Р Е Ш Е Н И Е

 

  33 /28.01.2015 година                                                           Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети януари                                                                        2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1550 по описа за 2014 година.

 

                                                     

Обжалвано е решение № 1143/07.11.2014г., по гр. дело № 3009/2014г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивницата Н.В.Ж. моли да се отмени решението и постанови друго, с което да се уважат предявените искове, както и да се присъдят направените по делото разноски.

 

Въззиваемият “Н.”***  е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде потвърдено решението и присъдят направените в производството разноски.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно-съединени искове

с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 от КТ.

 

 Установено е по делото, че страните  са сключили трудов договор от 12.06.2013г., по силата на който ищцата е заемала длъжността “гладач преса”, като трудовият договор е бил сключен на основание чл. 70 от КТ, със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя.

Със заповед № 99/16.05.2014г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ трудовото правоотношение е прекратено, считано от 16.05.2014г. по решение на работодателя, в срока на изпитване. От представените по делото болнични листове за временна неработоспособност се установява, че ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 09.07.2013г. до 13.07.2013г., от 18.09. същата година до 27.09., от 07.11.2013г. до 11.11. същата година, от 13.11.2013г., до 14.12. същата година, от 15.12.2013г. до 13.01.2014г., и за 2014г. – от 14.01. до 12.02., от 13.02. до 14.03. От представените молби и заповеди за отпуск  с №№ 1139/16.08.2013г. и 1634/12.11.2013г. е видно, че ищцата е отсъствала още два работни дни, поради отпуск.

 

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която установява, че за периода от 17.06.2013г. до 14.03.2014г. ищцата е отсъствала от работа 142 календарни дни, съответно 97 работни дни и 2 работни дни поради ползване на платен отпуск – 99 работни дни.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от КТ, в срока за изпитването не се включва времето през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не изпълнявал работата за която е сключен договора. Посочената разпоредба изисква уговореното време за изпитване да бъде реално използвано за проверка от работодателя на годността на работника да изпълнява съответната работа. Поради това предвижда уговореното време за изпитване да не включва времето през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск. Смисълът на тази разпоредба е: времето през което  лицето не е работило по договора за изпитване поради уважителни причини, трябва да бъде продължено с работните дни към уговорения срок за изпитване, за да може страната в чиято полза е уговорено изпитването да направи своята преценка при по-пълни впечатления от изпитването.

 

От заключението на експертизата се установява, че 20.05.2014г. е календарната дата, която се получава при прибавяне на 99 броя работни дни след датата 17.12.2013г. – на която изтича срока на изпитване. Работодателят е издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на 16.05.2014г., поради което следва да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено в рамките на срока за изпитване на основание чл. 71 от КТ.

 

С оглед на изложеното предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно е неоснователен. Неоснователни са и останалите два иска, тъй като искът за признаване незаконността на уволнението има преюдициален характер по отношение на тях.

 

Поради изложеното въззивният съд приема, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемия следва да се присъдят направени разноски в настоящото производство, в размер на 468 лева – за процесуално представителство и защита, видно от представените фактура от 08.01.2015г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд

    

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1143/07.11.2014г., по гр. дело № 3009/2014г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА Н.В.Ж. с ЕГН  **********, от гр. С., кв. “Ж.” , ул. “В.” № ., вх.., ет. ., ап. ., да заплати на “Н.”***3067231, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Ц.” № ., представлявано от И.И. П., сумата 468 лева /четиристотин шестдесет и осем  лв./, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис на страните пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК..

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                 2.