находящ се в гр. С., бул. „Р.” № ., както и направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 216, 47 /двеста и шестнадесет лева и 47 стотинки/ лева.

Алтернативно въззивното дружество моли, ако съдът счете, че все пак между претендираните от ищцовата страна неимуществени вреди и извършената услуга има някаква връзка, да намали още размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който размер считат за прекомерен, с оглед възможностите на моя доверител.

             Не прави искане за събиране на други доказателства.  Въззивникът моли да му се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски.

   

             Не е постъпил писмен отговор от другата страна.

 

             Въззивникът ЕТ “С.П.”***, редовно и своевременно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. И.З. по делото пред въззивния съд и заема становище, че жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде изцяло уважена и да бъде отменено постановеното решение на първоинстанционния съд, ведно с всички законни последици от това. В тази връзка молят да се отхвърли предявеният иск изцяло като неоснователен и да им се присъдят направените по делото разноски, и пред двете съдебни инстанции. Не представя списъка си на разноските по чл. 80 от ГПК.

 

Въззиваемата И.К.Я. редовно и своевременно призована, не се явява, и не изпраща представител пред въззивния съд.

  

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

           

Въззивната жалба на жалбоподателя се явява процесуално допустима, но разгледана по съществото си същата е неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Страните не спорят, а се и установява от събраните в хода на производството доказателства, че на датата 20.02.2013г. въззиваемата Я. е посетила салон за красота “С.” на бул.”Р.” № ., обект на ЕТ „С.П.”***, БУЛСТАТ..., където и е предоставена фризьорска услуга „студено къдрене”, заплатена от нея в брой - за сумата от 15 лева, като й е издаден фискален бон – л.23 по делото, с час на издаване 12,26 часа на 20.02.2013г. От показанията на разпитаните по делото пред първостепенния съд свидетели М. Н. Й. /фризьорка в салона/, К.Е.П./етърва на съпругата на ответника/ и /братовчедка на ищцата/ се установява, че спрямо въззиваемата Я. по нейно желание, в същия салон е извършена фризьорска услуга „студено къдрене” – от 10,20 часа до след 12 часа /разликата в часа на издаване на фискалния бон се дължал на това, че ищцата нямала точна сума и излязла от салона да развали пари/, като след излизането си от фризьорския салон косата на ищцата е била с променен външен вид, и то не в желаната от нея насока за подобряването му. Манипулацията „студено къдрене”, извършено в салона за красота от служителката на ответника М. Н. Й. е била неподходяща за приложение към косата на ищцата – тънка коса, предварително изсветлена до цвят платина/обичаен цвят на ищцата за период от около година преди инцидента/, като прекомерно продължителното третиране на косата на ищцата с къдрин закономерно е довело до изгаряне на фоликулите на косми на скалпа, а оттам и до опадане на коса от третираните участъци – фиксирано по делото и от представените снимки от вещото лице д-р Б.. Представените от ответника и приети като доказателства по делото Протоколи за изпитване №№ 473,474, 475 и 476 от 14.03.2013г. на козметичните продукти, ползвани в салона за красота “С.”, в който ответникът извършва търговска дейност, удостоверяващи годността на козметичните продукти, не освобождава ответника от отговорност – прекомерното приложение на конкретния препарат в конкретния случай, дължащо се на погрешна преценка на служителя е довело до описаното увреждане, а оттам и до необходимостта от обезщетяването на вредите, причинени от увреждането.

 

Първостепенният съд правилно и обосновано не е възприел  и не е дал вяра на показанията на свидетелката Мирослава Йорданова, в констатацията й, че „нямаше разлика в окосмяването на скалпа след ставането й от стола”, тъй като самата тя свидетелства, че косата била „оредяла, но не бих казала, че е окапала”, като съдът възприема твърденията й за „спокойно разположение на духа” на ищцата след инцидента като защитна теза на непосредствения извършител на деянието, водещо до търсене на обезщетение за вреди.    

  

От заключението на назначената приета като доказателство и неоспорена от страните по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че „най-вероятно въздействието на къдрина е било повече от обичайното на фона на слаба коса боядисана в светли тонове. Най-вероятно е била предизвикана токсо-алергична реакция с последвало счупване на космите без унищожаване на космените фоликули. Измененията по кожата на главата обаче, описани от специалиста-дерматолог като зачервяване и олющване са от характер да причинят страдание. Те могат да се дължат на химическо въздействие, с ефект на токсо-алергична реакция.”.

 

Обосновано и мотивирано първоинстанционният съд е кредитирал с доверие и е възприел заключението на вещото лице, тъй като същото кореспондира с останалите представени по делото доказателства – амбулаторен лист № 1640 от 06.03.2013г. за есенциална /първична/ хипертония, установено при общ медицински преглед и амбулаторен лист № 161 от 07.03.2013г., при издаването на който е констатирана повърхностна травма на скалпа – опадане на косата на 90% от скалпа и изгаряне и опадане на веждите.

 

Първоинстанционният съд е разгледал подробно и законосъобразно всички законови предпоставки за уважаването на иска по чл. 49 от ЗЗД и е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че в конкретния случай същите предпоставки са изцяло налице.

 

В тази насока с оглед на така обсъдените от първата инстанция доказателства съдът намира за безспорно установено по делото, че е налице причиняване на вреди на въззиваемата, изразяващи се в увреждане на скалпа и оредяване на окосмяването му, водещо до неудобство и срам, подтиснатост и неувереност в общуването, поради нежеланата и неочаквана промяна на външния й вид – значително и трайно увреждане на гъстотата на окосмяването на скалпа /основен елемент от представата на ищцата за пълноценно присъствие и женствено излъчване, както и ключов елемент от женския тоалет/, като грижата за косата за ищцата е от първостепенно значение като определящо същността й на жена, полагаща грижи за външния си вид и държаща обществото да я възприема като такава.    

 

В този смисъл съгласно специалната разпоредба на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Следователно, за да се ангажира отговорността на въззивника е необходимо да са налице следните предпоставки – вреди, причинени на пострадалия /безспорно установени, че са налице/; същите да са причинени от лице, на което отговорния по чл.49 от ЗЗД /в случая именно въззивника/ да е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа и работникът да има вина за причинените вреди. Безспорно е установено, че фризьорката М. Н. Й., извършила услугата и издала фискален бон при заплащането й на 20.02.2013г. изпълнявала трудов функция при ответника. Поради изложеното първоинстанционният съд е стигнал до правилното и обосновано заключение, че така предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен спрямо ответника-търговец.

 

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на постановеното решение с аргумента, че по желание на ищцата горепосочения салон за красота е била извършена услугата “студено къдрене”, като според жалбоподателя вредата била настъпила вследствие на поведението на въззиваемата. Въззивният съд не споделя това оплакване на жалбоподателя, тъй като въпреки, че посочената фризьорска услуга е извършена по желание и настояване на въззиваемата Я. не означава, че въззивника в качеството си на лице извършващо фризьорски услуги следва да извърши същата услуга некачествено и вредоносно за клиента, а напротив, след като съответната служителка е констатирала, че е налице слаба и тънка коса на въззиваемата, тя е следвало да положи повече усилия съответно да бъде приложен по-малко препарат и за по малко време, за да бъдат избегнати неблагоприятните вредоносни последици за въззиваемата Я..

 

Следващото оплакване на жалбоподателя касае извода за нараняване на кожата на главата и окапване на косата, които не се споделят от същия. Съдът счита, че това оплакване също е неоснователно и недоказано, тъй като от заключението на вещото лице д-р Емил Николов Бъчваров по един безспорен начин се установиха както изгарянията по кожата на въззиваемата, така и съответния процент от окапването на косата на същата. Тези констатации са били потвърдени и от останалите събрани по делото доказателства, разгледани и обсъдени по-горе и от въззивния съд.

 

Третото оплакване касае липсата на вина у жалбоподателя, което също се явява неоснователно, тъй като въззивникът се явява лице, което по занятие предоставя фризьорски услуги – притежава салон за красота, поради което следва стриктно и добросъвестно да спазва изискванията за безвредно и здравословно извършване на тези услуги, което се явява негово нормативно установено задължение. Вредоносния резултат настъпил в конкретния случай обосновава по един убедителен начин виновното поведение на въззивника по делото.

Въззивният съд счита и това възражение изцяло за неоснователно и противоречащо на установената  нормативна уредба и съдебна практика.

 

Първостепенният съд правилно и мотивирано е съобразил и определил и размера на дължимото обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В задължителната си практика по чл. 290 ГПК ВКС приема, че при иск за вреди и по смисъла на чл. 49, ал. 1 от ЗЗД справедливостта не е абстрактна категория или субективна – в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки конкретен случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства имащи значение за реалния размер на причинените вреди.

В този смисъл този специален деликтен иск преценява  действията на лицето, на което е възложено някаква работа именно от пострадалия, на когото са причинени и съответните вреди. В тази насока първостепенния съд е определил и надлежния размер на дължимото обезщетение съобразно събраните и проверени в хода на процеса доказателства и е стигнал до правилния извод, че размерът на дължимото обезщетение следва да възлиза на 750 лева (ПП на ВС под № 7/30.12.1959 год.).

 

Налице са следователно основанията на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на въззивника и предявените от въззиваемата искове по чл. 49, ал.1 от ЗЗД и  чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за осъждането му да й заплати дължимото обезщетение за тази причинена й вреда в размер на 750 лева, ведно със законната лихва върху същата от увреждането й до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

С оглед на гореизложеното, Окръжният съд като въззивна инстанция следва да остави без уважение въззивната жалба, и разглеждайки делото по същество приема, че следва да постанови съдебно решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд като допустимо, правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и съответно съдопроизводствените правила.

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените от последната разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, но тъй като съдът намира, че не са налице доказателства за направени от въззиваемата Я. разноски пред тази инстанция и тъй като не са поискани такива, то такива разноски не следва да бъдат присъждани.

 

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, настоящото въззивно съдебно решение не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, тъй като цената на иска е под сумата 5 000 лева, а именно 1 503.32 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 890/31.07.2014г., постановено по гр.дело № 3780/2013г., по описа на С. районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.