Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  25                               16.01.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 17 декември                                      две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1507  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.И.Д. чрез адв. М.Д. против решение № 498 от 08.10.2014 г., постановено по гр.дело № 572/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Въззивникът счита решението на първоинстанционния съд за неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като такова моли да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което да се уважат изцяло предявените искове като основателни и доказани. Моли да му се присъдят направените от него разноски в производството пред двете инстанции. Подробни съображения излага във въззивната си жалба, докладвани в с.з.

Въззиваемият Фондация “Чудомир” – гр. Казанлък, чрез адв. А.Т. заявява, че счита обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно, а подадената жалба за неоснователна. Подробни съображения излага в писмения си отговор, докладвани в с.з.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД с цена на иска 2000лв. главница и лихви в размер на 616,42 лв. представляваща лихва върху тази главница  за период от 27.03.2011г. до 27.03.2014г. както и законната лихва върху главницата от 2000лв. от датата на подаване на исковата молба -28.03.2014год.  до изплащането й.

 

В исковата молба ищецът твърди, че през 2009г. бил член на УС и директор на Програма „Финансиране” на Фондация „Чудомир”. УС на Фондация Чудомир следвало да одобри програма на „Чудомирови празници 2009”  и да гласува бюджет за тези празници. За реализацията на тази програма се предвиждало събирането на …лв. от спонсори и рекламодатели, финансово подпомагане с …лв. от Община Казанлък и договорена субсидия от държавата в размер на … лв., но празниците стартирали с …лв. от спонсори и рекламодатели, финансово подпомагане с … лв. от Община Казанлък и уверение, че Общината ще преведе останалите …лв. един месец след приключване на празниците както и без средствата от държавата в лицето на Министерството на финансите. Това наложило спешно търсене на заеми, които да се върнат след получаването на очакваните пари от Общината и Държавата. Предвид създалата се ситуация в края на март 2009год. той внесъл в касата на Фондацията в брой срещу издаден му касов ордер свои лични средства в размер на …лв. като краткосрочен заем, който представляващите ответната фондация заявили, че ще му върнат до 20 дни. До този момент въпреки многократните му молби ответникът не му  върнал дължимата сума, въпреки че не оспорвал, че е получил от него сумата от … лв. Затова моли съда да осъди ответника да му заплати посочените по –горе суми.

В подкрепа на тези си твърдения ищецът Д.И.Д. е поискал и съдът е разпитал в качеството на свидетел П.Д.Т.. От неговите показания се установява, че през 2009г. той е бил изпълнителен директор на Фондация “Чудомир”. През месец февруари 2009г. УС на фондацията одобрил програма, според която от Министерството на културата следвало да получат …лв., но била им приведена сумата от … лв. един месец след празниците. Програмата на празниците била разчетена на база очакваните субсидии.  Тъй като Председателя на ОС на Общината бил член и на УС на Фондацията, същият при изготвяне на разчетите, обещал на фондацията … лв. от Общината, но след гласуване на решението били преведени с … лв. по-малко. Според свидетеля приемането на бюджета на фондацията упълномощавало него, ищеца и П.К. наред с останалите членове на УС да реализират програмата. Програмата била публично оповестена и било невъзможно да се съкращава и променя. Свидетелят сочи, че за празниците през 2009 година събрали много пари от различни хора, на които след като получили субсидиите върнали парите, но заемите, на тези които работели във Фондацията останали неизплатени. Свидетелят установява, че на 27 март 2009г. Д.Д. донесъл една пачка от 100 банкноти по 20 лв., а П.К. написал приходен ордер за тези пари, които трябвало да се върнат до 20-тина дни след като преведат субсидиите и от Общината гласуваните суми. Решението да се осигурят по този начин пари според показанията на свидетеля било на изпълнителното бюро докато дойдат парите от Министерството на културата и Кмета на Общината преведе гласуваната субсидия от …лв. Разплатили се с всички останали, но тъй като Министерството превело по-малко пари сумите, дадени от хората от Фондацията останали невърнати. Твърди, че от името на тези хора в качеството си на изпълнителен директор на Фондацията поставял техните искания за връщане на парите пред съответните институции.

По делото е разпитан като свидетел и лицето П.Н.К.. Същият през пролетта на 2009г. е бил финансист на Фондация „Чудомир“, като е работил безвъзмездно. Свидетелят П.К. установява, че той е получил от ищеца сумата …лв. и съставил за това ПКО от 27.03.2009г., като завел сумата в счетоводството на фондацията като безлихвен кредит, който след обезпечаване на фондацията със средства, да се върне. Твърди, че фондацията често изпадала в подобна ситуация, а именно да е без средства. Получените по този начин суми се връщали на предоставилите средствата лица, но без лихви. Свидетелят твърди, че фондацията никога не е определяла конкретен срок за връщане на дадените пари, но те бивали връщани когато Общината предостави на фондацията средствата, отредени за дейността й. Според свидетеля случвало се е така заетите парични средства да се връщат на лицата и след година. Свидетелят П.К. твърди, че не може да каже дали има решение за набиране на такива средства, а средства той е получавал в качеството му на финансист. Към този момент ищеца Д. и свидетеля Т. са били членове на УС на Фондацията.

При така събраните доказателства по делото, въззивният съд намира, че изводите на районният съд са неправилни  и незаконосъобразни.

Предявеният иск е с правно основание чл.240 от ЗЗД. Договорът за заем е неформален и реален. За действителността на същия не е задължителна писмена форма, но за да е валиден е необходимо да е предадена от заемодателя на заемополучателя определена парична сума. Установено е по делото от показанията на разпитаните свидетели предоставянето на процесната сума от …лв. в заем от ищеца на ответника с оглед на това, че те са присъствали лично при предоставянето на паричната сума. Свидетелите  установяват и времето на предоставянето на заема – края на м. март 2009 г., както и поводът за предоставянето му, а именно – необходимост да се осъществят мероприятията по случай Чудомировите празници в гр.Казанлък. Тези техни показания които са допустими водят до категоричния извод, че на посочената дата – 27.03. 2009г. ищецът е предоставил в заем на ответника процесната сума от … лв. Процесната сума от …лв. била осчетоводена, а също така е бил издаден ПКО от 27.03.2009г. С оглед на това иска се явява предявен своевременно и възражението на ответника, че същия е погасен по давност е неоснователно. Въззивният съд счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на двамата свидетели, тъй като техните показания са единни и непротиворечиви. Същите по категоричен начин установяват предоставянето на процесната сума от … лв. в заем от ищеца на ответната фондация с оглед на това, че са присъствали лично при предоставянето на паричната сума. В показанията си и двамата свидетели потвърждават и времето на предоставяне на заема – м. март. 2009г. както и поводът за предоставяне му, а именно – необходимостта мероприятията по случай Чудомировите празници в гр. Казанлък. Въззивният съд намира за неправилни изводите на първоинстанционният съд за това, че не дава вяра на показанията на свидетеля Т. в частта, в която той твърди, че сумата от …лв. е подадена от ищеца на лицето П.К. в изпълнение на решение на орган на фондацията и приема, че липсва такова решение. Въззивният съд приема, че от показанията на свидетели се установяват твърденията в исковата молба и е неотносимо обстоятелството дали е представено взето писмено решение за събиране на такива средства или не тъй като тези факти могат да бъдат установявани с всякакви доказателствени средства. В случая безспорно са установени твърденията в исковата молба, поради което искът се явява основателен и доказан.

Въззивният съд намира, че не е установено по делото процесната сума да е била върната на ищеца от ответника – другата изискуема предпоставка на чл.240 от ЗЗД. Този факт се установява от показанията на разпитаните свидетели. Ответника не е представил доказателства за обратното, поради което следва да се приеме, че процесната сума не е върната.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че претенцията с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е основателна и доказана и следва да бъде уважена в пълния размер.

По отношение на втория обективно съединен иск, този за присъждане на лихва за забава за периода от 27.03.2011г. до 27.03.2014г. в размер на …лв. съдът намира, че този иск е неоснователен и недоказан. Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.2 от ЗЗД заемателя дължи лихва само ако това е уговорено писмено. В случая безспорно няма писмена уговорка между страните в тази посока. Съгласно ал.4 на разпоредбата на чл.240  ЗЗД  лихва се дължи след изтичане на един месец от поканата сумите да бъдат платени. По делото липсват доказателства Д. да е отправял покана към ответника за възстановяване на процесната сума. Освен това свидетеля П.К. твърди, че уговорката е била за безлихвен заем. С оглед на горното единствената претенция, която следва да се уважи, е тази за законната лихва върху главницата от деня на завеждане на исковата молба – 28.03.2014г. до окончателното изплащане на сумите, като тази за присъждане на 616,42лв., представляваща мораторни лихви върху главница от …лв. за периода от 27.03.2011г. до 27.03.2014г., като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

 

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени предявените от Д.И.Д. против Фондация „Чудомир” искове съдът да осъди Фондация „Чудомир” да му заплати сумата …лв., представляваща главница по предоставен в брой на 27.03.2009г. паричен заем, както и законната лихва върху главницата от …лв. от датата на подаване на исковата молба -28.03.2014год.  до изплащането й, като вместо него бъде постановено друго, с което осъди ответника да заплати на ищеца сумата лв.  представляваща главница по предоставен в брой на 27.03.2009г. паричен заем както и законната лихва върху главницата от …лв. от датата на подаване на исковата молба -28.03.2014год.  до изплащането й. В останалата част – по отношение на иска за заплащане на сумата от … лв., представляваща лихва върху тази главница  за период от 27.03.2011г. до 27.03.2014г. решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Предвид изхода на спора -основателност на въззивната жалба, въззивният съд намира, че следва въззиваемият да бъде осъден да заплати на въззивника направените разноски по делото съразмерно уважената част на иска, които са в размер на … лв. Другата страна не е направила искане за разноски, поради което не следва да й се присъждат такива съразмерно отхвърлената част от иска.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 498 от 08.10.2014 г., постановено по гр.дело № 572/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта, в която са отхвърлени предявените от Д.И.Д. ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр. Казанлък ул.”Йордан Стателов” №1, ет.2 против Фондация „Чудомир” БУЛСТАТ 123032264 със седалище гр. Казанлък ул.”Трапезица” №6 искове съдът да осъди Фондация „Чудомир” да му заплати сумата 2000лв., представляваща главница по предоставен в брой на 27.03.2009г. паричен заем както и законната лихва върху главницата от …лв. от датата на подаване на исковата молба -28.03.2014год.  до изплащането й КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Фондация „Чудомир” гр.Казанлък с п.а. да заплати на Д.И.Д. с п.а.  сумата …лв. /… лева/, представляваща главница по предоставен в брой на 27.03.2009г. паричен заем ведно със законната лихва върху главницата от …лв. от датата на подаване на исковата молба -28.03.2014год.  до изплащането й.

 

ПОТВЪРЖАДВА решението в останалата му част.

 

ОСЪЖДА Фондация „Чудомир” гр.Казанлък с п.а. да заплати на Д.И.Д. с п.а.  сумата  … лв. /…лева/, представляваща направените разноски по делото съразмерно уважената част от исковете.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: