Р Е Ш Е Н И Е

 

7/07.01.2015 година                                                           Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети декември                                                            2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                        ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1506 по описа за  2014 година

 

 

Обжалвано е решение № 831/17.07.2014г., постановено по гр. дело № 1382/2014г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът В.Д.С. моли да бъде отменено решението, като счита, че същото е и недопустимо в частта, в която е осъден да заплаща издръжка на непълнолетното си дете в размер на 220 лева месечно и да се постанови ново решение, с което да се отхвърлят предявените искове и присъдят направените разноски.

 

Въззиваемата С.И.Г. е подала писмен отговор, в който и в хода по същество лично и чрез адв. Л. моли, да се потвърди обжалваното решение и присъдят разноските по делото.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, за изменение на

                  мерките относно упражняване на родителските права.

 

Установено е по делото, че бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие, с постигнато споразумение, одобрено по гр. дело № 2260/2013г., по описа на РС-С., по силата на което упражняването на родителските права върху детето Велизар е предоставено на ищцата, а упражняването на родителските права върху детето С. – на бащата В.Д.. Майката – ищцата по делото твърди, че след прекратяване на брака няколко месеца детето С. било при баща си, но в края на м. ноември 2013г. детето по собствена инициатива отишло при майка си за десет дни. Впоследствие то се върнало при баща си в село Б.. В края на м. февруари 2014г. детето се обадило на майка си разстроено и заявило, че повече не иска да живее при баща си, тъй като той не се интересувал от него – детето живеело само в празна къща, нямало храна и нямало с кого да си поговори. След проведен разговор между родителите ответникът В.Д.С. завел детето С. при майката, при която останало да живее. Според ищцата е налице изменение в обстоятелствата, които налагат изменение на определения режим и моли съда да предостави упражняването на родителските права върху детето С. на нея, а на ответника да определи режим за свиждане, както и да го осъди да заплаща издръжка в размер на 250 лева.

 

По делото е представен доклад на Дирекция “Социално подпомагане” в който е изложено, че детето С. споделило със социалния работник, че в последно време баща му е станал по отчужден от него и изнервен. На детето му било скучно да живее при баща си, тъй като често нямало с кого да поговори. По делото са изслушани страните и детето С..

 Ищцата заявява желанието си да упражнява родителските права по отношение и на детето С., което се чувствало спокойно при нея. Ответникът твърди, че е в състояние да осигури всичко необходимо за отглеждането на детето. Изслушаното по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето дете С. С. се установява, че то се е преместило при майка си по собствено желание поради това, че трудно общувало с баща си, а при майка си се чувства спокоен и сигурен.

 

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК е необходимо да бъде установено наличие на съществено изменение на обстоятелствата, при които първоначално е постановено упражняването на родителските права и само наличието на такова изменение оправдава изменение на постановените мерки. При решаване на въпроса за упражняването на родителските права следва да се имат предвид единствено интересите на детето.

 

От събраните доказателства се установява, че двамата родители притежават необходимите родителски и възпитателски качества, но откакто детето е заживяло при майка си от месец февруари 2014г. до настоящия момент, то се чувства по спокойно и по обгрижвано отколкото когато е живяло при баща си. Свидетелите Н. и К. заявяват, че познават страните от около двадесет години. Поддържат близки приятелски отношения с ищцата. От споделеното им от ищцата разбрали, че детето е било оставено от баща си на тротоара пред дома на майката, без дори да слезе от колата. Пак от споделеното им свидетелите твърдят, че докато живеел при баща си С. често оставал без храна и имал главоболие в един период от време. След преместването при майка си то се почувствало уверено и спокойно.

 

Свидетелят А. – треньор на детето го описва като контактно дете. Свидетелят Димитров е приятел на ответника, но не познава ищцата. От ответника разбрал, че същият се грижи за детето С. и че се справя със задълженията си.

 

От свидетелските показания на свидетелите посочени от ищцата се установява, че майката е успяла да осъществи духовен и емоционален контакт с детето, което е необходимо за едно подрастващо дете. Свидетелите на ответника  нямат преки  и непосредствени впечатления, като свид. Д. дори не познава ищцата.

 

Следва да се приеме, че е налице промяна в обстоятелствата – влошаване на грижите за детето при бащата. От обясненията на детето С. пред съда се установява, че същото се е чувствало изоставено при баща си – “при тате все едно, че живеех сам”.

 

По отношение на дължимата от бащата издръжка за детето, с оглед възрастта му и възможностите на родителя, дължимата издръжка е 220 лева месечно.

 

Неоснователно е възражението, че решението е недопустимо в частта, в която бащата е осъден да заплаща издръжка на непълнолетното дете, тъй като исковата молба е подадена от майката, а същата не притежава необходимата процесуална легитимация да предяви този иск, тъй като детето С. има навършени четиринадесет години и единствено то действащо със съгласие на родителя, който упражнява родителските права може да предяви иск за увеличение на присъдената издръжка.

 

 При уважаване на иска по чл. 59, ал. 9 СК, съдът служебно следва да определи дължимата издръжка. 

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Правилно районният съд е изменил мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето С. и ги е предоставил на майката – ищцата С.И..

 

В полза на въззиваемата не следва да се присъждат разноски във въззивното производство поради това, че не са представени доказателства за такива.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд     

                                        Р  Е  Ш  И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 831/17.07.2014г., постановено по гр. дело № 1382/2014г., по описа на С. районен съд.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от решението, пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.